РЕШЕНИЕ
гр.София, 03.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито
заседание на четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Съдия Вергиния
Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
926 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по предявените от К.И.Б.
искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД срещу П.на РБългария. Ищецът твърди, че Главният прокурор виновно не е
администрирал негова молба вх.№ 8070/06г. от 30.06.2009г. по описа на ВКП, като
я е оставил без отговор. С молбата ищецът е поискал въз основа на издадени му
две съдебни удостоверения от ВКС и СГС да се снабди с удостоверение, което да е видно, че по
отношение на Б.Д.С.има влязла в сила присъда. Тъй като по молбата му нямало
произнасяне от ВКП, ищецът не могъл да представи пред ВКС доказателства във
връзка с молба по чл.303 от ГПК за
отмяна на влязло в сила решение по гр.д.№ 5566/01г. на СРС. По този начин била
препятствана възможността на ищеца да претендира от П.И.Б.обезвреда
за търпените от него вреди поради наложена му по искане на банката забрана да
напуска пределите на страната. В следствие на забраната ищецът не могъл да се
яви като свидетел по гражданско дело за измама срещу адвокат Т. в Германия и да
предяви срещу него граждански иск за сумата 1 950 000лв. Твърди, че в
резултат на непроизнасянето на ответника по молбата му от 30.06.2009г. за него
са настъпили вреди в размер на 1 950 000лв. , които ведно лихвата от
33% върху тази сума за периода 26.06.1993г. – 20.03.2000г. са общо 7 950 000лв.
Моли съда да осъди ответника да му заплати тази сума. Отделно, претендира мораторна лихва върху тази сума от 20.03.2000г. до
15.01.2010г. в размер на 25 837 500лв. Претендира и
5 000 000лв. обезвреда за търпените от него
неимуществени вреди , получени от стреса , че е лишен от възможността да получи
отмяна на влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№ 5566/01г. на СРС.
Претендира още 5 000 000лв., която сума той е възнамерявал да поиска
от ПИБ, като обезщетение за емоционалните вреди, причинени от това, че са го лишили
от възможността да заведе граждански иск срещу адвоката Т..
Ответникът П.на РБългария
оспорва предявените искове по основание и по размер. Сочи, че органите на П.не
са извършили нарушение на съществуващи правни норми. Съдебните удостоверения,
представени от ищеца имат за адресат Окръжна прокуратура, поради което за да му
бъде отговорено е наложително да се направи надлежна проверка
досежно исканото обстоятелство. Отделно от това, П.сочи,
че тя не разполага с данни по отношение
на Б.С.да има влязла в сила присъда, поради тази причини не е налице увреждане
на интереса на ищеца по защитата му пред ВКС. На трето място посочва, че към
момента, в който ищецът е подал молбата си пред Главния прокурор от
30.06.2009г. , делото на ВКС, по което ищецът твърди че възнамерявал да
представи удостоверението е било вече прекратено и то поради това, че ищецът не
е представил доказателства, че срещу съдия Самоковски е имало влязла в сила
присъда. Ответникът сочи, че процесната молба е трета поред подадена от ищеца в рамките
на един месец, като на първата му молба е било отговорено.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
През 2001г. ищецът е предявил иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД срещу П.И.Б.АД за обезвреда
за нанесени вреди от това, че злонамерено е поискала от съдебен изпълнител да
наложи на ищеца забрана да напуска пределите на страната. Вследствие на наложената
забрана ищецът не е могъл да пътува и да се яви пред съд в Германия за да бъде
изслушан като свидетел и да предяви граждански иск срещу адв.
Т.. В резултат на неявяването му на процеса в Германия наказателното
производство срещу измамилия го адвокат е било прекратено, а ищецът претърпял
вреди от това, че не успял да предяви граждански иск. По този иск било
образувано гр.д.№ 5566/2001г. на СРС. С решение от 29.10.2001г. съдът е отхвърлил
исковете срещу ПИБ. Недоволен, ищецът е обжалвал решението пред СГС. С решение
от 25.04.2005г. СГС, ГК, ІVг.о. въззивният
съд е оставил в сила решението на първоинстанционния
съд. Решението на въззивния съд е окончателно. Ищецът
е подал периодично няколко молби за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д.№
5566/2001г. на СРС, по които съответно ВКС се е произнесъл със съответните
определения. Релевантна за казуса е молбата на ищеца от 19.01.2009г. за отмяна
на решението по гр.д. № 5566/01г. на СРС. С определение от 22.04.2009г. по
т.д.№ 296/09г. ВКС, ТК, ІІ о. е оставил без разглеждането молбата на ищеца по
чл.303 ал.1 т.2 от ГПК, тъй като същата не е била подкрепа с доказателства ,
удостоверяващи да е налице установено по надлежния съдебен ред престъпно
действие на съдия, каквото твърдение е изложил ищеца в молбата си за отмяна.
Слез постановяване на определението, по това дело с молба от 11.06.2009г.
ищецът Б. е поискал да му бъде издадено съдебно удостоверение , което да му
послужи пред Окръжна прокуратура Враца да се снабди с друго такова , от което
да е видно номера , датата и постановилия акта съдебен орган , както и копие от
влязла в сила присъда срещу Б.Д.С.. Тук за яснота следва да се посочи, че Борис
Самоковски е съдията от ОС Враца, разгледал делото по несъстоятелност водено от
ПИБ срещу ЕТ К. Ф.К.Б.. ВКС е издал исканото съдебно удостоверение. Съдебно
удостоверение със същото съдържание ищецът получил и от СГС, въззивен състав по гр.д.№ 58/09г.
На 30.06.2009г. ищецът е депозирал във
Върховна касационна прокуратура молба до Главния прокурор Б.В.да му предостави
копие от влязла в сила присъда срещу Б.Д.С., съдия в ОС Враца. В тази молба се
сочи, че ищецът на два пъти вече е искал копие от присъдата – молба от
22.05.2009 и от 3.06.2009г., като е посочил, че същата му е нужна като доказателство
пред ВКС. Посочил е също, че ВКП му е указала да подаде жалба чрез ОП Враца до
Софийска апелативна прокуратура, като според ищеца този отговор е повърхностен
и не взема отношение по поставените от него искания. Към молбата е приложил
двете съдебни удостоверения, издадени от ВКС и СГС. Върху молбата служител на
ВКП е поставил резолюция „ к.д. /към дело/. Отговорено
с писмо!“.
Ответникът е представил като
доказателства посочените две предхождащи процесната
молба жалби.
На 22.05.2009г. към същата преписка вх.№
8070/2006г. на ВКП, ищецът е отправил жалба до Върховна касационна прокуратура
срещу постановление от 24.04.2009г. по пр.пр.№
423/2009г. на ОП Враца. В жалбата ищецът е поискал изявление от П.за датата,
номера на присъдата срещу Б.С.. Към жалбата Б. е приложил определението на ВКС
по чл.303 от ГПК от 22.04.2009г. С писмо от 1.06.2009г. ВКП е уведомила ищеца Б.
, че в случай че не е съгласен с постановения прокурорски акт от
24.04.2009г. на ОП Враца може да го
обжалва пред АП София. Във връзка с исканите данни за присъда срещу
Самоковски ВКП не е отговорила на ищеца.
На 3.06.2009г. ищецът е отправил жалба
до Главния прокурор Б.В., с копие до председателите на І и ІІ т.о. на ВКС. В
жалбата е посочено, че с жалба от 22.05.2009г. той е поискал от ВКП да му
предостави копие от присъдата срещу Б.С., тъй като документът му е бил нужен
пред ВКС по молба за отмяна на решение
по гр.д.№ 788/01г. на ОС Враца, но не получил отговор. Посочил е, че поради
бездействието на П.ВКС е оставил без уважение две от молбите за отмяна. Помолил е Главния прокурор за съдействие да
получи както той, така и останалите адресати на жалбата, исканата информация. Върху
жалбата служител на ВКП е поставил резолюция от 4.06.2009г. „к.д. Тъжителят Б.
уведомен!“.
Хронологически във времето следва да се
посочи, че след втората жалба до ВКП К.Б. се е снабдил с двете съдебни
удостоверения и е подал третата, процесната, жалба до
главния прокурор от 30.06.2009г.
Следва четвърта жалба от ищеца от
17.07.2009г. до главния прокурор, в която се иска обяснение защо жалбата от
30.06.2009г е оставена без отговор и то след като ищецът е представил две
съдебни удостоверения. На 29.07.2009г. служител на ВКП е поставил върху жалбата
резолюция „к.д. Проверка извършена. Няма основание за намеса на отдел „Инспекторат“.
Освен до прокуратурата, ищецът е
отправял молби и до Председателя на Върховния касационен съд. С писмо от
23.06.2009г. същия го уведомява, наред с друго, че присъда срещу Б.С.не
съществува, предвид липсата на наказателно дело в съда водено срещу съдията.
За пълнота на изложението следва да се
посочи също, че срещу съдия Самоковски е била извършена проверка от ОД МВР
Враца по преписка ЗМ №314/2008г., вх.№ 2550/08г. по описа на ОП Враца. Повод за
същата е бил изпратен от председателя на ОС Враца препис от искова молба на К.Б.
от 3.09.2008г, в която се твърдели извършени от съдия Самоковски престъпления
по служба. С постановление от 15.12.2009г. ОП Враца е отказала да образува
досъдебно производство и е прекратила преписката. Недоволен Б. е обжалвал
отказа. С постановление от 5.02.2010г. на АП София постановлението на ОП Враца
е отменено и СГП е определена за компетентно да се произнесе досежно наличието на данни за извършено престъпление. С
постановление от 17.03.2010г. СГП е приела, че не са налице данни за извършено
от съдия Самоковски престъпление от общ характер. Постановлението е потвърдено
от АП София с постановление от 27.10.2010г. и с постановление от 26.01.2011г.
на ВКП. На 21.01.20011г. съдия Самоковски е починал. Всеки един от актовете на П.са
били връчени на ищеца. Отделно от това, на 25.11.2009г. ВКП е уведомила ищеца,
че отдел „Инспекторат“ при ВКП е извършил проверка във връзка с твърдението на Б.
за извършени дисциплинарни нарушения и други деяния от съдия Самоковски и от
други магистрати- прокурори в СГП и СРП, но не е установил данни за такива.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да бъде основателен предявения иск по
чл.49 от ЗЗД ищецът следва да докаже противоправно
деяние, извършено от служител при ответника, настъпили вреди за ищеца,
причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредите. Ищецът твърди, че служител на ответника неправомерно и противоправно е оставил без отговор негова молба за
издаване на копие от съдебна присъда срещу съдия Самоковски, следствие на което
той не е могъл да докаже пред ВКС основанията си за отмяна на влязъл в сила
решение по гр.д.№ 5566/01г. на СРС, в резултат на което за него са настъпили
имуществени и неимуществени вреди.
Установи се, че служител при ответника
не е отговорил на жалбата на ищеца от 30.06.2009г., адресирана до главния
прокурор. Ищецът е представил на ВКП две съдебни удостоверения, въз основа на
които ОП Враца е следвало да му даде информация за влязла в сила присъда срещу
съдия Самоковски. Съдебните удостоверения са издадени на основание чл.186 от ГПК и съгласно текста на тази разпоредба ВКП е била длъжна да издаде исканите
документи или да обясни причините за неиздаването им. Вярно е, че съдебните
удостоверения са задължавали ОП Враца за исканата информация, но в случай че
ВКП не е можела да отговори на искането на съда, то е следвало да изпрати
молбата на ищеца ведно със съдебните удостоверения до компетентната ОП Враца.
Вместо това, прокурор от ВКП не е предприел никакви действия по тази молба. Това
бездействие на ответника е противоправно. Съдът няма
да изследва адекватността на действията на ответника по отношение на останалите
жалби на ищеца, тъй като те не са предмет на спора. От противоправното
бездействие на ответника по молбата на ищеца от 30.06.2009г. за последния обаче
не са настъпили вреди, т.е. не е налице причинно следствената връзка между противоправното бездействие и твърдените от ищеца вреди,
настъпили в резултат от невъзможността му да представи доказателства в
производство по чл.303 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д.№
5566/01г. на СРС. И това е така, тъй като присъда срещу съдия Самоковски не е
била постановявана. Ако ВКП беше изпълнила задължението си по чл.186 от ГПК и
беше издала удостоверение, в което отразява липсата на присъда срещу
Самоковски, то ищецът отново не би провел успешно производство по чл.303 ал.1
т.2 от ГПК. Към 30.06.2009г., когато ищецът е сезирал ВКП с процесната
молба, той вече е бил уведомен от председателя на ВКС с писмо от 23.06.2009г. ,
че срещу Самоковски няма образувани и водени наказателни дела. Т.е. ищецът е
знаел какъв резултат може да очаква от молбата до прокуратурата, респ. че не
може да защити твърдението си за отмяна на решението по гр.д.№ 5566/01г. на СРС
на основание установено престъпно действие на член от състава на съда във
връзка с решаване на делото и така не е търпял вреди от легитимни очаквания за
възобновяване на това дело.
Твърдените вреди не са в резултат на установеното
противоправно бездействие на ответника. Ето защо
исковете следва да се отхвърлят.
На основание чл.78 ал.3 във вр. ал.8 от ГПК на ответника се следва юрисконсулско
възнаграждение в размер на 100лв. , съобразно чл.25 ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на К.И.Б., ЕГН ********** срещу П.на
РБългария с правно основание чл.49 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди общо в
размер на 43 787 500лв., търпени в резултат на неправомерно бездействие по
молба от 30.06.2009г. , вх.№ 8070/06г. на Върховна касационна прокуратура.
ОСЪЖДА К.И.Б. да заплати на П.на РБългария
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: