Решение по дело №2479/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2245
Дата: 12 декември 2019 г. (в сила от 19 януари 2021 г.)
Съдия: Валерия Иванова Братоева Дамгова
Дело: 20181100902479
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№..…

гр. София, 12.12.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

 

като разгледа търговско дело № 2479 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 и сл. вр. чл. 250 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).

Образувано е по молба от 13.11.2019 г. на ищеца ЕТ „М.К.“, ЕИК *******, със седалище *** за допълване на  постановеното на 17.07.2019 г. решение на Софийски градски съд, VІ-16 състав по търг. дело № 2479/2018 г., с което  „И.А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище ***, е осъдено на основание чл. 79 ЗПУПС, да му възстанови по платежна сметка IBAN *** (тринадесет хиляди) лева, представляваща общата стойност на извършени в периода 01.08.2018 г. – 31.08.2018 г. 4 неразрешени платежни операции – тегления на каса, заедно със законната лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба – 23.11.2018 г. до окончателното й погасяване, като искът за разликата над 13000 лева до пълния предявен размер от 142000 лева и за периода 01.01.2017 г. – 31.07.2018 г. и 05.09.2018 г. е отхвърлен, като съдът се произнесе и по същия иск, но квалифициран като предявен по общия ред.

Ответникът по молбата, „И.А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище ***, я счита за неоснователна, тъй като непълнота на съдебното решение не била налице.

Р.А.Ч., ЕГН **********, в качеството си на трето лице-помагач на ответника не изразява становище по искането на ЕТ „М.К.“, ЕИК *******, за допълване на съдебното решение.

Софийският градски съд, след като прецени доводите на молителя, намира следното:

Молбата за допълване на постановено съдебно решение по същество представлява отправено в писмена форма волеизявление до съда да разгледа и реши със сила на пресъдено нещо правен спор, с който е бил сезиран, но по който не се е произнесъл. В този смисъл предмет на производството е, не молбата с правна квалификация чл. 250 ГПК, а спорното материално правоотношение, по което не е налице формирана правораздавателна воля.

От същността на института на допълване на постановено съдебно решение, насочен към преодоляване грешките на съда, е ясно, че така депозираната молбата е неоснователна, тъй като (и само въз основа на твърденията в молбата) е ясно, че не е налице непълнота на постановеното съдебно решение.

Съдът е формирал и изразил правораздавателна воля по отношение на предмета на правния спор – претендираното материално право на вземане, чиято защита ЕТ „М.К.“ търси в производство, което се твърди да е породено от извършване на непозволени тегления от негова платежна сметка в нарушение на вътрешните правила на банката-влогоприемател. Това право на вземане за нерегламентирано изтеглените парични суми съдът е счел да е породено в рамките на материално правоотношение, регулирано за периода 01.01.2017 г. – 05.03.2018 г. от ЗПУПС (отм.), а след 06.03.2018 г. – от действащия ЗПУПС. Това са фактите, които ищецът е изложил в исковата молба и които съдът е квалифицирал като иск с правна квалификация чл. 79 ЗПУПС. Никакъв друг иск не е бил предявен за разглеждане в производството, тъй като обективното съединяване на искове, без значение от неговия вид - кумулативно или евентуално винаги предполага или различен петитум или някакъв различен елемент в правопораждащия вземането фактически състав, т. е. различно основание. В случая петитумът е един – осъждане на ответника „И.А.Б.“ АД, ЕИК *******, да заплати парична сума в конкретен размер – 142000 лева, като това вземане на ищеца се твърди да е възникнало поради извършени по негова платежна сметка неразрешени платежни операции. Тези факти, както и неколкократно в производството съдът е разяснил на ищеца, следва да се квалифицират единствено по специалния закон (ЗПУПС), който изключва приложението на общия ЗЗД. Към едни и същи факти няма как да се прилагат правните последици и на специалния, и на общия закон.

Съдът дължи произнасяне по спора, с който е сезиран и точно такъв диспозитив съдебното решение от 17.07.2019 г. съдържа, поради което и нищо не налага неговото допълване.

Ето защо, молбата на ищеца в производството ЕТ „М.К.“, ЕИК *******, със седалище ***, за допълване на съдебното решение, следва да се остави без уважение.

Така мотивиран Софийският градски съд,

 

 Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЕТ „М.К.“, ЕИК *******, със седалище ***, за допълване на постановеното на 17.07.2019 г. решение на Софийски градски съд, VІ-16 състав по търг. дело № 2479/2018 г..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните и е постановено при участието на Р.А.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** – трето лице-помагач на ответника „И.А.Б.“ АД.

 

СЪДИЯ: