Р Е Ш Е Н И Е
Номер……………. 24.01.2021г. Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на четвърти август година 2020
в публичното заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Александър
ГЕОРГИЕВ
Секретар : РОСИЦА Д.
Прокурор :
като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ
гражданско дело № 6303 по описа за 2019 година
Делото е образувано по иск с правно основание
чл.55 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от ищеца „В и К”ЕООД - Стара Загора, против
„Електроразпределение -ЮГ” ЕАД – Пловдив, за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 515,80лева, представляваща недължимо платена сума за такса
достъп до електроразпределителната мрежа до обект на средно напрежение извод
Зимница – с.Зимница ИТ № 2008261, за периода от 01.11.2014г. – 30.11.2014г. по
фактура № ********** от 30.11.2014г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 29.11.2019г. до окончателното заплащане на
сумата.
В срока по чл.131 ГПК е представен писмен
отговор, в който се оспорва изцяло исковата претенция като неоснователна.
В исковата си молба ищецът „Водоснадбяване и
канализация" ЕООД излага
твърдения, че е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град Стара Загора, ул. „Христо Ботев" №62,
първоначално вписано в регистъра на търговските дружества с Решение №
4486/14.10.1991г. по ф.дело № 4492/1991г. по описа на Ст.ОС. Същият осъществява
основно дейностите по дейност по водоснабдяване, канализация, пречистване на
битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и
управление и контрол при изграждане на водоснабдителни, канализационни и
пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и Община Мъглиж.
Същият е потребител на ел.енергия относно притежавания от него обект с ИТ №
2008261 ИЗВОД ЗИМНИЦА - с. Зимница, чрез който обект е присъединена към
електропреносната система Помпена станция „Зимница", собственост на
дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършва със
съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия
на този обект се осъществява посредством собственият на дружеството трафопост
на ниво средно напрежение (НН). Сочи, че ответникът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, със седалище и адрес на управление 4000 гр.Пловдив,
ул."Христо Г.Данов" №37, вписано в TP с ЕИК *********, притежава Лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия № Л-141-11/13.08.2004г издадена от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, наричан по-долу за краткост ЕВН, и осъществява
дейност по снабдяване на Потребителите /клиентите/ с електрическа
енергия..Решение №4486/14.10.1991г. по ф.дело № 4492/1991г. по описа на
Ст.ОС.1.2.Разпечатка от електронната страница на TP при Агенция по вписванията за актуално състояние по партидата на ищеца.
1.3. Разпечатка от електронната страница на TP при
Агенция по вписванията за актуално състояние по партидата на ответника. Извършени
плащания от ишеиа към ответника. През месец декември 2014г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД е заплатила на ответното дружество следните суми,
представляващи такса за достъп до ел.разпределителната мрежа, за обект с
ИТ № 2008261 - ИЗВОД ЗИМНИЦА - с. Зимница, собственост на ищеца: - за м. ноември 2014г. е заплатена сума в размер на 514,80лв. по фактура №**********/30.11.2014г., представляваща начислена от
ответника във фактурата такса за достъп до разпределителната мрежа; Следва
изрично да се отбележи, че по посочената по-горе фактура ищецът е заплатил на
ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът няма претенции и
същите не са предмет на настоящата искова молба. Доказателства №2: 2.1. №
**********/30.11.2014г., ведно с платежно нареждане от 29.12.2014г., и платежно
нареждане от 30.12.2014г. Място на измерване на платената електрическа енергия. Считано от 01.07.2008г. с Решение № Ц 021/
26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплаща за ползване на мрежата, се
разделя на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа, и
цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа. Съгласно
нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и производители,
присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени
за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за
достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за
съответния ценови период, които заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика
от последна инстанция. За тези клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа се заплаща от разпределителното предприятие на
независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите
услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните количества електрическа
енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.11, т.1, 2 и
3 по утвърдените от КЕВР цени. Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, при
отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
Гако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната. съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.29,
ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие. В конкретния случай границата на собственост между преносното или
съответното разпределително предприятие и ищеца е Извод Зимница - с. Зимница,
след който започва собствения на ищеца електропровод/въздушно трасе, чрез който
се захранва Помпена станция „Зимница".Във връзка с изложеното по-горе относно
мястото на измерване на използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД е отправяло няколкократни писмени искания от „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"АД/ с искане за промяна на мястото и нивото на измерване. С Писмо изх. №
1748/23.10.2008г., в отговор на изпратено от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД писмо, дружеството ни е изпратило писмо за
промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните
обекти: -Подстанция „Тополовград" - извод „Венеция" /т.е. за електропровод
„Венеция"/;-Извод „Рила";-Вик Зимница и ПС Ханчето. След получаване на това писмо от
страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД, по отношение на Извод
Рила и Вик - Зимница, е извършена промяна на мястото и нивото на измерване,
като енергията се измерва на ниво СН. „Водоснабдяване и канализация" ЕООД
е собственик на Извод Зимница - с. Зимница и на намиращите се в тях ЗРУ, като
към писмото са приложени и съответните документи, доказващи собствеността на
дружеството върху имотите и съоръженията. Още едно доказателство за това, че
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД признава собствеността на ищеца
върху процесния обект е и факта, че видно от процесната фактура, „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД спира да начисля такса за пренос по ел. разпределителната
мрежа до обект на средно напрежение, собственост на ищеца - Извод Зимница - с.
Зимница. В абсолютно противоречие с горното, такса за достъп до
електропреносната мрежа, продължава да начислява от електроразпределителното
предприятие неоснователно. Доказателства №3:
Писмо изх. № 1784/23.10.2008г. Собственост на ишеца върху недвижими имоти и енергийни съоръжения. Намирали за безспорно, че ищецът е собственик на
Извод Зимница - с. Зимница и прилежащия му електропровод, чрез който се
захранва Помпена станция „Зимница".Същите са собственост на дружеството от
29.12.1995г., когато са включени в капитала на дружеството. Доказателства
№4:.Инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на ПС „Зимница";
4.2.Писмо с изх.№1837/30.10.2008г.; 4.3 Заповед №220/20.02.1985г.; 4.4 Акт за
СД ИСС; 4.5 Протокол на приемателна комисия от 8.09.1984г.; 4.6 Писмо с
изх.№6053- 30/26.09.2008г. Недължимост на платените суми. Както посочихме по - горе, „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД не
е собственик на ел. разпределителната мрежа, поради което ищецът не дължи
заплащане на такса пренос, която към процесния период „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД не начислява и съответно ищеца не заплаща към
ответника. Доказателство за това е и самата процесна фактура, в която липсва
начислена такса за пренос по ел. разпределителната мрежа.Логично, освен че
ищецът не дължи такса пренос по ел. разпределителната мрежа ищеца, по същите
съображения не дължи и такса достъп до електроразпределителната
мрежа.Заплащането на такса за достъп до електроразпределителната мрежа има за
цел да компенсира ел. разпределителното предприятие за загубите на ел. енергия
по тази мрежа и за дейностите по поддръжката и ремонта й, които са за негова
сметка. Освен това то заплаща и загубите на ел. енергия по нея чрез показанията
на измервателна група, монтирана в началото й. В конкретния случай
ел.разпределителното и ел. електроснабдителното предприятие няма да генерира
посочените по-горе разходи по електроразпределителната мрежа и по конкретно за
Извод Зимница. От изложеното дотук безспорно се доказа, че ответникът няма
основание да калкулира на ищеца цена за достъп на ел. енергия на ниво средно
напрежение през Извод Зимница.Дори и измервателната група да е монтирана на
страна средно напрежение в ЗРУ, то ответникът няма основание да калкулира на
ищеца цена за достъп през ел. разпределителната мрежа на средно напрежение,
защото в електропровода, започващ с Извод Зимница, няма ел. разпределителна
мрежа на ниво ниско напрежение. Дори и да има такава, тя не е собственост на
ответника. Границата на собствеността са изводите на електропровода в ЗРУ на
подстанция „Дъбово" на ниво средно напрежение, но това не изключва факта,
че ВиК не дължи цена за достъп на ответника и същия я калкулира
недобросъвестно.Ответникът притежава лицензия, но не притежава собствеността
върху мрежата, а тя е собственост на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора. Съгласно
изричната разпоредба на чл. 18г от Правилата, цената за достъп се заплащат
съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия в местата
на измерване, определени съгласно Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа енергия.
Буквалното тълкуване на цитираната норма налага извода, че дължимостта на тази
цена е пряко обвързана от спазването на изискването консумираната от
потребителя електрическа енергия да е измерена именно в местата, установени в
посочените правила или уговорени от страните по сделката за продажба на
електроенергия. Освен, че е ясно и точно дефинирано в самата правна норма, това
разрешение има и своето логическо обяснение в спецификата и голямото обществено
значение на дейностите по производство, разпределение, пренос и доставка на
електрическа енергия. Цената за достъп до по електроразпределителната мрежа
отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостно управление и
администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с
диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както
и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за
съответната разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да бъде
съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед
именно на това специфично предназначение на цената за достъп, като компонент на
цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за
търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите.
Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от
уговорените от страните или от нормативно определените, не може да бъде основа
за изчисляване цената за достъп и цената за пренос. Следователно, тези елементи
от цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми, от което произтича
съответно и тяхната недължимост. Поради това, за основателността на такава
претенция е без значение обстоятелството, дали неправомерното поставяне на
средствата за търговско измерване е довело до неправилно измерване, увреждащо
потребителя.Поради безспорния факт, че присъединяването на ищеца е извършено
чрез собствен на дружеството кабелен електропровод и с оглед разпоредбите на
чл. 120, ал. 1 и 2 ЗЕ, определянето на мястото на измерване е обусловено от
границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея
се поставят и средствата за търговско измерване. Съгласно чл. 27 от Наредба № 6
от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи, границата на
собственост между електрическите съоръжения на преносното или съответното
разпределително предприятие и тези на потребителя се определя от начина на
присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Поради
обстоятелството, че в случая се касае за присъединяване на електропровод,
собствен на потребител, към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, границата на собственост следва да се определи
съгласно чл. 29, ал. 4 във връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и тя е в
мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата, като средствата
за търговско измерване се монтират в електрическата уредба на преносното или
съответното електроразпределително предприятие. Цитираните разпоредби налагат
извода, че в хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен
електропровод от значение за определяне на мястото на търговско измерване е
единствено границата на собственост на електрическите съоръжения, а не дали
потребителят е присъединен към електропреносната или към
електроразпределителната мрежа. При това положение за дружеството ни възниква
правен интерес да предявим ответника иск за заплащане на платените суми за
такса за достъп до ел. разпределителна мрежа за процесния период, да бъде
осъден да заплати /да върне/ недължимо платените му суми, които е получил от
ищеца. Настоящата искова претенция предявявам на основание чл.113 ГПК пред съда
по седалище на ищеца. Намирам, че нормата на чл.113 ГПК е приложима по следните
съображения: Ищецът „Водоснабдяване и канализация" ЕООД има качеството на
„потребител" по смисъла на § 1, т. 416 от ДР на Закона за енергетиката.
При това положение е налице възможност за изборна подсъдност по чл.113 ГПК.
Практиката на ВКС категорично приема, че когато ищецът има качеството
„потребител на енергийни услуги" по смисъла на § 1, т. 416 от ДР на Закона
за енергетиката, възможността за изборна подсъдност по чл. 113 ГПК не е
предвидена само за потребителски спорове, произтичащи от правата, уредени в
Закона за защита на потребителите, а следва да намери приложение „за всички
спорове между потребители и доставчици на услуги". /Определение № 172 от
08.03.2013г., постановено по т.дело № 1143/2013г., на ВКС II т.о., и
Определение № 607 от 23.11.2015г. по ч.т.дело № 2314/2015г. на ВКС, I т.о./ С
оглед на изложеното намирам, че правилно и в съответствие с нормата на чл.113 ГПК съм предявил настоящата искова претенция пред Старозагорския Районен съд -
по седалище на ищеца.
Молят
да бъдат призовани на съд и след като докажат основателността на исковата си
претенция, да постановят решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД
да бъде осъден ответника „"ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД, със седалище и адрес на управление 4000 гр.Пловдив,
ул."Христо Г. Данов" № 37, вписано в TP с ЕИК *********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация"
ЕООД, ЕИК *********, сумата 514.80лв./петстотин и четиринадесет лева и 80 стотинки/,
представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната
мрежа до обект на средно напрежение - ИЗВОД ЗИМНИЦА - с. Зимница, с ИТ №
2008261, за периода 01.11.2014-30.11.2014г., по фактура №********** от
30.11.2014г„ ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда до окончателното изплащане на сумата. Молят да им бъдат присъдени направените
по делото разноски. Дължимите суми да бъдат платени по следната сметка на
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД: BG96STSA9300002002601, Банка ДСК ЕАД.
На основание чл. 131 от ГПК
ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД представят писмен отговор в който
заявяват, че предявения иск считали за допустим, но неоснователен, поради което
го оспорвали изцяло, както по основание, така и по размер. Претендирали, че
сумата, предмет на исковата претенция, била дължима и основателно начислена по
сметката на ищеца. Считали, че обстоятелствата и фактите, изложени в исковата
молба не правят сумите недължими. Оспорваме всички факти и твърденията, във
връзка с тях, изложени в исковата молба. Считаме, че същите са неверни и не
правят сумите недължими. Съображенията им били следните: Относно възражението на ищеца, че цената за достъп е недължима,
поради това, че средствата за търговско измерване били поставени на
неправомерно място. Водени от желанието за постигане на справедлива
преценка на създалата се комплексна правна и фактическа обстановка в
отношенията между „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД и „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, считаме за необходимо да отбележим,
че всички спорни отношения са породени от едно единствено обстоятелство - нежеланието
на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД да заплаща утвърдените от КЕВР и важащи за всички
потребители на разпределителните мрежи в Република България цена за достъп и
цена за пренос до електроразпределителната мрежа, въпреки наличието на валидна
облигационна връзка, по силата на която са начислени процесиите суми и фактът
на реалното предоставяне на тези услуги. 3а процесния период отношенията между
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД и ищецът „Водоснабдяване и канализация"
ЕООД във връзка с предоставянето на услугите достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа се уреждат с договор, сключен на 19.06.2013 г. на основание чл.14 от Правилата за търговия с
електрическа енергия, т.27.4. и т.2.7.7 от Лицензията за разпределение на
електрическа енергия на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, Правила за
управление на електроразпределителните мрежи, Правила за управление на
електроенергийната система и Правила за измерване на количеството електрическа
енергия (вж. Доказателство № 1).
Услугата достъп до електроразпределителната
мрежа представлява предоставяне на правото за ползване на
електроразпределителната мрежа за пренос на електрическа енергия до обект на
клиент, при условията, определени в договора и приложимите нормативни актове.
Цената за предоставяне на тази услуга отразява постоянните разходи, които
мрежовият оператор извършва за всеки един клиент. Цените, по които
„Електроразпределение ЮГ" ЕАД предоставя услугата достъп до
електроразпределителната мрежа са РЕГУЛИРАНИ ЦЕНИ. Те се определят и регулират
с решения на Комисия за енергийно и водно регулиране въз основа на приложимата
нормативна уредба. Или: Съгласно чл. 29, ал.1 от Правилата за търговия с
електрическа енергия, обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г. Мрежовите услуги се
заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна
електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване
и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.
11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Съгласно решение на ДКЕВР
№Ц-16/01.10.2014 г. (в сила от 01.10.2014г.) цените за достъп се определят при
прилагане на втората хипотеза - върху предоставена мощност в местата на измерване,
определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени, в който
случай мястото на измерване не променя предоставената мощност, т.е. не е от
значение!!!. Дължимите суми за достъп до електроразпределителната мрежа се
формират като определената при сключването на договора за присъединяване на
обекта предоставена мощност се умножи по броя на дните в календарния месец и по
определената от КЕВР цена за достъп за процесния период. Това е и причината
дължимата сума за достъп до електроразпределителната мрежа да е независима от
нивото на напрежение, на което става измерването на електроенергията за обекта.
И при измерване на страна ниско напрежение, и при измерване на страна средно
напрежение, тя би била еднаква. Пак това е и причината цената за достъп да не
зависи и от мястото на измерване на електрическата енергия. То по никакъв начин
не влияе на формирането и. Твърдим, че мястото на измервателните уреди за
процесния период е било определено правилно и в съответствие с нормативната и
договорната уредба. Дори и това да не е така обаче. Следва да се има предвид,
че независимо дали измервателната група е била поставена на ниво средно
напрежение или на ниво ниско напрежение, ищецът ДЪЛЖИ заплащане на достъп до електроразпределителната
мрежа на мрежовия оператор - било то „Електроразпределение ЮГ" ЕАД или
„ЕСО"ЕАД. Твърдим, че съгласно Закона
за енергетиката, цените за достъп и/или за пренос през електроразпределителните
мрежи и пренос са обект на регулиране от Комисията за енергийно и водно
регулиране. Цените за достъп до електроразпределителните мрежи се определят и
утвърждават от Комисията на база предоставена от „Електроразпределение Юг"
ЕАД информация, в съответствие с предвиденото в Наредба № 1 от 14.03.2017г. за
регулиране на цените на електрическата енергия. Поради горното молят при постановяване на
решението да се обърне към ЗЕ и решенията на КЕВР, съгласно които „цената за достъп до електропреносната и
разпределителната мрежа отразява разходите, които се предизвикват във връзка с
управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и
администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходи свързани с
диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както
и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за
съответната мрежа".В обобщение: Считаме, че ако не е съгласен с
изложеното, ищецът трябва да посочи правните норми, които му дават основание да твърди
посочената зависимост между начина на измерване на количеството електрическа
енергия и формирането на цената за достъп. Твърдим, че посочената в раздел II,
т.5 от исковата молба норма, а именно: „чл.18г от Правилата" не
съществува, а в случай, че се касае за чл.18 от Правилата за търговия с
електрическа енергия, то следва да се отбележи, че текстът е отменен, вкл. и за
процесния период и е съответно неприложима към процесиите правоотношение.
Същото се отнася и за решение № 227/11.02.2013г., постановено по т.д.№
1054/2011 г., на което се позовава ищеца. Относно възражението на ищеца, че
цената за достъп е недължима, поради това, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД
няма собственост върху електроразпределителната мрежа. Преди настъпване на процесния период: Обектът на
ищеца е с измервателна точка номер (ИТН). Ищецът до 12.11.2013г. е бил клиент
на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, явяващ се краен снабдител по
смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГЕАД
(оператор на разпределителна мрежа). Като такъв ищецът е бил снабдяван с
електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия
(чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ЕАД по силата на общи
условия е сключен договор за пренос на електрическа енергия през
разпределителната мрежа. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е титуляр на
лицензия № Л-141- 11/13.08.2004 г. и дружеството извършва дейността „обществено
снабдяване с електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за
енергетиката) на обособената територия в Югоизточна България. Съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал.2, т. 2а от ЗЕ за една обособена територия се издава
само една лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайни снабдители,
какъвто, по силата на цитираната по-горе лицензия, се явява ответника в
настоящото производство. Договорните отношения между „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД и клиентите също са уредени с договори при публично
известни общи условия. Според разпоредбата на чл. 986 (1) от ЗЕ „Потребителите на крайния снабдител
използват разпределителните мрежи, към които са присъединени, при публично
известни общи условия", а според ал. 4 на същия член - „Публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които
купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено
приемане."Съгласно нормата на чл. 28, ал.2
от Правила за търговия с електрическа енергия (обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013
г„ в сила от 26.07.2013 г., изм. и доп., бр. 39 от 9.05.2014 г.) Крайният
снабдител/доставчикът от последна инстанция събира и заплаща на оператора на
електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за
съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчика
от последна инстанция количество електрическа енергия. Съгласно нормата на чл.
28 от предишните Правила за търговия с електрическа енергия (обн. - ДВ, бр. 66
от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) битовите и небитовите крайни клиенти на
крайните снабдители, които използват разпределителните мрежи при публично
известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови
период на крайния снабдител(ал.1), крайният снабдител/доставчикът от последна
инстанция събира и заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за
пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото
фактурирано от крайния снабдител/доставчик от последна инстанция количество
електрическа енергия (ал.2), операторът на електроразпределителна мрежа заплаща
на независимия преносен оператор мрежовите услуги, относими към
електропреносната мрежа, за цялото количество пренесена електрическа енергия от
електропреносната в електроразпределителната мрежа (ал.З), независимият
преносен оператор събира и разпределя по методика, утвърдена от ДКЕВР,
дължимата от производители цена за достъп до електропреносната и
електроразпределителните мрежи (ал.4). Съгласно чл.18, б."б" от тези
правила потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа, които не
са регистрирани по чл. 6 , заплащат утвърдени от ДКЕВР цена за енергия, цена за
достъп до електропреносната мрежа, цена за пренос по електропреносната мрежа,
цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос по
електроразпределителната мрежа. Тези цени се заплащат на крайния снабдител.
Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия
"ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД е фактурирало ежемесечно на
клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издавало обща
фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени
или ищецът е дължал заплащане на цена "пренос" и цена „достъп",
тъй като е бил присъединен на ниво средно напрежение, ползвал е електроенергия
средно напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена му от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД.
Фактурите са издавани от „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД.Относно
процесния период (1.11.2014 г. - 30.11.2014 г.): На 1.09.2014 ищецът е сменил
доставчикът си на електрическа енергия. Негов доставчик и координатор на балансираща
група става „Мост Енерджи" АД.Негов мрежови оператор обаче остава и е
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГЕАД.За процесния период отношенията между
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГЕАД и ищецът „Водоснабдяване и канализация" ЕООД
във връзка с предоставянето на услугата достъп и пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа се уреждат с договор, сключен на основание
чл.14 от Правилата за търговия с електрическа енергия.Като
всеки потребител на ел.енергия и потребителят „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД дължи цена освен за потребената електрическа енергия и
цена за получените мрежови услуги, дължима на мрежовия си оператор, като за изпълнението на тези негови задължения са
неотносими факти и обстоятелства свързани със
собствеността на описаните присъединителни съоръжения, чрез които се извършва доставката на електрическа енергия
към обекта му, както и такива, свързани с начина на измерване на електрическата
енергия, ползвана в обекта.Ако твърди обратното, то ищецът трябва да докаже в кой
момент и кога е отприсъединил обекта си от мрежата на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ЕАД
и към мрежата на кой друг мрежови
оператор се е присъединил, както и кой му
предоставя услугите достъп и пренос, съответно на кого ги заплаща. Подобни
твърдения в исковата молба липсват.Съгласно чл.82, ал.1 от ЗЕ всички електроенергийни обекти на територията на
страната се свързват и функционират в единна електроенергийна система с общ
режим на работа и с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос,
разпределение и потребление на електрическа енергия, а обхватът на
електроенергийната система е електрически централи, преносната мрежа, отделните
разпределителни мрежи и електрическите уредби на потребителите.
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГЕАД е притежател на Лицензия №Л-140-07 от 13.08.2004г.
за разпределение на електрическа енергия на обособена територия, съгласно
чл.39,ал.1, т.З от ЗЕ. Съгласно лицензията Дружеството извършва услугата по
пренос и разпределение на електрическа енергия по утвърдените от ДКЕВР
цени, като спазва следния основен принцип: на всички клиенти услугата
разпределение се калкулира по одобрените от КЕВР цени. Тарифната структура е в
съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните
складове и Правилата за търговия с електрическа. 0бектите на „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД са присъединени ИЗНАЧАЛНО към електроразпределителната
мрежа и то независимо от факта кой е собственикът на елементите и. Видно от легалното определение, съдържащо се
в § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ - „електроразпределителна мрежа" е съвкупност от
електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и ниско
напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия. Легално
тоопределение на „електропреносна мрежа" е в §1, т.20 от ДР на
ЗЕ-"Електропреносна мрежа" е съвкупност от електропроводи и
електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията
от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни
потоци.Легална дефиниция на термина
„средно напрежение" се съдържа в § 1, т.15 от ДР на Правилата за
управление на електроразпределителните мрежи, приети с Решение № П-б от
18.06.2007г. на ДКЕВР и обн. в ДВ, бр. 66 от 2007г., като текстът гласи, че
"средно напрежение" е напрежение, чиято номинална ефективна стойност
е от 1 kV до 35 kV."Единственият критерий за разграничаване на електропреносна мрежа и
електроразпределителна мрежа е нивото на напрежение, а не собствеността на двете
мрежи. Този критерий е инкорпориран в националното законодателство от Директива
2003/54/ЕО и Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13
юли 2009г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, (§.1 а
от ДР на ЗЕ). В т.10 от Преамбюла на Директива 2003/54/ЕО изрично е упоменато,
че „директивата не разглежда въпроси, свързани със собствеността" и
собствеността не е критерий при разделянето на дейността по пренос от
разпределение" /чл.10,т.1, чл.15,т.1 от Директивата/. Разпоредби в този
дух се съдържат и в Директива 2007/72/ЕО.Изключително неправилни са разбирания,
според които горепосоченият критерий е изоставен. По този начин се изменя
действителният смисъл на дефинициите, направен при грубо нарушение на Правото
на ЕС, което е предпоставка за грешни правни и фактически изводи. Кратка ретроспекция:3а първи път с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на
ДКЕВР, в сила от 01.07.2008г. влизат в сила нови цени, както следва:- цена за достъп до електроразпределителната мрежа;-цени за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа;-цени на
самата електрическа енергия по тарифни зони, за стопански потребители и за
битови потребители, т.е. „цена за мрежа" се разделя на два отделни
компонента - цена за достъп
до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електрическата енергия през електроразпределителната
мрежа.При така издаденото Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР цената за
достъп до електроразпределителната мрежа става задължителна, заплаща се от
всички потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа и отразява
всички разходи, които „Електроразпределение ЮГ" ЕАД извършва за
осигуряване на непрекъснат достъп и ползване на мрежата като оперативно
управление, управление на режима на работа на мрежата, разходи по осигуряване и
поддържане на измервателните групи, като в тази цена не се включва стойността
на присъединителни съоръжения и разходите за тяхното поддържане. Тези разходи
са включени в цената за пренос. Цената за пренос през електроразпределителната
мрежа се заплаща от всички потребители съобразно нивото на напрежение на разпределителната
мрежа, към която е присъединен обекта им (Средно напрежение или Ниско
напрежение) и отразява всички разходи, които „Електроразпределение ЮГ" ЕАД
извършва за физическото пренасяне, трансформация и разпределение на
консумираните от потребителите количества електрическа енергия.Самото разделяне на „цена мрежа" на два
компонента, а именно - „цена достъп" и „цена пренос", е продиктувано
от стремежа да се приложат разходо-ориентирани цени, отразяващи и покриващи
единствено реалните разходи на мрежовия оператор. Това разбиране е възприето и
от Комисията за енергийно и водно регулиране, която има правомощието, съгласно
Закона за енергетиката, да одобрява цените, предложени от енергийните
предприятия.Решенията на КЕВР са
задължителни, както за енергийните предприятия, така и за техните потребители.
В ценовото решение, цитирано по-горе, разграниченията, които държавният
регулаторен орган извършва за първи път са: по потребители - в зависимост от
вида им (бит или стопански), нивото на напрежение на консумираната
електроенергия (високо, средно или ниско) и начина на измерване на
електроенергията (с една, две или три скали).По отношение на цената за достъп
обаче, (стр. 6, т. 6 от Решението) разграничение няма - цената за достъп е относима към всички потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа. Това са всички потребители, които консумират електроенергия на средно
или ниско напрежение. Никакво друго
разграничение (напр. касаещо начина на присъединяване, собствеността на
съоръженията, или доставчика на електроенергия) не е релевантно по отношение на
дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Тя е дължима от
всеки клиент на лицензионната територия на „Електроразпределение ЮГ" ЕАД.
Такъв се явява и "Водоснабдяване и канализация" ЕООД.Всички мрежови
разходи, включени във формирането на „цена достъп" са дължими от
клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, тъй като те
покриват предоставяните към него услуги, а именно - достъп до мрежа средно
напрежение, възможност за непрекъснато ползване, оперативно управление,
измерване, диспечиране и т.н. Водещото е, че клиентът (независимо, от кого се
снабдява с електроенергия) е мрежови клиент на „Електроразпределение ЮГ"
ЕАД, тъй като консумира в границите на лицензионната територия на дружеството,
на ниво на напрежение, за което само и единствено „Електроразпределение
ЮГ" ЕАД има издадена лицензия. Т.е. доставката на услугата „достъп до
електроразпределителната мрежа" не е била прекъсвана, тъй като в спорния
период е имало консумация на електроенергия в обектите на ответното дружество.
А ползването на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа" е
обвързана оперативно и технологично с консумацията на електроенергия.Нещо
повече - дори в обектите да не се извършва консумация на електроенергия за
даден период от време, доколкото те са присъединени към
електроразпределителната мрежа и могат във всеки един момент да започнат да
консумират електроенергия, то се приема, че услугата достъп им е предоставена
(т.е. предоставена им е възможността да консумират електроенергия чрез достъпа
до електроразпределителната мрежа). Впоследствие от 2008г. до днес единственото
разграничение, което държавният регулаторен орган е въвел по отношение на
определяне на размера на цената за достъп е в зависимост от вида на клиента
(небитов или битов). Такова е то и в решението на КЕВР - решение на ДКЕВР №4-12/30.06.2014г.
(в сила от 01.07.2014г.) послужило
за определяне на цената за достъп, вписана в процесната фактура или процесните
суми са дължими на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, тъй като услугата достъп
до електоразпределитената мрежа е предоставена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД. Изложената фактическа и правна обстановка обосновава
неоснователността на възражението за недължимост на цената за достъп, начислена
за процесния период. Сумата по процесната фактура е основателно начислена и
дължима от ищеца, а исковата претенция е неоснователна.
Молят да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявения
иск като неоснователен и недоказан. При отхвърляне на предявения иск, молят да
им бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК. При уважаване на предявения иск -
възразяват срещу присъждане на адвокатско възнаграждение в размер, по- голям от
еднократния, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Считат, че ако бъде претендирано възнаграждение в
такъв размер пред настоящата инстанция, то е прекомерно и молят да бъде
намалено до минималния размер съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, във
връзка с чл.7, ал. 2, т.1 на Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
В
съдебно заседание ищецът е представляван от процесуалния си представител адв.Иванова,
която поддържа исковата молба и моли за присъждане на направените по делото разноски.
За
съдебно заседание ответникът „Електроразпределение–Юг“ЕАД гр.Пловдив, представя
писмено становище чрез пълномощника си юрисконсулт Р., която моли да бъде
отхвърлен предавения иск, претендира присъждане на направените от тях разноски,
като прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение.
След като обсъди събраните в хода на
производството доказателства съдът намери за установено следното :
Ищцовото дружество е вписано в
регистъра на търговските дружества но ОС-Стара ЗАгора – с решение по ф.д. № 4492/1991 г. на ОС Стара
Загора, с което е вписано в регистъра на търговските дружества на ОС Стара
Загора, еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование
„Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище гр. Стара Загора, ул. Христо
Ботев № 62.
По делото
е представено и прието като писмено доказателство писмо от 24.09.2008г. от ЕВН България Електроразпределение
АД до „ВиК“
ЕООД Стара Загора относно „Идентифициране
на обекти на потребители, присъединени със собствени електропроводи към
електрически подстанции, чието мерено се осъществява в подстанциите“ С това писмо ответникът
е поискал от ищеца „ВиК“ Стара Загора документи удостоверяващи собствеността на
същия върху електропроводи, присъединени
към електрически подстанции.
В отговор
на това писмо „ВиК“ ЕООД-Стара Загора с писмо от 23 октомври 2008 г. е изпратило до
ответника ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ АД заповед на Община Тополовград за
предоставяне за експлоатация и поддържане на обект ПС Дуганово-ел.провод и
трафопостове на ВиК Стара Загора, извлечение от счетоводните книги на
дружеството по сметка, относно счетоводнитге записвания на съоръжението и официална
скица на ел.провода, актуализирана къмз момента, касаещи Обект ВиК зимница с
ИТН 2008261, захранен от П/СТ Дъбово, извод Зимница, а с писмо изх.№ 1837/
30.10.2008г. „ВиК“ЕООД представя допълнителни документи – Заповед № 220/ 20.02.1985г.
на ОНС-Стара ЗАгора за предоставяне безвъзмездно за експлоатация и поддържане
обект „Водоснабдяване Стара Загора от район с.Зимница на СП“Водоснабдяване и
канализация“ Стара Загора, както и Протокол на приемателна комисия за приемане
и въвеждане в действие, съгласно чл.687/1/т.1 във връзка с чл.67/“/ от ПКС на
Обект „Второетапно водоснабдяване на гр.Стара Загора от район Зимница“ от
28.09.1984г. По делото е представен и акт от 25.06.1985г. за отстранени
недостатъци по предходния протокол от 28.09.1984г.
От представените и приети по делото акт за приемане и предаване на основни
средства, в които са описани и изградени включените в допълнителното
водоснабдяване на гр.стара Загора обект Зимница 3 броя трафопоста и 2 броя
трансформатори, както и изпълнено двойно ел.захранване на обекта на п/с Дъбово,
съдът намира, че се установява, че ищецът е собственик на Електропровод от
Зимница Дъбово, 6,2км 20 kV, и на намиращите се в тях ЗРУ, заприходени на
01.01.1985г. когато са включени в капитала на дружеството.
По делото е изслушано заключението на назначената
съдебно- техническа експертиза, което съдът приема като добросъвестно
изготвено. Вещото лице сочи, че през периода 01.11.2014г. - 30.11.2014г.
измерването на потребената от ищеца ел.енергия по процесната фактура
за обект ПС „Зимница“, ИТ №2008261
в
размер общо на 470544 kWh се е извършвало на ниво средно напрежение в ЗРУ
/Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС ел.подстанция „Дъбово“ 110/20кV„собственост на „ЕСО“ЕАД. Съгласно чл.120, ал.1 от ЗЕ
и чл.27 от ОУ на ЕВН ЕР ЕАД, чл.29, ал.4 и чл.30, ал.З, ал.4 и ал.5 от Наредба
№6/24.02.2014г., действали през процесния период, средствата за търговско
измерване /СТИ/ собственост на ответника се разполагат до или на границата на
имота на потребителя /ищеца/.
Според вещото лице, ако се приеме, че електропровод „Зимница“ 20 kV, изходящ от подстанция „Дъбово“, е бил собственост на ищеца през процесния
период, границата на собствеността му са изводите на електропровод „Зимница“ в ЗРУ на подстанция „Дъбово“ на ниво средно напрежение – или това е извод „Зимница“.
ЕВН ЕР ЕАД е монтирало измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на извод „Зимница“20 кV на електропоровод
„Зимница“ в подстанция „Дъбово“.
Вещото
лице констатира, че съществуващият договор от 19.06.2013г., приложен по делото,
между ответника и ищеца за достъп и пренос на електрическа енергия до/през
електроразпределителната мрежа се отнася само за тези обекти на ищеца, които се
захранват от електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР Юг ЕАД. Процесният обект няма никакъв достъп до
електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР Юг ЕАД. Той се захранва на ниво средно напрежение по собствен електропровод
директно от подстанция на ECO ЕАД. Този договор е неприложим и таксата
достъп до ел.разпределителната мрежа на ЕВН ЕР Юг
ЕАД е недължима.
Заплащането
за достъп до електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира
електроразпределителното предприятие за разходите по осигуряването на
непрекъснато електроснабдяване и оперативно управление па присъединителните и
електроразпределителните електросъоръжения. Тъй като захранващият електропровод
„Зимница“ 20 kV е собственост на ищеца, то ЕВН ЕР ЕАД няма никакви задължения и права по
него. Подстанция „Дъбово“ е собственост на ECO ЕАД и всички задължения и права по нея също.
ЕВН ЕР ЕАД няма технически достъп до подстанция „Дъбово“ за електропровод „Зимница“, няма разходи по този достъп и няма техническо основание да калкулира на
ищеца цена за достъп нито на ниво средно напрежение, нито на ниво ниско
напрежение.Поисканата и предоставената на ищеца мощност се определя от вида,
параметрите и техническото състояние на електроразпределителните съоръжения в
подстанция „Дъбово“.
ЕВН ЕР ЕАД няма техническата възможност да прецени дали поисканата от ищеца
ел.мощност съответства на възможностите на ел.присъединителните съоръжения в
подстанция „Дъбово“ и
да я обяви за предоставена мощност, по която да начислява такса достъп.
Дължимите суми от страна на ищеца за достъп и пренос до/през
електропреносната мрежа на ECO в подстанция „Дъбово“ се формират като количеството потребена ел.енергия от ищеца се умножи по
цената, определена от КЕВР за процесния период. Те са начислени по всяка
фактура за процесния период, платени от ищеца и съответно преведени на ECO ЕАД от ответника.
Вещото лице констатира също, че извод „Зимница“ в подстанция „Дъбово“, електропроводът захранващ помпена станция „Зимница“, съоръженията за защита и комутация в
същата и кабелните електропроводи, с които помпите са присъединени към
закритата разпределителна уредба /ЗРУ/ 20 kV в
помпена станция „Зимница“, са собственост на ищеца. Средствата за търговско
измерване на потребяваното количество ел.енергия со собственост на ответника,
защото същият изпълнява ролята на търговец на ел.енергия, която продава на
ищеца без никакви ангажименти по доставката й.
В заключението си вещото лице посочва, че тъй
като електропровод „Зимница“ 20 kV, изходящ от подстанция „Дъбово“, е бил собственост на ищеца през процесния
период, то ищецът не дължи цена за достъп до електроразпределителната мрежа на
ЕВН ЕР ЕАД, тъй като ответникът няма никакав
собствена електроразпределиетлан мрежа по цялата верига на електроснабдяване на
процесния обект и не може да претендира за такса достъп до
електроразпределителната мрежа.
От заключението на приетата по делото съдебно икономическа
експертиза се установи, че начислената
цена на такса достъп до електроразпределителната мрежа до извод Зимница,
с.Зимница на
измервателна точка номер (ИТН)2008261 във
фактура № 8125780467/30.11.2014г. е изчислена при
мощност 1040 kW. За периода от 01.11.2014г. до 30.11.2014г. включително са 30 дни
х 0.01650лв.
(цена за достъп) х 1040
kW (мощност) = 514.80 лв. без ДДС. Цената на
достъпе начислена като за неботив клиенти, като процесната фактура е издадена
от ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД – Пловдив. Платената по процесната
фактура сума за такса достъп до електроразпределителната мрежа до обект Извод Зимница,
с.Зимница, с
ИТН 2008261 е
в размер на 514,80лв.
без ДДС, като процесната фактура за 77437,34 лева е платена изцяло с платежни
нареждания на 29.12.2014г. и 30.12.2014г.
по
банков път. Съдът възприема изцяло заключенията на вещите лица, тъй като същите са
компетентно и добросъвестно изготвени, отговарят на поставените въпроси, кореспондират с
останалите ангажирани по делото писмени доказателства.
Безспорно е установено, че
между ищеца „ВиК“ ЕООД гр. Стара Загора и ответника „Електроразпределение Юг“
ЕАД гр. Пловдив е налице облигационна връзка, като отношенията между
страните се регламентират от нормите на
Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 9.06-2004г. за присъединяване на
производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи /отм./,Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на
производители и потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, както и и от Правила за търговия с ел.енергия от 26.07.2013
г.
Съгласно решение №227 от 11.02.2013г. по т.д.
№1054/2011г. на ВКС, дължимостта на цената за достъп и цената за пренос,
заплащани от потребителя съгласно измереното количество на консумираната
енергия, е пряко обвързана от спазването на установени от Правилата за
измерване на количеството ел.енергия и договорите за продажба на ел.енергия
изисквания. Тези цени отразяват разходите, които се отнасят към дейността по
цялостното управление на електроенергийната система, като целта е при формирането
им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното
настъпване. С оглед специфичното предназначение на цената за достъп и цената за
пренос като компоненти на цената на електрическа енергия, правомерното
поставяне на средствата за търговско измерване, е от решаващо значение за
дължимостта на същите –измерването в места, различни от уговорените между
страните или от нормативно определените, не е основание за начисляване на цена
за достъп и цена за пренос.
Съгласно
решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на ВКС, също
постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху
електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и
чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната електрическа мрежа визира границата между електрическите
съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на
потребител на електрическа енергия.
Съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
/2013 г., отм./ се предвижда, че при отдаване на ел.енергия от
електропреносната /електроразпределителната/ мрежа към потребител, мястото на
измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на
потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата.
Предпоставките за присъединяване на потребител към електропреносната мрежа на
средно напрежение са потребителят да бъде собственик на ел.трафопост и той да
се намира в границите на собствеността на имота на потребителя. Ако
съоръжението /трафопоста/ и кабелите за пренос са собственост на съответното
електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско напрежение,
като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение. Ето защо, в случая
следва да се установи границата на собственост на ел.Съоръженията, както и мястото на СТИ.
Съгласно нормата на чл. 27 от Наредба №6 от 9.06.2004г.
/отм./ за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи, границата на собственост
между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително
предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване /т.1/
и вида на съоръженията за присъединяване /т.2/. Съгласно разпоредбата на чл.
29, ал.1, т.1 от горепосочената Наредба, границата на собствеността следва да
се определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата.
В случай на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод, от
значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата
на собственост на електрическите съоръжения.
В настоящия случай, от заключението
на съдебно-техническата експертиза се установява, че тъй като електропровод „Зимница“ 20 kV, изходящ от подстанция „Дъбово“, е бил собственост на ищеца през процесния период, границата на
собствеността му са изводите на електропровод „Зимница“ в ЗРУ на подстанция „Дъбово“ на ниво средно напрежение – или това е извод
„Зимница“. ЕВН ЕР ЕАД е монтирало измервателна група на средно напрежение,
включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за
търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на извод „Зимница“20 кV на електропоровод
„Зимница“ в подстанция „Дъбово“.
Съгласно представеното и прието като
доказателство по делото писмо изх.№ 11-275-8/20.07.2020г. на НЕК –София, „ в
резултат на преобразуване на НЕК ЕАД през 2000г. правото на собственост върху
далекопроводи и електрически уредби средно и ниско напражение, ведно със
съпътстващата документация е преминало към съответните електроразпределителни
дружества, а в резултат на вписано в търговския регистър на 04.02.2014г.
прообразуване на НЕК ЕАД чрез отделяне на имуществото, свързано с дейността
„пренос на електрическа енергия“ правото на собственост върху далекопроводи и
електрически уредби високо напражение, ведно със съпътстващата документация е
преминало към ЕСО ЕАД.“ Това се потвърждава и от представеното писмо изх€№
05-00-1854/1/20.11.2019г. на НЕК ЕАД – с протколо № 71-2013 от 11.12.2013г. на
Съвета на директорите на „БЕХ“ЕАд в качеството му на едноличен собственик на
капитала на НЕК ЕАД и ЕСО ЕАД е взето решение за преобразуване чрез отделяне на
имущество, представляващо съвкупност от права и задължения, свързано с
дейността на „пренос на електрическа енергия“ от НЕк ЕАД към ЕСО ЕАД. По силата
на преобразуването, считано от датата на вписването в търговския регситър, а
именно 04.02.2014г. ЕСО ЕАд става универсателн правпориемник на НЕА ЕАД на
прават и задълженията, свързани с тази дейност.
С оглед естеството на електропровода
„Зимница“ – 20кV следва да се приеме, че се касае за електропровод високо
напрежение – като от двете страни на извод „Зимница“ собственици на
далекопроводната мрежа са ищцовото дружество и ЕСО /енергиен системен оператор/ЕАД,
като ответникът е монтирал измервателни уреди и извършва измерване, без в
случая да осигурява достъп до електропреносната мрежа/като разчита единствено
на лиценза си за осъществяване на тази дейност, но без да я извършва реално/.
Фактическият състав, при който
възниква отговорност за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
включва три кумулативни елемента - даване на определена вещ, парична сума или
друго имуществено благо от едно лице; получаване на престацията от друго лице;
липса на основание за разместване на блага в правната сфера на даващия и на
получаващия. В настоящия случай, съдът приема, че иденствено измерването на енергията
през изходната точка не
може да обуслови начисляване на цена за достъп до електроразпределителната
мрежа. Извършеното от ответника
измерване не обуславя заплащането на доставената ел.енергия, поради което
ищецът не е имал задължение да заплати начислената от ответното дружество
цена за достъп до електро разпределителната
мрежа. Със заплащане на
начислената такса „достъп до разпределителна мрежа до обект ИТ№ 2008261,
извод Зимница, п-я Дъбово, с.Зимница, обл-.Стара
Загора" в приложената фактура,
ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за сметка обедняване на
ищцовото дружество.
Съдът
намира, че е налице обедняване по смисъла на чл. 55 от ЗЗД предпоставящо
намаляване на имуществения патримониум на лицето, от което изхожда престацията.
Предвид гореизложеното, съдът намира
предявеният иск за заплащане на сумата от 514.80лв. представляваща сума, платена без
основание на ответника и с която ответникът се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Относно направеното от ответника
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение платено от ищеца, съдът
намира за установено следното:
Видно от договор за правна защита и
процесуално представителство от 25.09.2020г., между страните е договорено възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС,
като са налице данни, че тази сума е
действително внесена от ищеца на адвокатското дружество. По
настоящото дело, адвокатското възнаграждение е определено в размер на 300 лв.,
посочен в чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № №1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78,ал.1 ГПК в
тежест на ответника следва да се присъдят направените от ищеца разноски в
размер на 480лв.,
представляващи внесена ДТ от 50лева, възнаграждение за вещо лице и адв.възнаграждение, съгласно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, като се посочи банкова сметка ***.
Предвид гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ЕАД, гр.Пловдив, с
адрес на
управление гр. Пловдив, 4000, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, ЕИК *********, представлявано от членовете на СД Здравко Отнянов
Братоев и Александер Сипек-заедно, чрез юриск.Р., да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр.Стара Загора и адрес на управление гр.Стара Загора, ул. „Христо
Ботев” № 62 /съдебен
адрес ***, офис 2 – адв. З.Д./ сумата в размер на 514,80лева, по фактура №
**********/30.11.2014г. представляваща
недължимо платена сума за „такса
достъп до ел.разпределителната
мрежа до обект ИТ№ 2008261, извод Зимница, п-я Дъбово, с.Зимница, обл-.Стара Загора" за периода 01.11.2014г. до 30.11.2014г., ведно със законната
лихва от 29.11.2019г. до датата на окончателното
заплащане на сумата, както и 480/четиристотин
и осемдесет/лева,
представляваща направени по делото разноски, които суми да се изплатят по
следната банкова сметка ***:
***,
Банка „ДСК“ ЕАД.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: