Р Е Ш Е Н И Е
№………../2.12.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица
Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 14074 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 ГПК за признаване за установено
между страните, че П.Т.Т. ЕГН **********
***, дължи н. „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***,
п.к.1527, сумите както следва: сумата от 700.00 лв., представляваща главница по Договор за
гаранция, сключен между П.Т.Т. и „ФЕРАТУМ БАНК“ ЕООД, във
връзка с Договор за кредит с № 301742 от 09.09.2015 г., като впоследствие вземането по договора
е прехвърлено от страна на „ФЕРАТУМ БАНК“ ЕООД в полз.н. „А.за к.н.п.з.“
ООД по силата на Приложение Г от 01.12.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 01.12.2017 г.; сумата от 161.00 лв., представляваща
договорна лихва върху главницата за периода от
09.10.2015 г. до 04.09.2016 г.; сумата
от 100.00 лв., представляваща административна такса за събиране на
вземането; сумата от 539.00 лв. представляваща гаранция по кредитната
сделка, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №8126/2018г. по описа на
ВРС, 17- ти състав, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 25.05.2018 г. –
датата на депозиране на заявлението до окончателното й изплащане на задълженията.
В исковата молба ищецът излага, че по силата
на сключен Договор за кредит с №
301742 от 09.09.2015 г. сключен „Фератум България“ ЕООД и ответника, на последния
е предоставена в заем сумата от 700 лева
срещу задължение за връщане в срок от 360 дни,
при уговорена възнаградителна лихва. Съгл. чл. 10 (т.1 - т.8) от Общите условия при забава за
изпълнение, продължила след изтичане на
20 дни от съответната падежна дата, на заематетеля
дължи такса за събиране, в случая в размер на 100 лева. Твърди се, че договорът
е сключен от разстояние чрез средства за масова
комуникация под формата на електронен
документ. Навежда се, че заемателят
е предоставил в полза на кредитора обезпечение.
Последният е сключил с одобрено от кредитора дружество- „Фератум Банк" ЕООД договор за гаранция
№ 301742, по силата на
който гарантът се задължава да
гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора за
кредит, като се задължава солидарно
с последния. Навежда се, че съгласно
чл. 5.8 от Общите условия, при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, кредитора може предяви претенциите си директно към
гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал изпълнение от заемателя. Поддържа
се, че по
силата на договора за гаранция
ответникът се е задължил към гаранта „Фератум Банк" ЕООД за такса за предоставяне
на гаранция в размер на 539 лв. Тъй като
П.Т.Т. не е изпълнил задължението
си да върне отпуснатия
кредит в уговорения срок, заемодатетелят е поискал изпълнение от солидарно задълженото
дружество-гарант „Фератум Банк" ЕООД. Дружеството-гарант
„Фератум Банк" ЕООД, е
погасило дължимата сума в пълен размер
и е встъпило в правата на удовлетворения кредитор за вземанията
по договора. Поддържа се, че
ма 1.12.2017г. е сключен Договор з.Покупко-продажба на необслужвани потребителски кредити и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „А.за к.н.п.з." ООД, ЕИК
********* и „Фератум Банк"
ЕООД, по силата на който вземането
е прехвърлено в полз.н. „А.за к.н.п.з." ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
По изложените съображения
настоява за уважаване на претенциите.
С отговора се оспорва иска.
Ответникът оспорва между него и „Фератум България“ ЕООД да
е възникнало валидно облигационно правоотношение. Твърди, че договор
не е сключван, включително не е подавано заявление за сключването му. Оспорва посочените
в приложение разпечатки мобилен номер и I.P. адрес да са
ползвани от ответника. На следващо
място оспорва заемната сума да
е реално преведа на кредитополучателя. Оспорва заемодателя да е изпълнил задълженията
си съгл. ЗПФУР. Навежда доводи за нищожност на
разпоредбата, по силата на която
е начислена такса гаранция. В тази връзка сочи, че
въпросната разпоредба заобикаля и императивното правило чл. 33 от ЗЗП, уреждащ последиците от забавата на длъжника.
Оспорва до длъжника да е достигнало
уведомление за цесията.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази
следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран със
специален установителен иск с правно осн.чл. 422, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземането
по оспорена заповед за изпълнение, издадена по гр.д.№8126/2018 на ВРС. Срокът
за предявяване на иска по чл. 422, ал.1 ГПК е спазен, поради което учреденото
исково производство е допустимо.
Ищецът извежда материалната си легитимация по спора от качеството на цесионер по договор з.прехвърляне на вземания от 1.12.2013г.(л.12
и сл.), сключен с „Фератум Банк“ ООД - страна по материалното отношение с ответника, от което произтича
прехвърленото вземане. Видно от текста на чл. 3.1 от цитираното споразумение, ищецът „А.за к.н.п.з.“
ООД е придобил пакет от вземания,
индивидуализирани в приложение договора. В
приложеното приложение на л. 19 е
посочено името, ЕГН-то на длъжника, датата на договора и размера на
прехвърленото вземане. Възражения по отношение на действителността на договора
за цесия и неговото съобщаване на длъжника не са релевирани
от ответната страна, поради което съдът приема, че от формална страна ищецът се
легитимира като титуляр на претендираните права.
По делото е представен договор за предоставяне на
потребителски кредит № 301742/09.09.2015г.(л. 70 и
сл.), видно от който „Фератум България“ ЕООД е
предоставило на П.Т.Т. заем в размер на сумата от 700
лева срещу задължение за връщане на 12 вноски. Уговорен е лихвен процент в
размер на 40.61% и ГПР от 49,11%. Съгласно чл. 5 от контракта кредитът е
обезпечен с поръчителство, предоставено от трето за правоотношението лице- „Фератум Банк“ ООД. Твърди се от ищеца, че сключеният договор е такъв за предоставяне на финансови услуги
от разстояние. Твърденията се подкрепят от текста на споразумението и приложените Общи
условия на „Фератум България“ ООД.
Съгласно
чл. 18, ал.1, т.3, ал.2 и ал.3 ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора. За доказване на изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронни изявления - Законът
за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП. Изявленията, направени
чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието
на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Ищцовата
страна е следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване,
сключването на процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние.
Съгласно
чл. 3,4 от договора потребителят следва да попълни електронна форма за
регистрация, намираща се на Web страницата на
дружеството или да подаде искане за отпускане на кредит в партньорската мрежа
на „Фератум България“ ООД (т.3.4). Предвидено е още
след получаване на одобрение за отпускане на кредита кредитополучателят да
изрази съгласие за сключване на договора (6.3), след което е да му бъде
отпусната заемната сума по избран от заемополучателя
начин (т. 7).
В
случая по делото се на ангажирани доказателства за извършване на посочените в
цитираните разпоредби фактически действия по попълване на форма за
кандидатстване, нито се установява ответникът да е изразил съгласие за
сключване на договора по указания в т. 6,3 от ОУ начин. По делото е приложен
единствено Договор за предоставяне на кредит от разстояние, който обаче не е
подписан от кредитополучателя. Като неподписан документ от ответната страна,
същият не може да й се противопостави, а като частен документ, който
удостоверява само изгодни за ищцовата страна
обстоятелства, същият не се ползва с противопоставима
нему доказателствена сила.
Отделно
от горното, по делото не се доказа на ответника да е преведена процесната
заемна сума. В съдебно заседание вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза изрично посочи, че не са му предоставени данни за реалното
получаване на сумата. Представени са на експертизата единствено доказателства
за превод на сумата от заемодателя чрез платформата на Easy pay, но не и разписка, изходяща от
ответника.
Договорът за заем за послужване е реален и за
да породи правно действие е нужно заемодателят да предаде на заемателя собствеността върху пари или други заместими вещи, докато същият се задължава да ги върне в
същото количество и качество на уговорения падеж. В случая предаване на
заемната сумата липсва, като изрично с доклада по делото на ищеца е указан
пропуска му да ангажира доказателства за този факт, на осн.
чл. 146, ал.2 от ГПК.
От
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че по процесното заемно правоотношение не са извършвани погашения,
които евентуално ако бяха извършени, биха били индиция, че ответникът е получи
реално заемната сума.
С
оглед на изложеното, настoщият състав намира, че ищецът не успя да
установи при условията на пълно и главно доказване валидно възникнала
облигационна връзка между страните по кредитното правоотношение. Суброгирането в правата на кредитора „Фератум
България“ ООД от страна на „Фератум Банк“ ООД не е произвело правно действие, тъй като се касае
за несъществуващ дълг. Цесията на несъществуващо вземане е недействителна,
поради липса на предмет.
Ето
защо, ищецът не се ползва с твърдяната материална легитимация. Предявеният иск
е неоснователен.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявен от А.З.К.Н.П.З.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 иск за
приемане за установено по отношение
на П.Т.Т.
ЕГН ********** *** съществуването на
вземане за сумата от 700.00
лв., представляваща главница по Договор за
гаранция, сключен между П.Т.Т. и „ФЕРАТУМ БАНК“ ЕООД, във
връзка с Договор за кредит с № 301742 от 09.09.2015 г., като впоследствие вземането по договора
е прехвърлено от страна на „ФЕРАТУМ БАНК“ ЕООД в полз.н. „А.за к.н.п.з.“
ООД по силата на Приложение Г от 01.12.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 01.12.2017 г.; сумата от 161.00 лв., представляваща
договорна лихва върху главницата за периода от
09.10.2015 г. до 04.09.2016 г.; сумата
от 100.00 лв., представляваща административна такса за събиране на
вземането; сумата от 539.00 лв. представляваща гаранция по кредитната
сделка, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №8126/2018г. по описа на
ВРС, 17- ти състав, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 25.05.2018 г. –
датата на депозиране на заявлението до окончателното й изплащане на задълженията, на осн.чл.
422, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че
е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: