М О Т И В И
към присъда по
НОХД № 3925/2020 г. на РС-Варна.
По отношение на подсъдимия Д.М.С. ***, Районна
прокуратура-Варна е повдигнала обвинение
за това, че на 05.06.2019 г. на
главен път 1-9, на км 135 до ресторант „Пода" в посока от гр. Бургас към
гр. Варна, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди
А8" с per. СС8686АР нарушил правилата за движение - чл. 6, т. 1 от
ЗДвП;на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, чл. 47, ал. 3
от ППЗДвП и чл. 50, ал. 1
от ППЗДвП, с което по
непредпазливост причинил на Т.Н.В. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на 3, 4, 5 и 6 гръдни прешлени, което е обусловило трайно затруднение
в движението на снагата за период не по-малък от 7-8 месеца - престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „б", предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа това обвинение като излага доводи, че е доказано. Пледира за наказание
съобразно сравнително високата степен на
обществена опасност на деянието и дееца,
а именно «лишаване от свобода» за срок от четири месеца, изпълнението на което
да бъде отложено с изпитателен срок от три години, както и за кумулативното лишаване от права, което да бъде за срок от 14 месеца. Изразява
становище по разноските и веществените доказателства.
Пострадалият Т.Н.В., беше конституиран като частен
обвинител в съдебното производство. В хода на съдебните прения лаконично се присъедини към казаното от прокурора и изрази съгласие, наказанието да не е
ефективно.
Защитниците на
подсъдимия, оспорват фактологията, изложена в обвинителния акт.
Акцентират на недоказаност на механизма на
настъпване на произшествието, респ. на недоказаност на обвинението и
поискаха оправдаването на подс.С..
Подсъдимият дава лаконични обяснения за процесния
инцидент като твърди, че той е резултат на неясното движение на автомобила, управляван от пострадалия. С последната си дума поиска да бъде признат за невинен и заяви, че не го е
направил умишлено, а просто се случило.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 05.06.2019 г. рано сутринта
свидетелят Т.В. потеглил с автомобил „Форд Фиеста" с per. № В0343ВХ от
увеселителен парк „Хепиленд", където работел, находящ се на главен път 1-9
към с. Старо Оряхово, обл. Варна, за да направи покупки. След като напазарувал,
около 06.00 ч. В. потеглил обратно към „Хепиленд", движейки се по главен
път 1-9, в посока от гр. Бургас към гр. Варна.
В., нямал правоспособност да управлява МПС.
По същото време – около 06.00 ч.
сутринта подсъдимият Д.М.С. се движел с
управлявания от него лек автомобил марка „Ауди А8" с per. № СС8686АР по
същия път в посока от гр. Бургас към гр. Варна, след автомобила „Форд Фиеста" с peг. №
В0343ВХ .Заедно с него в автомобила пътували свидетелят Е.С. и И.С.. Пътят бил
асфалтов, сух, движението двупосочно с по една лента във всяка посока, било
светло, а видимостта - добра.
Посочените автомобили
последователно подминали пътен знак В26 -„Забранено е движение със скорост,
по-висока от означената", указващ максимална разрешена скорост на движение
60 км/ч. Този пътен знак бил разположен на около 245 метра преди километричен
стълб с размери 0,6x0,15x0,15 м, без надписи, разположен непосредствено до
изхода на ресторант „Пода" в посока гр. Варна. Самият ресторант се намирал
на км 135+612 от главен път 1-9.
Подсъдимият Д.С. с управлявания от
него автомобил преминал покрай ресторант „Пода" със скорост 88,30 км/ч.
Движещият се пред него автомобил „Форд Фиеста" с водач св. Т.В. бил със
скорост 81,10 км/ч. Около изхода на паркинга на ресторант „Пода" в посока
гр. Варна свидетелят В. възприел през огледалата за обратно виждане
приближаващия зад него лек автомобил „Ауди А8" от разстояние около 20
метра. Преди този момент подс. Д.С. имал постоянна зона на пряка видимост пред
себе си около 50 метра в продължение на 245 метра и бил възприел движещия се
непосредствено пред него лек автомобил „Форд Фиеста". Въпреки това свое
възприятие С. не намалил скоростта на л.а. „Ауди А8", а продължил да се
движи напред със скорост от 88,30 км/ч. Вследствие на това между управлявания
от него автомобил „Ауди А8" и автомобила „Форд Фиеста", управляван от
св. В., настъпил удар. Мястото на удара било на около 39,10 метра от
километричния стълб с размери 0,6x0,15x0,15 м, без надписи, разположен
непосредствено до изхода на ресторант „Пода" в посока гр. Варна и на около
1,06 м до около 2,70 метра вляво от десния ръб на пътното платно. Ударът бил по
цялата ширина на задна челна част на л.а. „Форд Фиеста" и по предна челна
част на л.а. „Ауди А8".
След удара двата автомобила се
движили заедно в продължение на около 62,90 м., когато настъпила обща
деформация по задната челна част на л.а. „Форд Фиеста", а комбинираните
задни светлини на автомобила били напълно разрушени и изпаднали от мястото на
първоначалното им закрепване.
След първоначалния удар между двата
автомобила л.а. „Форд Фиеста" се ускорил напред, едновременно завъртайки
се на около 75° около вертикалната си ос. На около 90 метра след километричния
стълб с размери 0,6x0,15x0,15 м, без надписи, разположен непосредствено до
изхода на ресторант „Пода" в посока гр. Варна, автомобилът „Форд
Фиеста" пресякъл осовата линия, разделяща пътното платно на главен път
1-9, а на около 99,20 м след посочения километричен стълб напуснал пътното
платно. Ударил се в дървесната и храстовидна растителност вляво от пътя с
предната си част /приоритетно в дясно/. При първоначалното завъртане на л.а.
„Форд Фиеста" свидетелят Т.В. отхвръкнал от мястото си на шофьорската
седалка в посока надясно, а при удара на автомобила в дърветата и храстите В.
се ударил с тилната част на главата си в дясната част на предното стъкло на
автомобила. Вследствие на удара на л.а. „Форд Фиеста" в растителността се
получили деформации по предната част на автомобила, задействали се предните предпазни
въздушни възглавници и автомобилът се завъртял на още 105° около вертикалната
си ос, след което се установил в покой върху левия банкет и в залесената зона с
предна част, насочена в посока към гр. Бургас. При установяването в покой на
л.а. „Форд Фиеста" св. В. паднал на пасажерската предна седалка и
повръщал.
След удара между двата автомобила
подс. С. спрял аварийно , след което паркирал вляво от пътното платно в края на
уширението, и излязъл от автомобила си и отишъл до л.а. „Форд Фиеста".
Покрай местопроизшествието преминали и други автомобили и част от пасажерите,
както и подс. С. подали сигнали на тел. 112. На мястото пристигнали екипи на
„Пътна полиция" и „Спешна помощ". Пострадалият Т. В. бил транспортиран до спешния център на
МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД, след което хоспитализиран в клиниката по
неврохирургия на същото лечебно заведение, където останал на лечение до
10.06.2019 г.
Полицейските служители, обслужили
местопроизшествието, направили на подс. С. полеви тест за наличие на алкохол в
издишания въздух, който отчел нула промила.
От заключението на химическата
експертиза е видно, че в изпратената за изследване проба кръв, взета от Т.Н.В.,
не се доказва етилов алкохол.
Видно от заключението на съдебно-медицинска експертиза вследствие
на гореописаното ПТП Т.Н.В. получил счупване на черепа в дясна тилна област,
счупване на 3, 4, 5 и 6 гръдни прешлени, контузия в областта на лявата лопатка.
Счупването на посочените гръдни прешлени обусловило трайно затруднение в
движението на снагата за период не по-малък от 7-8 месеца.
От заключението на автотехническата
експертиза се установява, че: Първоначалното
място на удара между л.а. „Форд Фиеста" и л.а. „Ауди А8" било
разположено на около 39,10 м след ОР1 /основния ориентир -километричен стълб с
размери 0,6x0,15x0,15 м, без надписи, разположен непосредствено до изхода на
ресторант „Пода" в посока гр. Варна/ и на около 1,06 м до около 2,70 метра
вляво от десния ръб на пътното платно. Ударът бил по цялата ширина на задна
челна част на л.а. „Форд Фиеста" и по предна челна част на л.а. „Ауди
А8". Скоростта на движение на л.а. „Ауди А8" непосредствено преди
удара е била 88,30 км/ч., а на л.а. „Форд Фиеста" - 81,10 км/ч. Дължината
на опасната зона на спиране на л.а. „Ауди А8" при движение със скорост
88,30 км/ч е 59,56 м, а ако автомобилът се е движил с разрешената за този пътен
участък скорост от 60 км/ч, дължината на опасната му зона на спиране би била
32,84 км/ч.; Дължината на опасната зона на спиране на л.а. „Форд Фиеста"
при движение със скорост 81,10 км/ч е 62,31 м., а ако автомобилът се е движил с разрешената за този
пътен участък скорост от 60 км/ч, дължината на опасната му зона на спиране би
била 40,18 км/ч. Водачът на л.а. „Ауди А8" е имал пряка видимост към
движещия се пред него л.а. „Форд Фиеста" в продължение на около 245 м. и
от техническа гледна точка е имал достатъчно време и възможност да предприеме
действия за намаляване на скоростта си на движение от 88,30 км/ч до 81,10 км/ч
или да го изпревари, като по този начин е могъл да предотврати настъпването на
ПТП. От техническа гледна точка водачът на л.а. „Форд Фиеста" не е имал
обективна възможност да предотврати ПТП.
Подсъдимият Д.М.С. е правоспособен
водач от 09.10.2018 г., и притежава СУМПС за управление на моторни превозни
средства категория „В“. През периода 2008 -2017 г. за нарушения на Закона за
движението по пътищата са му съставени множество АУАН. Видно от приложената
справка за съдимост той не е осъждан, но има наложено административно наказание
по реда на чл. 78а от НК, със съдебен акт, влязъл в законна сила на 29.01.2018
г. От писмата от РС-Силистра и ТД на НАП-Варна - офис Силистра е видно, че към
настоящия момент глобата не е платена.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за
установена от частично кредитираните обяснения на подс. Д.С. и показания на
свид. Е.С., изцяло от показанията на
свидетелите Т.В., Н.А., Пл.Г. Ф. П., Д.А. и Г.М. дадени пред съда, и тези
на последния, приобщени в конкретна
част по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК, заключенията на
медицинската, химическата, оценителната и автотехническата експертизи и
обясненията на вещите лица, както и другите писмени доказателства по делото.
Съдът не кредитира обясненията на подс. С. и показанията на свид. С. в часттите
им относно твърдяната причина за пътния инцидент - промяна в траекторията на
движение на автомобила, управляван от пострадалия, след първоначално подаден
сигнал за ляв завой, изнасяне в тази посока и последващо връщане в дясно, като
ги намира за изолирани, тенденциозни и целящи да изградят защитна теза по
следните съображения: На първо място те противоречат на показанията на пострадалия Т. В., който недвусмислено посочи, че не се е отклонявал от посоката си на
движение, тъй като до 8.30 ч. трябвало да се върне за оперативка на работното
си място и само знаел, че в ляво имало разклон и табела за „спортен риболов“,
но не и пътя натам. Второ - подсъдимият
„не може да определи кога е видял
движещият се пред него автомобил, нито дали са били включени задните му
светлини и каква е била маркировката на
пътя“, но помни подадения от него
„мигач“ за завой наляво. Свидетелят С. на свой ред твърди, че
„наблюдавал пътя и на разстояние от около 200 м. видял
„Форд“-а да дава ляв мигач и бил
в лявото платно, за да завие на ляво,
след което рязко завил на дясно“, но не
обърнал внимание на маркировката на пътя
и не помни дали автомобила е имал включени светлини. Освен това при положение,
че подс. С. и свид. С. докато пътували са разговаряли и с другото момче в
автомобила им (обстоятелство сочено от двамата), нелогично е да възприемат само
този факт, но никой да не коментира (както сочат и двамата) колата пред тях. На
следващо място, предвид установения от АТЕ механизъм на ПТП , вкл. посока и
място на удара между двете ППС- от ляво
на дясно и по цялата задна част на „Форд“- а
и обясненията на вещото лице, че при установените скорости и
дистанция на автомобилите, л.а. „Ауди“ не
бил могъл да заобиколи „Форд“-а
ако последният е допуснал движение в ляво и след това в дясно, без да се
предизвика контакт в страничните части. В
останалата част казаното от подсъдимия С. и свид. С. за действията им и
преместването на л.а.“Ауди“ след пътния инцидент, косвено се подкрепя от показанията на свид. Г.М., който
малко след това видял двете коли, разположени
с предните си части в обратна на неговата посока на движение- към
гр.Варна, а по-късно свидетелят Ф.П. го установил насочен с предната част към гр.Варна.
Съдът кредитира показанията на пострадалия от деянието, тъй като ги намира
за последователни и не счита, че свид. Т.В. по някакви причини иска да набеди
подсъдимия за извършеното престъпление. Този свидетел добросъвестно изясни
повода, по който управлявал процесния л.а.“Форд“, посочи лентата в която
се движил – дясна и удара, който последвал от застигащия го л.а.“Ауди“. Посочи,
че знаел за разклон в ляво, но отрече да е променял посоката си на движение.
Показанията на свидетелите Г.М., Н.А., Пл.Г., Ф. П. и Д.А. като обективни
и непротиворечиви досежно състоянието на пътния участък, броя и посоката на лентите на платното за
движение, разположението на процесните
автомобили и тялото на пострадалия в единия от тях след пътния инцидент, съдът
кредитира изцяло.
Експертните заключения на
медицинската и автотехническата експертизи обективно и компетентно установяват
скоростта на движение на автомобилите, управлявани от подсъдимия Д. С. и свидетеля
Т.В., изясняват механизма на настъпване на пътния инцидент и връзката му с
телесното увреждане на свид. В., поради което съдът ги възприе изцяло. Възраженията на защитата
относно годността на автотехническата експертиза да установи релевантни за
настоящото дело обстоятелства, съдът прецени като неоснователни съобразявайки,
че вещото лице, което я е изготвило
притежава необходимите специални знания и с нея се дава обоснован отговор на
всички поставени въпроси, поради което не възникват съмнения в правилността на
заключението. Неоснователно е и твърдението на защитата, че протокола за оглед,
ползван от експерта, не отразява реалното разположение на автомобилите след
ПТП, т.к. л.а.“Ауди“ бил
преместван, а фрагментите от счупени части били разпръснати след настъпване на ПТП до извършване на огледа,
поради интензивния трафик в процесния пътен участък. Този извод съдът прави въз
основа на казаното от вещото лице, че тревата е естествен забавител на
всеки дребен елемент и точно там (в
десния затревен банкет), видно от снимковия материал са били разположени
счупените и отхвърлени отломки на задни фарове. Липсата на автомобилни части по
пътното платно непосредствено след ПТП
се установява и от показанията на свид. Г.М. и Н.А., а косвено за това макар и
по-късно във времето, свидетелства Д.А.. Обстоятелството, че при огледа на местопроизшествие л.а.“Ауди“
е установен на място различно от това,
на което подсъдимият първоначално е спрял, с оглед липсата на следи за движението му, не променя крайните изводи на
експерта за механизмана на произшествието.
По идентичен начин, съдът възприе заключенията
на химическата и оценителната експертизи, установили липсата на
алкохол в кръвта на свид. Т.В. и стойността на имуществените щети на
л.а.“Форд“ .
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на
чл. 14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счете, че обвинението
срещу подсъдимия Д.С. е доказано, и той е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 343, ал. 1,
б. „б", предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Изпълнителното деяние
е извършено чрез действие и се изразява в нарушаване на правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП за упражняване
на постоянен контрол над управлявания автомобил и то така, за да не се създава,
съответно да се предотвратява опасност за движението. Освен това подс. С. е
управлявал автомобила си със скорост значително по-висока от разрешената за
конкретния пътен участък, нарушавайки по този начин задълженията визирани в чл.
6, т. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и чл. 47, ал. 3
и чл.50 ал.1 от ППЗДвП да съобрази, като участник в движението,
поведението си на пътя с пътен знак В-26, указващ в конкретния случай разрешена
скорост на движение не по-висока от 60 км/ч. и причиняване на травматични увреждания на физическо лице - средна
телесна повреда.
Настъпилият противоправен резултат
- причинената на Т.Н.В. средна телесна повреда, се намира в пряка
причинно-следствена връзка с поведението на подсъдимия - по време на
управлението на лекия автомобил „Ауди А8" Д.М.С. е имал добра видимост и
възможност своевременно да възприеме движещия се пред него лек автомобил „Форд
Фиеста", но въпреки това не контролирал в достатъчна степен управлявания
от него автомобил, не преценил предходно движещия се автомобил като
препятствие, което поражда опасност за движението и не спрял нито намалил
скоростта.
Накърнени са обществените отношения, регулиращи
движението по пътищата, и в частност тези осигуряващи безопасност и съхраняващи
здравето на хората.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице,
спрямо което е прилагана разпоредбата на чл.78 от НК.
От субективна страна - деянието е извършено по
непредпазливост - подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът приема
чистото съдебно минало на подс.С., като отегчаващо данните за допускани
нарушения на ЗдвП.
Причини за извършване на деянието са незачитане на горепосочените правила за движение по пътищата от подсъдимия.
Съдът, като взе предвид наказанието, което нормата на чл. 343, ал. 1,
б. „б", предл. 2 от НК предвижда като санкция - „лишаване от свобода“ за срок до три години
или пробация, обстоятелството, че деянието е извършено по непредпазливост, а
травматичното увреждане е с временен характер, и факта че подсъдимият вече е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание счете, че наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца е адекватно на
сравнително високата степен на обществена опасност на деянието и средна на
дееца.
Тъй като наложеното наказание „лишаване от свобода“ е до
три години, а подсъдимият е неосъждан, съдът прие, че са налице предпоставките
за прилагане на института на ”условното осъждане” по чл.66 ал.1 от НК и го определи в минималния размер, предвиден в този
текст – три години. Съзнанието за
възможността от привеждане в изпълнение на наказанието при неправомерно
действие през периода на изпитателния срок, съдът счете за достатъчно да
обезпечи въздържането на подсъдимия и правилното коригиране на ценностната му
система, като по този начин ще бъдат
постигнати целите на специалната и генерална превенция на наказанието визирани в
чл.36 от НК.
С оглед признаването на подс. Д.С. за виновен в
извършването на престъпление по чл.343 ал. 1 б.“б“ от НК, съдът го лиши и от право да управлява МПС за срок от една година, на осн. чл.343г от НК.
Съдът се произнесе и по веществените доказателства,
приобщени по делото, като върна на собственика увредения автомобил, а 2 бр. CD
– постанови да останат по делото.
При този изход на делото – подсъдимият е признат за
виновен и съобразно разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи съдебните
и деловодните разноски в тежест на осъденото лице.
По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: