№ 8393
гр. София, 09.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110160632 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба с вх. № ... от 22.10.2021г., подадена от ИВ. БЛ. ХР. и
„Г 9103“ ЕООД срещу „Ф.Б ЕООД, с която са предявени отрицателни установителни искове
с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата от 20 000 лева,
представляваща главница по запис на заповед, сумата от 400 лева, представляваща разноски
за държавна такса и сумата от 1992,60 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ от 14.07.2021г. и изпълнителен лист от 14.07.2021г. по ч.гр.д. №
36110/2021г. по описа на СРС, 125-ти състав, въз основа на които е образувано изп.д. №
20219190400396 по описа на ЧСИ С.А с рег. № 919 в КЧСИ, с район на действие СГС.
В исковата молба се съдържа и искане на основание чл. 389, ал. 1 ГПК за допускане
на обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнението по посоченото
изпълнително дело.
Ищците твърдят, че срещу тях било образувано изп.д. № 20219190400396 по описа на
ЧСИ С.А въз основа на издадения изпълнителен лист от 14.07.2021г., издаден по ч.гр.д. №
36110/2021г. по описа на СРС, 125-ти състав, въз основа на заповед за изпълнение за
вземания по запис на заповед от 08.12.2017г., издаден от ищеца „Г 9103“ ЕООД и авалиран
от ищеца ИВ. БЛ. ХР. в полза на ответното дружество „Ф.Б ЕООД. Ищците твърдят, че
записът на заповед обезпечавал вземания по сключен между страните договор за търговско
представителство от 08.12.2017г., договор за търговско представителство от 01.10.2018г. и
договор за заем от 20.12.2018г. за сумата от 20 000 лева, като договорът за заем имал
характера на договор за продажба на хладилен камион на изплащане със запазване на
собствеността до изплащане на цената. Твърдят, че в периода от 20.02.2018г. до 20.02.2020г.
ищецът „Г 9103“ ЕООД бил заплатил в полза на ответника суми в общ размер на 43 042,78
лева, като ищците не били уведомявани надлежно, че погасителните вноски по договора не
се издължават.
Извън така наведените релативни възражения ищците твърдят още, че съдът в
заповедното производство по ч.гр.д. № 36110/2021г. не бил изследвал валидността на записа
1
на заповед, не бил съобразил изтичането на срока за предявяването му, не бил взел предвид
каузалните правоотношения, довели до издаването на записа на заповед, освен това бил
издал на една и съща дата – 14.07.2021г. заповед за изпълнение и изпълнителен лист, без
преди това да уведоми длъжниците /ищците/ и да им връчи заповедта за изпълнение.
Връчването било извършено едва от съдебния изпълнител след налагане на запор.
С разпореждане от 26.10.2021г. съдът е указал на ищците да уточнят, дали искът се
предявява само от името на И.Б. Христо /както е посочено в обстоятелствената част на
исковата молба/ или и от името на „Г 9103“ ЕООД /както е посочено в петитума/, на коя
дата е връчена поканата за доброволно изпълнение на всеки от двамата ищци, респ. дали са
подали възражения срещу заповедта за изпълнение, респ. ако са подали такива, да уточнят
правния си интерес от предявените искове.
С молба-уточнение от 02.11.2021г. ищците са посочили, че искът се предявява от
името на ИВ. БЛ. ХР. и на „Г 9103“ ЕООД, че поканата за доброволно изпълнение е връчена
и на двамата ищци на 11.08.2021г., и че ищците не са подали възражение срещу заповедта за
изпълнение.
От служебно изисканите и снети преписи от постановени актове и постъпили
документи по ч.гр.д. № 36110/2021г. по описа на СРС, 125-ти състав, се установява
следното:
На 14.07.2021г. по делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, с която ИВ. БЛ. ХР. и на „Г 9103“ ЕООД са осъдени да
заплатят на „Ф.Б ЕООД сумата от 20 000 лева, представляваща главница по запис на заповед
от 08.12.2017г., сумата от 400 лева, представляваща разноски за държавна такса и сумата от
1992,60 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Допуснато е
незабавно изпълнение на заповедта и на същата дата е издаден изпълнителен лист, който е
бил получен на 23.07.2021г.
Съобразно наведените в молбата-уточнение твърдения, поканата за доброволно
изпълнение с приложения препис от заповедта за изпълнение е била връчена на двамата
длъжници на 11.08.2021г.
В рамките на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК на 17.08.2021г. длъжникът ИВ. БЛ. ХР. е подал
възражение срещу заповедта за изпълнение. Длъжникът „Г 9103“ ЕООД не е подал
възражение и по отношение на него заповедта за изпълнение е влязла в сила.
С определение от 25.08.2021г. по ч.гр.д. № 36110/2021г. по описа на СРС, 125-ти състав,
съдът е констатирал спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение по отношение на
възразилия длъжник ИВ. БЛ. ХР..
С разпореждане от 30.09.2021г. съдът в заповедното производство е указал на заявителя
„Ф.Б ЕООД, че може да предяви иск за установяване на вземането си против ИВ. БЛ. ХР. в
едномесечен срок. Към датата на настоящото определение срокът за предявяване на иска не
е изтекъл.
2
Предвид гореизложеното, като взе предвид твърденията на ищците и събраните по
делото доказателства съдът намира, че предявените искове са процесуално недопустими.
Съгласно нормата на чл. 439, ал. 2 ГПК, искът за оспорване на изпълняваното
материално право може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В
хипотезата на издадена заповед за изпълнение, искът може да се основава само на
обстоятелства, настъпили след изтичане срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, т.е. след
влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото по аргумент от чл. 424, ал. 1
ГПК влизането в сила на заповедта за изпълнение има преклудиращ ефект по отношение на
възраженията, които длъжникът е могъл да наведе в рамките на срока за възражение. По-
късното релевиране на такива възражения е възможно единствено при наличието на
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на
възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Съгласно задължителните
указания, дадени с т. 16 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
навеждането на твърдения за такива обстоятелства е от обуславящо значение за
допустимостта на иска.
В конкретната хипотеза ищците оспорват изпълняваното вземане с релативни възражения
по каузалното правоотношение, за чието обезпечение е издаден записът на заповед – че
същият е издаден във връзка с договори за търговско представителство и договор за
продажба на хладилен камион на изплащане, по които са извършвали плащания за периода
2018г. – 2020г., т.е. обстоятелства, настъпили още преди образуване на заповедното
производство. Видно от молбата-уточнение и служебно изисканите книжа, длъжникът „Г
9103“ ЕООД не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което същата е
влязла в сила по отношение на него на 14.09.2021г. – с изтичане на едномесечния срок по
чл. 414, ал. 2 ГПК считано от 11.08.2021г. С влизане в сила на заповедта са преклудирани
всички възражения, които този длъжник е могъл да наведе в рамките на законоустановения
срок, включително тези, произтичащи от каузалното правоотношение, с което е свързан
записът на заповед. При това положение предявеният от „Г 9103“ ЕООД иск не може да
бъде разгледан, тъй като не се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства, които да обосноват оспорването на вземането на това основание след влизане
в сила на заповедта за изпълнение, а такива не представляват нито наведените възражения
по каузалното правоотношение, нито доказателствата за извършени банкови преводи за
периода 2018г. – 2020г. В тази връзка следва да се посочи още, че настоящият отрицателен
установителен иск е предявен на 22.10.2021г., след изтичане на срока за възражение на
длъжниците, поради което не може да се приеме, че същият представлява надлежно
релевирано оспорване на вземанията по заповедта за изпълнение от страна на „Г 9103“
ЕООД.
Относно възраженията, че не са били налице предпоставките за издаване на заповед за
изпълнение, доколкото записът на заповед не бил предявен за плащане, тези обстоятелства
3
могат да бъдат преценявани единствено в производство по чл. 419 ГПК и не подлежат на
разглеждане от районния съд в рамките на настоящото исково производство. Не подлежи на
разглеждане по исков ред и възражението, че съдът не бил връчил на длъжниците препис от
заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, а това било сторено от съдебния изпълнител.
Предявеният от ИВ. БЛ. ХР. отрицателен установителен иск също е недопустим. Както
беше посочено, този длъжник е депозирал в срок възражение срещу заповедта за
изпълнение и с разпореждането си от 30.09.2021г. съдът в заповедното производство е дал
указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на „Ф.Б ЕООД за предявяване на иск за
установяване на вземанията по заповедта за изпълнение. При това положение, релевираните
с исковата молба възражения по каузалното правоотношение подлежат на разглеждане в
рамките на производството по иска за установяване на вземането по чл. 422 ГПК, към което
принадлежат. В тази хипотеза защитата по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК е неприложима, тъй
като /както беше уточнено/ същата може да се основава само на обстоятелства, настъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а по отношение на длъжника ИВ. БЛ. ХР. тя
все още не е влязла в сила.
Предвид гореизложеното, исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130
ГПК.
Що се касае до искането за допускане на обезпечение на предявените искове чрез спиране
на изпълнението по изп.д. № 20219190400396 по описа на ЧСИ С.А, същото е
неоснователно както поради недопустимостта на предявените искове, така и поради липсата
на обезпечителна нужда за ищеца ИВ. БЛ. ХР.. Както беше посочено, изпълнението на
заповедта по отношение на този длъжник е спряно по силата на подаденото от него
възражение, което е констатирано с определение от 25.08.2021г., постановено по ч.гр.д. №
36119/2021г. по описа на СРС, 125-ти състав. Ето защо искането следва да бъде оставено без
уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ИВ. БЛ. ХР. и „Г 9103“ ЕООД за обезпечение
на предявените от тях искове чрез спиране на изпълнението изп.д. № 20219190400396 по
описа на ЧСИ С.А с рег. № 919 в КЧСИ, с район на действие СГС.
ВРЪЩА искова молба с вх. № ... от 22.10.2021г., подадена от ИВ. БЛ. ХР. и „Г 9103“
ЕООД срещу „Ф.Б ЕООД.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищците.
Препис от определението да се връчи на ИВ. БЛ. ХР. и на „Г 9103“ ЕООД чрез адв. Г. на
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 1А, ет. 2, офис 225Б.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5