Р Е Ш Е Н И Е
№V- 99 Година 2019, 12. 11 град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение,
V-ти въззивен състав
На седми октомври , две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя
БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдията
В.Камбурова
въззивно гражданско дело номер 1110
по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх.№3256/03.07.2019г., подадена от ЕТ“ПОЛИГРАФ-Георги
Михайлов“, представляван от собственика Георги Димитров Михайлов, ищец в
първоинстанционното производство, чрез пълномощника адв.П.П., срещу Решение №122 от 18.06.2019г., постановено от РС-гр.Карнобат
по гр.д.№77/2018г. по описа на същия съд.
С посоченото решение е отхвърлен предявеният от
ЕТ“ПОЛИГРАФ-Георги Михайлов“ против Сдружение на ловците и риболовците „Хан
Крум“ гр.Сунгурларе, представлявано от председателя Стоян Георгиев, иск за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2606 лв. на основание
чл.79, ал.1 ЗЛОД, представляваща пропуснати ползи от продажбата на унищожената
продукция от царевица в обработваните в местността „Екизлярите“ и „Марийкина
нива“ ниви, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на делото
до окончателното изплащане на главницата. Със същото решение ищецът е осъден да
заплати направените от ответника разноски за производството.
С жалбата се иска се отмяна на обжалваното
решение изцяло като бъде постановено ново, с което иска да бъде уважен, както и
да бъдат присъдени разноски за двете инстанции.
Излагат се доводи относно допуснати от съда
процесуални нарушения-необсъждане на представените и приетите по делото
доказателства, както и неправилно приложение на материалния закон. Счита
решението за необосновано.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор, подаден от процесуалния
представител адв.К., с който се оспорва въззивната жалба изцяло. Излагат се
доводи. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.
В с.з.
чрез процесуалните си представители страните поддържат подадените въззивна
жалба, респ. отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона
срок, отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК. Жалбоподателят е страна, която имат правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение и
е допустими за разглеждане по същество.
Апелативен
съд - Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната
страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията
си, приема за установено следното:
Производството Районен съд –гр.Карнобат е образувано въз основа на
предявен от ЕТ“ПОЛИГРАФ-Георги
Михайлов“ против Сдружение на ловците и риболовците „Хан Крум“ гр.Сунгурларе иск за
обезщетение за причинени имуществени вреди - пропуснати ползи от нереализирани
приходи от продажба на царевица- 2606,00 лв.
В исковата молба се излага, че ищецът обработва земеделски земи в
землището на с. Бероново,
Община Сунгурларе на основание Заповед №РД 11-344/03.10.2016 на МЗХ-Областна
дирекция „Земеделие“ гр.Бургас, които се
намирали в местностите „Екизлярите“ и „Марийкина нива“. При извършен обход на 31.07.2017г. установил
сериозни увреждания на царевицата, изразяващи се в механични повреди по
растенията-съборени, смачкани и нагризани стебла. Счита, че това е причинени от
диви прасета, чиято популация през 2016-2017г. била увеличени. Излага
твърдения, че уврежданията засягат царевица, засята на повече от 30 дка т.е. 5
% от засятите площи. Твърди се, че за установяване на щетите и техния
произход, комисия, назначена със Заповед № РД-16-209/22.08.2017 г. на Директора на РДГ Бургас извършила оглед
на засегнатите площи и констатирала в Протокол от 12.09.2017г., че засегнатите площи се
стопанисват и обработват от ищеца, както и че има увреждания по засятата царевица, изразяващи се в механични повреди по
растенията. Извършено е заснемане с дрон. Излага се, че вследствие на
унищожаването на посевите от диви животни, ищецът
претърпяло имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от реализиране
на приходи от продажба на царевица, която съобразно
средния добив на царевица
през
същата година е на стойност 2606 лв. Твърди се, че
пострадалите посеви, попадали в земи на територия, стопанисвана от Сдружение на ловците и
риболовците „Хан Крум“, което съгласно чл. 34 и чл. 35 от ЗЛОД,
стопанисвало дивеча в определения му ловностопански район и съобразно чл. 79, ал. 1 от ЗЛОД дължало обезщетение на
ищеца за причинените
имуществени вреди.
В срока за отговора ответникът е оспорил предявения иск, като неоснователен. Излага доводи, че
стопанисваната от ответното сдружения територия не се обитава от такова
количество дива свиня, което да в състояние да причини твърдените щети. Счита,
че подобна увреда може да е причинена от паша на домашен добитък, но дори и да
е причинена от диви животни, не подлежи на обзещетяване, защото попада в изключенията
на чл.80 от ЗЛОД, както и липсват доказателства, че са именно животните ,
стопанисвани от ответника, тъй като посочените имоти граничат и с
ловностопански район, стопанисван от друго ЮЛ. Излага се също, че ако е
имало щети, то ищецът
не бил изпълнил мерки по чл.
78, ал. 2 от ЗЛОД.
Въззивният съд приема за установена следната
фактическа обстановка:
От представеното по делото копие на Заповед
№РД-11-344/03.10.2016г. на Директора на ОД“Земеделие“ Бургас ведно с приложения
се
установява, че ищецът
е стопанисвал и засял с царевица земеделска земя в местността „Екизлярите“ масив 042 с площ от
98, 14 дка и в местността „Марийкина нива“ масив 0068 с площ от 23,00 дка.
Не е спорно по делото, че посочените площи попадат в район,
стопанисван от ответното сдружение.
От представената по делото Заповед №РД-16-209 от
22.08.2017г. на Директора на РДГ Бургас се установява, че е назначена комисия,
която да извърши оглед и да изготви протокол за нанесените щети. Определена е
дата, на която комисията да се събере.
Видно от представения протокол от
12.09.2019г. назначената комисия е извършила оглед, обходен е посочения терен,
в присъствието на ищеца. Извършено е заснемане с дрон. Протоколът е подписан с
особено мнение от двама от членовете-инж.Димитър Терзиев-Директор Дирекция „ОГТ
и МП“ Община Сунгурларе и Тодор Георгиев, председател на ловна дружина
„Бероново“.
Свидетелят Тинко Димитров, воден от ищеца,
заявява пред съда, че в края на юли 2017 г. сутринта като отивал за риба е
видял прасета да излизат от нивата, стопанисвана от ищеца. Тогава му се обадил.
Също така посочва, че от 2018 г. има електронни пастири и вече няма такъв
проблем с набези от дивите животни, а преди това е нямало електронни пастири.
От показанията на св. Младен Петров, който е бил
тракторист, комбайнер при ищеца, се установява, че в нивите, обработвани от
ищеца е имало газово оръдие през м. юли 2017г. и свидетелят го е
обслужвал-сменял е интервалите на импулсите. Посочва, че дивите животни явно са
били свикнали с гърмежите на оръдията, защото не са ги спирали, както и
използваните спрейове преди това. Заявява, че електронен пастир по това време
не е имало. Видял е прасетата да излизат от нивата надвечер. Според свидетеля
става дума за диви прасета.
Свидетелят Недко
Димитров е бил председател на назначената комисия съгласно заповед на Директора
на РДГ Бургас. Посочва, че при обхода са констатирани увреждания по
царевицата-механични такива, както и че му е направило впечатление, че
състоянието на посевите не е било еднакво навсякъде в смисъл, че не са били
развити еднакво, някъде стеблата били по-високи, другаде-по- ниски, а в
периферията като че ли е бил извършван добив предварително т..е имало стебла, а
нямало кочани. Чул е да гърми газовото оръдие. Посочва, че местността
„Марийкина нива“ граничи с ловностопански район, стопанисван от концесионера
„Технострой Инженеринг“.
Свидетелят Тодор
Георгиев също е участвал в комисията, извършила огледа на 12.09.2017г. в
качеството си на представител на сдружението и председател на ловно-рибарската
дружина с.Бероново и е подписал протокола с особено мнение. Посочва, че
действително е имало съборени стебла, но те нямали завръз, нямало е развит
посев. В близост и до двете ниви се намирал ловностопански район, стопанисван
от концесионер от гр.Ямбол. Обяснява пред съда, че през процесния период са
засели две дивечови ниви-около 20 дка и 5 дка. с цел храна за дивеча. Посочва,
че едва от тази година нивите на ищеца имат електронни пастири и вече няма
оплаквания.
Свидетелят Николай
Терзиев, воден от ответника, посочва, че в района има повече полудиви прасета,
които рядко имат пастир, в повечето случаи били на свободна паша. През 2017 г.
забелязвали стада от полудиви прасета. Сега вече нямало такива.
По делото е допусната
и извършена агротехническа експертиза за установяване на засегнатите площи,
размера на щетите и да установи причината за нанесената щета. Приета е по
делото, оспорена от ищеца. ВЛ е посочило размера на нанесената щета от
нереализиран приход от продажба на царевица-568,32 лв. и направени разходи за
производство на това количество царевица-917,50 лв.- общо 1485,92 лв.
Допусната е и е
извършена комплексна инженерно-техническа и агротехническа експертиза със
задачи да установи какви видове дивеч са предоставени за ползване на ответното
сдружение и какво е развитието на дивечовите запаси, както и да установи
предвидените по план за стопанската 2016/2017г. мероприятия за ограничаване
щетите от дивеча. Приета е по делото, неоспорена от страните.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
При горната фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЛОД във вр. с чл. 50 от ЗЗД.
Чл. 50 от ЗЗД предвижда безвиновна отговорност
за вреди от собственика или лицето, под чийто надзор са животните. По отношение
на дивеча (в т. ч. и на дивите свине), който е частна държавна собственост,
пасивно легитимиран по отношение предявения иск по чл. 50 от ЗЗД се явява
собственика на животното или лицето, което го стопанисва в съответния
ловностопански район, по силата на чл. 2, ал. 2 от ЗЛОД и чл. 79, ал. 1 от ЗЛОД.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЛОД
- дивечът в Република България е частна държавна собственост и се стопанисва по
ловностопански райони на популационен принцип, от следните визирани в чл. 34 от
ЗЛОД лица: от държавните ловни стопанства, държавните горски стопанства, лицата
по чл. 11 от ЗЛОД, ловните сдружения по чл. 30, ал. 1 и по чл. 31, ал. 1 ЗЛОД,
регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и други
юридически лица отговарящи на чл. 9 и чл. 36 от ЗЛОД .
Безспорно по делото е, че процесните ниви попадат в ловностопанския
район, стопанисван по силата на договор с ДГС от ответното сдружение. Това се
установява включително от свидетелските показания се установява, както и че
граничат с ловностопански район, стопанисван от концесионер.
За да бъде уважен
иска по чл.79, ал.1 ЗЛОД е необходимо да са налице всички предпоставки,
изискуеми от закона за възникване на отговорността на лицата, стопанисващи
дивеча, в т.ч. липсата на предпоставките, посочени в чл.80 ЗЛОД. В конкретния
случай ответникът се е позовал именно на липсата на основание за заплащане на
обезщетение.
Липсват доказателства,
които да сочат на категоричен извод, че претендираната увреда на посевите е в
резултат на набезите на диви прасета. На първо място такъв категоричен извод
липсва в приетия като доказателство протокол от 12.09.2017г., изготвен от
назначената нарочна комисия. Там е посочено, че предполагаемата причина за
увреждането е от диви животни. Последният е
подписан от ищеца без възражение.
Водените от него
свидетели посочват, че са видели прасета да излизат от нивата и да се насочват
към реката към ловното поле на концесионера, но единият свидетел сочи, че това
се случило сутринта, а другият-надвечер. От тези показания обаче не става ясно
какви всъщност са били прасетата-диви, полудиви, домашни. Съгласно посочената
по-горе разпоредба обезщетение за щети се дължи за нанесени такива на
земеделски култури от дивеч в ловностопански райони. В случая не може да се
направи извод, че претендираните щети са нанесени именно от диви прасета. Освен
това свидетелят Недев сочи, че претендираните да са увредени стебла са били
неразвити, без завръз, както и около тях е царевицата е била прибрана, което
допълнително разколебава тезата на ищец. На следващо място категорично се
установява от свидетелите, включително тези на ищеца, че през 2017г. в нивата е
имало газово оръдие, което очевидно е нямало капацитет да предотврати набезите
на животните. Със сигурност, електронните пастири, които са факт от следващата
година, са по-резултатни и пак по думите на свидетелите, вече няма оплаквания.
От друга страна няма твърдения от ищеца да е предприел някакви мерки, освен
поставяне на газовото оръдие, през процесния период, с цел ограничаване на щети, които може да нанесе
дивечът-например
създаване на полска охрана. Няма доказателства ищецът сам да е положил усилия
да опазва посевите си съобразно изискването на чл.78, ал.2 ЗЛОД. Недоказани
останаха твърденията за претърпяни вреди, изразяващи се пропускане на
реализиране на сигурни пропуснати ползи. В този смисъл не следва да се обсъжда
заключението на ВЛ по агротехническата експертиза. Същото се отнася и за
доказателствата, ангажирани от ищеца относно развитието на дивечовите запаси.
Ето
защо предявените искове по чл. 79, ал. 1
от ЗЛОД във вр. с чл. 50 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от нереализирани приходи от продажба на
царевица следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Предвид съвпадение на
крайните изводи, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно
направеното искане и изхода на спора ищецът следва да заплати на ответника направените по делото
разноски пред въззивната
инстанция в размер на 450
лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№122 от 18.06.2019г., постановено от РС-гр.Карнобат по гр.д.№77/2018г. по описа
на същия съд.
ОСЪЖДА ЕТ“ПОЛИГРАФ-Георги Михайлов“ ЕИК *********,
представляван от собственика Георги Димитров Михайлов, гр.Ямбол, ул.“Преслав“
№57, ап.18, съдебен адрес ***, кантора 12, ДА ЗАПЛАТИ на „Сдружение на ловците
и риболовците Хан Крум“ ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Сунгурларе, ул.“Георги Димитров“ №22,
представлявано от Иван Начев Ангелов, сумата от 450,00 лв. /четиристотин и
петдесет лв./, представляваща сторени разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: