Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 442            Година  2019, 27.02.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

         на 05.02.2019 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: ВАНЯ ПЕТКОВА

 

с участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 3761 по описа за 2018 година и като обсъди :

 

Производство пред първа инстанция.

Производството е по чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по протест на М.П.– Прокурор в Окръжна прокуратура гр. Пловдив против Удостоверение за въвеждане в експлоатация /УВЕ/ № 50/04.06.2018 г. на главен архитект на община Асеновград, с искане да бъде прогласена неговата нищожност. В съдебно заседание протеста се поддържа от явяващият се прокурор при Окръжна Прокуратура – гр.Пловдив и се прави искане да бъде уважен. Настоява да се приеме, че УВЕ е издаден при нарушение на чл.177 ал.2 от ЗУТ и чл.196 от Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнение на строително-монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, в която връзка се позовава на Решение № 4074/29.03.2018г. на ВАС и факта, че самото РС също е протестирано от Окръжна Прокуратура – гр.Пловдив. Аналогични са и съображенията изложени в самия протест.

Ответникът - Главен архитект на Община Асеновград, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв.М. оспорва протеста и настоява за неговото отхвърляне. Излагат се съображения, че в случая са представени всички необходими документи изискващи се от нормата на чл.177 от ЗУТ за издаване на УВЕ; към датата на издаването му ПУП не е бил отменен – Решението на ВАС е последващо; самото РС, ведно с одобрените инвестиционни проекти вкл. и към настоящият момент не е отменено, респ. обявено за нищожно, същото е влязло в сила, като отделно от това се излагат и съображения че не са на лице каквито и да било пороци, които да обосноват нищожност на РС. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК и претендира тяхното присъждане.

Заинтересованата страна "Запрянови – 03“ООД, чрез процесуалния си представител адв.Г., също оспорва протестът на Окръжна Прокуратура – гр.Пловдив и моли същият да бъде отхвърлен. Присъединява се към съображенията изложени от процесуалния представител на ответника, като от своя страна счита, че УВЕ е издадено от компетентен орган, въз основана на изискуемите се по закон предпоставки и необходими книжа, като последващи юридически факти не могат да повлияят на законосъобразността му, респ. да обосноват извод за нищожността на административния акт. Допълнителни писмени бележки не са депозирани в предоставения от съда срок.

Заинтересованата страна М.М., чрез процесуалния си представител адв.А., също и оспорва протестът и настоява за отхвърлянето му. Подробни съображения са изложени в депозираните в срок писмени бележки. Същите могат да бъдат систематизирани по следния начин: съгласно съдебната практика нищожен е административния акт, който е издаден от некомпетентен орган, а в случая този порок не е на лице; нарушено е изискването за форма – в случая и това изискване е спазено; нарушение на особено съществени административно производствени правила – липсват; в протеста на Окръжна прокуратура – гр.Пловдив дори и не са изложени особено съществени нарушения на изискванията за законност, които да не могат да бъдат търпими от съществуващия правов ред. Несъотносими към настоящия правен спор са изложените съображения относно нищожността на издаденото РС, което е предмет на друго такова производство.

Заинтересованата страна В.А.Я. – не взема становище по жалбата.

Пловдивският Административен Съд – Първо отделение,трети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

По допустимостта.

Съгласно трайно установената съдебна практика правото на участие на прокурора в административния процес е регламентирано в чл. 16, ал. 1, т. 1 и т. 3 от АПК, във връзка с чл. 127, т. 5 от Конституцията на РБ и е обвързано с правомощието прокурорът да следи за спазване на законността, т.е. нормативно е определено, че прокурорът осъществява своята дейност в защита на обществения интерес и не е необходимо доказване на непосредствен правен интерес за подаване на протест. Последното наред с изричната норма на чл.149 ал.5 от АПК въвеждащ възможността за оспорване на административните актове като нищожни без ограничение във времето, обосновава извод за допустимостта на съдебния контрол в пределите, очертани в протеста.

По същество.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:

Разрешение за строеж № 2/05.01.2017г. (л.537 и сл.), е издадено от главния архитект на община Асеновград на М.В.М. и В.А.Я. за обект 4-та категория: жилищна сграда с магазини за промишлени стоки в УПИ I-515.232, 515.233, кв.120 по плана на гр.Асеновград, Ивестиционният проект за който е изготвен на база скица-виза № 263/22.11.2016г. /541, 542/ и одобрен(съгласуван) във всичките си части на 05.01.2017г., при наличието на Комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционен проект със съществените изисквания за строежите от 19.12.2016г. /л.566 и сл./

Въпросната скица-виза № 263–22.11.2016г. е издадена на основание чл.140 от ЗУТ и представлява комбинирана скица на имота между одобрения ПУП /ПРЗ с РУП/ със Заповед № А-1239 от 08.08.2012г. на Кмета на Община Асеновград /който е действащият към този момент ПУП за процесната територия/ и действащата КК на гр. Асеновград /скица на ПИ издадена от НАчалника на СГКК – Пловдив е налична на л.176 от делото/.

Част от административната преписка по издаването на РС е и Удостоверение от м.11.2008г. на Директора на Дирекция „ИРДАПК“ към Националният институт за паметниците на културата към Министерство на културата, съгласно което Сградата, която се е намирал в имот пл. № 1449, кв.120, с административен адрес ул.“Г.Данов“ №7, и приложена Скица на ПИ с идентификатор ***по КК и КР гр.Асеновград издадена от АГКК – София, не притежава статут на недвижим паметник на културата по смисъла на чл.12 т.2 от Закона за паметниците на културата/л.543/.

Част от същите материали е и Заповед № 6 от 08.02.2017г. на Главния архитект на Община Асеновград, с която на основание чл.154 ал.1 от ЗУТ е допълнено РС № 2 от 05.01.2017г. за жилищна сграда с гаражи и магазин за промишлени стоки“ в УПИ I-515.232, 515.233, кв.120 по плана на гр.Асеновград, с нов възложител /наред с първоначалните две физически лица/ – „Запрянови 05“ООД /л.544/

 С искане за регистриране на строеж от четвърта категория вх. № 94-3-54 от 30.04.2018г., от "Запрянови 05"ООД е поискано от главния архитект на община Асеновград да бъде регистриран строеж "Жилищна сграда с гаражи и магазин за промишлени стоки в УПИ I-515.232, 515-233, кв.120 по плана на гр.Асеновград, с административен адрес: Асеновград, ул.“Георги Данчов“№7-9, и да бъде издадено удостоверение за въвеждането му в експлоатация. Към исканото са приложени документи под опис /л.198-533, том 2/.

По делото е представен и Технически паспорт рег. № 45 от 04.06.2018г. за процесния строеж /л.831 и сл./.

Последвало е Удостоверение № 50/04.06.2018г., издадено от главния архитект на община Асеновград, с което след като е констатирано, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените на 05.01.2017г. проекти, Разрешение за строеж № 2/05. 01.2017г. на Гл.архитект на Община Асеновград, допълнено със Заповед № 6/08.02. 2017г., с протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво от 06.02.2017г., с резултатите от проверките на контролните нива – изкоп, цокъл, корниз и било и изискванията към строежите съгласно чл.169 ал.1 и 2 от ЗУТ, че строежът е заснет и нанесен в КК и КР на гр.Асеновград, съгласно Удостоверение № 25-72482 от 01.09.2017г. на Началника на СГКК – гр.Пловдив, л.252/, е въведен в експлоатация процесният строеж четвърта категория: Жилищна сграда с гаражи и магазин за промишлени стоки“,находяща се в УПИ I-515.232, 515.233, кв.120 по плана на гр.Асеновград, обл.Пловдив, с административен адрес: ул.“Георги Данчов“№7-9, с възложители „Запрянови 05“ООД, М.М. и В.Я..

След казана дата с влязло в сила съдебно решение – Решение № 9179/05.07. 2018г., постановено по адм.дело № 4440/2018г. по описа на ВАС /което следва да се отбележи е публикувано на интернет страницата на ВАС и е общоизвестно/, с което е отменено Решение № 413 от 23.02.2018г., постановено по адм.дело № 776/2017г. по описа на Административен съд – Пловдив, е отменена като незаконосъобразна и Заповед № А-1239/08.08.2012г. на Кмета на Община Асеновград, с който административен кат е било одобрено изменение на ПУП – ПРЗ с РУП – план за регулация и застрояване, с работен устройствен план за УПИ I-1447 /ПИ с КИ № 00702.515.232 по КК/ и УПИ II-1449 /ПИ с КИ № ***по КК/ с контактен УПИ III-1450 /ПИ с КИ № 00702.515.234 по КК/, кв.120 по регулационния план на гр.Асеновград, като се образува един нов урегулиран поземлен имот – УПИ I-515.232, 515.232, съгласно нанесените линия, зачертавания, надписи и щрихи със зелен цвят и се установява режим на застрояване съгласно нанесените ограничени и задължителни линии на застрояване с червен цвят, зачерквания със зелен цвят котировки с черен цвят, надписи с червен цвят и показатели на режима на застрояване със син цвят.

Последвал е настоящият Протестът на Прокурор при Окръжна Прокуратура – гр.Пловдив, по повод на който първоначално е било образувано адм.дело № 3705/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив, в рамките на което с Определение № 2507/10.12.2018г. съдията докладчик е разделил производство при констатация че със същия са протестирани като нищожни както РС № 2 от 05.01.2017г. на Гл.Архитект на Община Асеновград, така и УВЕ № 50 от 04.06.2018г. на същия административен орган, след което е прекратил производството по протеста в частта му относно РС и е препратил същия по подведомственост на Началника на РДНСК „ЮЦР“ – гр.Пловдив за произнасяне, респ. по повод на същото това определение е образувано и настоящото адм.дело във връзка с протеста в частта му относно УВЕ.

Следва да се посочи също така и че от изявленията на страните в проведеното открито съдебно заседание се установява, че до датата на същото – 05.02.2019г. липсва произнасяне на Началника на РДНСК „ЮЦР“ – гр.Пловдив по протеста на Прокурор при Окръжна Прокуратура – гр.Пловдив.

Т.е. за нуждите на настоящия правен спор следва да се приеме, че РС към настоящият момент е влязло в сила, както и че същото съставлява валиден индивидуален административен акт, доколкото към настоящият момент не е прогласено за нищожно с влязла в сила Заповед по чл.216 ал.6 от ЗУТ.

По делото от ответника бяха изискани, съответно представени и приети пълните административни преписки по издаването както на процесното УВЕ, така и на самото РС, като никоя от страните в процеса не поиска събирането на други доказателства.

 При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Каза се предмет на съдебен контрол е единствено и само въпросът за нищожността на протестираното УВЕ, като на преценката на състава на съда не стои този относно неговата законосъобразност, както изрично бе указано и на страните в процеса с разпореждането за насрочване на делото.

Извън това дори и в тези случаи съгласно чл.142 ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а съгласно ал. 2 установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.

В действащото българско законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен акт, но законодателя е приел критериите на който следва да отговаря един административен акт за да е законосъобразен.

Съдебната практика и теория се е концентрирала върху разбирането, че степента на нарушаване на тези критерии води до нищожност или унищожаемост на административния акт.

За да е законосъобразен административния акт е необходимо да е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправни разпоредби и да съответства на целта на закона.

Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 50 е издадено на 04.06.2018 г. и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗУТ, редакция ДВ бр. 28/29.03.2018г.

 Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗУТ, в действащата и понастоящем редакция „След завършването на строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те са необходими, възложителят подава заявление пред органа по ал. 2 или 3 за въвеждането на обекта в експлоатация, като представя окончателния доклад по чл.168 ал. 6, договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, технически паспорт и сертификат за проектни енергийни характеристики и документ от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, че е изпълнено изискването по чл. 175, ал. 5. В случаите по чл. 151, ал. 1, т. 10 след монтирането на инсталациите регистрирането им се извършва пред органите за технически надзор.“

 Съгласно чл. 177, ал. 2 от ЗУТ, строежите от първа, втора и трета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, при условия и по ред, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

 Съгласно чл. 177, ал. 3 от ЗУТ, Строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж, при условия и по ред, определени в наредбата по ал.2. Удостоверението се издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението по ал.1 след проверка на комплектуваността на документите и регистриране въвеждането на строежа в експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и проверка на място.

Действащият към релевантния за спора период подзаконов нормативен акт приет по законовата делегация на чл.177 ал.2 от ЗУТ е Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти /наричана по-долу само Наредба № 2 от 31.07.2003г./, в редакцията й действаща и към настоящия момент, а именно тази след влизане в сила на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, обн. в ДВ бр.87 от 2017г., в сила от 31.10.2017г., доколкото в случая не намира приложение § 7 от ПЗР на последноцитираната наредба за изменение и допълнение.

Отделно от това съгласно съдебната практика режимът по въвеждане в експлоатация на строежите е регистрационен, в него се отразяват, а не се създават права, като компетентният орган действа в условията на обвързана компетентност и разполага само с две възможности: длъжен е да регистрира строежа, (когато са изпълнени условията на чл.177 ал.1 ЗУТ и липсват пречките по чл.178 ал.3 ЗУТ), или да откаже регистрирането и издаването на удостоверение, ако те не са налице.

В случая не е налице спор по делото, че строежът за който е издадено процесното удостоверение за въвеждане в експлоатация е четвърта категория, поради което и съгласно чл. 177, ал. 3 от ЗУТ, главния архитект на община Асеновград, се явява компетентния орган, тъй като той е органа който е издал разрешението за строеж.

В тази връзка по делото се представи Удостоверение изх. № 94.К.33 от 17.01. 2019г. на Кмета на Община Асеновград, съобразно което със Заповед № 41 от 29.11. 2019г. именно арх.Константин А.А. е назначен за държавен служител на длъжността Главен Архитект на Община Асеновград, считано от 01.12.2012г. /л.536/.

Именно това е и конкретно физическо лице разписало процесното УВЕ в качеството си на Главен архитект на Община Асеновград.

Или в обобщение протестираният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Междувпрочем между страните в процеса спор по това обстоятелство не се формира.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, който да са довели до нищожност на издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа. Такива не се и твърдят.

Удостоверението е съобразено с целта на закона, обявена в чл. 1 ал.2 от ЗУТ – уреждане на обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България.

На следващо място безспорно съдебната теория и практика приема и че един административен акт е нищожен, когато е издаден при пълна липса на условията, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, да е лишен изцяло от законово основание или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган.

Очевидно е, че правният спор се концентрира именно върху наличието на този порок на протестираният индивидуален административен акт, като единствените изложени и поддържани аргументи в тази връзка са издаване на акта след 7-дневеният срок за това, в нарушение на чл.177 ал.2 от ЗУТ и чл.19б от Наредба № 2 от 31.07. 2003 г.

Производството действително в случая е образувано въз основа на искане с вх.94-З-54 от 30.04.2018г., подадено от единият от възложителите на строежа, в съответствие с нормата на чл.177 ал.1 от ЗУТ, като удостоверението е издадено на малко повече от месец след това, тоест след изтичане на срока по чл.177 ал.3 от ЗУТ, но това обстоятелство не води до дори до незаконосъобразност на удостоверението, доколкото този срок е инструктивен и с изтичането му не се преклудира възможността административния орган да издаде исканото удостоверение, а още по-малко води до нищожност на същото.

Подаденото искане е окомплектовано с документите предвидени в нормата на чл.177 ал.1 от ЗУТ, като са представени окончателен доклад по чл.168 ал.6 от ЗУТ, изготвен от "Веда-2000"ЕООД – дружеството упражняващо строителен надзор (л.199 и сл., конкретно Договорът за строителен надзор е на л.236-237), договори с експлоатационните дружества – "ЕВН България Електроразпределение“ЕАД (л.268273) и "Водоснабдяване и канализация“ЕООД, гр.Пловдив (л.255-267), вкл .и становище от „ВиК“ЕООД, относно приемането и разрешаване ползването на обекта, съгласно което същият е изпълнен в съответствие със съгласувания проект „ВиК“ от 13.12.2016г., като СВО и СКО са изпълнени по проект /л.254/; представен е Технически паспорт на строежа рег. № 45 от 04.06.2018г., вкл. и Сертификат за проектни енергийни характеристики от 25.04.2018г. издаден от „Ада Консулт“ЕООД, с рег. № 00319 от 08.12.2016г. /л.831-842/ и Удостоверение № 25-72482/01.09.2017г. издадено от Началника на СГКК гр.Пловдив, на основание чл.54а, ал.3 от ЗКИР, чл.116 ал.1 и чл.175 ал.5 от ЗУТ, с което се удостоверява, че възложителя на строежа е представил в АГКК необходимата документация за обекта и той е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Асеновград /л.252/.

Отделно от това са били представени и заверени копия от документите за собственост, издаденото РС и Заповедта по чл.154 ал.1 от ЗУТ, Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа – обр. 2, съответно в частта му относно отриване на строителната площадка от дата 06.02.2017г., в частта му за определяне на строителна линия и ниво от дата 09.02. 2017г., включващ и констатации от извършените проверки при достигане на контролните проектни нива /л.238-246/; Заповедна книга на строежа № 68, завера на дата 08. 02.2017г. от строителния надзор /л.248 и сл./; Констативен акт обр. № 3 от 14.07. 2017г. за установяване на строежа с издадените строителни книжа и за това че подробният устройствен план е приложен по отношение на застрояването /л.247/; Сертификат за контрол № 827 от 23.04.2018г, издаден от Орган за контрол „ТЕКО“ от вида С при „Тест Контрол“ООД, ведно с Протоколи от проведените изпитвания /л.274 -284/; Лабораторни резултати от проведени изпитвания на водата от РЗИ – Пловдив /л.285-289/; Договор за поддържане, ремонт и преустройство на асансьорни уредби, ведно с Удостоверение за въвеждане в експлоатация на асансьор и Ревизионна книга на ПНО (СПО); Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа – акт обр. 15 от 25.04.2018г. /л.295 и сл./; Акт за приемане на конструкцията обр. 14 от 17.07.2017г. /л.322 и сл./; както и актове обр.12 за установяване на всички съответни видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи че са постигнати изискванията на проекта, Актове обр.7 за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция; Дневник на бетоновите работи; Документи, удостоверяващи съответствието на вложените строителни продукти със съществените изисквания към строежите.

Следва да се посочи в тази връзка, че съгласно чл.178 ал.3 от ЗУТ, строежите не се въвеждат в експлоатация, когато: 1. не са извършени мероприятията, предвидени в част "Вертикална планировка" по одобрения проект; 2. не са премахнати съществуващи сгради и постройки,които не са включени в режима на застрояване,когато са предвидени за премахване в издадената виза за проектиране;3. не са завършени фасадите на сградите и постройките съобразно одобрения инвестиционен проект.

 По делото не се твърди и не се установява да е налице някоя от трите хипотези предвидени в нормата на чл. 178, ал. 3 от ЗУТ, за да не бъде въведен строежа в експлоатация. От представения окончателен доклад по чл. 168, ал. 6 от ЗУТ, изготвен от дружеството упражняващо строителен надзор, се установява, че посочените хипотези не са налице. Видно от доклада (л.202), в част "Вертикална планировка " е посочено, че около обектът е изпълнена предвидената вертикална планировка, приета е кота нула за новия стореж +0,00=236,70, като поради денивелацията между двете улици проходът, стълбището, магазина и избените помещения са на кота -1,00 м. В доклада е извършено описание на материалите и начина по който са изградени фасадите стени на строежа /л.201/, като не се установява те да не са съобразени с одобрения инвестиционен проект. Съответно не се твърди и не се установява да не се премахнати съществуващите сгради и постройки в имота, които не са включени в режима на застрояване.

Видно от изложеното от приетата по делото административна преписка, която не е оспорена от протестиращия прокурор, се установява, че строежът е извършен в съответствие с одобрените строителни книжа – по размери, местоположение, конфигурация, материали, качество и срокове, т.е. не е налице отклонение от предварително разрешение параметри за изпълнение на строителството.

Отново следва да се посочи, че към тази дата нито е бил отменен с влязло в сила съдебно решение ПУП за процесната територия, а още по-малко са били отменени влязлото в сила РС, ведно с оборените инвестиционни проекти, което междувпромен дори и към настоящият момент не е факт.

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че от събраните в хода на производството доказателства се установява, че строежът е отговарял на изискванията за въвеждане в експлоатация, правилно е било регистрирано въвеждането му в експлоатация и издаденото удостоверение не е нищожно.

Неоснователни са направените в сезиращия съда протест възраженията за нищожност на удостоверение за въвеждане в експлоатация № 50/04.06.2018г., поради нарушение по чл.177 ал.2 от ЗУТ – междувпрочем и неясно в каква насока се твърди това нарушение в протеста, още повече че в случая дори не сме изправени пред тази хипотеза – категорично не се касае до строеж от първа, втора или трета категория, а и такива твърдения липсват в самия протест.

Ако се приеме, че се твърди допуснато нарушение по чл.177 ал.3 от ЗУТ в аспекта и на правилото на чл.19б от Наредба № 2 от 31.07.2003г., то следва да се посочи следното.

Точният текст на чл.19б от Наредба № 2 от 31.07.2003г. е следния: ал.1 Органът, издал разрешението за строеж, в 7-дневен срок от постъпване на искането извършва проверка на комплектуваността на документите по чл.19а, ал. 3 и 4 и:

1. издава удостоверение за въвеждане в експлоатация;

2. отказва издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация с мотивиран писмен отказ.

Ал.2 По преценка на органа, издал разрешението за строеж, в срока по ал. 1 може да се извърши проверка на място, за което се съставя констативен протокол, неразделна част от досието на строежа.

Ал.3 В удостоверението за въвеждане в експлоатация се вписват минималните гаранционни срокове.

Ал.4 Издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация или отказът за издаването му се връчва лично на възложителя или упълномощено от него лице

Но всички тези изисквания в случая са спазени, както бе посочено по-горе като всички необходими документи визирани в нормата на чл.19а ал.3 от ЗУТ /ал.4 касае строежите от пета категория и е неприложима, а и всъщност единствено редуцира необходимите за целта документи/ са налични към искането на възложителя.

Единствено каза се не е спазен срокът за издаването на административния акт, но същият е инструктивен и изтичането му не преклудира възможността за Главният архитект да се произнесе.

Относно изложеното във връзка с отмяната на ПУП за процесната територия.

Всъщност е въпрос относно процедурата по одобряването/съгласуването на инвестиционните проекти и издаването въз основа на тях РС – чл.144 ал.3 т.1 във вр. с чл. 142 ал.6 т.2 във вр. с ал.5 от ЗУТ /по-специално т.1 и т.2 от ал.5/ и чл.148 от ЗУТ.

Производствата по издаване на разрешение за строеж и по въвеждане на строежа в експлоатация, са две самостоятелни административни производства, които се развиват по различен ред и спрямо тях са налице различни материалноправни предпоставки за да бъде издаден крайния административен акт. Ето защо, след като в случая строежът който е въведен в експлоатация е изграден въз основа на одобрени инвестиционни проекти и влязло в сила разрешение за строеж, което не е нищожен административен акт /към настоящият момент РС не е обявено за токова, съответно в рамките на настоящият съдебен процес не се упражнява косвен съдебен контрол/, то в производството по въвеждане в експлоатация изложените съображения относно отмяната на ПУП са ирелевантни.

Също така, следва да се има в предвид, че съдебното решение е факт след издаването на УВЕ, а отделно от това според този състав на съда правните последици от настъпилата промяна не могат да обосноват наличието на такова нетърпимо от правото положение, което да влече след себе си извод за нищожност на протестираното УВЕ, при наличието на редовно издадено РС и одобрени инвестиционни проекти.

С оглед на изложеното, след като от представените по делото доказателства се установява, че строежът е отговаряла на изискванията за въвеждане в експлоатация, то подадения протест с искане за обявяване на нищожност на издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация № 50/04.06.2018г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК , в полза на ответника – Главен архитект на Община Асеновград се дължат сторените в процеса разноски под формата на заплатения адвокатски хонорар /при осъществено и процесуално представителство/ в размер на 600 лева, които Окръжна прокуратура – гр.Пловдив, следва да бъде осъдена да заплати.

Водим от горното, съдът:

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТХВЪРЛЯ протест на М.П.– Прокурор в Окръжна прокуратура гр. Пловдив против Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 50/04.06.2018 г. на Главния архитект на Община Асеновград, с искане да бъде прогласена неговата нищожност.

ОСЪЖДА Окръжна прокуратура гр.Пловдив да заплати в полза на Главния архитект на Община Асеновград, сумата от 600 /шестстотин/ лева, разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба и протест пред Върховния Административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/