№ 260019 / 8.2.2022 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ЗА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА
08.02.2022 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ЗАКРИТО съдебно заседание на 08.02.2022 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. ЦЕКОВА
като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 2262 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.247 ал. 1, предложение първо ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл.249 ал.1 ЗЗД, във връзка с чл. 243 ЗЗД.
Производството е по реда на чл.310 ал.1 т.2 ГПК.
С Решение № 260190 от 11.05.2021 г. е отхвърлен иска, предявен от Т.Т.Д., ЕГН xxxxxxxxxx и А.Ж.А., ЕГН xxxxxxxxxx, с посочен съдебен адрес: xxx, срещу А.А.С., ЕГН xxxxxxxxxx и А.А.С. ЕГН xxxxxxxxxx, двамата с адрес: xxx, по реда на чл.310, ал.1, т.2 от ГПК - бързо производство, с правно основание чл. 249, ал.1, изр. 1 от ЗЗД, във връзка са чл.243 ЗЗД ЗА ОПРАЗВАНЕ НА ЗАЕТИ ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ПОМЕЩЕНИЯ на сграда с идентификатор 48489.6.778.1, със застроена площ от 23 /двадесет и три/ кв.м., с предназначение селскостопанска сграда и сграда, с идентификатор 48489.6.778.2, със застроена площ от 52 кв.м, с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, находящи се в поземлен имот 48489.6.778 по кадастралната карта на Монтана, с площ от 502 /петстотин и два/ кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-29 от 05.04.2006 година на Изпълнителен директор на АК, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Налице е осъдителен диспозитив, по силата на който са осъдени Т.Т.Д., ЕГН xxxxxxxxxx и А.Ж.А., ЕГН xxxxxxxxxx, с посочен съдебен адрес: xxx, ДА ЗАПЛАТЯТ на А.А.С., ЕГН xxxxxxxxxx и А.А.С. ЕГН xxxxxxxxxx, двамата с адрес: xxx, сумата от 342.50 лв. за направените в хода на производството разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок, считано от 11.05.2021 година.
На 07.06.2021 година е депозирана Молба, вх.№ 266925 от адвокат В.В., процесуален представител на ответниците с искане за издаване на изпълнителен лист за разноските, като с разпореждане от 09.06.2021 г. на съда е указано да се издаде изпълнителен лист за разноски от 342.50 лв.
На 07.10.2021 г.е депозирана Молба, вх.№ 289349 от адвокат В.В., процесуален представител на ответниците да му се издаде изпълнителен лист за претендираните и направени разноски за вещо лице, отразени в списък за разноски в размер на 252.00 лв.
На 08.10.2021 г., съдът с резолюция е вписал: Без уважение.
В приложения списък по чл.80 ГПК, на л.114 от делото не фигурира тази сума.
Тези разноски не са присъдени с решението.
На 03.11.2021 г. е депозирана втора Молба, вх.№ 289754 от адвокат В.В., със същото искане за издаване изпълнителен лист за разноските, направени от ответниците за вещо лице в размер на 252 лв. и заявени в списъка за разноски на последното съдебно заседание.
Препис от молбата е връчен на ищците, които не са депозирали писмен отговор по реда и в срока на чл. 247, ал. 2 ГПК.
Съдът, след като прецени доводите на молителя, намира следното:
Постановено е съдебно решение по реда на бързото производство, в което е обявено, че същото подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд Монтана, който срок тече от 11.05.2021 г. Решението е влязло в сила на 26.05.2021 г.
Първата молба за допълване решението на съда в частта за разноските е от 07.10.2021 г., втората – от 03.11.2021 г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в случая е налице влязло в сила решение, като с молбата се иска допълването му в частта за разноските, като се излагат доводи, че същите са вписани като направени такива в списъка представен по реда на чл.80 ГПК. На страната е дадена възможност в сроковете по чл. 248 ГПК да поиска от съда постановил решението да го допълни или измени в частта за разноските, в който случай съдът се произнася с определение по чл. 248, ал. 3 ГПК, което подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението. Страна е пропуснала тази възможност в първоинстанционното производство. С изтичане на установения от законодателя преклузивен срок по чл.248 ал.1 изр.1 ГПК се преклудира самото потестативно право на страната да сезира съответната инстанция с искане за допълване на съответния съдебен акт в частта за направените разноски, поради което молбата, подадена след този срок, е процесуално недопустима и трябва да бъде оставена без разглеждане.
Що се отнася да искането за допълване на решението, съдът като съобрази доказателствата по делото и мотивите изложени в ТР № 6/2012 г. на ВКС, а именно, че Допълване на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет. Съдът дължи произнасяне по всички искове, с които е сезиран, в определените от ищеца рамки. Този способ за промяна на решението е уреден в чл. 250 ГПК. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран. В чл.248 ал.1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК. Аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същинската си част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване.
В конкретният случай, следва да се отбележи обстоятелството, че в представения списък за разноски, направени от ответниците, находящ се на л.114 е отразено следното:
1.Адвокатско възнаграждение- 300 лв.;
2.д.такса за вещо лице – 265 лв.
3.2 бр. удостоверения – 16 лв.
При постановяване решението си съдът е допуснал грешка при пресмятането относно направените от ответниците разноски, като е приел, че втората сума се отнася до 26.50 лв., а не до 265 лв., като е присъдил крайна сума в размер на 342.50 лв., дължими от ищците, в каквато насока е и постановения диспизитив за присъдените разноски.
При тези обстоятелства, докладчикът по делото намира следното:
Касае е се не за допълване решението в частта за разноските, а за допусната очевидна грешка и съгласно разпоредбата на чл.247 ал.1 ГПК, предложение първо, съдът по своя инициатива може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.
Очевидна фактическа грешка представлява несъответствието между истинската, формираната от съда воля и нейното външно изражение в писмения текст на решението.
Такава е грешката в пресмятането; погрешно посочване на имената на страните; ЕГН, граници на спорен имот; идентификация на същия, размер на присъдена сума; неотразяване в диспозитива на решението становището на съда, изразено в мотивите; отхвърляне на иска; солидарния характер на осъждането. Тази грешка може да бъде поправена от съда, без ограничение във времето, по предвидения от закона ред. Очевидна фактическа грешка е налице, когато е допусната грешка не само в диспозитива на решението, което не е резултат от мисловната дейност на съда и от мотивите на решението ясно се вижда, че мисълта на съда е била една, в диспозитива е изразена в този смисъл, но не са изчислени правилно направените в хода на производството разноски от страна на ответниците, дължими от ищците, при изхода на делото, което в случая не е отразено по предвидения от закона ред.
По смисъла на закона това обстоятелство представлява очевидна фактическа грешка, допуснато в диспозитива на постановения съдебен акт по отношение не присъждане целия размер на направените в хода на производството разноски от страна на ответниците.
Налице е несъответствие, което следва да бъде отстранено.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение № 260190 от 11.05.2021 година на Районен съд Монтана по гр.д.№ 2262/20 година, като на л.140 от делото, /лист 10-ти от решението/, ред 27, от горе на долу,
ВМЕСТО: сумата от 342.50 лв.;
ДА СЕ ЧЕТЕ: сумата от 568.50 лв.
Решението за поправката на очевидна фактическа грешка подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: