Решение по дело №364/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 2086
Дата: 29 ноември 2019 г. (в сила от 20 май 2020 г.)
Съдия: Димитър Христов Гальов
Дело: 20197040700364
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

   2086                                        29.11.2019 г.                           гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на тридесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                              

                                                         Съдия: Димитър Гальов

 

Секретар: Кристина Линова

като разгледа административно дело № 364 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК и чл.215, ал.1, вр. с чл.129 и сл. от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Жалбоподателят А.М.М. с ЕГН ********** ***, оспорва Заповед № РД-16-820/10.07.2008г. на Кмета на Община Поморие. С оспорената заповед било одобрено частично изменение на ПУП (ПР) за УПИ V-74, VI-72, 73, X-68, XI-67, XII-66 в кв.2 по плана на с.Дъбник, с който план се предвижда промяна на регулацията между УПИ V-74, VI-72, 73, УПИ X-68, УПИ XI-67, УПИ XII-66, по имотни граници, разделянето на УПИ VI-72, 73 на два самостоятелни УПИ: VI-72 и ХVІІ- 73 по имотни граници, съгласно приложеният към заповедта чертеж със съответните цветове, неразделна част от заповедта, с което оспорващият изразява несъгласие.

Жалбоподателят твърди, че е собственик на жилищна сграда с изба, с площ 55 кв.м., изградена въз основа на отстъпено право на строеж през 1969г., в дворно място УПИ XII-66 общински, придобит по наследство от баща си Сочи, че дворното място е с площ 900 кв.м. и оградите никога не са местени. След като сезирала община Поморие с искане да закупи тези 900 кв.м. установила, че с процесната заповед било одобрено частично изменение на ПУП за посочените имоти в кв.2 по плана на с.Дъбник, а така нейното дворно място УПИ XII-66 от 900 кв.м. станало 710 кв.м., като оградите не били местени. Твърди, че заповедта не й била обявена по реда на чл.130 от ЗУТ. Възразява против изменението на границите. Иска се заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. Ангажират се доказателства.

В съдебно заседание, оспорващата страна – А.М.М., чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата. Изтъква, че процесната заповед не й била съобщавана и оспорва истинността на подписа, положен на съобщението за доставяне (л.20). Пледира за отвяна на оспорания административен акт и присъждане на сторените по делото деловодни разноски.

Ответната страна – Кмета на Община Поморие, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва жалбата. Излага съображения за недопустимост на производството в две насоки. На първо място счита, че по делото не било безспорно установено, че жалбоподателят А.М. попада в кръга на лицата, които съгласно чл.131 от ЗУТ са заинтересувани в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения. Сочи, че не било доказано, че оспорваващата или нейните наследодатели са притежавали право на собственост върху имота или да им е било учредявано право на строеж за изграждането на сградата. На следващо място, излага съображения, според които жалбата е недопустима поради подаването й след изтичането на предвидения срок. Намира, че лицето било надлежно уведомено за издадената заповед, за което било налице известие за доставяне, на което бил положен подпис на получател. Изтъква, че е допустимо обявления или съобщения да бъдат връчвани на членове от домакинството със задължение за предаване на адресата.    

Заинтересованите страни С.Ю.А., Ф.Х.О., М.С.Ю., М.М.А., А.А.Ю., С.М.Ю., С.М.М., М.И.А., Х.Ф.М., Ф.Ф.О., Ю.М.Ю., всички редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Не вземат становище по оспорването и не сочат доказателства.

Заинтересованата страна М.А.А., редовно призован, не се явява; представлява се от упълномощен представител, който оспорва жалбата и пледира за оставянето й без разглеждане, като процесуално недопустима. Солидаризира се с аргументите за недопустимост, изложени от ответната страна, като поддържа тезата, че в хода на производството не са събрани доказателства, че оспорващият има правен интерес от обжалване на заповедта, доколкото не е установено в полза на наследодателят й да било учредено право на строеж в описания имот- общинска собственост.

Административен съд - гр.Бургас, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно допустимостта на оспорването:

Съгласно чл.131, ал.2, т.1, вр. ал.1 от ЗУТ, заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане – по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са имотите – предмет на самия план.

При това положение, за да бъде допустимо настоящото оспорване е необходимо, на първо място, жалбоподателят следва да е заинтересувано лице в производството по одобряване на процесното частично изменение на ПУП (ПР), а именно, че е собственик или носител на ограничено вещно право върху имот непосредствено засегнат от предвижданията на подробния устройствен план.

В конкретния случай е одобрено изменение на ПУП (ПР) за УПИ V-74, VI-72, 73, X-68, XI-67, XII-66, в кв.2, по плана на с.Дъбник, а жалбоподателят обосновава правния си интерес, с факта, че е собственик по наследство от баща си на жилищна сграда, с изба на площ от 55 кв.м., изградена въз основа на отстъпено право на строеж, находяща се в един от поземлените имоти предмет на процесното изменение на ПУП, а именно УПИ XII-66 общински в кв.2 по плана на с.Дъбник. По делото е безспорно, че оспорващият е наследник на М.Ю. Ю. / с предишни имена Верадин Денисов Балканджиев/, а и този факт се установява от приобщените писмени доказателства. Установено е и, че М.Ю. Ю. и В.Д.Б.са имена на едно и също лице /л.7 от делото/. Спори се относно просрочието на жалбата и във връзка с факта има ли отстъпено право на строеж в УПИ ХІІ-66- общинска собственост или не.

По отношение срока на оспорването, съдът съобрази следното:

Действително, на л.20 от материалите по делото ес съдържа известие за доставяне, връчено чрез пощенски оператор, което принципно е адресирано до А.М.М.. Отразено е, че пратката съставлява „94-00-1001/10.07.2008г.“, което при съпоставяне с информацията на л.18 /акт за обявяване на процесната заповед/ и начина по който е означена заповедта на кмета на общината, може да се приеме, че е връчен именно този административен акт. Видно от съдържанието на документа, пратката е връчена на 28.10.2008г., като е положен подпис на получателя. Обаче, не е посочено кой е този получател. При положение, че оспорващият категорично възразява срещу твърдението на ответната страна, че именно тя е получила съобщението за оспорената заповед, а не се съдържа име на получателя, за да се съобрази дали попада в кръга на лицата имащи право да получат това съобщение, не би могло да се приеме редовност на връчването. Предвид заключението на съдебно-графологичната експертиза прието по делото, жалбоподателят А.М.М. не е автор на подписа на получател в известие за доставяне 8820000028548 от 28.10.2008г. (л.20)., респективно не е била уведомена за Заповед № РД-16-820/10.07.2008г. на Кмета на Община Поморие. По делото няма данни същата да е упълномощавала други лица, които да получат книжа от нейно име. По този въпрос липсва и спор между страните. Липсата на надлежно връчване на заповедта обуславя извода, че адресата не е редовно уведомен и оспорването не е просрочено, защото за да започне да тече преклузивния срок за оспорване е необходимо актът да бъде съобщен, а това обстоятелство не се доказа от материалите по преписката, изпратена от ответната страна. Начините за съобщаването на административните актове са регламентирани в чл.61 от АПК. Видно от съдържанието на посочената разпоредба (в редакцията към момента на издаване на спорната заповед, ДВ, бр.30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.), административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството. Според ал.2 съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива. Алинея 3 указва, че когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин. Анализът на разпоредбата сочи, че съобщаването изисква предприемането и извършването, от административния орган на действия, в следствие на които административният акт да бъде сведен до знанието на адресата. От друга страна фактът, че административният акт е бил сведен до знанието на адресатите следва да бъде безспорно доказан. В конкретният случай, от заключението на вещото лице установи, че жалбоподателят не е подписвала известието за доставяне, с което се твърди, че й била съобщена заповедта. Административният орган, който носи тежестта да докаже дали и кога е уведомил А.М. за заповедта, не ангажира други доказателства в тази насока, поради което, съдът приема, че липсва редовно съобщаване на оспорената заповед.

Колкото до наличието на правен интерес, който също е предпоставка за допустимост на оспорването, доколкото процесният административен акт е неблагоприятен за оспорващата страна, легитимираща се като наследник на лице, в полза на което е отстъпено право на строеж, такъв правен интерес е налице, а по-нататък в съдебният акт ще бъдат обсъдени фактите и обстоятелствата относно наличието право на строеж.

В заключение, съдът приема, че по отношение на жалбоподателят А.М. са налице всички кумулативни предпоставки за допустимост на оспорването, респективно жалбата следва да бъде разгледана по същество, при което съдът съобрази следното:

По делото е представен Акт за държавна собственост на недвижим имот № 1230/23.08.1984г. (л.4, л.134) за дворно място, с площ 900 кв.м., находящо се в с.Дъбник, квартал 2, парцел XII. В този акт на ред 27 изрично е посочено, че в имота е отстъпено право на строеж на В.Д.Б.. На 24.08.2000г. бил съставен Акт за частна общинска собственост № 1049 за същия имот (л.134, стр.2), в който отново било отразено, че в полза на В.Д.Б. е отстъпено право на строеж.   

Вярно е, че по делото не бяха ангажирани нарочни документи във връзка с отстъпване правото на строеж, съответно приложените в хода на производството от страна на жалбоподателя /издадени от Общински народен съвет- Каблешково/ не са относими към конкретния имот, с оглед тяхното съдържание, но липсва логично обяснение защо последователно в актовете за държавна, съответно за общинска собственост, трайно във времето не друг, а именно общинските органи и служители вписват обстоятелството, че праводателят на оспорващата страна е носител на отстъпено право на строеж в този имот. Освен това, доколкото и страните с насрещни интереси по делото се позовават на тези писмени доказателства /актове/, а от своя страна и двата документа са официални удостоверител-ни, със съответна доказателствена сила, липсва основание съдът да не кредитира с доверие отразеното в тези официални документи, а именно че в полза на лицето посочено в тях е отстъпено право на строеж в процесния имот. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че не се и твърди актовете да съставляват документи с невярно съдържание, нито са ангажирани подобни доказателства. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че право на строеж е било отстъпено на праводателя на жалбоподателката е и обстоятелството, че в Удостоверение за търпимост № 38 от 21.11.2018г. /л.10 от делото/ е посочено, че „строежът е извършен през 1969г. и е търпим“. Този удостоверителен официален документ също е издаден от общинската администрация, поради което е налице пълна кореспондентност между отразеното в жалбата относно времето на отстъпване на строежа- 1969г. и информацията от цитирания официален документ. Не на последно по важност място, следва да се отбележи, че самата общинска администрация упоменавайки жалбопо-дателят като лице, на което следва да бъде обявена процесната заповед, т.е. като едно от заинтересованите лица, признава факта, че такова качество е налице, в противен случай отново липсва логично обяснение за това защо се връчва подобна заповед на лице, което не е засегнато от акта.

Безспорен факт по делото е, че строежът съществува, съответно не се спори относно времето на извършването му, доколкото и общинската администрация се е съгласила с факта, че е извършен през 1969г.

Съгласно Акт за държавна собственост на недвижим имот № 1230/23.08.1984г. (л.4, л.134), съставен от Общински народен съвет – Поморие, дворно място с площ 900 кв.м., находящо се в с.Дъбник, квартал 2, парцел XII е бивша държавна собственост. Описано е, че парцелът граничи с улица и парцели XIII, XI, VI, V, IV. Съгласно ред 27 от този акт в имота е отстъпено право на строеж на Верадин Денисов Балканджиев.

В скица №3/02.01.2000г. от отдел ТСУ в Община Поморие (л.8) е отразено, че парцел XII, квартал 2 в с.Дъбник, е общинска собственост с площ от 900 кв.м. и в същия е отстъпено право на строеж на В.Д.Б.. Посочен е АОС № **.

На 24.08.2000г. бил съставен Акт за частна общинска собственост № 1049 за същия имот с площ от 900 кв.м. (л.134, стр.2), в който отново било отразено, че в полза на В.Д.Б.е отстъпено право на строеж. Посочени били границите: север – улица; изток – парцел XI; юг – парцел IV, V, VI; запад – парцел XIII.

На 12.09.2018г., на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС и процесната Заповед № РД-16-820/10.07.2008г. на Кмета на Община Поморие, имот УПИ XII, кв.2 в с.Дъбник, ЕКАТТЕ 24253 бил съставен нов Акт за частна общинска собственост № 6344, в било отразено, че площта на имота е 710 кв.м. Описани били границите: североизток – улица, УПИ XI; югоизток – УПИ VI, XVII; югозапад – УПИ V, VI, III; северозапад – УПИ XIII. На ред 8 от акта е вписан номер и дата на съставени по-рано актове – **. В този акт не е вписано наличието на отстъпено право на строеж.

В скица № 80/16.10.2018г. от отдел УТООС в Община Поморие, кметство Каблешково (л.9) е отразено, че парцел XII-66, квартал 2 в с.Дъбник е с площ от 710 кв.м. Същият „е собственост на наследници на Р.И.Ю. по разписен лист“. Описан е АОС № 6344/12.09.2018г. В края на скицата е извършено вписване, че парцелът е общински.

Съгласно Удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 100/04.09.2018г. издадено от Община Поморие, М.Ю. Ю. с ЕГН ********** и В.Д.Б.са имена на едно и също лице.

Според Удостоверение за наследници № 204/29.06.2009г. издадено от Община Поморие, М.Ю. Ю. починал на 02.07.1993г. и оставил наследници по закон: Рафие Идириз Ю. – съпруга, починала на 12.04.2008г.; С.М.М. – дъщеря; С.М.Ю. – дъщеря и А.М.М. – дъщеря.

По делото е представен разписен лист към проект за дворищни регулации за с.Дъбник (л.84). В графа собственици за имот XII-66, двор, кв.2 е вписано „наследници на Рафне Идирис Ю.“.  

С молба № 1754-М/22.04.2008г. (л.33) М.А.А., М.С.Ю. и С.Ю.А.,*** с искане, съгласно §8, ал.1 от ПР на ЗУТ и чл.134, ал.2, т.6 от същия закон, да бъде изменена дворищната регулация между имоти XII-66, XI-67, X-68, V-74, VI72, 73, кв.2 по плана на с.Дъбник, като новите вътрешни регулационни линии се поставят в съответствие по съществуващите граници на имотите с пл.№ 66, 67, 68, 74, 73, 72. Към искането е приложена скица-проект за исканото изменение (л.34).

На 23.04.2008г. искането било разгледано на заседание на Експертния съвет при Община Поморие, за което бил изготвен протокол №11 (л.32). Експертният съвет дал заключение, че допуска проекта за обявяване. Същият бил съобщен на заинтересуваните лица, както следва С.Ю.А. (л.28), С.М.М. (л.28), С.М.Ю. (л.29), А.М.М. (л.29), Ф. Юлми О. (л.30), Ю.М.Ю. (л.30), М.А.А. (л.31) и М.С.Ю. (л.31). Имената на уведомените лица били вписани в съобщение 94-00-804/15.05.2008г. (л.27), като според съобщението същите удостоверяват, че са запознати с планът за регулация. На съобщението липсват подписи на тези лица, както и име, длъжност и подпис на лицето изготвило съобщението.

В акт от 11.06.2008г. главният архитект на Община Поморие удостоверил (л.24), че със съобщение № 94-00-804/15.05.2008г. проектът за изменение на ПР бил обявен и в законовия срок възражения не били постъпили.

На 12.06.2008г. Експертният съвет при Община Поморие провел заседание, на което взел предвид, че предлаганият проект за изменение на ПУП-ПР за УПИ V, VI, X, XI, XII в кв.2 по плана на с.Дъбник бил обявен в законовия срок и възражения не постъпили, поради което дал заключение, че същият следва да бъде одобрен.

С процесната заповед Заповед № РД-16-820/10.07.2008г. на Кмета на Община Поморие било одобрено заявеното частично изменение на ПУП (ПР) за УПИ V-74, VI-72, 73, X-68, XI-67, XII-66 в кв.2 по плана на с.Дъбник, с който план се предвижда промяна на регулацията между УПИ V-74, VI-72, 73, X-68, XI-67, XII-66, по имотни граници, разделянето на УПИ VI-72, 73 на два самостоятелни УПИ: VI-72 и XVII-73 по имотни граници, съгласно приложения чертеж със съответните цветове, неразделна част от заповедта.

За изясняване на обстоятелства от значение за правилното решение на спора, по делото служебно е назначена съдебно-техническа експертиза, в заключението от която експертът сочи, че урегулираните поземлени имоти предмет на заповед № РД-16-820/10.07.2008г. на Кмета на Община Поморие са посочени с номерация по плана от 1962г. и номера на имотите по кадастралния план от 2005г. В този смисъл се уточнява, че за с.Дъбник има два разписни списъка за имотите по двата плана. Изяснява се,че:

УПИ V-74 (б.имот пл. № 4) в кв.2 бил записан в разписния списък към плана от 1962г. първоначално на Ясен Бахаров Балканджиев, а впоследствие на О.М. Ю., а в разписния списък към кадастралния план на Ю.М.Ю. въз основа на нот. акт № 156 от 2018 г.;

УПИ VI-72, 73 (б.имот пл. № 5 и № 6) в кв.2 – имот пл. № 5 бил записан в разписния списък към плана от 1962г. първоначално на Емил Адамов Балканджиев, а впоследствие на М. Селим А. и допълнено – Ю.М.Ю.;

В разписния списък към кадастралния план имот пл. № 72 (б.имот пл. № 5) бил записан на М.А.А. и М.А.А. с нот.акт № 2 от 2010 г.;

В разписния списък към кадастралния план към плана от 1962 г. имот пл. № 6 бил записан в разписния списък първоначално на А.Д.У., а впоследствие на А. М. А.. В разписния списък към кадастралния план имот пл. № 73 (б.имот пл. 6) е записан на М.С.Ю.;

Според експерта УПИ Х-68, не граничи с УПИ XII-66 в кв.2, с.Дъбник;

УПИ XI-67 (б.имот пл. № 8) бил записан в разписния списък към плана от 1962 г. първоначално на Диан Михов Стоянов, а в последствие на Халил М. Али;

В разписния списък към кадастралния план имот пл. № 67 бил записан на С.Ю.А., впоследствие заличен и вписан М.И.А. с нот. акт № 128 от 14.12.2015г.

Вещото лице е направило извод, че разписните листи се допълват след представяне на документ за собственост по желание на собствениците, поради което не дават точна информация за собствеността. Уточнява, че където има отразени номера на нот. актове за собственост не е посочена датата на попълването и от кого.

На експертизата е поставен въпрос да изясни дали към момента на издаване на заповедта в имотния регистър са били налични данни, жалбоподателят А.М.М. или нейният наследодател М.Ю. Ю., с предишни имена Верадин Денисов Балканджиев, да са вписани като собственици и/или носители на ограничени вещни права по отношение на УПИ XI1-66, в кв. 2 по плана на с.Дъбник. В отговор експертът уточнява, че за УПИ XII-66 в кв.2 в разписния списък към плана от 1962 г. няма отразяване, защото не е бил отреден за конкретен имот, а е общински по план. В разписния списък към кадастралния план имот пл. № 66 е записан на наследници Р.И.Ю.. Не е посочен документ за собственост или документ за отстъпено право на строеж. Изяснено е още, че в приложения по делото Акт № 1230 от 23.08.1984 г. дворно място в парцел XII в кв. 2 по плана на с.Дъбник с площ 900 кв.м. е актуван за държавна собственост. На ред 27 от акта е посочено, че на Варадин Денисов Балканджиев е отстъпено право на строеж. Това било отразено и в приложената на стр.8 от делото скица издадена от община Поморие от 2003г., без да е посочен документ за отстъпеното право на строеж. Експертът получил информация от отдел „Общинска собственост” при община Поморие, че УПИ XII-66 в кв.2 бил актуван като общинска собственост с Акт № 6344 от 12.09.2018 г. и в имота няма отстъпено право на строеж.

На следващо място експертизата установила, че за с.Дъбник има само един кадастрален и регулационен план, одобрен със заповед № 1617 от 25.06.1962г., действащ и към момента. Към заключението е приложена скица-копие от този план (л.111). На тази скица със сини линии е посочена одобрената дворищна регулация. Допълнително с различни цветове са посочени частите от съседните имоти, които се придават към УПИ ХII-общински в кв.2. Според експерта дворищната регулация в тази част не е била приложена фактически до частичното изменение, одобрено с обжалваната заповед. В архива на Община Поморие не били открити протоколи за трасиране на УПИ, предмет на обжалваната заповед. Експертът сочи, че след 2001г. тази дейност се извършва от лицензирани специалисти и документите следва да се представят от собствениците, ако разполагат с такива. Не били открити и преписки за уреждане на регулационни сметки по плана за регулация от 1962 г.

На следващо място експертът отговаря, че в 6-месечния срок по §6, ал.2 от ПР на ЗУТ, действащите към деня на влизане в сила на този закон дворищно-регулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в този срок, а именно считано от 31.03.2001г. вещото лице сочи, че не било открито заявление от страна на собственици за прилагане на дворищната регулацията за имотите, описани в обжалваната заповед. Сочи още, че с частичното изменение на плана за регулация за УПИ ХП-66 в кв.2 и съседните му УПИ регулацията се изменя по съществуващите на терен имотни граници. Уточнява, че скицата към обжалваната заповед (л.34) се явява комбинирана. Прилага и цветна такава (л.112).

В открито съдебно заседание вещото лице заяви, че била извършена проверка в Община Поморие за установяване наличие на доказателства относно отстъпеното право на строеж в УПИ ХІІ-66, кв.2 по действащия план от 1962г. на с.Дъбник. При посещението на място в общинската администрация на вещото лице било заявено, че доказателства в тази връзка не са налични. Описва представения по делото АДС от 1984г. (л.4), в който е отразено, че в този имот е отстъпено право на строеж на В.Д.Б.. Била извършена справка и в Областна администрация „Държавни имоти“, при която се установило, че през 1999г. било направено искане от кмета на Община Поморие за три общински парцела, един от които процесният ХІІ, с искане да се деактуват като държавна собственост и да се актуват като общинска собственост. Експертът описва, че на място има съществуваща сграда. Сочи още, че регулацията от 1962г., за имотите граничещи с УПИ-XII, не е приложена и по тази причина било предприето изменение на регулацията. По отношение скица № 1 и № 2 от заключението експертът прави уточнение, че новата регулационна линия съгласно заповедта с изменението, одобрено с обжалваната заповед, минава по северните имотни граници на имоти 4, 5, 6 и 8 по черната линия. Синята линия, съгласно плана от 1962г., с която се отнемат части от съседните имоти и се придават към УПИ-ХІІ, не е приложена, т.е. оградите не са изместени по тази синя линия. С процесната заповед се променя тази синя линия.

На следващо място, на въпрос да обясни на какво основание се записват имената на собствениците  в разписния лист, експертът изяснява, че не може да отговори дали вписаните в разписните листове имена са на собственици. Сочи, че към действащия ПУП, както и кадастралния план, на места има записани нотариални актове, но в разписните списъци няма отразени, както площите на парцелите, така и документ за собственост и отстъпено право на строеж. За процесния имот с № 66, в разписния лист, не е записано отстъпено право на строеж или собственост, а има само име на Р.Ю..

Вещото лице сочи, че била извършена справка в Областната администрация, но в преписката към акта за деактуване не се открили данни като договори или заповеди за отстъпено право на строеж. Такива доказателства не били налични. В имотния регистър също нямало отразяване за отстъпено право на строеж. В общината също нямало данни за отстъпено право на строеж. Експертът е получил лично информация от началника на „Общинска собственост“ при Община Поморие, който след проверка обяснил, че при тях няма данни за отстъпено право на строеж. Съдът кредитира заключението на експертизата като компетентно, безпристрастно и изцяло въз основа на доказателствата по делото.

При така установените факти, съдът обоснова следните правни изводи:

В настоящото производство, съгласно чл.168 от АПК, съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Съгласно указанията на чл.135, ал.1 от ЗУТ (в редакцията ДВ, бр.61 от 2007г.), производството по издаване на акта започнало по искане М.А.А., М.С.Ю. и С.Ю.А. ***, съгласно §8, ал.1 от ПР на ЗУТ и чл.134, ал.2, т.6 от същия закон, да бъде изменена дворищната регулация между имоти XII-66, XI-67, X-68, V-74, VI72, 73, кв.2 по плана на с.Дъбник, като новите вътрешни регулационни линии се поставят в съответствие по съществуващите граници на имотите с пл.№ 66, 67, 68, 74, 73, 72.

Експертният съвет дал заключение, че допуска проекта за обявяване.

Съгласно чл.128, ал.2, изр.първо от ЗУТ (в редакцията изм. и доп. – ДВ, бр. 61 от 2007 г.), изработеният проект за подробен устройствен план се съобщава от общината на заинтересуваните лица с обявление, обнародвано в „Държавен вестник“, а съгласно ал.3 когато проектът за подробен устройствен план е за част от населено място или селищно образувание в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, обявлението по ал. 2 не се обнародва в „Държавен вестник“, а се съобщава на заинтересуваните лица.

С оглед посочената разпоредба, процесният проект за изменение на ПУП-ПР бил съобщен на заинтересуваните лица (л.28-31). Имената на уведомените лица били вписани в съобщение 94-00-804/15.05.2008г. (л.27), като според съобщението същите удостоверили, че са запознати с планът за регулация. На съобщението липсват подписи на тези лица, както и име, длъжност и подпис на лицето изготвило съобщението, но и в тази връзка между страните няма спор. В акт от 11.06.2008г. главният архитект на Община Поморие удостоверил (л.24), че със съобщение № 94-00-804/15.05.2008г. проектът за изменение на ПР бил обявен и в законовия срок възражения не били постъпили.

С оглед липсата на възражения по обявения проект за изменение на ПУП-ПР за процесните имоти, на 12.06.2008г. Експертният съвет при Община Поморие провел заседание, на което взел предвид, че предлаганият проект за изменение на ПУП-ПР за УПИ V, VI, X, XI, XII в кв.2 по плана на с.Дъбник бил обявен в законовия срок и възражения не постъпили, поради което дал заключение, че същият следва да бъде одобрен.

Съгласно чл.35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.

С процесната заповед заповед на Кмета на Община Поморие било одобрено заявеното частично изменение на ПУП (ПР) за УПИ V-74, VI-72, 73, X-68, XI-67, XII-66 в кв.2 по плана на с.Дъбник, с който план се предвижда промяна на регулацията между УПИ V-74, VI-72, 73, X-68, XI-67, XII-66, по имотни граници, разделянето на УПИ VI-72, 73 на два самостоятелни УПИ: VI-72 и XVII-73 по имотни граници, съгласно приложения чертеж със съответните цветове, неразделна част от заповедта.

Съдът намира, че заповедта е издадена в законово установената писмена форма от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.129, ал.2 от ЗУТ. При издаването на заповедта не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на заповедта на това основание (чл.146, т.3 от АПК).

По отношение приложението на материалния закон, съдът констатира следното:

Кметът на общината изрично е посочил фактическите и правни основания за издаване, но те очевидно не съответстват на указаното в текста на закона. Вярно е, че е направено искане от три лица, легитимиращи се като част от собствениците, но за да е налице основанието по чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ следва да е налице съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права, а както стана ясно инициатори на процедираното изменение са само три от тези лица. Не се и твърди от ответната страна, наследниците на Верадин Балканджиев, да са изразили съгласие с процедираното изменение, защото не са участвали в инициирането на тази процедура. При това положение, като се позовал на соченото основание за издаване на заповедта, органът постановил своя административен акт в нарушение на материалния закон, тъй като не са налице предпоставките за изменение на плана на това основание, каквото би могло да има само при едновременно искане на всички собственици и носители на ограничени вещни права. Тази констатация обуславя крайния извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и налага отмяната й от съда.

При този изход на спора, направените по делото разноски следва да се възложат на Община Поморие. На основание чл.143 ал.1 от АПК, във връзка с изричното изявление на процесуалния представител на жалбоподателя Община Поморие следва да заплати на жалбоподателя разноски, както следва – 10 лв. платена държавна такса; 200 лв. депозит за вещо лице по извършена съдебно- графическа експертиза; 300 лв. платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по това дело или разноски в общ размер на 510 лева.

По изложените съображения, на основание чл.172, ал.2, вр. ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на А.М.М., с адрес: ***, Заповед № РД-16-820 от 10.07.2008г. на Кмета на Община Поморие, с която е одобрено частично изменение на ПУП (ПР) за УПИ V-74, VI-72, 73, X-68, XI-67, XII-66, в кв.2 по плана на с.Дъбник, с който план се предвижда промяна на регулацията между УПИ V-74, VI-72, 73, УПИ X-68, УПИ XI-67, УПИ XII-66 по имотни граници, разделянето на УПИ VI-72, 73 на два самостоятелни УПИ: VI-72 и ХVІІ- 73 по имотни граници, съгласно приложеният към заповедта чертеж със съответните цветове, неразделна част от заповедта, като НЕЗАКОНО-СЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА Община Поморие да заплати на А.М.М., с адрес: *** сума в размер на 510 /петстотин и десет/ лв. разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с касационна жалба, пред Върховния административен съд на Република България.                                          

 

СЪДИЯ: