РЕШЕНИЕ
№ 2285
гр. Бургас, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20212120106915 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К. Т. Ж., ЕГН **********, живуща
в гр. *, действаща чрез пълномощника си адвокат И. С., адрес: *, против Т. С. Д., ЕГН
**********, адрес: гр. *, с която се претендира да бъде установено в отношенията между
страните, че ищцата е собственик на 192/292 кв.м. идеални части от поземлен имот с
идентификатор * в гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, по кадастралната карта и
кадастралните регистри /КККР/, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК, без последващо изменение на КККР, засягащо
поземления имот, адрес: *, площ: 294 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен
план: 1082, квартал 19, парцел I, съседи: *., *., на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *.1.1 в гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, по КККР, одобрени със Заповед
№ РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение със
Заповед № 18-6946/31.08.2016 г. на началника на СГКК – Бургас, адрес на имота: *, ет. 1,
като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор *, предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в
документа площ от 59. 50 кв.м., ниво: 1, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:
*.1.2, под обекта: няма и над обекта: няма, както и на сграда с идентификатор *.2 в гр.
Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г.
на изпълнителния директор на АГКК, с последното изменение на КККР, засягащо сградата,
1
от 30.05.2018 г., адрес: *, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *,
застроена площ: 28 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни,
както и да бъде осъдена ответницата да й предаде владението върху имотите и да бъде
обезсилен нотариалния акт, с който последната се легитимира за техен собственик. Моли се
и за присъждане на направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че през 1947 г. К. Д. Д. / по мъж К. Т. Д./ закупила дворно място с
къща, находящо се в м. „“, кв. 346а, образуващо парцел II. След това с нотариални актове
през 1972 г. дарила на синовете си Т.Д.Д. и * по 1/2 идеална част от паянтовата жилищна
сграда и по 100/292 кв.м. идеални части от мястото. След това двамата братя събарят
паянтовата сграда и построяват две нови масивни жилищни сгради – близнаци, като с
извършена съдебна делба по гр.д. № 2439/1986 г. на БРС в дял на Т.Д. са поставени 100/292
кв.м. идеали части от дворното място и югозападния близнак, а в дял на С.Д. са поставени
100/292 кв.м. идеали части от дворното място и североизточния близнак. С нотариален акт
през 1987 г. Т.Д. и съпругата му Ф. Д. даряват на дъщеря К. Т. Д. 1/2 идеална част от
собствените им 100/292 кв.м. идеални части, заедно с югозападния близнак, а с нотариален
акт от 1993 г. тя била призната за собственик на още 92/292 кв.м., като върху тях била
разположена стара паянтова сграда, в която живели баба и дядо й К. и Д.Д., като волята им
била тази част да остане на наследниците на техен трети син – Я., починал доста млад, при
което К. Т. наплатила на своите братовчеди посочените квадратни метри и изградената
върху тях паянтова постройка и придобила еднолично и собствеността върху тях. След
време там изгражда навес за дърва. Промяната във фамилното име на ищцата от Д. на Ж.
настъпила през 1992 г., когато сключила граждански брак. С нотариален акт от 1998 г.
нейните родителите й продали и останалите 50/292 кв.м. идеални части от дворното място и
останалата 1/2 идеална част от югозападния близнак. Поради това и ищцата се легитимирала
за собственик на процесните имоти. В същото време тя се установила да живее и работи в
Кралство Швеция, като е владяла лично имотите си до заминаването си в чужбина, така и
чрез майка си, която живеела там. Поради влошаване на здравословното съС.ие на
последната през месец юли 2016 г. ищцата я взема да живее с нея в Швеция. След това
решава да продаде имота си и сключва предварителен договор с ответницата, като се
уговарят окончателният такъв да бъде сключен до 31.08.2017 г. Още при сключването на
предварителния договор обаче ищцата дала на ответницата ключа за имота, както и на брат
си, след което ответницата се настанила в него. Поради административни пречки не бил
сключен окончателен договор в уговорения срок и практически предварителният договор
бил прекратен поради неизпълнение. Когато през първите месеци на 2018 г. ищцата се
прибрала в България, и установила, че багажът на ответницата е все още в имота, след което
го изнася на двора, а ответницата го пренася в навеса за дърва. Ищцата сменила и бравата на
жилището си, като сметнала, че така защитава собствеността си на собственост и скоро
заминала за Швеция. След това се върнала през лятото на 2018 г. и установила, че не може
да влезе в двора, нито пък в жилището си, тъй като бравите навсякъде били сменени.
Подавал сигнал до Прокуратурата, чието становище е че се касае до спор за собственост.
След това разбира, че с нотариален акт от 2018 г. ответницата е призната, въз основа на
2
обстоятелствена проверка, за собственик на имотите – предмет на исковете, поради което и
предявява настоящите искове.
Правното основание на предявените равандикационни искове е чл. 108 от ЗС, а на
искането за отмяна на нотариалния акт чл. 537, ал. 2 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата. Със
същият се изразява становище за допустимост на исковете, но се сочи, че същите са
неоснователни. Изразява описаната хронология по придобиването на собствеността,
изложена в исковата молба, като се излага, че остават 92/292 кв.м. ид.ч., които не са предмет
на разпоредителни сделки от страна на К. Д. Д., а паянтова къща била предмет на същите.
След смъртта на К. Д. Д., настъпила на * г., тя оставила за своя законни наследници съпруга
си Д.Д., дъщеря си Д.К. и синове си Т. и С.Д.и, които наследили останалите 92/292 кв.м. от
процесното дворно място. Извършената съдебна делба касаела къщата близнак, изградена на
празното дворно място от двамата братя и техния баща, и не касаела т.нар. „паянтова къща“.
Така към 06.10.1986 г. останалите в собственост между всички наследници на К. и Д.Д.
92/292 кв.м. ид.ч., като паянтовата сграда, съставляващ сега имот с идентификатор *.2 с
площ от 28 кв.м., била съсобствена на двамата братя, като се анализират извършените след
това разпоредителни сделки на родителите на ищцата в нейна полза. Така ответницата била
собственик по наследяване и право на заместване на 1/12 идеална част от 92/292 кв.м. от
дворното място, както и на 1/6 идеална част от паянтовата сграда в качеството си на
наследник на баща си С.Д.. Заявява се, че паянтовата сграда е сградата, с която се е
разпоредила К. Д., като самата ответницата е живяла в нея, заедно с родителите си, до
построяването на къщата-близнак, а след това тя се ползвала като допълнителна пристройка
към основната сграда. Оспорват се и приложените към исковата молба констативни
нотариални актове, като се излага подробни доводи в тази връзка. Заявява се, че след като
през 1992 г. ищцата заминала да живее в чужбина в процесния имот останали да живеят
ответницата, Ф. Д. и Д.Д. в североизточен близнак /като сгради и паянтова къща/ и Т. и Ф.Д.
в югоизточен близнак. Свободното дворно място се владеело и ползвало от Т. и Ф.Д.. След
смъртта на Т.Д. през 2002 г. и поради обстоятелството, че неговата съпруга – майката на
ищцата, е трудоустроена и трудно подвижна, ответницата започнала да поддържа имота, да
го владее, да го засажда със зеленчуци, поставила огради, и други благоустройствени
дейности, като се грижела и за живееща в югоизточен близнак Ф. Д.. Имотът бил
наследствен, но другите не предявили претенции. Ответницата владеела имота с намерение
за своене, като се е противопоставила на ищцата със заведеното от нея гр.д. № 1232/1993 г.,
като го е придобила по давност чрез осъществявано владение, датиращо от преди 20 години.
Оспорват се и нотариалните актове, с които ищцата се легитимира като собственик.
Предявява и насрещни искове, с които се претендира установяването, че ответницата
е собственик на 192/294 кв.м. от процесното дворно място въз основа на наследство и
давност, както и на самостоятелен обект с идентификатор *.1.1 по КККР на гр. Бургас и
сграда с идентификатор *.2. Също търси присъждане на направените по делото разноски.
Правното основание на насрещните искове е чл. 124, ал. 1 от ГПК.
3
С отговора си по насрещния иск К. Ж. оспорва същия. Сочи, че К. Д. е имала четири
деца – синовете си Т. и С., Я. и дъщеря си Д.. Преди да прехвърли имотите родителите и
живите им деца Т., С. и Д. са се споразумели, че на Д. ще бъдат изплатени пари, а на
наследници на Я. ще бъдат предприети действия по прехвърлянето на 92/292 кв.м.ид.ч. от
дворното място, което надплащане било извършено от ищцата, след смъртта на К. и Д.Д..
Това за съжаление на било оформено надлежно по нотариален ред, но след това тя
започнала да владее тази земя и да я счита за своя. Не се оспорва, че през 1993 г. ищцата
заминала да живее и работи в Швеция, но тя винаги се е считала за едноличен собственик на
прехвърленото й имущество. Баща й живял там до 2002 г., а майка и до 2016 г., до който
момент дъщерята й я подпомагала дистанционно. В същото време ответницата никога не
била живяла в имота, нито е я подпомагала. Относно паянтовата сграда се сочи, че около
преди 50 години е била годна за живеене, но с течение на времето не била поддържана и в
момента представлявала навес за дърва. Анализира се и местоживеенето на страните и
тяхното поведение от 2016 г. насам, когато ищцата е взела майка си при себе си в Швеция, и
се заявява, че до този момент ответницата не е осъществявала фактическа власт върху имота
и няма как да го е придобила по давност.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и насрещната искова
молба, изложените в тях факти и обстоятелства, становището на ответната страна по тях,
събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С нотариален акт /н.а./ № 11, том V, регистър 1698, дело № 1697/1947 г. на
нотариус С.В. при Бург. обл. съд В.Б.К. продава на К. Д. Д. дворно място с къща, находящи
се в гр. *, в кв. 346а, образуващо парцeл II, с площ от 292 кв.м., с описани в н.а. граници.
След това с н.а. № 177, том I, дело № 282/1972 г. при нотариус към БРС - Т. Т., К. Т. Д.
дарява на сина си Т.Д.Д. 1/2 идеална част, съставляваща 120 куб.м. от собствената си
паянтова жилищна сграда, находяща се в *, ведно с 100/292 кв.м. идеални части от
собственото си дворно място, върху което е построена същата, цялото на повърхност от 292
кв.м. и съставляващо парцел II, в кв. 364 по плана на гр. Бургас, а с н.а. № 178, том I, дело
№ 283/1972 г. при нотариус към БРС - Т. Т., дарява и на сина си * останалата 1/2 идеална
част, съставляваща 120 куб.м. от собствената си паянтова жилищна сграда, находяща се в гр.
*, ведно с 100/292 кв.м. идеални части от собственото си дворно място, върху което е
построена същата, цялото на повърхност от 292 кв.м. и съставляващо парцел II, в кв. 364 по
плана на гр. Бургас.
Съгласно спогодителен протокол от делбено дело № 2439/1986 г. на БРС в дял на
Т.Д.Д. са поставени 100/292 кв.м. идеални части от имот с пл. № 8122 в кв. 364а по плана на
кв. – гр. Бургас, целият с повърхност от 292 кв.м., заедно с югозападния близнак, построен в
парцела, със застроена площ от 59. 50 км. , състоящ се от самостоятелен вход, антре, две
стаи, кухня, коридор, баня – тоалетна, а в дял на * са поставени 100/292 кв.м. идеални части
от имот с пл. № 8122 в кв. 364а по плана на кв. – гр. Бургас, целият с повърхност от 292
кв.м., заедно със североизточния близнак, построен в парцела, със застроена площ от 59. 50
4
км. , състоящ се от самостоятелен вход, антре, две стаи, кухня, баня – тоалетна. Видно от
данните по делото югозападният близнак към настоящия момент съставлява самостоятелен
обект с идентификатор *.1.1, а северозападният близнак съставлява самостоятелен обект с
идентификатор *.1.2.
С н.а. № 76, том 2, дело № 1839/1987 г. на нотариус Т. Т. към БРС Т.Д.Д. и Ф. Н. Д.
даряват на дъщеря си – ищцата, 1/2 идеална част от собствения си имот, представляващ
100/292 кв.м. от процесното дворно място, ведно с югозападния близнак, построен в
парцела, с площ от 59. 50 кв.м., а с н.а. № 30, том I, рег. № 43, дело № 36 от 1998 г., на
нотариус О.Ж., вписан под номер 133 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в
службата по вписванията с вх.рег. № 9183/17.09.1998 г., акт № 189, том XI-6556/1998 г., й
продават останалата ½ идеална част от жилищната сграда – югозападен близнак, и още 50
кв.м. идеални части от процесното дворно място, вече съставляващо парцел I-1082, кв. 19,
по плана на кв. Акациите, гр. Бургас, като си запазват правото на пожизнено, самостоятелно
и безвъзмездно ползване на целия имот заедно или поотделно. Последното се е случило по
време на брака на ответницата с Д.М.Ж., сключен на * г., и прекратен на * г., съгласно
препис – извлечение от акт за сключен граждански брак /лист 65/.
Съгласно н.а. № 198, том II, дело № 1232/1993 г. на нотариус С. Д. при БРС, ищцата е
призната за собственик по давност на 92/292 кв.м. от процесното дворно място. Същата се е
снабдила и с н.а. № 62, том Ia, рег. № 603, дело № 200/1998 г. на нотариус О.Ж., вписан под
номер 133 в регистъра на Нотариалната камара, за собственик въз основа на дарение,
покупко-продажба и давност на процесната жилищна сграда – югозападен близнак, със
застроена площ от 59. 50 кв.м., заедно с 192/292 кв.м. идеални части от процесното дворно
място, където е построен.
Ищцата е предприела и действия по нанасянето на имотите в кадастъра през 2016 г.,
видно от представените книжа от „ГИС-ПРОЕКТ“ ООД. През същата година на 29-ти юли е
сключен и предварителен договор между страните, с нотариална заверка на подписите,
съгласно който ищцата, в качеството й на продавач, се е задължила да сключи окончателен
договор до 31.08.2017 г., с ответницата, в качеството й на купувач, относно процесната
жилищна сграда – югозападен близнак, ведно с 192/292 кв.м. идеални части от дворното
място, срещу уговорена продажна цена от 30 000 евро. Водено е и гр.д. № 6070/2018 г. от
ответницата срещу ищцата за връщане на заплатеното капаро.
Съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по реда на
чл. 587, ал. 2 от ГПК * г. на нотариус О.Ж., вписан под номер 133 в регистъра на
Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 6158/14.05.2018 г., *,
ответницата е призната за собственик въз основа на давностно владение на 186.33/294 кв.м.
от процесния поземлен имот *, ведно с цялата изградена в имота сграда с идентификатор
*.2, с площ от 28 кв.м., както и на целият самостоятелен обект с идентификатор *.1.1, с
площ от 59. 50 кв.м.
С н.а. № 82, том I, рег. № 953, дело № 72 от 26.05.2021 г. на нотариус С. Д., вписана
под номер 250 в регистъра на Нотариалната камара, Ф. Д. Д. и ответницата са дарили на
5
Д.С.Д. 5/6 идеални части , от които първата притежава 4/6 идеални части, а втората 1/6
идеална част, от самостоятелен обект с идентификатор *.1.2, както и 2/3 идеални част от
100/294 кв.м. идеални части от процесния поземлен имот, като дарителката Ф. Д. си е
запазила пожизнено право но ползване върху самостоятелния обект.
С решение № 149/13.07.2006 г. по в.гр.д. № 14/2006 г. по описа на Окръжен съд –
Бургас, влязло в сила на 15.11.2007 г., е прието за установено спрямо ищцата, че
ответницата е собственик по наследяване и право на заместване на К. Т. Д., б.ж. на гр.
Бургас, родена на * г. и починала на * г. върху 1/12 идеална част от 92/292 кв.м. идеални
части от процесния поземлен имот, тогава УПИ II – 1083 в кв. 19 по плана на гр. Бургас,
който е бивш парцел II в кв. 364а., и отменен н.а. № 198, том II, дело № 1232/1993 г., с който
К. Т. Д. е била призната за собственик на 92/292 кв.м. от имота до размера на 1/12 идеална
част от тях.
С договор за мониторинг от 09.07.2018 г. ответницата е възложила на трето лице –
търговец да включи в централизирания дистанционен контрол и да осъществява мониторинг
на къща, находящ се в гр. Бургас, *.
От другите данни по делото се установява, че ищцата действително е подала сигнал
до Прокуратурата във връзка с невъзможността да влезе в имота си на 09.07.2018 г., за което
е образува преписка, но е отказано образуването на досъдебно производство, тъй като се
касае до гражданско правен спор.
По делото страните са ангажирали и гласни доказателства. В показанията си
свидетелката /св./ Д.К. – първа братовчедка на страните, е категорична, че имотът в кв. *, е
собственост на ищцата, като тя го е придобила от своите родители – първо 1/2 идеална част,
а след другата 1/2 . Това било сграда близнак с два входа, едната половина била на ищцата, а
другата на С.Д., а след смъртта му на неговите наследници. Те си имали документи за това и
всеки си знаел кое е негово. Дворът целият бил на К., без 1/12 или 1/16 идеални части, които
били признати на Т. по съдебен път. В двора имало една стара къща, която в последствие
станала навес и сега била още навес. В нея преди това била живяла голяма част от рода.
Имало уговорка след смъртта на бабата и дядото тя да остане на братовчедите Д. и М.Д., за
което имало изготвено писмено споразумение и никой не оспорвал волята им. По-късно
ищцата им наплатила дела, но това не било оформено по надлежния ред. Към този момент
тя живеела там, а след това брат й С.. Св. е запозната и със сключения между страните
предварителен договор за къщата, двора и навеса, като имало и пълномощно от К. да я
представлява при продажбата. Знае, че при сключването на договора ищцата е дала на
ответницата ключ за имотите, не само заради предварителния договор, но и за до го
наглежда. След това отношенията между страните рязко се влошили, като К. не била
допусната до имота си от Т.. Това се случило през юни или юли 2018 г., като св. лично
присъствала на място, като имало опъната една маса на двора и празнували нещо. Св.
излага, че Т. не е живяла в имота, ходила е да посещава майка си, но не е живяла трайно
там. Категорична е че майката на К. е живяла там до 2016 г., като се обслужвала сама. Лично
св. я е наглеждала, грижила се е за нея, плащала и тока и водата, за което имала и
6
нотариално заверено пълномощно /представено по делото на лист 91/.
Св. Д.Д. – също първи братовчед на страните, син на Я. Д.Д., знае за имота в
Акациите, който е бил на баба му и дядо му. Не знае какви уговорки е имало за имота, но
след смъртта им разбрал, че са оставали на баща му 92 кв.м. от дворното място, а паянтова
къща, в която са живели на него и на брат му. Имало договор за това, който е виждал някога.
Другите постройки в имота били сградите на близнак с отделни входове, които
принадлежали на роделите на ищцата и ответницата. За паянтовата къща К. им наплатила
дела им някъде през 1990-1992 г., като не си спомня точната година. Ходили при нотариус,
ама какво точно подписали не си спомня. До 2013 г., докато майка му била още жива, като
идвали в Бургас посещавали имота, за да се види майка му с чинка му Ф. – майката на К..
Св. сочи, че по принцип майката на К. си живеела там, в нейната половина, а майката на Т.
също там, в нейната си половина. Дали Т. е живяла там с майка си не може да каже.
Св. С. – съсед на страните в кв. Акациите, живущ в близост до имота на ул. „“, който
познава страните по делото, заявява, че знае, че единият от процесните близнаци е на брата
на Т., а другият е на самата Т.. Знае също така, че преди години родителите на К. също са
живели там, като не помни до кога точно майката на К. е живяла там – просто спрял да я
вижда там и мислел, че е починала. За К. разбрал преди време, че живее в Швейцария или
Швеция, като не я виждал най-малко от 30 години. Според него в имота живеят Т., брат й и
тяхната майка, като често ги вижда събрани заедно в едни навес в имота.
Св. В.Ж., заявява, че познава Т. от 15-20 години, както и че е запознат с имота в
Акациите, като е помагал за заграждането му, а и често се събирали там и правели
барбекюта под един навес. Св. не е виждал в имота други хора освен Т., семейството й, брат
й М. и майка й. Дясната част от къщата близнак се ползвала от Т., а лявата от майка й и брат
й. Запознат е също така, че практически Т. живее някъде в центъра на Бургас, като
предполага, че в Акациите пребивават през уикендите.
Съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства, като тези на
свидетелите, които са първи братовчеди на страните, изхождат от лица, запознати с родовата
история, които са в обективна възможност да са запознати с факти, които не се известни на
трети, чужди на рода лица.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът
намира от правна страна следното:
При предявяването на ревандикационни искове за право на собственост е в тежест
на ищеца да докаже, че е носител на същото върху претендираните имоти на соченото от
него основание за това, както и че същите се владеят от ответника без да е налице основание
за това. В тази връзка съдът намира, че по делото се установи по категоричен начин, че
ищцата е придобила валидно от своите родители чрез дарение през 1987 г. 50/292 кв.м.
идеални части от процесния поземлен имот, както и 1/2 идеална част от самостоятелен обект
в сграда с идентификатор *.1.1. През 1998 г. чрез покупко-продажба от тях е придобила
останалата 1/2 идеална част от самостоятелния обект и още 50/292 кв.м. идеални части от
7
поземления имот. Доколкото покупко-продажбата е по време на брака й с Д. Ж., следва да се
приеме, че придобитите чрез продажбата идеални части от горните имоти са били в режим
на съпружеска имуществена общност, която след прекратяването на брака през 2005 г. се е
трансформирала в обикновена съсобственост, при което към 2005 г., а и към настоящия
момент ищцата се легитимира за собственик на 3/4 идеални части от самостоятелния обект и
на 75/292 кв.м. идеални части от земята, а съответно бившият й съпруг собственик на 1/4
идеална част от самостоятелния обект и 25/100 кв.м. идеални части от земята /аргумент чл.
21, ал. 1 и чл. 28 от СК/. Няма как нотариалният акт от 1998 г. да я легитимира за собственик
и на неговата част, при все че бракът им е прекратен едва през 2005 г. т.е. след издаването
му, като давност между съпрузи не тече. След прекратяването му ищцата не се е позовавала
на придобивна давност по отношение на частта на нейния бивш съпруг, като и не се е
снабдявала с документ, който да я легитимира като нейн собственик, като всъщност въобще
не се навеждат някакви доводи и твърдения да е прекратявана така възникнала
съсобстевност. Т.е. ищцата и бившия й съпруг се явяват съсобственици на 100/292 кв.м.
идеални части от поземления имот и на горния самостоятелен обект при квоти 3/4 идеални
части за ищцата и 1/4 идеална част за бившия й съпруг.
При това положение следва да се изследва твърдяното от ответницата придобиване
на горните идеални част от поземления имот и самостоятелния обект въз основа на
давностно владение. Известно е, че придобивната давност като способ за придобиване на
право на собственост не действа автоматично с изтичане на необходимия давностен срок, а
е необходимо позоваване от владелеца, за да настъпи ефекта на давността, която не се
прилага служебно. Това позоваване може да се извърши чрез предявяване на собственически
иск, с възражение срещу такъв иск, или чрез снабдяване с нотариален акт за собственост,
издаден по обстоятелствена проверка въз основа на давностно владение. За да се признае на
едно физическо лице правото на собственост по отношение на един чужд недвижим имот,
разпоредбата на закона установява, че претендиращият несобственик следва да е
упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на
конкретната вещ респективно вещи, без противопоставяне от страна на титуляра на правото
на собственост, както и да е демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта
поведение на пълноправен собственик т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява
собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си, като владението следва
да е поС.но, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено. Съдът намира, че подобни
доказателства по делото не са ангажирани, като не се установява ответницата да е своила
процесния самостоятелен обект, който е собственост на ищцата и бившия й съпруг.
Установи се, че майката на ищцата – носител на право на ползване, е продължила да живее в
самостоятелния обект, като ищцата е я посещавала при идванията си в България, като след
влошаване на здравословното й съС.ие през 2016 г. я е взела при себе си в Швеция.
Всъщност със сключването на предварителния договор между страните на 29.07.2016 г.
ответницата ясно и явно признава собственическите права на ищцата, като това действие
съставлява не само прекъсване на придобивната давност, макар че не се установява такава да
е текла, а и изключва твърдяното своене на имота до този момент. След това от 2016 г. до
8
датата на снабдяването с констативния н.а. през 2018 г. ответницата не би могла да
придобие имотите по давност, още по-малко и чрез последващото недопускане на ищцата в
имота и смяна на патроните и бравите /св. Д.К./, като наред с това и самата ищцата е
предприела и действия по защита на правото си на собственост, като е сигнализира
Прокуратурата, завела настоящото дело и т.н. Така извършените действия по недопускане
на ищцата в имота й не е равнозначно на спокойно и необезпокоявано своене на имота,
което не само предполага, но и всъщност изключва насилствено отблъскване на владението
на собственика. Всичко изложено по-горе се отнася и до съответните идеални части от
поземления имот.
Ето защо съдът намира, че ответницата не е придобила по давност имотите на
ищцата, при което приема, че ищцата е носители на право на собственост върху същите в
съсобственост с бившия си съпруг, като липсва и основание за владението им от страна на
ответницата. При това се налага извода, че предявените ревандикационни искове за част от
имотите, като частично основателни, следва да бъдат уважени, като се приеме спрямо
ответницата, че ищцата е собственик въз основа на дарение и покупко-продажба на 3/4
идеални част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.1.1 и на 75/100 кв.м.
идеални част от поземления имот, като следва да се осъди и ответницата да й предаде
владението върху имотите, които са съсобствени между ищцата и съпруга й, при което
ищцата, в качеството й на съсобственик, има интерес и може да поиска предаване
владението на цялата съсобствена вещ респективно вещи, при все че се владеят от чуждо на
съсобствеността лице без основание.
Следователно досежно горните имоти предявените насрещни искове следва да бъдат
отхвърлени, при все че не установи Т. Д. да е придобила по давност гореописания
самостоятелен обект и идеалните части от поземления имот.
По отношение собствеността върху останалите идеални части от поземления имот и
навеса, съдът намира, следното:
Не е спорно, че всеки от двамата братя приживе е получил от майка си по 100 кв.м.
идеални части, като не се установи ответницата да е придобила тези притежавани от ищцата
и нейния съпруг. По отношение на оставащите 92 кв.м. ид.ч. вече от 294 кв.м., след
нанасянето на имота в кадастъра, което е в рамките на допустимите отклонения, следва да
се отбележи, че съдът намира, че не се установи някоя от страните да е придобивала въз
основа на давностно владение същите и въобще идеални части от поземления имот, както и
от навеса, независимо, че са се снабдили с констативни нотариални актове за това- ищцата
през 1993 г. досежно 92 кв.м. идеални части от земята /който между впрочем вече е отменен
с решението по гр.д. № 14/2006 г. по описа на БОС относно 1/12 идеална част от тях/, а
ответницата през 2018 г. досежно 186. 33 кв.м. идеални части, както и относно сграда с
идентификатор *.2, и за самостоятелния обект – предмет на спора. Така и съгласно
тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г., постановено по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на
ВКС, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по
реда на чл. 587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от
9
ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост,
тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При
оспорване обаче на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от
оспорващата страна т.е. в случая всяка от страните следва да установи твърдяната от нея
придобивна давност. Съгласно обаче тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г.,
постановено по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС при спор за придобиване по давност на
съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той
владее изключително за себе си целия имот и от кога. При все, че в случая се касае за
съсобствен между няколко лица имот за да се придобие по давност идеална част от него от
един от съсобствениците следва да се докаже не само поС.но, непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнително владение, но и промяна в намерението на съсобственика да държи вещта,
като своя собствена, тъй като във вътрешните отношения между съсобствениците се счита,
че те са държатели на чуждите идеални части - владеят ги от тяхно име и за тяхна сметка.
Промяната в намерението трябва да бъде демонстрирана чрез предприемане на конкретни
действия, които да станат доС.ие на останалите съсобственици, респективно съсобственик и
да показват несъмнено, че съсобственикът, който упражнява фактическата власт, отрича
техните, респективно неговото право върху вещта и я държи за себе си. Подобни
доказателства по делото не са ангажирани нито по отношение на поземления имот, нито и
на сградата – самостоятелен обект. Всъщност недопускането на ищцата в имота от страна на
ответницата би могло да бъде възприето като токова действие, но същото, както вече бе
казано, не е равнозначно на спокойно владение, а и няма как да е изтекъл съответния
давностен срок. Така също обстоятелството, че ищцата някога е наплатила пари на
братовчедите си, не е я прави собственик на още 92 кв.м. идеални части от земята и сградата
– навес. На първо място липсва валидно оформяне на евентуалната воля на общата
наследодателка - К. Т. Д., те да останат на наследниците на сина им Я., евентуално на
неговите деца, било чрез завещание или някакъв друг правопораждащ акт, при което
оставащите извън 200 кв.м. ид.ч., които приживе са дарени на синовете Т. и С., са останали в
съсобственост на всички техни наследници. Също така обстоятелството, че ответницата и
семейството й се събират и празнуват различни събития под навеса, отново не означава
еднолично придобиване на собствеността върху него. Това, че свидетелите, водени от Т., са
с впечатление, че тя е негов собственик, също не равнозначно на валидно придобивно
основание в този смисъл. При това се налага извода, че от оставащите идеални части от
поземления имот и сградата и ищцата и ответницата имат дял по наследяване, което обаче е
извън предмета на спора, при все че заявеното основание по делото е придобивна давност.
Ето защо съдът намира, че никоя от страните не е придобивала по давност идеални части от
поземления имот – в частност ищцата 92 кв.м. ид.ч., а ответницата 186. 33 кв.м. идеални
части, като спорът досежно дела на ответницата по наследяване вече е разрешен с
решението по гр.д. № 14/2006 г., като тя е призната за собственик по наследяване на 1/12
ид.ч. от 92/292 кв.м. идеални части, като по отношение на този въпрос е формирана вече
сила на пресъдено нещо и същият не подлежи на повторно пререшаване, като това обуславя
и недопустимостта на насрещния иск в тази му част. При това и съответно предявените
10
главни и насрещни искове досежно 92/292 кв.м. идеални части и съответно 186. 33 кв.м.
идеални части от поземления имот и сградата – навес следва да бъдат отхвърлени.
Относно искането за отмяна на нотариалният акт:
Това искане няма характера на самостоятелен иск и настоящата съдебна инстанция
застъпва преобладаващо в съдебната практика становище, че съдът го отменя, като законна
последица от уважаването на собственически иск, ако съдържанието му е в противоречие с
установената принадлежност на правото на собственост, когато се касае за констативни
такива, като основанието за тази отмяна е разпоредбата на чл. 537, ал. 2 от ГПК. Това налага
и отмяната на констативния н.а., с който ответницата се легитимира като собственик въз
основа на давностно владение на описаните в акта имоти.
При този изход на спора и с оглед претенциите на страните за присъждане на
направените по делото разноски К. Т. има право да получи част от направените от нея
разноски по делото в размер на 1 562. 94 лв., съобразно уважената част от исковете и с оглед
отхвърлените насрещни искове срещу нея, а ответницата сумата от 350 лв., съобразно
отхвърлената част от главните искове и предвид отхвърлянето на насрещните искове.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено спрямо Т. С. Д., ЕГН **********, адрес: гр. *, че К. Т. Ж. ,
ЕГН **********, живуща в гр. *, е собственик въз основа на дарение и покупко-продажба
на 3/4 идеални части от 100/292 кв.м. идеални части т.е. 75 кв.м. идеални части от
поземлен имот с идентификатор * в гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, по кадастралната
карта и кадастралните регистри /КККР/, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК, без последващо изменение на КККР, засягащо
поземления имот, адрес: *, площ: 294 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен
план: 1082, квартал 19, парцел I, съседи: *., както и на 3/4 идеални части от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *.1.1 в гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение със Заповед № 18-6946/31.08.2016 г. на началника на СГКК – Бургас,
адрес на имота: *, ет. 1, като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор *, предназначение: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, посочена в документа площ от 59. 50 кв.м., ниво: 1, съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж: *.1.2, под обекта: няма и над обекта: няма, /притежавани в
съсобственост с бившия й съпруг Д.М.Ж. с ЕГН **********, който има останалата 1/4 от
самостоятелния обект и 1/4 идеална част от 100/292 кв.м. идеални части от поземления
имот/, като отхвърля иска относно идеалните части от поземления имот над уважения
размер от 75/292 кв.м. идеални части до пълния заявен размер от 192/292 кв.м. идеални
части, както и за самостоятелния обект над уважения размер от 3/4 идеални части до целия
11
такъв.
Осъжда Т. С. Д., ЕГН **********, адрес: гр. *, да предаде на К. Т. Ж., ЕГН
**********, живуща в гр. *, действаща чрез пълномощника си адвокат И. С., адрес: *,
владението върху 100/292 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор * в
гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, по кадастралната карта и кадастралните регистри
/КККР/, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на
АГКК, без последващо изменение на КККР, засягащо поземления имот, адрес: *, площ: 294
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 1082, квартал 19, парцел I, съседи:
* както и върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.1.1 в гр. Бургас, общ.
Бургас, обл. Бургас, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение със Заповед № 18-6946/31.08.2016
г. на началника на СГКК – Бургас, адрес на имота: *, ет. 1, като самостоятелният обект се
намира в сграда № 1, разположена м поземлен имот с идентификатор *, предназначение:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ от 59. 50 кв.м.,
ниво: 1, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: *.1.2, под обекта: няма и над обекта:
няма.
Отхвърля иска на К. Т. Ж., ЕГН **********, живуща в гр. *, против Т. С. Д., ЕГН
**********, адрес: гр. *, за установяване в отношенията им, че К. Т. Ж. е собственик на
сграда с идентификатор *.2 в гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последното
изменение на КККР, засягащо сградата, от 30.05.2018 г., адрес: *, като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор *, застроена площ: 28 кв.м., брой етажи: 1,
брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, въз основа на давностно владение.
Отхвърля искове на Т. С. Д., ЕГН **********, адрес: гр. *, против К. Т. Ж., ЕГН
**********, живуща в гр. *, за установяване в отношенията им, че Т. С. Д. е собственик на
186.33/294 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор * в гр. Бургас, общ.
Бургас, обл. Бургас, по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/, одобрени със
Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, без последващо
изменение на КККР, засягащо поземления имот, адрес: *, площ: 294 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10 м./, номер по предходен план: 1082, квартал 19, парцел I, съседи: * както и на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.1.1 в гр. Бургас, общ. Бургас, обл.
Бургас, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор
на АГКК, с последно изменение със Заповед № 18-6946/31.08.2016 г. на началника на СГКК
– Бургас, адрес на имота: *, ет. 1, като самостоятелният обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор *, предназначение: жилище, апартамент,
брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ от 59. 50 кв.м., ниво: 1, съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж: *.1.2, под обекта: няма и над обекта: няма, и на
сграда с идентификатор *.2 в гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, по КККР, одобрени със
12
Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последното
изменение на КККР, засягащо сградата, от 30.05.2018 г., адрес: *, като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор *, застроена площ: 28 кв.м., брой етажи: 1,
брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, въз основа на давностно владение, като
прекратява поради недопустимост иска по отношение на идеалните части от поземления
имот над разгледания размер от 186.33/294 кв.м. идеални части до пълния заявен размер от
192/294 кв.м. идеални части.
Отменя нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по реда на
чл. 587, ал. 2 от ГПК * г. на нотариус О.Ж., вписан под номер 133 в регистъра на
Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 6158/14.05.2018 г., *, с
който Т. С. Д. с ЕГН ********** е призната за собственик въз основа на давностно владение
на 186.33/294 кв.м. от поземлен имот *, ведно с изградена в имота сграда с идентификатор
*.2, с площ от 28 кв.м., както и на самостоятелен обект с идентификатор *.1.1, с площ от 59.
50 кв.м., всички по КККР на гр. Бургас.
Осъжда Т. С. Д., ЕГН **********, адрес: гр. *, да заплати на К. Т. Ж., ЕГН
**********, живуща в гр. *, сумата 1 562. 94 лв. /хиляда петстотин шестдесет и два лева
и 94 ст./ за направените по делото разноски.
Осъжда К. Т. Ж., ЕГН **********, живуща в гр. *, да заплати на Т. С. Д., ЕГН
**********, адрес: гр. *, сумата 350 лв. /триста и петдесет лева/ за направените по делото
разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
13