Р Е
Ш Е Н
И Е
№229
гр. Добрич, 17.10.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На тридесети септември година
2019
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар Павлина Пенева
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело номер 434 по
описа за 2019 година
и, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивни
жалби, подадени от двете страни срещу решение №549/13.05.2019г. по
гр.д.№4920/2018г. на Добричкия районен съд, с което Х.Д.Х.– земеделски производител, от
гр.Добрич, е осъден да заплати на Н.К. ***, сумата 1 000 лева, съставляваща обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от ищцата следствие
трудова злополука, настъпила на 18.10.2017г., ведно със законната лихва от
датата на увреждането - 18.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като
искът за обезщетение е отхвърлен за горницата над 1 000 лева до пълния претендиран
размер от 20 000 лева и страните са осъдени за разноски по делото.
Жалбата на ищцата Н.К.Н.
е срещу решението в отхвърлителната му част. Същата не е съгласна с приетото от
първоинстанционния съд, че претърпеният от нея на 09.12.2017г. мозъчен инсулт
не е в причинна връзка с мозъчното сътресение, получено при трудовата злополука
на 18.10.2017г. Медицинската експертиза по делото, даваща такова заключение,
макар да не била оспорена от въззивницата, била непълна и поради това не
следвало да се възприема. Изложени са доводи в подкрепа на становище, че
мозъчният инсулт е резултат на трудовата злополука и причинените й от него
увреждания подлежат на обезщетяване от работодателя. При отчитане на тяхната
тежест, интензитет, трайност, както и на икономическата обстановка в страната,
присъденото на въззивницата обезщетение от 1 000 лева било крайно несправедливо,
с оглед нормата на чл.52 от ЗЗД. Иска, като се вземе предвид
посоченото в жалбата, решението в отхвърлителната част по претенцията за
неимуществени вреди да бъде отменено и същата да се удовлетвори в пълния й
размер.
В писмен отговор и
в съдебно заседание насрещната страна Х.Д.Х., чрез адвоката си, оспорва тази
жалба като неоснователна.
Жалбата на Х.Д.Х.е
срещу решението на районния съд в осъдителната му част. Същият възразява срещу
решението, като постановено свръх петитум, доколкото ищцата претендирала
обезщетение за уврежданията, причинени от мозъчния инсулт, а не от мозъчното
сътресение, каквото й било присъдено. Що се отнася до мозъчното сътресение, в
жалбата подробно са обсъдени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, налагащи според въззивника извод, че мозъчното сътресение не е
причинило болки и страдания на ищцата, не е дало следващи отражения и на
здравето й. Възразява се и срещу приетото от първоинстанционния съд за липса на
съпричиняване на увреждането от насрещната страна, като обратното следвало от
данните по делото за употреба на алкохол и за отклоняване от правилата за
безопасност на работа от страна на ищцата. Счита, че изцяло следва да бъде
освободен от отговорността за обезщетяване на ищцата за вреди от трудовата
злополука, с оглед на което настоява за отмяна на решението в осъдителната му
част и отхвърляне на исковата претенция и за размера от 1 000 лева.
Отговор от Н.К.Н.
по тази жалба не е представен. В съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат,
изразява становище за нейната неоснователност.
Жалбите са подадени в срок, редовни са
и са допустими.
След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Първоинстанционно решение е
постановено по предявен от Н.К.Н. срещу земеделски производител Х.Д.Х.иск по
чл.200 ал.1 от КТ за осъждане на ответника, като работодател на ищцата, да я обезщети
за неимуществените вреди, които тя е претърпяла в резултат на трудова злополука, настъпила на 18.10.2017г.
Претендирано е обезщетение в размер на 20 000 лева за болките и
страданията, които ищцата е претърпяла, след като на 18.10.2017г., докато
работела в кравефермата на ответника в с.Долина, общ.Добричка, била бутната от
крава, паднала и си ударила главата. От удара загубила съзнание. След като с
помощта на колега се изправила, усещала световъртеж и болки в областта на гърдите; приета била по спешност в
неврохирургично отделение на болницата с диагноза «вулнус рацеро контузум регио париеталис,
комоцио церебри». Макар и в подобрено
състояние, след болничното лечение ищцата продължила да не се чувства добре,
имала постоянен световъртеж, силно главоболие, гадене. На 09.12.2017г. внезапно
получила слабост в дясната ръка, говорни смущения и изтръпване
на дясната лицева половина. Приета била в отделение по нервни болести с
диагноза «МСБ. Хеморагичен мозъчен инсулт в ЛГМХ». Въпреки проведеното лечение ищцата не се
възстановила и здравословното й състояние продължавало да не е добро. Била с
пареза на десните крайници, имала смущения в говора и равновесието, реакциите й
били по-забавени от преди злополуката. Била с намалена трудоспособност, трудно
се обслужвала, изпълнявала елементарни дейности и общувала с околните.
Променила се психологически, чувствала се депресирана, обезверена, безпомощна и
в тежест на близките си.
Ответникът е възразил, че ищцата е паднала и си е ударила главата, не
защото била блъсната от крава, а защото била под въздействие на алкохол /често
злоупотребявала/. При падането не е губила съзнание, изправила се сама и
следващото й поведение /подробно описано/ не показвало да се чувства зле. По
време на престоя й в болницата била посещавана от съпругата на ответника, на която
ищцата обяснявала, че ще се възстанови бързо, пак ще се върне на работа и няма
нужда от болничен. От полученото при трудовата злополука мозъчно сътресение ищцата нямала трайни
увреждания, а между мозъчното сътресение и получения
два месеца по-късно мозъчен инсулт нямало никаква връзка. Ищцата сама била
виновна за трудовата злополука, като била под въздействие на алкохол и не
спазвала правилата за безопасност на труда, както и за получения мозъчен
инсулт, като с години не лекувала високото си кръвно налягане, от което
страдала и имала вредни навици.
Установено е, че на 18.10.2017г. страните са били в трудово правоотношение,
по силата на което ищцата е заемала длъжността „животновъд“ при ответника. На
посочената дата 18.10.2017г., докато изпълнявала трудовите си задължения в
кравефермата на ответника, ищцата паднала и си ударила главата. Спорни са причините за случилото се /ищцата
била блъсната от крава или под алкохолно опиянение/, но те са без значение, що
се отнася до факта на полученото от ищцата внезапно увреждане на здравето и
настъпването му по повод извършваната
работа. Претърпяната от ищцата трудова злополука по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО е установена със задължителна сила с разпореждане №51042434/12.07.2018г. на ТП – Добрич на НОИ.
В съответствие с
чл.200 ал.1 от КТ, ответникът, работодател на ищцата, дължи да я обезщети за
вредите, които тя е претърпяла от трудовата злополука.
Първоинстанционният
съд е приел, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания,
свързани с получени от нея мозъчно сътресение и хеморагичен мозъчен инсулт, но
само тези, свързани с мозъчното сътресение са в причинна връзка с трудовата
злополука. При този извод и при преценка на естеството, продължителността и
интезитета на болките и страданията на ищцата от полученото при трудовата
злополука мозъчно сътресение на ищцата е присъдено обезщетение в размер на
1 000 лева за претърпените от нея при трудовата злополука неимуществени
вреди.
Възраженията на
ответника във въззивната му жалба за недопустимост на така постановеното
решение са неоснователни. Противно на посоченото в жалбата, решението не
е постановено свръх петитум, защото претенцията на ищцата за обезщетение е не
само за болките и страданията, които тя е претърпяла поради мозъчния инсулт, а
за всички болки и страдания от увреждането на здравето й при трудовата
злополука. От изложените в исковата молба обстоятелства е очевидно, че ищцата
иска да бъде обезщетена за причинените й от трудовата злополука мозъчно
сътресение с предизвиканите от него болки и страдания, включително мозъчен
инсулт, предизвикал на свой ред още болки и страдания за ищцата. Въпрос по
същество е кои от твърдяните от ищцата болки и страдания тя е претърпяла и кои
от претърпените от нея болки и страдания са в причинна връзка с трудовата
злополука.
Приетото от
първоинстанционния съд по този въпрос е правилно.
Съгласно
разпореждането за установяване на трудовата злополука, ищцата е получила
увреждане на здравето, изразяващо се в разкъсно-контузна рана на главата с
мозъчно сътресение. От медицинската документация и от
заключението на медицинската експертиза по делото се установява, че в периода 18.10.2017г. - 23.10.2017г. е била на лечение
в неврохирургично отделение на болницата с диагноза „вулнус лацеро контузум
регио париеталис. Комоцио церебри“. Изписана е в ясно съзнание, без травматичен
неврологичен дефицит. Няма данни да й е
бил разрешен отпуск по болест и от гласните доказателства се установява, че не
е ползвала такъв. Върнала се е веднага на работа, но от показанията на ангажираните
от нея свидетели се установява, че бързо се уморявала и имала главозамайване.
Свидетелите са близки на ищцата, но така изложеното от тях следва да се
възприеме, тъй като съответства с посочените от вещото лице симптоми на
мозъчното сътресение, като понижена работоспособност, лесна уморяемост,
главоболие, световъртеж, които отшумяват в период от около няколко дни до две –
три седмици.
Други болки и
страдания в резултат на трудовата злополука ищцата не е претърпяла.
На 09.12.2017г. тя
е получила хеморагичен мозъчен инсулт и в периода до 16.12.2017г. е била на
лечение в нервно отделение на болницата. Следствие на това заболяване ищцата е
с трайно намалена на 53% работоспособност - експертно
решение №104/13.06.2018 г. на
ТЕЛК при МБАЛ-Добрич. От гласните доказателства се установява, че след инсулта
ищцата има затруднения с говора и с движенията с дясната ръка, трудно извършва
дейности, емоционално е нестабилна.
Заключението на вещото лице обаче
категорично изключва наличието на причинна връзка между трудовата злополука и
претърпяното при нея мозъчно сътресение от ищцата с претърпения по-късно
мозъчен инсулт. Вещото лице е специалист – невролог, заключението му е
задълбочено и обосновано, и няма причина да не се възприеме. От него се установява, че черепно-мозъчна
травма може да предизвика травматичен мозъчен инсулт, докато хеморагичният
инсулт /какъвто е претърпеният от ищцата/ се предизвиква от други причини, като
най-честата е
артериалната хипертония. Мозъчното сътресение е най-леката степен на черепно-мозъчна
травма, не предизвиква патоморфологични промени в мозъка, протича благоприятно
и завършва с пълно оздравяване без последствия за болния. В конкретния случай
мозъчното сътресение при ищцата е било напълно излекувано, като в рамките
най-много на месец симптомите му са напълно отшумели. Полученият от ищцата
приблизително два месеца след сътресението хеморагичен мозъчен инсулт е напълно
невъзможно да е бил предизвикан от мозъчното сътресение, което означава, че
инсултът не е в причинна връзка с трудовата злополука. Съответно, такава връзка
липсва и що се отнася до установения при ищцата траен неврологичен дефицит /остатъчна
десностранна централна латентна хемипареза, остатъчна моторна афазия –
затруднени движения на десните крайници, залитане, паметови нарушения,
по-трудно разбираем говор/ - последица на мозъчния инсулт, но не и на мозъчното
сътресение и поради това без връзка с трудовата злополука.
Не следва друг
извод от вписването на мозъчното комоцио в експертното решение на ТЕЛК, защото то
е отбелязано като минало заболяване, а не като водеща диагзона и общо
заболяване; както е посочило вещото лице, мозъчното сътресение не може да е
причина за поява на друго заболяване или за инвалидизация на болния. Не следва
друг извод и от застъпеното във въззивната й жалба, че от инцидента с трудовата
злополука ищцата преживяла стрес, който провокирал хипертония, довела до получения
после хеморагичен инсулт. В исковата молба и въобще в първоинстанционното
производство ищцата не е твърдяла да е била в стрес от злополуката. Отрицателни
психологически и емоционални състояния са въведени с исковата молба, но като
появили се след мозъчния инсулт и поради неврологичните недостатъци от него; твърдения за стрес след злополуката и преди
инсулта в исковата молба липсват. Въведените за първи път с въззивната жалба
твърдения в тази връзка /за стрес от злополуката и за провокиране на инсулта от
този именно стрес/ не подлежат на изследване.
От изложеното
следва, че от претърпените от ищцата следствие трудовата злополука на 18.10.2017г.
неимуществени вреди се свеждат до мозъчното сътресение, болките и страданията
от него. В съответствие с чл.52 от ЗЗД за неимуществените вреди ищцата има
право на справедливо обезщетение – определено, с оглед характера на
увреждането, обстоятелствата на настъпването му, евентуалното допълнително влошаване на здравето, морални страдания, продължителност
на лечението, перспектива, възраст и т.н. В настоящия случай се има предвид, че ищцата е получила мозъчно сътресение и е изпитвала болки и страдания, които
са били по-интензивни в първите няколко дни по време на болничния престой, а
после са продължили още две-три седмици. Мозъчното сътресение обаче е най-леката
форма на черепно-мозъчна
травма. Ищцата е
била е хоспитализирана само за пет дни, в които болките й са били
по-интензивни. Връщането й на работа веднага след изписването от болницата
показва, че страданията й не са били сериозни и, изпитваните затруднения от
лесна уморяемост и главозамайване, не са били съществени и отразяващи се на
работоспособността и начина й на живот. След падането и удара на главата ищцата
не е губила съзнание /няма такива данни/, била е напълно адекватна и без
оплаквания до степен, че отишла в болницата не веднага, а няколко часа след
инцидента и, след като й прилошало в посетения от нея офис за предоставяне на
бързи кредити – гласните доказателства, включително тези, ангажирани от ищцата.
Възстановила се е напълно в рамките на месец от инцидента и не е получила
допълнително влошаване на здравето. Както се установи, претърпеният два месеца
след злополуката мозъчен инсулт не е в причинна връзка с нея, поради което той
и предизвиканото от него здравословно състояние на ищцата не следва да се
вземат предвид при определяне на следващото й се обезщетение. При отчитане на
изложеното, както и на социално-икономическата
обстановка в страната, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди възлиза на 1 000 лева.
В съответствие с
чл.200 ал.1 от КТ работодателят дължи на работника обезщетение в пълен размер
за всички вреди, които последният претърпял от трудова злополука. В
съответствие с чл.201 от КТ работодателят е освободен от отговорност за вреди
от трудова злополука, когато увреждането е причинено умишлено от работника, а
когато работникът е допринесъл за увреждането с груба небрежност, отговорността
на работодателя може да бъде намалена.
В настоящия спор
наличието на хипотезата на чл.201 ал.1 от КТ е изключено. Въведените с
възраженията на ответника причини за злополуката не навеждат на умисъл от
страна на ищцата за причиняване на увреждането, за какъвто умисъл няма и данни
по делото. Твърдените от ответника причини за злополуката /ищцата паднала и се
ударила поради алкохолно опиянение и не спазвала инструктажа за безопасност/ се
подвеждат под нормата на чл.201 ал.2 от КТ – ищцата проявила груба небрежност,
като не е положила елементарно
старание и внимание и е пренебрегнала основни правила за безопасност.
Съгласно чл.126 т.2 от КТ
работникът е длъжен да се явява на работа в състояние, което му позволява да
изпълнява възложените задачи и да не употребява алкохол или друго упойващо
вещество в работно време. Употребата на
алкохол по време на работа е нарушение на трудовата дисциплина, като тежестта на
нарушението зависи от степента на алкохолното повлияване върху способността да
се изпълняват трудовите задължения и за
безопастността на условията на труд. В настоящия спор категорични данни, че на
18.10.2017г. в момента, когато се е осъществила злополуката, ищцата е била под
въздействието на алкохол, по делото няма. Свидетелите на ответника са дали
показания, че ищцата редовно идвала на работа след употреба на алкохол, от
което разсъждават, че и конкретно, когато се случил инцидентът, тя е била
употребила такъв. Никой обаче не е видял тя да приема алкохол преди инцидента,
и повечето не изнасят лични впечатления за такова нейно състояние в този
момент, а, както се посочи – правят извод от поведението й по принцип. Единствено
свидетелят В.С.И.е посочил, че ищцата му замирисала на алкохол, но само въз
основа на неговото изолирано възприятие не може да се приеме, че ищцата е била
употребила алкохол, че е била повлияна от него и то толкова, че да са били
намалени координативните и други функции на организма й. Следователно правилно
е прието от първоинстанционния съд, че ответникът не е доказал ищцата да е била
в степен на алкохолно опияняване, което да е способствало за настъпване на
трудовата злополука. Що се отнася до неспазването от страна на ищцата на
инструктажа за безопасни условия на труд, ответникът не е доказал точния
механизъм на злополуката и поведението на ищцата при настъпването й, за да се
приеме, че същата е проявила не обикновена, а груба небрежност – основание за
намаляване отговорността на работодателя.
От изложеното
следва, че въззивните жалби и на двете страни по спора са неоснователни.
Първоинстанционният съд е взел предвид и преценил всички релевантни за спора
обстоятелства и правилно е уважил предявения иск до размер от 1 000 лева,
а за разликата до 20 000 лева е отхвърлил претенцията за обезщетение.
Решението следва да бъде изцяло потвърдено, включително и в частта на
присъдената законна лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД върху обезщетението за
неимуществените вреди, за разноските на страните и държавната такса в тежест на
ответника.
С оглед резултата
от въззивното производство, ответникът има право да получи от ищцата съразмерна
част от адвокатското възнаграждение, което е платил за защита в настоящата
инстанция, а именно – сумата 2 280 лева.
Ищцата е защитавана
от адвокат безплатно по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. За изгодния за нея резултат по
въззивната жалба на насрещната страна и на осн.чл.38 ал.2 от ЗА ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвоката на ищцата възнаграждение от 300
лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№549/13.05.2019г. по гр.д.№4920/2018г. на Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА Н.К.Н.
с ЕГН ********** ***, да заплати на ЗП Х.Д.Х.,
ЕИК ********** с адрес *** сумата 2 280
лева – съразмерна част от платеното адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
ОСЪЖДА ЗП Х.Д.Х.,
ЕИК ********** с адрес *** да заплати на адвокат К.А.Д. с №********** с адрес *** офис №7,
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК пред
ВКС в месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.