№ 5152
гр. С., 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110165058 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата Р. М. СТ. извежда съдебно предявените си субективни права при
твърденията, че на 08.11.2016 г. ответникът Т.Т. извършил неправомерни действия, като със
сила и унищожаване на имущество отнел от владението на ищцата следните имоти: вилна
сграда с остъклена постройка, гараж и външна тоалетна, находящи се в с. В., общ.
Ботевград, ул. „Г.П.“ № 31. Ищцата предявила иск с правно основание чл. 76 ЗС, който бил
уважен и с решение от 30.07.2018 г. на Районен съд – Ботевград ответникът бил осъден да
възстанови владението върху горепосочените имоти, които отнел чрез насилие и по скрит
начин чрез разбиване на бравата и поставяне на катинари, непозволяващи достъп до
постройките. След влизане в сила на постановения съдебен акт бил издаден изпълнителен
лист от 27.08.2018 г., по силата на който било образувано изп. дело № 163/2018 г. по описа
на ДСИ при РС Ботевград. От съставения протокол за въвод във владение от 13.11.2018 г.
било видно, че владението върху горепосочените постройки не било предадено доброволно,
а било извършено именно чрез съдействието на компетентния орган – ДСИ. През 2018 г.
ищцата предявила срещу ответника и иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване на това, че същата е собственик на горепосочените имоти, като искът бил
уважен с решение от 24.07.2019 г. на Районен съд – Ботевград, потвърдено с решение от
19.08.2020 г. на СОС и решение от 28.06.2021 г. на ВКС. От гореизложеното било видно, че
ответникът извършил неправомерни действия по отношение на недвижимите имоти –
собственост на ищцата, като по скрит начин и чрез насилие (унищожаване и повреждане на
имущество) отнел владението върху гореописаните сгради, което владение било
възстановено едва на 13.11.2018 г. или над две години по – късно. Процесните сгради били
построени от бащата на ищцата, като нейните родители живеели в тях до момента на
1
тяхната смърт, а самата ищца била изключително силно емоционално свързана с тях, като
непрекъснато посещавала същите, а през топлите месеци живеела основно там. Поддържа,
че деянието на ответника, изразяващо се в отнемане на владението, било тежък удар върху
ищцата, а последвалите две години съдебен процес пред първа инстанция били период,
изпълнен с напрежение, тъга, болка, безсилие чувство на несправедливост. През тези две
години ищцата била лишена от възможността да посещава имотите, останали й в наследство
от нейните родители и които тя неизменно свързвала с тях. Ето защо моли съда да уважи
предявения иск, като осъди ответника да заплати на ищцата сума в размер на 1000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 08.11.2016
г. до 08.11.2021 г. вследствие на неправомерно отнетото й от ответника владение върху
следните имоти: вилна сграда с остъклена постройка, гараж и външна тоалетна, находящи се
в с. В., общ. Ботевград, ул. „Г.П.“ № 31, ведно със законната лихва от 13.11.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. Н. Т., чрез адв. Тончев, е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва
твърдението на ищцата, че е извършил действия по отнемане и възпрепятстване на
владението на ищцата върху имота, включително и твърдението за засипване на външна
баня и тоалетна с боклуци. Оспорва твърдението, че отнемането на владението на ищцата й
е причинило неимуществени вреди. Оспорва и деликтния характер на действията на
ответника по предявения от ищцата иск за собственост. Релевира възражение за настъпила
погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че с Решение № 159 от 30.07.2018 г., постановено по гр.д. №
1499/2016 г. по описа на Районен съд – Ботевград, влязло в законна сила на 03.05.2019 г.,
ответникът Т. Н. Т. е осъден на основание чл. 76 от Закона за собствеността да предаде на
ищцата Р. М. СТ. владението на остъклена пристройка на вилна сграда, гараж на ул. “Г.П.”
№ 31 и пристройка външна тоалетна, състояща се от две помещения – баня и тоалетна,
построени в южната част на имот пл. № 534 по кадастралния план на с. В., общ. Ботевград,
при граници: ул. “Г.П.”, имот пл. № 533, имот пл. № 531 и имот пл. № 530, отнето й от
ответника Т.Т. чрез насилие и по скрит начин чрез разбиване на вратата и поставяне на
катинари, непозволяващи достъп до сградите.
От представения по делото протокол за въвод във владение на недвижими имот от
13.11.2018 г. се установява, че на посочената дата въз основа на изпълнителен лист, издаден
на 27.08.2018 г. по гр.д. № 1499/2016 г. по описа на Районен съд – Ботевград, ищцата Р. М.
СТ. е била въведена във владение върху описаните по - горе остъклена пристройка на вилна
сграда, гараж на ул. “Г.П.” № 31 и пристройка външна тоалетна, състояща се от две
помещения – баня и тоалетна, построени в южната част на имот пл. № 534 по кадастралния
план на с. В., общ. Ботевград, при граници: ул. “Г.П.”, имот пл. № 533, имот пл. № 531 и
2
имот пл. № 530.
Представено е и Решение № 191 от 24.07.2019 г. по гр.д. № 1228/2018 г. по описа на
Районен съд – Ботевград, влязло в сила на 28.06.2021 г., с което на основание чл. 124, ал. 1
ГПК е признато за установено по отношение на ответника Т. Н. Т., че Р. М. СТ. е собственик
на описаните по – горе недвижими имоти, а именно: вилна сграда, със застроена площ от
55,9 кв.м., състояща се от три спални, хол, кухня и склад, с пристройка от 8.7 кв.м., гараж
със застроена площ от 15,6 кв.м., пристройка-външна тоалетна и баня от 8,4 кв.м. и паянтова
сграда-склад с площ от 8,70кв.м., построени в поземлен имот, съставляващ южната част от
имот пл. № 534 по кадастралния план на село В., община Ботевград, изготвен през 1963г.,
сега поземлен имот-нива с площ от 1.227 дка, пета категория, м. Осеница, представляващ
имот № 357014 по картата на землището на село В., при граници: улица Г.П., имот пл. №
533 и имот пл. № 530, с административен адрес: село В., община Ботевград, ул. „Г.П.“ № 31.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Милена
Григорова Франц – дъщеря на Р. М. СТ., от показанията на която, преценени по реда на чл.
172 ГПК, се изяснява, че е запозната с възникнал през 2016 г. конфликт между ищцата и
ответника относно процесните недвижими имоти, находящи се в с. В., район Ботевград, ул.
„Г.П.“ № 31. От показанията на разпитания свидетел се установява, че през 2016 г. на Р. М.
СТ. се обадили Г. и В.Д. - съседи на описаните по – горе имоти, които й съобщили, че
ответникът Т.Т. е разбил вилата и се опитал незаконно да усвои електрическа енергия от
сградата, за да използва съответно за неговата постройка, която се намира близо до
собствената на ищцата. От така съобщената информация ищцата Р.С. изпаднала в шок.
Оказало се също така, че вратата и прозорците, които се намират на входната врата, били
разбити, за да може да се нахлуе в самата сграда. Били сложени катинари на вратата на
входната сграда, както и на останалите сгради, т.е. банята с тоалетна и на гаража. Самата
тоалетна била запушена със строителни отпадъци, които не позволявали ползването й. Също
така имало изчезване на вещи от гаража, както и вътре от самата сграда. От показанията на
разпитания свидетел несъмнено се установява, че вследствие на гореописаното ищцата
получила нервен срив, притеснила се, появили се проблеми с кръвното налягане, поради
което започнала да ходи по лекари. До ден днешен ищцата все още изпитвала страх това
нещо да не се повтори. Описаните по-горе имоти, до които ищцата получила достъп около 2
години след отнетото й от ответника владение, били придобити по наследство от родителите
й, поради което към посочените имоти ищцата Р.С. имала голямо сантиментално
отношение. Тя възприемала това място като рай, там се чувствала доста спокойна, имала
приятели и роднини, като посещавала имота целогодишно. Свидетелят изяснява още, че
психически и емоционално за ищцата все още не били изчистени отношенията.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, се обуславя
от наличието на правопораждащия деликтната отговорност фактически състав, който
включва елементите: 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност
3
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди
(неблагоприятно засягане на неимуществената сфера на увредените – накърняване на
тяхното достойнство и чест); 4) причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния
съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима,
естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента).
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
При осъществения съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства настоящият съдебен състав приема за доказано наличието на противоправно
деяние от страна на ответника Т. Н. Т. - несъмнено се установява в настоящото
производство, че на 08.11.2016 г. чрез насилие и по скрит начин - чрез разбиване на вратата
и поставяне на катинари, ответникът Т. Н. Т. е отнел на ищцата Р. М. СТ. владението на
остъклена пристройка на вилна сграда, гараж на ул. “Г.П.” № 31 и пристройка външна
тоалетна, състояща се от две помещения – баня и тоалетна, построени в южната част на
имот пл. № 534 по кадастралния план на с. В., общ. Ботевград, при граници: ул. “Г.П.”, имот
пл. № 533, имот пл. № 531 и имот пл. № 530, като с Решение № 159 от 30.07.2018 г.,
постановено по гр.д. № 1499/2016 г. по описа на Районен съд – Ботевград, е бил осъден да
върне отнетото владение върху описаните имоти.
Доказани са и останалите предпоставки за уважаване на иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД (в
този смисъл е и Решение № 339 от 4.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1520/2015 г., IV г. о., ГК).
С показанията на разпитания по делото свидетел Милена Григорова Франц, които подлежат
на кредитиране като ясни, убедителни, житейски логични и неопровергани от останалия
доказателствен материал по делото, се установяват претърпените от ищцата неимуществени
вреди в резултат на противоправното поведение на ответника.
Причинените при деликт вреди поначало се обезщетяват парично, като на поправяне
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането - чл. 51,
ал. 1 ЗЗД. Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобразява
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените вреди и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това
обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението (т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС). Такива обективни обстоятелства могат да начина на извършване на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и
пр.
4
В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на
живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото следва да бъде определен на 1 000
лв. В тази връзка следва да бъдат отчетени обстоятелствата, че около 2 години ищцата е
била лишена от възможността да ползва процесните имоти, наследени от родителите й, към
които е имала сантиментално отношение, установената тежест на вредите - отражението
върху неимуществената сфера на ищцата и факта, че въпреки влязлото в сила решение по
гр.д. № 1499/2016 г. по описа на Районен съд – Ботевград, ответникът не е предал
владението доброволно. В този смисъл и с оглед обществено-икономическите условия в
страната към датата на деликта, присъждането на горепосочената сума съответства на
изискванията на справедливостта. Присъждането на обезщетение само по себе си съдържа
морално удовлетворение - признаване, че действията на ответника са противоправни, и
отговорността му за причинените вреди, като размерът на паричната сума е за репариране на
действително претърпените вреди и не може да служи за обогатяване. От значение е и
създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като
"справедливостта" до голяма степен отразява обществената оценка на засегнатите
нематериални ценности, а в сферата на последните равенството в обществото намира най -
чист израз (виж Решение № 110 от 25.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2808/2016 г., IV г. о., ГК
).
Неоснователно е направеното от ответника възражение за погасяване на вземането по
давност, тъй като към датата на изпращане на исковата молба – по пощата на 06.11.2021 г. (а
не на 15.11.2021 г., както твърди ответникът) не е изтекла петгодишната давност по чл. 110
ЗЗД. В този смисъл е и Решение № 182 от 17.11.2010 г., постановено по т.д. № 76/2010 г. по
описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, в което изрично е прието, че изпратената по пощата искова молба
прекъсва давността от датата на изпращането, според отбелязването в пощенското клеймо.
Ето защо предявеният иск по чл. 45 ЗЗД следва да се уважи изцяло, като ответникът
бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 15.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските в производството:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцата следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в производството пред СРС за държавна
такса в размер на 50 лв. на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на
300 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. ****, вх. „Е“, ет. 2,
5
ап. 86, да заплати на Р. М. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „К.“ № 13, съдебен
адрес: гр. С., ул. „Граф Игнатиев“ № 44, вх. „А“, ап. 12, на основание чл. 45 от ЗЗД, сумата
от 1 000 лв. (хиляда лева), представляваща вземане за обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в периода от 08.11.2016 г. до 08.11.2021 г. от неправомерно отнетото на Р. М.
СТ. от Т. Н. Т. владение чрез разбиване на вратата и поставяне на катинари, непозволяващи
достъп до следните имоти: остъклена пристройка на вилна сграда, гараж на ул. “Г.П.” № 31
и пристройка външна тоалетна, състояща се от две помещения – баня и тоалетна, построени
в южната част на имот пл. № 534 по кадастралния план на с. В., общ. Ботевград, при
граници: ул. “Г.П.”, имот пл. № 533, имот пл. № 531 и имот пл. № 530, ведно със законната
лихва от 15.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Т. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. ****, вх. „Е“, ет. 2,
ап. 86, да заплати на Р. М. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „К.“ № 13, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50 лева, представляваща сторените в производството пред СРС
разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА Т. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. ****, вх. „Е“, ет. 2,
ап. 86, да заплати на адв. М. ИВ., личен № **********, с адрес на упражняване на
дейността: гр. С., ул. „Граф Игнатиев“ № 44, вх. „А“, ап. 12, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв., сумата от 300 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6