Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 130
гр. Асеновград, 24.09.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
наказателен състав в публично съдебно заседание на осми юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
с участието на
секретаря Мария Ацалова, като разгледа АНД № 461 по описа на
Асеновградски районен съд за 2019 година, докладвано от съдията, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 232962-F236682/14.12.2016 г. на Зам. Директора на
ТД на НАП-Пловдив- Марина Маринова Петкова – Синджирлиева на „***“ ООД с БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на
управление: гр.Асеновград, ул. „Оборище“
№ 15, представлявано от Р.А.В., ЕГН: **********, на основание чл.185 ал.2, вр.
с ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 500 лв. за нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ, във връзка с чл. 118 ал.4 т.1 от
ЗДДС.
Срещу НП е депозирана жалба от „***“
ООД. В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адв. В. се
изразява становище за незаконосъобразност на издаденото НП, отрича се факта на
нарушението, навеждат се твърдения за допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила в процедурата по издаването му, както
и за неправилно приложение на материалния закон. Алтернативно се излага
становище за маловажност на нарушението обуславяща приложението на чл. 28 от ЗАНН. Искането към съда е за пълната му отмяна.
Въззиваемата страна - ТД на НАП-Пловдив
при ЦУ на НАП се представлява от юрисконсулт Атанасов, който моли за
потвърждаване на НП, като законосъобразно, обосновано и правилно.
Асеновградският районен съд, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и от страните, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежно
легитимиран процесуален субект и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана
по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От приетите писмени доказателства по
делото, както и от свидетелските показания се установява, че на 19.08.2016 г.
от служители на ТД на НАП, сред които била и свидетелката Людмила Цановска-
Ройдева, била извършена оперативна проверка в обект – бърза закуска „Колор 2“, находящ
се в гр. ***, стопанисван от „***“ ООД, във връзка със спазване на разпоредбите
на действащото данъчно законодателство. При проверката е установено, че в
регистрираното в обекта фискално устройство
не се регистрира всяка промяна на
касовата наличност, а именно установено е, че не е регистрирана чрез
операцията „служебно въведени суми“,
промяна в касовата наличност в размер на 24.90 лева. Посочената сума е установена
като положителна разлика между фактическата касова наличност от 76.80 лв.,
посочена в направения опис на паричните средства и разчетената касова наличност
от ФУ – в размер на 51.90 лв. Затова е
прието, че от дружеството – жалбоподател
„***“ ООД е допуснато нарушение на Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ.
За
констатираното нарушение на 21.08.2018 г. на дружеството бил съставен АУАН в
присъствието на управителя, който го подписал без възражения. Такива не били
депозирани и в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН било издадено и
атакуваното НП, с което на дружеството жалбоподател за горното нарушение било
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лв.
При така установената фактическа обстановка и след
като провери изцяло и във връзка с
възраженията на жалбоподателя
законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление
съдът намира следното от правна
страна:
НП
е законосъобразно и в хода на административно-наказателната процедура не са
допуснати процесуални нарушения. Самото НП е издадено по реда на чл. 36 ал. 1
от ЗАНН, в преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН, съдържа изискуемите законови
реквизити и е издадено от компетентен орган- Зам. Директор на ТД на НАП, упълномощен
за това, съгласно заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015г.
на Изпълнителния Директор на НАП. Конкретните обстоятелства по
нарушението, датата и мястото на извършването му, са подробно и ясно описани в
обжалваното НП, като в конкретния казус са установени от приложените към
административно-наказателната преписка писмени доказателства, потвърдени и чрез
събраните гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Цановска-
Ройдева и Балтаджиева.
По
несъмнен начин се установява, че дружеството жалбоподател е извършило нарушение
на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Посочената норма въвежда правилото,
че извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на
ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми. В
конкретния случай, след като е установена положителна касова разлика в размер
на 24.90 лв., която не е регистрирана във ФУ чрез операцията „служебно въведени
суми“, очевидно не е отбелязана посочената промяна на касовата наличност, с
което е реализиран обективния състав на горното нарушение.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя,
че констатираната сума не е въведена като касова наличност , тъй като била
оставена от клиент за друга цел, а не като плащане за извършена услуга. Видно
от описа на наличните средства в касата на обекта, изготвен от лицето, което е
оперирало, както с паричните средства, така и с фискалното устройство, а именно
сервитьорката Бързинска, тази сума е част от фактическата наличност на
паричните средства от дейността на заведението. Никъде в хода на
административната проверка не е направено възражение, в което да се посочи, че
тази сума не е част от паричните средства от оборота. Такова възражение не е
направено, нито в съставения на место констативен протокол, нито по-късно при
съставянето и предявяването на АУАН от управителя на дружеството, а именно
тогава е бил надлежния процесуален момент за да се наведат тези възражения, за
да е възможна проверката на наведените обстоятелства още в хода на
административно-наказателната преписка.
Ето защо и като намира, че възражението се опровергава от приложените
писмени доказателства, а именно изготвения нарочен опис, за който изрично е
посочено, че е опис на паричните средства в касата на обекта – „Бърза закуска
Колор 2„ Съдът го намира за неоснователно и го възприема като част от защитната
позиция на жалбоподателя. Правилно описаното нарушение е съотнесено и към
съответсвуващата му санкционна разпоредба – чл. 185 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС,
която предвижда в тези случаи имуществена санкция от 500 лв. до 2000 лв., когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, както е в процесния случай.
При
оразмеряване на санкцията административно -
наказващият орган е приложил прецизно основния критерий по чл. 27
от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. Взети са в предвид обстоятелствата,
че до настоящия момент няма данни друг път жалбоподателя да е санкциониран по
административен ред за нарушения на данъчното законодателство, от деянието не
са настъпили вреди извън съставомерните, както и че нерегистрираната промяна в касовата наличност
е била в сравнително малък размер, поради което и вредата за фиска е
незначителна. Ето защо, наложената имуществена санкция в рамките на законовия
минимум от 500 лева е правилно оразмерена и справедлива.
Съдът
намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване
на посочената норма чл. 28 от ЗАНН следва да се съобразят същността и целите на
административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид
и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административно наказателният процес е
строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага
съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на
законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание
имуществена санкция за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано
в ЗДДС. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена
от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на
задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност. Именно
поради това и нормативно определените минимуми на административни наказания за
тях са във висок размер, без за налагането им да се изисква някаква минимална стойност на предмет на нарушението.
Стойността на предмета на нарушението при формалния характер на състава на
отговорността по чл. 185, ал. 2, вр. с
ал.1 от ЗАДС няма отношение при преценката за наличието или
значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните
последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък
да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на
маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. С оглед на изложеното Съдът
приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по
правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от
административно-наказателна отговорност.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 232962-F236682/14.12.2016 г. на Зам.Директора на ТД на НАП-Пловдив - Марина Маринова Петкова –
Синджирлиева, с което на „***“ ООД с БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на
управление: гр.Асеновград, ул. „Оборище“
№ 15, представлявано от Р.А.В. ЕГН: **********,
на основание чл.185 ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение по чл.33 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд – гр. Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: