Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… ноември 2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на
тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.1142 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът – синдикът на „К.Т.Б.“
АД(н) – твърди, че ответниците П. и П. имат
качеството на администратори по смисъла на ЗБН.
Твърди, че несъстоятелната вече „К.Т.Б.“ АД е сключила
договор за кредит, на 10.05.2012година, с „Р.О.“ С.А., дружество, учредено на
Британските Вирджински острови, със сертификат на учредяване 391102. Банковата
сделка е за кредитна линия и с нея банката е поела задължение да предостави на
кредитополучателя сумата от 200 000 евро, целта на кредита са оборотни
цели, свързани с основната дейност на кредитополучателя. За обезпечаване
вземането на банката кредитополучателят е поел задължение да обезпечи тези
вземания чрез договор за залог на настоящи и бъдещи вземания от сметки на
бланката, както и всички бъдещи вземания, произтичащи от договори за
разплащателни, депозитни и др. сметки в банката след датата на сключване на
договора, в размер не по- малък от 110% от размера на кредита, както и чрез
договор за залог върху всички настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя
от трето лица – „Р.и.“, произтичащи от търговски сделки- продажба на стоки
между кредитополучателя като продавач и
това трето лице АД като
купувач.Твърди, че договорът е изменян с последващи
анекси, като промяната касае размера на отпуснатия кредит.Твърди, че на
10.05.2012 година е сключен договор за залог.
Ищецът твърди, че банката е изпълнила поетите с
договора задължения, а кредитополучателят е изпълнил частично своите, като е
направил частично плащане на 25.06.2014 година, а от 25.07.2014 година е в
забава за изпълнение на поетите задължения.Поради факта, че този правен субект
е регистриран извън територията на страната и е дружество, регистрирано с
преференциален данъчен режим по смисъла на параграф 1 , т.64 от ДР ЗКПО, поради
изричната забрана на чл.411, ал.2, т.3 и т.4 ГПК банката не е успяла да събере
вземането си, въпреки
положените от синдика на банката усилия.
В
исковата си молба ищецът твърди, че Г.Х.,
в качеството си на изпълнителен директор и член на Управителния съвет на „КТБ“
АД, е извършил противоправни действия, по повод
искане, получено от кредитополучателя „Р.О.“ С.А. за отпускане на кредит, в
размер на 200 000 евро, които действия се състоят в следното: вземане на
решение за сключване на договор за банков кредит с кредитополучателя „Р.О.“
С.А. и подписване на договора на 10.05.2012г. Това действие е извършено заедно
с А.П. - прокурист на банката, който също е подписал договора за кредит,
съответно на действащите правила за представителство на банката. Така описаните
действия са противоправни, тъй като са извършени при
несъобразяване на приложимите разпоредби н материалния закон. Налице е
нарушение на Търговския закон и по-конкретно - на разпоредбите на чл. 430, ал.
1 от ТЗ. Съгласно така цитираните разпоредби, отпускането на парични суми от
банка се осъществява на основание сключен договор за банков кредит в писмена
форма, в който се посочват целта, срокът и условията на ползване на средствата.
В настоящия случай ответниците Х. и П., извън своите
законови и договорно делегирани правомощия, са взели решение в нарушение на ТЗ
да бъдат отпуснати парични средства по представен им проект на договор за
банков кредит, в който не са изрично посочени всички условия за ползване на
кредита, противно на така цитираната разпоредба. Сключеният договор за кредит
от 10.05.2012 г. не съдържа всички условия за ползване на отпуснатите средства,
тъй като не съдържа клауза, която да поставя усвояването на средствата в
зависимост от учредяване на договореното обезпечение. Липсата на такава клауза
дава възможност на кредитополучателя да получи цялата сума по договора, преди
или без изобщо да учреди обезпечението. В настоящия случай след усвояване на
средствата, обезпечението формално е учредено, но по същество залогът на
вземания от трети лица е невалиден. Извършените действия нарушават разпоредбата на чл.
237, ал. 2 от ТЗ всеки член на управителния съвет да изпълнява функциите си с
грижата на добър търговец, в интерес на дружеството и на всички акционери. (По
отношение на ответника Х. тази разпоредба намира пряко приложение, а по
отношение на ответника П. разпоредбата се прилага, във връзка с чл. 22, ал. 1 ТЗ. Прокуристът представлява търговеца и упражнява
търговско занятие, предвид което по отношение на него намират съответно
приложение правилата за упражняване на търговска дейност от самия търговец.) Ответниците са взели решение за отпускане на кредитна линия,
а в последствие са подписали и анекси за увеличаване на размера й с
чуждестранно юридическо лице, регистрирано в юрисдикция с преференциален
данъчен режим, без да е проведена цялостно проучване на риска от подобна сделка
и без да са обезпечени възможностите на банката да реализира правата си срещу
кредитополучателя, в случай на неизпълнение на задълженията му. Ответниците са имали нужната информация и предвид заемането
на ръководна длъжност са били длъжни да предвидят, че в резултат на сключването
на сделката при тези условия банката ще е възпрепятствана да реализира правата
си срещу кредитополучателя „Р.О.“ С.А., т.е, - кредитът ще се окаже изцяло
несъбираем. С тези свои действия, попадащи в хипотезата на чл. 45 ЗЗД, ответниците нарушават и така описаните разпоредби на
Търговския закон.
Наред с
гореописаните действия, ангажиращи деликтната
отговорност на ответниците, действията на същия
нарушават разпоредби на Правилника за кредитната дейност на „К.т.б.“ АД /приет
от УС с решение от 27.12.2000 г., одобрен от Надзорния съвет с протоколно
решение № 26 от 29.12.2000 г., с последни изменения и допълнения, приети
с решение на УС от 05.08.2011, в сила от 08.08.2011
г., актуален към датата на сключване на договора/, в частта относно условията и
реда за проучване, разрешаване, сключване, управление, отчет и контрол на
кредитните сделки в банката, които предвид заемания от него пост и
произтичащите от него договорни задължения, ответниците
е следвало да познават, да спазват и да прилагат
Изложени са твърдения за нарушения на процедурата по разрешаване и отпускане на
средства, подробно регламентирана в Раздел I и II от Глава Трета от Правилника,
които уреждат именно процедурата за проучване на искания за кредит и сключване
на кредитни сделки, както и редът за усвояване и издължаване на кредита. Ответниците за взели решение и са подписали договора за
банков кредит, без наличие на необходими за това документи по кредитното досие
на кредитополучателя, изискуеми съгласно Правилника за кредитната дейност, без
извършване на обективна преценка относно кредитоспособността на
кредитополучателя и без преценка на събираемостта на кредита в конкретния
случай. В този смисъл, нарушените разпоредби на Правилника са: чл. 35
(извършване на правен анализ от юрист на банката), чл. 36 (извършване на анализ
от кредитен специалист), чл. 37 (установяване на финансовото положение на
кредитоискателя), чл. 39 (анализ на предлаганите обезпечения), чл. 42
(създаване и водене на кредитно досие за сключената кредитна сделка).
Действията
на ответниците са извършени в нарушение на
горепосочените разпоредби, тъй като в пряка причинна връзка с взетото от тях
решение са отпуснати средства по кредит, без да са проведени етапите по чл. 33
- чл. 51 от Правилника, т.е. - без да е сключен договор за кредит, по реда
описан в Правилника. Ответниците са сключили договора
за кредит, без да са изготвени и други посочени по-горе и в исковата молба
документи, съставяни в хода на проучването, разрешаването и усвояването на
банковия кредит, които документи са част от кредитното досие на конкретната
сделка. В такива случаи чл. 41 от Правилника дава право на управляващите
банката да откажат предоставянето на кредита.
Спазването
на гореописаните разпоредби на Правилника и на закона са въздигнати в
задължение на ответниците, съгласно чл. 1.2. и чл.
4.11. 5 от договора за управление на ответника Г.Х. и чл,
8, ал.1 и ал. 3 и чл. 9, ал. 1 от договора за търговско управление на М.П.. В
този смисъл, описаните по-горе действия на Г. Х. и А. П. са в пряко нарушение
на тези разпоредби, доколкото са извършени, без да са проведени посочените
по-горе етапи на процедурата, съгласно раздел 1 от Глава Трета на Правилника.
Ищецът
твърди, че ответникът Х. е извършил нарушение на следните задължения по
договора за управление, сключен с него:
Изпълнителният директор упражнява
цялостен оперативен контрол върху текущата дейност на Банката; решава дали да
сключи и сключва от името на банката договори и сделки и определя тяхното
съдържание, освен в случаите, когато сключването на договори и други сделки се
решава от Надзорния съвет или Управителния съвет или съдържанието на техните
клаузи се определя от тях; управлява имуществото на банката, като съгласно
закона, решенията на Общото събрание на акционерите, тези на Надзорния съвет
или на Управителния съвет, се разпорежда с нейните финансови средства и
упражнява контрол върху операциите на банката в страната и чужбина и върху
нейното счетоводство.
По
отношение на ответника П. твърди нарушение на следните задължения по договора за
търговско управление, сключен с него:
Прокуристът е длъжен да осъществява търговското управление
лично с грижата на добрия търговец, като изпълнява задълженията си точно и добросъвестно.
Прокуристът се задължава при изпълнение на функциите
си да полага грижата на добър банкер и да прилага в управлението на банката
всички професионални знания, умения и досегашен опит, Съгласно чл. 9 от
договора, прокуристът е длъжен при изпълнение на
задълженията си да спазва разпоредбите на действащото законодателство, Устава,
вътрешните правила и вътрешните актове на банката, както и да изпълнява
законните разпореждания на изпълнителните директори, управителния и надзорния
съвет и на общото събрание.
Гореописаните
действия, които от една страна превишават законовите правомощия на ответниците, а от друга обективират
серия нарушения на договорните им задължения, са довели пряко до увреждане на
ищеца от страна на ответниците.
Искането
на ищеца, отправено до съда, е да се ангажира имуществената отговорност на ответниците на деликтно
основание, като същите бъдат осъдени да заплатят солидарно на „КТБ“ АД/н/ сумата от
380 000 евро, представляваща обезщетение за претърпените от банката
имуществени вреди от неизпълнение на законовите задължения на ответниците в качеството им на бивши администратори на
банката, при сключване на договор за банков кредит от 10.05.2012 година с „Р.О.“
С.А, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда;
при условие на евентуалност и отхвърляне на главната претенция, иска от съда до
постанови решение, с което осъди П. и П. солидарно да заплатят на
несъстоятелната банка посочената сума, представляваща обезщетение за претърпени
от банката имуществени вреди от неизпълнение на договорните задължения от ответниците, при сключване на описаната банкова сделка с
това ЧЮЛ, ведно със законната лихва; при условие на евентуалност моли съда да
постанови решение, с което осъди всеки от ответниците
да заплати на несъстоятелната банка сума от 190 000 евро, ведно със
законната лихва .
Претендира разноските по това дело.
В
срока за отговор такъв дава ответникът П..
С
отговора оспорва допустимост, в контекст на редовност, на исковата молба,
оспорва и основателността на въведените осъдителни претенции.
Възражение
по валидното възникване на процесуалната връзка: твърди нередовност на исковата
молба, тъй като същата не отговаря на изискванията на чл.127 ГПК, твърди, че не
е получили преписи от част от представените от ищеца доказателства –Протокол от
заседание на УС за приемане на Правилник за кредитната дейност, договор за прокура.. Счита, че позоваването от страна на синдика на чл. 57,
ал. 3 ЗБН е крайно недостатъчно за установяване правното основание на
предявения иск против ответниците в качеството им на
прокурист и изпълнителен директор и е свързано с активната процесуална
легитимация на синдика, но от описанието на фактите, не се установява кои
конкретни действия и бездействия на ответниците да
довели до вредоносен резултат.Т.е. налице е нередовност на исковата молба и
следователно същата следва да бъде оставена без движение. Разпоредбата на чл.
57, ал. 3 ЗБН единствено легитимира активно синдиците да завеждат искове за
вреди против бивши администратори и урежда преклузивния
срок, в който това следва да се случи.Твърди
и че съществува неяснота относно това кое/кои са вредоносните деяние /я
на ответниците, причинили вреда, чиято обезвреда се дири в този процес.Твърди неясна обстоятелствена
част и петитум на исковата молба, който факт възпрепяства ответниците да
упражнят правата си. Освен тези чисто процесуални опущения, възпрепятстващо
образуването на валидна процесуална връзка, този ответник твърди, че посочените
от ищеца основания за ангажиране на неговата имуществена отговорност са
изключващи се, който факт също влияе върху допустимостта на предявените искове.
В тази връзка излага правни доводи, включително и такива относно това в какво
съотношение са отделните нормативни актове, регулиращи този тип обществени
отношения, които са изложени в обстоятелствената част на исковата молба.
Прави възражение за изтекла
погасителна давност от 3 години, започнала да тече от 25.10.2015 година и
изтекла на 25.10.2015 година. В тази връзка се позовава на нормата на чл.111,
б.“б“ ЗЗД. Предвид разпоредбата на чл. 115,
ал. 1, буква „д“ от ЗЗД, по отношение на претендираните
от ищеца вреди за подписването на договора за кредит от 22.07.2011г., давност
не е текла докато ответникът А.П., е
бил прокурист на банката. Т.е. давността е започнала да тече от вписване в
Търговския регистър на оттегляне на упълномощаването на А.П. като прокурист и представляващ „КТБ“АД(н). Това
оттегляне на упълномощаването се е случило на 25.10.2012 г., както е видно от
публичния Търговски регистър (вписване 20121025104736 по партидата на „КТБ“
АД(н)). Представя документи, които удостоверяват оттегляне на упълномощаването
на А.П. като прокурист и
представляващ КТБ - протокол на УС от 02.10.2012г. и Споразумение от
19.10.2012г. за прекратяване на договор за прокура. Съгласно чл.11 ЗЗД с изтичане на тригодишна
давност вземанията се погасяват.В тази връзка, за действията на
ответника А.П. като
прокурист, подписал Договора за кредит на 10.05.2012г., погасителната давност,
на която се позоваваме, е започнала да тече на 25.10.2012г. и е изтекла след
три години - на 25.10.2015г.
Ако въпреки направените
възражения по допустимостта на процеса, същите не бъдат споделени от съда, то
оспорва исковете по същество.
Оспорва доводите на ищеца за
липса на законова възможност да реализира правата си по реда на заповедното
производство, като твърди, че по този начин ищецът се оправдава за своето
бездействие.
Твърди, че вземането на
банката е обезпечено с договор за реален залог на вземанията по сметки в
банката, както и от контрагенти в банката, този договор е в изискуемата от
закона форма – с нотариална заверка на датата и следователно има достоверна
дата. Дори и да се приеме, че вземанията на кредитополучателя от „Р.и.“
АД, възлизащи на сума от 389 731
евро, са несъбираеми по извънсъдебен ред, то няма пречка тези вземания да се
съберат по съдебен ред.Твърди, че това дружество е собственик на Стъкларския
завод в Плевен и не може да се възприеме твърдението на ищеца, че ответникът
носи вина да несъбираемостта на тези вземания при надлежно обезпечение и защо
банката не упражнява правата на своя длъжник. Нещо повече самият длъжник има
активи на значителна стойност, както и приходи над 1 000 000лв.
Налице е публична информация относно това дружество и сделките, които то
извършва.
Другите възражения на този ответник са: твърди, че има
надлежно договорени обезпечения, обезпечаващи размера на кредита; че тези
обезпечения са обичайната търговска практика. Оспорва твърденията на ищеца, че
негови действия са довели до възникване на имуществени вреди за банката, а
действията на кредитополучателя до юни 2014 година не са предпоставки за
отнемане преимуществената на срока – т.е. до това кредитът да бъде обявен за
предсрочно изискуем.
Ответникът оспорва всеки от
елементите от състава на претенциите – деяние, вредоносен резултат, вреди,
причинна връзка между тях и наличие на вина.Твърди, че Правилникът, представен
от ищеца, явяващ се локален нормативен акт, не е имал редакцията, на която се
основава тезата на ищеца. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Наред с други основания за недопустимост на предявения
иск, наличието на договорно правоотношение между „КТБ“ АД, сега в несъстоятелност
и ответника, по силата на което на последния е възложено управлението и
представителството на банката, обуславя недопустимост на иска за търсене на
неговата деликтна отговорност. Към дата на сключване
на договора за кредит на 10.05.2012г., представителство и управлението от
страна на ответника произтича от договор за възлагане на търговско управление (прокура). Общоприето правило е, че договорната отговорност
изключва деликтната. Подмяната на договорната
отговорност с деликтна претенция е недопустима, тъй
като това дава нерегламентирана от закона възможност ищецът да избира
по-благоприятните за себе си последици на деликта и
да лиши ответника от защитата, която му дава правовия ред. Опитите на ищеца в
допълнителната разясняваща молба от 17.05.2017г. за развиване на доводи и
проекции в посока чл.45 от ЗЗД, нямат своето основание при договорно наличие на
регламентирани отношения между ищеца и ответника. В контекста и на твърдяното нарушение на чл.430 от ТЗ, видно от
същата допълнителна и коригираща уточняваща молба на ищеца, поради оставянето
без движение по разпореждане на съда, моли съда да има предвид, че целта,
срокът и условията на ползване на средствата са уговорени в писмен вид - с
представения от ищеца договор за кредит, е несъществуваща.
Нормата
на чл.22, ал.1 ТЗ е разрешителна и определя правомощията на прокуриста,
а нормата на ал.2 е забранителна, но пък ищецът никъде в исковата молба ищецът
не твърди, че ответникът П. е нарушил с някое свое действие именно тази норма.
Моли
съда да прекрати делото, а ако приеме исковата молба за редовна иисковете за допустими да отхвърли същите като
неоснователно предявени.
Аналогичен
отговор дава и ответникът Г.П.Х..
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им,
намери за установено следното:
По
делото няма спор, а и се установява от представените писмени доказателства, че
ответникът Х. е изпълнявал длъжността „изпълнителен директор“, на основание
договор за управление, сключен между него и банката на 15.12.2008 година. По
силата на този договор изпълнителният директор се задължава при изпълнението на
функциите си да полага грижата на добър банкер и да прилага в управлението на
банката всички свои професионални знания, умения и досегашен опит, като
използва всички възможности за усъвършенстване дейността на банката с оглед
повишаване на нейните финансови резултати, стабилност и издигане на нейния
престиж(чл.4.1 от договора). Съгласно чл.4.11 от договора изпълнителният
директор, като член на УС, управлява заедно с друг изпълнителен директор или
друго легитимирано лице(прокурист, търговски пълномощник и др.) банката, като
решава дали да сключи и сключва от името на банката договори и сделки и
определя тяхното съдържание, освен в случаите, когато сключването на договори и
други сделки се решава от НС или ЕУС или съдържанието на техните клаузи се
определя от тях(чл.4.11.3); управлява имуществото на банката, като съгласно
закона, решението на ОС на акционерите, тези на НС или на УС се разпорежда с
нейните финансови средства и упражнява контрол върху операциите на банката в
страната и чужбина и върху нейното счетоводство( чл.4.11.4); представлява
банката пред трети лица, като задължително полага подписа си заедно с още един
изпълнителен директор или надлежно вписан в търговския регистър прокурист и при
спазване на ЗКИ, ЗППЦК, устава на банката, решенията на НС и УС (чл.4.11.5).
Съгласно
чл.5.1 от договора изпълнителният директор отговаря за вредите, които виновно е
причинил на банката във връзка с управлението и. В разпоредбата на чл.5.2 са
посочени хипотезите, които изключват отговорността на изпълнителния директор,
между които е предвидена възможност изпълнителният директор да бъде освободен
от отговорност, в частност от последиците от своите бездействия, когато
невъзможността да извърши дължимото или очаквано от него действие се дължи на
причина, която не може да му бъде вменено във вина.
По
делото е представен анекс към договора за управление от 15.12.2008 година, касаещ месечното възнаграждение на изпълнителния директор.
По
делото няма спор, а това се установява от събраните писмени доказателства, че
03.12.2009 година е сключен договор за търговско управление между „К.Т.Б.“ АД и
А.М.П., по силата на който банката натоварва и упълномощава П., в качеството му
на прокурист по смисъла на чл.21 и сл. ТЗ, да осъществява работа по управление
на предприятието на банката. В това си качество прокуристът
има право да представлява банката само заедно с някой от изпълнителните
директори, като прокуристът няма право да преупълномощава други лица.
Упълномощаването
от страна на банката е прокуристът да извършва от
нейно име и за нейна сметка всички действия и сделки, свързани с управлението
на търговското предприятие, с изключение на тези, посочени в нормата на чл.22 ТЗ.
Съобразно
разпоредбата на чл.7 от договора прокуристът има
право да взема решения по управлението на банката; да организира дейността на
банката и да предприема действия по стопанисване и опазване на имуществото и;
да сключва сделки, свързани с упражняването на търговското занятие на банката и
др. съгласно чл.8 от договора прокуристът е длъжен да
осъществява търговското управление лично с грижата на добър търговец, като
изпълнява задълженията си точно и добросъвестно; да полага грижата на добър
банкер и да прилага в управлението на банката всички свои професионални знания,
умения и досегашен опит, като изпълзва всички
възможности за усъвършенстване дейността на банката с оглед повишаване на
нейните финансови резултати, стабилност и издигане на нейния престиж; длъжен е
да съгласува дейността си с изпълнителните директори на банката и да им оказва
помощ; да спазва вътрешните правила. Прокуристът е
длъжен да спазва разпоредбите на действащото законодателства, устава на банката
и вътрешните нормативни актове, при изпълнение на своите задължения(чл.9).
Съгласно
чл.18 от договора прокуристът отговаря за вредите,
които виновно е причинил на банката, освен в хипотеза, посочена в нормата на
чл.18, ал.2.
По
делото няма спор, а и се установява от представените писмени доказателства, че
ответникът П. е сключил на 18.10.2012 година договор за управление с банката,
по силата на който е изпълнявал
длъжността „изпълнителен директор“. Съдържанието на този договор е идентично с
предходния договор, сключен с ответника Х..
По
силата на този договор изпълнителният директор се задължава при изпълнението на
функциите си да полага грижата на добър банкер и да прилага в управлението на
банката всички свои професионални знания, умения и досегашен опит, като
използва всички възможности за усъвършенстване дейността на банката с оглед
повишаване на нейните финансови резултати, стабилност и издигане на нейния
престиж(чл.4.1 от договора). Съгласно чл.4.11 от договора изпълнителният
директор, като член на УС, управлява заедно с друг изпълнителен директор или
друго легитимирано лице (прокурист, търговски пълномощник и др.) банката, като
решава дали да сключи и сключва от името на банката договори и сделки и
определя тяхното съдържание, освен в случаите, когато сключването на договори и
други сделки се решава от НС или ЕУС или съдържанието на техните клаузи се
определя от тях(чл.4.11.3); управлява имуществото на банката, като съгласно
закона, решението на ОС на акционерите, тези на НС или на УС се разпорежда с
нейните финансови средства и упражнява контрол върху операциите на банката в
страната и чужбина и върху нейното счетоводство( чл.4.11.4); представлява
банката пред трети лица, като задължително полага подписа си заедно с още един
изпълнителен директор или надлежно вписан в търговския регистър прокурист и при
спазване на ЗКИ, ЗППЦК, устава на банката, решенията на НС и УС (чл.4.11.5).
Съгласно
чл.5.1 от договора изпълнителният директор отговаря за вредите, които виновно е
причинил на банката във връзка с управлението и. В разпоредбата на чл.5.2 са
посочени хипотезите, които изключват отговорността на изпълнителния директор,
между които е предвидена възможност изпълнителният директор да бъде освободен от
отговорност, в частност от последиците от своите бездействия, когато
невъзможността да извърши дължимото или очаквано от него действие се дължи на
причина, която не може да му бъде вменено във вина.
На
19.10.2012 година е сключен анекс към договор, касаещ
месечното възнаграждение на ответника П., в качеството му на изпълнителен
директор.
По
делото не се спори относно това, че на 10.05.2012 година е сключен договор за
банков кредит между „К.Т.Б.“ АД(сега в несъстоятелност) и „RAWORT OVERSEAS( Р.О.“ С.А.), дружество учредено на Британските
Вирджински острови на 07.06.2000 година, по силата на който банката, като кредитодател, предоставя на ЧЮЛ като кредитополучател,
банкова кредитна линия общо в размер на 200 000евро, с предназначеие
на отпуснатите средства – за оборотни цели, свързани с основната дейност на
кредитополучателя, с посочени условия за усвояване на кредита и срокове за
ползване на паричния ресурс.
С
договора страните са се съгласили относно размера на възнаградителната
лихва, крайния срок за възстановяване на сумата по кредита-10.05.2013 година;
последици от липсата на точно изпълнение- мораторна
неустойка.
Съобразно
чл.24 от договора кредитополучателят е поел задължение да предостави на своя
кредитор договорените обезпечения в чл.32 от договора, а именно- „…реален залог
по реда на ЗЗД върху всички настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя от
банката, произтичащи от сключени с нея договори за разплащателни, депозитни и
други сметки, включително и по негови разплащателни сметки в банката с IBAN *** – в лева, с IBAN *** – в щатски долари и с
IBAN *** – в евро, както и на
всички бъдещи вземания, произтичащи от договори за разплащателни, депозитни и
други сметки на кредитополучателя в банката, открити след датата на сключване
на настоящия договор, в размер не по-малък от 110% от размера на кредита“,
както и да учреди в полза на банката „… реален залог върху всички настоящи и
бъдещи вземания на кредитополучателя от третото лице „Р.и.“ АД, вписано в
търговски регистър при Агенцията по вписванията към министерството на
правосъдието с ЕИК *********, произтичащи от търговски сделки за
покупко-продажба на стоки между кредитополучателя като продавач и „Р.и.“ АД
като купувач“.
Страните
са се съгласили въпросът с обезпеченията да бъде
предмет на отделен договор.
С
разпоредбата на чл.33 и сл. е предвидена възможност при изменение на степента
на обезпеченост на кредита и стойността на предоставените обезпечения и др.
фактори кредитополучателят незабавно да предостави допълнителни приемливи за
банката обезпечения в определен от нея срок.
Договорът
е подписан от двамата ответници Г.Х. като
изпълнителен директор и А.П. като прокурист на банката.
На
18.12.2012 година страните подписват анекс №1 към договора, с който увеличават
с 50 000 евро размера на предоставената сума. Анексът е подписан от двата ответници в качеството им на изпълнителни директори на
банката.
На
15.03.2013г. е подписан Анекс №2 към договора за банков кредит, с който се
променя крайният срок за погасяване на кредита – 30.04.2014г. Анексът носи
подписите на двамата ответници, в качеството им на
изпълнителни директори на банката.
На
20.12.2013г. е подписан Анекс №3 към договора за банков кредит, с който се
увеличава размера на дълга, чрез предоставяне на допълнителни парични средства
от 130 000 евро, в резултат на което размерът на главницата нараства до
380 000 евро. Анексът е подписан от двамата ответници,
в качеството им на изпълнителни директори на банката.
На
07.05.2014 г. страните подписват анекс към този договор, с който удължават
срока за ползване на кредита до 30.04.2015г., а срокът за погасяване на дълга е
удължен до 10.05.2015г. Анексът е подписан от двамата ответници,
в качеството им на изпълнителни директори на банката и от И.З.в същото
качество.
На
10.05.2012 година страните по банковата сделка сключва договор за залог върху
вземания, като обезпечение на вземанията на банката, произтичащи от банковата
сделка, сключена на 10.05.2012 година.
Съгласно
чл.2.1 предмет на този договор е учредяване на залог върху вземания, учреден по
реда на ЗЗД и ТЗ, както следва: залог върху всички настоящи и бъдещи вземания
на кредитополучателя от банката, произтичащи от сключени с нея договори за
разплащателни, депозитни и други сметки, включително и по негови разплащателни
сметки в банката с IBAN *** – в лева, с
IBAN *** – в щатски долари и
с IBAN *** –
в евро, както и на всички бъдещи вземания, произтичащи от договори за
разплащателни, депозитни и други сметки на кредитополучателя в банката, открити
след датата на сключване на настоящия договор, в размер не по-малък от 110% от
размера на кредита“, както и да учреди в полза на банката и залог върху всички
настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя от третото лице „Р.и.“ АД,
вписано в търговски регистър при Агенцията по вписванията към министерството на
правосъдието с ЕИК *********, произтичащи от търговски сделки за
покупко-продажба на стоки между кредитополучателя като продавач и „Р.и.“ АД
като купувач.
С
разпоредбата на чл.3.2 от договора залогодателят е
дал съгласие банката да събира от сметките, открити при нея, задълженията,
възникнали на основание договора за залог и договора за банков кредит от
10.05.2012 година.
Съгласно
чл.12 от договора страните са се съгласили да изпълняват своите задължения по
сделката с грижата на добър търговец, в съответствие с обичайните техники и
практика, съответстваща на професионалните стандарти.
Съгласили
са се, че приложимото право е българското, а именно ЗЗД, ЗКИ и други нормативни
актове по действащия в страната кредитен режим.
Договор
носи подписите на двамата ответници, в качеството им
на изпълнителни директори на банката и от И.З.в същото качество.
Договорът
носи нотариална заверка на датата – 24.10.2012година, извършена от нотариус Г.
Георгиев с рег.№637 на НК.
На
18.12.2012 година страните подписват анекс №1 към договора за залог, съобразно
който се внася промяна в чл.1 от договора за залог, който придобива следната
редакция7 Този договор се сключва за обезпечаване на вземанията на „КТБ“ АД към
залогодателя по договора за банков кредит от
10.05.2012 година и Анекс №1 от 18.12.2012 година към него и всички негови
евентуални последващи изменения, в размер на
250 000 евро, ведно с дължимите лихви, неустойки, такси, комисиони,
разноски и др.
С
разпоредбата на параграф 2 от този анекс страните са се съгласили, че за
обезпечаване на вземанията, посочено в параграф 1 залогодателят
учредява допълнително в полза на банката първи по ред реален залог върху своето
вземане от банката в размер на 50 000евро, което произтича от сключени с
нея договори за разплащателни, депозитни и други сметки, включително и по
разплащателни сметки на залогодателя в банката с IBAN *** – в лева, с IBAN *** – в щатски долари и с
IBAN *** – в евро, както и на
всички бъдещи вземания, произтичащи от договори за разплащателни, депозитни и
други сметки на залогодателя в банката, открити след
датата на сключване на настоящия договор.
Анексът
носи подписите на двамата ответници, в качеството им
на изпълнителни директори на банката и от И.З.в същото качество.
На
20.12.2013 година е подписан Анекс№1 между банката и залогодателя,
съгласно който текстът на чл.1 от договора за залог придобива следната
редакция: „Този договор се сключва за обезпечаване на вземанията на „КТБ“ АД
към залогодателя по договор за банков кредит от
10.05.2012 година и Анекси №№1 -3 към него и всички негови евентуални последващи изменения, в размер на 380 000 евро, ведно
с дължимите лихви, неустойки, такси, комисиони, разноски и др.
Параграф
2 от Анекса гласи, че за обезпечаване на вземанията, посочени в параграф 1 залогодателят учредява допълнително в полза на банката
първи по ред реален залог върху своето вземане от банката в размер на
130 000евро, което произтича от сключени с нея договори за разплащателни,
депозитни и други сметки, включително и по разплащателни сметки на залогодателя в банката с IBAN *** – в лева, с IBAN *** – в щатски долари и с
IBAN *** – в евро, както и на
всички бъдещи вземания, произтичащи от договори за разплащателни, депозитни и
други сметки на залогодателя в банката, открити след
датата на сключване на настоящия договор.
И
този анекс носи подписите на двамата ответници, в
качеството им на изпълнителни директори на банката и от И.З.в същото качество.
По
делото са представени Правилник за кредитната дейност на банката от 2011
година, в редакцията му към 05.08.2011 година и в редакцията му към 17.12.2012
година, когато измененията от 14.11.2012 година влизат в сила.
Между
двата вътрешни локални нормативни актове има незначителни разлики, в следните
разпоредби: в Правилника от 2012 година е добавена алинея 2 на чл.32, според
която в случай, че клиент е подал образец за искане за отпускане на кредит в
чуждестранна валута по чл.32, ал.1,т.1, на кредитоискателя се разяснява
валутния риск, произтичащ от валутното финансиране, съгласно Инструкция за
предоставяне на информация на клиенти относно валутния риск при кредити в
чуждестранна валута и е създадена ал.3 към чл.34, съгласно която служител на
Дирекция „Кредитен риск“ анализира предоставените документи и събраните
сведения относно общото финансово състояние на кредитоискателя, кредитната му
задлъжнялост според данните от Централния кредитен регистър на БНБ, предмета и
целта на кредитирането, предлаганото обезпечение, икономическата свързаност на
кредитоискателя по смисъла на ЗКИ и Наредба №7 на БНБ, както и резултатите от
правния анализ. Служителят оценява влиянието на предлаганата сделка като
анализира нивата на риск в контекста на вече поетите от банката рискове.
Анализира предлаганата сделка и оценява влиянието и върху спазването на
изискванията на Наредба №8 на БНБ, други нормативни ограничения и приетите
вътрешни лимити; в случай, че клиент е подал искане на кредит в чуждестранна
валута по чл.32, ал.1, т.1, служител на Дирекция „Кредитен риск“, извършва
оценка на възможността на кредитополучателя за управление на валутния риск,
включително наличие на обстоятелства, позволяващи естествено хеджиране или достъп до хеджиращи
инструменти, както и финансово хеджиране.
Извън
тези две разпоредби, целта на които е запазване и гарантиране чрез информация
на правата на кредитоискателя и от друга страна гарантиране на интересите на
банката и ограничаване на риска от кредитната сделка, в останалата част Глава
трета от Правилника, в частта кредитни процедури, проучване на искания за
кредит и сключване на кредитна сделка, са непроменени.
Съгласно
тези процедури е изработен регламент за достъп до паричните средства на
банката, съгласно който след подаване на искането за отпускане на кредит,
банката следва да осъществи проучване на бъдещия кредитополучателя, оценка и
анализ на искането за кредит. Това включва задължително извършване на правен
анализ и изготвяне на проект за договор за кредитната сделка; събиране на
сведения относно общото финансово състояние на кредитоискателя, включително
данни от Централния кредитен регистър на БНБ, на предмета и целта на кредитирането,
на предлаганото обезпечение, икономическата свързаност на кредитоискателя по
смисъла на ЗКИ, въз основа на която информация кредитният специалист изготвя
писмено становище. Той оценява влиянието на предлаганата сделка като анализира
нивата на риск в контекст на вече поетите от банката рискове. Извършва оценка
на кредитоспособността на клиента, съгласно Методиката, като изготвя формуляри
за определян на вътрешния кредитен рейтинг и комплексния кредитен рейтинг.
Директорът
на дирекция „Кредитен риск“ предоставя на началника на управление „Кредитиране“
попълнените формуляри за изготвяне на комплексен кредитен рейтинг, както при
първоначално присъждане на рейтинга, така и при всяка негова промяна.
Установява
се общото финансово състояние на кредитоискателя; предмета и целта на бъдещата
кредитна сделка.
Прави
се анализ на предложените обезпечения от кредитоискателя, като се изготвя
оценка от независими оценител. Изборът и оценката на обезпеченията
се извършва в съответствие с методиката за оценка на обезпеченията
на банката.
Създава
се кредитно досие, в което се съхраняват всички документи във връзка с
искането.
Кредитният
специалист изготвя писмено становище, което следва да съдържа и предложение за
предоставяне или отказ на кредитната сделка, което се предава на управителя на
Финансовия център за писмено съгласуване, който при положително становище на
кредитния специалист, изпраща същото на началника на управление „Кредитиране“,
ведно с копие от досието, а последният предоставя на директора на Дирекция
„Кредитен риск“, чрез началник управление „Анализ и контрол на риск“
становището заедно с копие от досието и възлага на служител на управление
„Кредитиране“ да извърши преглед на кредитната преписка по реда на чл.36.
Едновременно с това се извършва и правен анализ по реда на чл.35 и в дирекция
„Кредитен риск“ се оценява кредитоспособността на клиента и се изготвя
становище по чл.36.
След
приключване на процедурата по проучване на искането съответният кредитен
специалист предава кредитното досие заедно с правния анализ и становищата,
изготвени в управление „Кредитиране“ и дирекция „Кредитен риск“ на ресорния
изпълнителен директор.
Проекто - договорите по кредитната сделка, съставени
надлежно парафирани от кредитния специалист, юрисконсулта от ЦУ на банката,
началника на управление „Кредитиране“ се предават на представляващите банката
лица за вземане на решение. Предлаганата кредитна сделка се обсъжда от
изпълнителните директори за взетото решение се уведомява началникът управление
„Кредитиране“.
По
делото не са налични доказателства за спазена процедура по проучване на искане
за кредит от посоченото по- горе ЧЮЛ - „R. O.“
( „Р.О.“ С.А.), дружество учредено на Британските Вирджински острови.
Единственото, което е представено по делото са искания на това лице за
кредитиране и сключения договор за банков кредит с последващите
го анекси, както и договорът за залог като форма на обезпечение на вземанията
на банката, произтичащи от банковата сделка.
Ищецът
отрича да е налице съставено кредитно досие, ответниците
твърдят налично такова, но, поради това, че не изпълняват възложените с
договорите за управление функции, фактически не разполагат с документите от
кредитното досие, по смисъла на чл.42 от Правилника за кредитната дейност на банката,
които ако са налични следва да са в несъстоятелната банка.
В
последното проведено на 30.06.2020 година открито съдебно заседание ответникът П.
е поискал от съда да му се даде възможност да изследва документите, представени
по НОХД№2209/2017г. по описа на СпНС, за да се снабди
с кредитното досие, но съдът е оставил това искане без уважение, поради
настъпила преклузия за доказателствата.
По
делото е допусната и изслушана ССчЕ, заключението по
която е прието като годно доказателствено средство,
дадено компетентно и незаинтересовано.
В
изготвеното от вещото лице С.М., се съдържа извод, че по процесната
кредитна сделка, не е налице погасяване на дълга чрез плащането му, като вещото
лице , след изследване на данните, съдържащи се в извлечение от сметка в евро с
аналитичен номер 5382 978 004257 01 9 – Предоставени краткосрочни заема на
чуждестранни лица“ с титуляр „Р.О.“ С.А. за периода от 10.05.2012година до
21.01.2019година, последното плащане по главница е извършено на 28.03.2014година.
След проследяването на движението по параметричната справка по сметка 4966 978
5382 004257 01 1017 7 „вземания по просрочени лихви във валута по редовна
главница“ се установява, че последното плащане за погасяване на дължима лихва е
на 25.06.2014г., когато са постъпили 2 227,56евро. Начислените лихви за
2012г., за 2013г. и до 25.06.2014г. са погасени изцяло.
Вещото
лице е достигнало до извод, че банката има вземане, произтичащо от този договор
за банков кредит общо в размер на 737 990,43 евро, което се формира от
просрочена главница в размер на 380 000евро; просрочена лихва върху
редовна главница, за периода от 25.07.2014г. до 25.05.2015г. в размер на
30 020, евро; просрочена лихва върху просрочена главница за периода от
25.05.2015г. до 27.12.2018г. в размер на 261 925,63 евро; текущи лихви
върху просрочена главница за периода от 27.12.2018г. до 24.01.2019г. в размер
на 5 415 евро и неустойка върху просрочена лихва за периода от
25.07.2014г. до 24.01.2019година в размер на 60 629,80 евро.
Вещото
лице, с оглед съдържащата се на листове 423-435 от делото информация –
съобщение за продажби чрез търгове с тайно наддаване, с което синдикът на „КТБ“
АД(н) съобщава, че ще бъдат проведени публични продани
чрез търгове с тайно наддаване и продажби чрез пряко договаряне по реда на
чл.85 ЗБН във вр. с чл.251-253 ДОПК на 29.06.2018г.,
в което под №7 е посочена кредитна експозиция на „Р.О.“ С.А. по сключен между
банката и това дружество договор за банков кредит на 10.05.2012г. в размер на
380 000 евро, след проверка в счетоводството на несъстоятелната банка и
след анализиране на записванията по предоставените документи, е установило, че
в тях не се съдържа информация относно разпореждане (продажба или друго) от
страна на синдика с вземането по този договор за кредит.
Вещото
лице установява, че първоначалната дата, от която кредитополучателят е изпаднал
в забава е 25.07.2014г. С подписването на анекс№2 от 13.05.2013г. е удължен
срока за погасяване на дълга – 10.05.2014г., а последното плащане за погасяване
на главница е извършено на 28.03.2014г., а за лихва – на 25.06.2014г. Ето защо
вещото лице приема, че от 11.05.2014годена, която следва крайният срок за
плащане на дълга, е налице просрочие.
Допълнителната
ССЧ експертиза дава заключение относно наличностите по банковите сметки на
кредитополучателя в лева, в евро и в щатски долари за периода май 2012 година
до юни 2014 година, към 25-то число на всеки месец, като прави обобщение, че
към 20.06.2014година наличността в тези сметки е 42,50лева; 19,77 щатски долара
и 2 826,91евро. Към 11.05.2015 година по сметките на „Р.О.“ С.А. не е
имало налични парични средства.
По
отношение на размера на кредитните и дебитните обороти на кредитополучателя в
периода от сключване на договора за банков кредит до 20.06.2014 година, вещото
лице е изготвило таблици, в които са представени данни за месечните обороти по
сметките на кредитополучателя, като периодите са съобразени с датите на падеж
на задълженията. Отчело е, че кредитът е револвиращ-
уговорен е краен срок за издължаване на главницата, а не с фиксиран погасителен
план. Крайният срок за погасяване на кредита е 10.05.2014г. Погасявания на
задължения са извършвани до 28.03.2014г., включително, а с настъпване на падежа
на 10.05.2014 година възниква забава и на тази дата по сметките на
кредитополучателя не са били налични суми в размер на 380 000евро, с които
да се покрият задълженията за главница.
Начислените
суми за лихви за 2012г. за 2013г. и до 25.06.2014г. са погасени изцяло на
датите на тяхното начисляване, което означава, че по сметката, по която е
обслужван кредита са били налице необходимите за целта суми.
При така установеното от фактическа страна съдът
достига до следните изводи:
Относно
възможността за ангажиране на имуществената отговорност на основание деликт, при наличие на договорна обвързаност между страните
по делото.
Наличието
на договор между страните не изключва деликтната
отговорност, ако вредата е настъпила не от неизпълнение на задължения по
договора, а от факти и обстоятелства, осъществяващи фактическия състав на деликта - нарушаване на общото задължение да не се вреди
другиму. В този смисъл е и ТР № 54/1986 г. ОСГК на ВС, с което е прието, че
договорната отговорност не отменя общото законно задължение, установено в чл. 45 ЗЗД, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
От направеното
от ищеца изложение на фактите не може да се направи извод за недопустимост на
предявените осъдителни евентуални претенции, тъй като исковете са предявени в
срока по чл.57, ал.3 ЗБН срещу надлежна страна – администратор по смисъла на
параграф1, т.2, б.“б“ ЗБН. Налице са и общите положителни предпоставки със
съществуване на които законът свързва съществуване на правото на иска, като не
се установяват и отрицателни предпоставки за това процесуално право. Ето защо
съдът намира, че възраженията на ответника за недопустимост на исковете се
явяват несъстоятелни.
С разпоредбата на чл. 57, ал. 3
ЗБН е предоставена възможност да се дири имуществена отговорност за вреди, от
определен кръг лица, заемали длъжността администратор в несъстоятелната банка..
Заеманата длъжност е основание за ангажиране на гражданската им отговорност за
причинените вреди на банката, изразяваща се в задължение за тяхното поправяне.
Отговорността е предопределена не само от заеманата длъжности и от това дали от
действията / бездействията им са настъпили неблагоприятни имуществени последици
за банката. Както при всяка гражданска отговорност за вреда и елементите от
фактическия състав на чл. 57, ал. 3 от З. включват вреда, противоправно
причиняване, вредоносно деяние/действие или бездействие/ и причинна връзка
между деянието и вредата. Това е специална имуществена отговорност, която
произтича едновременно от договорното правоотношение на администратора с
банката/мандат/ и от разпоредба на закона - като негов органен
представител, натоварен с функциите да организира и управлява добре дейността и
имуществото на банката. Тя е неограничена и резултатна - възниква и подлежи на
ангажиране за обезщетяване в пълен размер на вредите, които банката реално е
претърпяла вследствие на лошото управление. В това число се включва и
хипотезата, когато вследствие конкретни действия или бездействия, намиращи
израз в неупражнен контрол от страна на администратори на банката, е причинен
неоправдан разход, загуба или липса на парични средства. При всички случаи,
съобразно общите правила на гражданската отговорност за вреди, последните
следва да бъдат установени по вид и размер, като реално отразили се върху патримониума на банката (така решение №2695/22.12.2017г.
постановено по в.т.д.№4423/2017г. на САС).
Ищецът е въвел две различни основания за
ангажиране отговорността на ответника – деликт по
чл.45 ЗЗД и неизпълнение на договорно задължение, произтичащо от мандатното
правоотношение между администраторите на несъстоятелната вече банка.
По иска с правно основание чл.45 ЗЗД.
Непозволеното
увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, вина. Тезата на ищеца е, че е налице основание за
ангажиране имуществената отговорност на ответниците,
поради осъществен от тях деликт, неизпълнение
законови задължения от страна на ответниците –
нарушение на нормата на чл.430, ал.1 ТЗ при сключване на банковата сделка, в
резултат на което банката е претърпяла вреди.
Сключеният договор за кредит от 10.05.2012 г. не съдържа всички условия за
ползване на отпуснатите средства, тъй като не съдържа клауза, която да поставя
усвояването на средствата в зависимост от учредяване на договореното
обезпечение. Липсата на такава клауза дава възможност на кредитополучателя да
получи цялата сума по договора, преди или без изобщо да учреди обезпечението.
Тезата е
несъстоятелна.
Договорът за банков кредит има своята
нормативна уредба в чл.430 ТЗ, съгласно която страни по този договор са банка,
в качество на кредитодател и кредитополучаталетя,
който по правило е търговец или лица, което осъществява стопанска дейност.
Договорът е консенсуален, писмен, двустранен,
възмезден, винаги срочен, обезпечен и се отпуска за определена цел. Целта е конститутивен елемент от този договор и неспазването и е
предпоставка за предсрочна изискуемост на задължението. В настоящия случай са
налице изискуемите от закона характеристики на договора за банков кредит,
сключен на 10.05.2012 година. Целта на договора е предоставената от банката
сума да се използва за оборотни средства.
Налице е и сключена
акцесорна сделка – договор за залог върху вземания на
кредитополучателя от банката-кредитодател и залог
върху бъдещи вземания на кредитополучателя от трето лице Стъкларския завод, с
произход договори за продажба, по които длъжникът се явява продавач, а третото
лице за сделката-купувач. По отношение на тази част от договора за залог може
да се повдигне въпрос относно това дали договорът за залог има възможен
предмет, с оглед на евентуално неопределяемост на
бъдещите вземания. Валидността
на сделката предполага индивидуализирането на бъдещите вземания поне по начин,
по който те да могат, след възникването си,
да бъдат определени и като такива
– попадащи под действието на учредения залог.Само посочването на третото
задължено спрямо длъжника лице не дава достатъчна индивидуализация на бъдещите
вземания, поради което те не са годна основа, при възникване на тези вземания,
да се обоснове съществуване на заложно право. Само посочване на третото лице
води до извод не само за неопределеност, но и за неопределяемост
на предмета на заложното право, което пък от своя страна води да
недействителност на облигационната връзка в тази и част (Решение № 32/2010, II т. о., по т. д. № 438/2009 г. ТК, ВКС). Ето защо
настоящият състав приема, че по отношение на въпроса за обезпеченията,
при сключване на договора за залог, не е налице положена дължима грижа на
добрия банкер.
За да бъде основателен този иск следва да се
установи, че е налице осъществено противоправно
деяние (действие или бездействие), вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди. Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай като тежестта на
доказване е върху този, който я твърди. Вината се предполага до доказване на
противното, а останалите предпоставки - противоправно
деяние и вреда подлежат на установяване от ищеца. В този смисъл нормата на чл.
45 ЗЗД няма субсидиарен характер, така както е при
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, което право възниква, когато няма
друг иск, с който обеднелият може да се защити/чл. 59, ал. 2 ЗЗД/.
Събраните по делото доказателства установяват
наличие на вреда на банката – намаляване на притежавания от нея актив,
представляващ парични средства и това е така, тъй като по делото съдът
приема за установено, че разходът на
средства, е направен въз основа на съществуваща банкова сделка, по която
несъстоятелната банка се явява кредитодател. Този кредитодател е останал с неудовлетворено вземане, поради
липса на изпълнение на задължението на кредитополучателя да извърши плащане в
срока за погасяване на дълга, уговорен с последния анекс към договора за банков
кредит, с кроен срок за погасяване на дълга – 10.05.2014 година. От събраните
по делото доказателства се установява, че е останал неуспешен опитът на синдика
да продаде вземането, което произтича от договора за банков кредит, чрез
осребряване в хода на производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД(н).
Липсват обаче доказателства за това, че квестори и
синдик са предприели действия да се дири реално изпълнение по реда на общия
исков процес. Твърдението за неприложимост на заповедното производство е вярно,
но това не лишава кредитора от възможността да дири изпълнение по съдебен ред
по общия исков ред, за което е направил опит (сведение за това се съдържа в
съобщението за насрочената тръжна процедура, в което се твърди, че е било
образувано производство, което е прекратено). Този опит не би бил неуспешен,
ако се следват нормите на закона и искът е предявен пред компетентен съд.
Фактът, че длъжникът е регистриран в офшорна зона не е основание кредиторът да
се откаже да дири изпълнение. Ето защо съдът намира, че наличието на вреда,
която е резултат от неизпълнение на договорно задължение, произтичащо от
договор за банков кредит, няма за причина само и единствено неспазена процедура
по сключване на договора за банков кредит и договора за особен залог( ако се
приеме за доказана тезата на ищеца, че ответниците
при сключване на сделката са нарушили закона и вътрешните правила на банката за
кредитиране), функционално свързан с първата сделка, а и бездействието на
представляващите банка за периода
следващ настъпването на падежа. Това е така, тъй като сключването на договора и
липсата на достатъчно обезпечение не води по необходимост и закономерност до
настъпване на вреди за банката. Вредоносният резултат е обусловен и от липсата
на действия от страна на кредитора да се дири по съдебен ред удовлетворяване на
непогасеното чрез плащане вземане.
Съгласно
чл.154 ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения. Когато ищецът основава своите искания на
твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно
действие или бездействие на ответника, той следва да установи, че ответникът е
осъществил противоправното действие или бездействие
(неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между
поведението на ответника и вредите. Вината се предполага (чл.45 ал.2 ЗЗД) до
доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът
следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.
Не се
установява чрез пълно и главно доказване, че вредата в размер на посочената в
исковата молба сума от 380 000 евро е в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на ответниците.
Т.е. останали са като неустановени твърдени от ищеца факти за наличие на
причинна връзка с установената вреда за банката в размер на претендираната
сума.
Ето защо за съда в този му състав претенцията с
правно основание чл.45 ЗЗД се явява недоказана и следователно неоснователна
предявена. Като такава тя следва да бъде отхвърлена.
По претенцията с правно основание чл.82 във връзка
с чл.79 ЗЗД.
Отграничението на този
вид отговорност се изразява в нейния намален обем и граници – чрез поставени от
законодателя критерии предвидимост на вредите към
момента на сключване на договори и обезвреда само
вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
Както е посочено и по- горе, между несъстоятелната
банка и ответници, през процесния
период от време е съществувала договорна връзка, регулирана от нормите на ЗЗД и
ТЗ, устава на банката и вътребанковите правила.
За да се ангажира тази отговорност следва да се
установи при пълно и главно доказване от страна на ищеца, че е налице вреда,
нейният размер, тази вреда и резултат от противоправното
поведение на другата страна в облигационната връзка, представляващо
неизпълнение на конкретно задължение, възникнало от сделката, която вреда и
била предвидима към момента на сключване на договора и се явява в пряка
причинно-следствена връзка с конкретната проявна форма на твърдяното неизпълнение.
Както е посочено по- горе по виждане на състава е
налице вреда за банката – под формата на загуба в размера на съдебно заявената
сума, тъй като вземането на банката е останало неудовлетворено поради липса на
плащане – доброволно или принудително.
Конкретно по иска с правно основание чл.240, ал.2 ТЗ във връзка с чл.82 и чл.79 ЗЗД.
С нормата на чл.240, ал.2 ТЗ се предвижда ангажиране отговорността
на членовете на съветите ( СД , УС и НС) на АД, които отговарят солидарно за вредите, които
са причинили виновно на дружеството.
За да се
ангажира отговорността по чл.240, ал.2 ТЗ е необходимо да е налице противоправно
поведение на член (членове) на управителния орган, вреда за
дружеството и причинна връзка между виновното
поведение и настъпилата вреда. Противоправното поведение може да се изразява
в нарушение на конкретни задължения, които възникват от сключения договор
за възлагане на управление, от устава на
дружеството или от закона, както
и в нарушаване на общото задължение по чл. 237, ал.
2 ТЗ за изпълнение
на функциите на член на
съвета с грижата на добър търговец
в интерес на дружеството и на всички акционери.
Ищецът твърди, че ответниците
са в неизпълнение на поетите с договорите за управление задължения.
Дори и да се приеме, че ответниците
са в неизпълнение на тези задължения (договорите са подписани от тях без да е
изпълнена процедурата по проучване и отпускане на кредита, съгласно правилника
на банката- без да се извърши финансово и икономически анализ на
дружеството-кредитополучател, липса на правен анализ на сделката и др.;
нарушено е изискването на полагане на грижата на добър банкер) и е налице
настъпил неблагоприятен за банката резултат, то не е налице основание за
ангажиране на имуществената им отговорност, поради това, че не е установена при
пълно и главно доказване причинно-следствената връзка между формите на
неизпълнение на договорните задължения от страна на ответниците
и вредоносния за банката резултат, както повелява нормата на чл.154 ГПК и в каквато
насока са дадените от съда указания на ищеца по реда на чл.146 ГПК.
Причинната
връзка е необходима положителна предпоставка за ангажиране на имуществената
отговорност на страната, на договорно основание. Вредата настъпва обикновено от
много фактори, които могат да бъдат човешко поведение или различни социални и
природни закономерности, но вредата всякога е пряка и непосредствена последица
от неизпълнението, тогава, когато то се явява необходимо и достатъчно условие
за нейното настъпване. Неизпълнението ще е необходимо условие за настъпване на
вредата, когато без него тя не би настъпила и ще е достатъчно условие за
нейното настъпване, само тогава, когато неизпълнението се явява
достатъчно за настъпване на вредата при обичайното стечение на
обстоятелствата, когато вредата е типичен
и закономерен резултат от неизпълнението.
Както
е посочено по- горе не само евентуалното неизпълнение на ответниците
е причина за настъпване на неблагоприятния за банката резултат, но и други
човешки фактори и неизпълнение на задължения от страна на други участници в
процеса на подготовка и в самото кредитиране. Ето защо и този иск се явява
недоказан, поради което и неоснователно
предявен и като такъв подлежи на отхвърляне, както в хипотеза за ангажиране при
условията на пасивна солидарност на имуществената отговорност на ответниците, дата и в условията на разделност.
При извод на
съда за неоснователност на исковете, съгласно чл.78, ал.3 вр.
с чл.57, ал.6 ЗБН държавната такса, дължима
за разглеждането им, следва да
бъде събрана от масата на
несъстоятелността на
"КТБ " АД(н) в размер на 29 728,62лева.
При изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
синдика на „К.Т.Б.“ АД (н), ЕИК ******, против Г.П.Х., ЕГН **********
и А.М.П., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***, Специализиран
наказателен съд, обективно съединени, при условията на евентуалност искове с
правно основание чл.45 ЗЗД, съединен с иск по чл.82, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.240, ал.2 ТЗ в условия на пасивна солидарност и в при разделност, за заплащане на обезщетение в размер на
380 000 евро(триста и осемдесет хиляди евро), представляващи вреди,
нанесени на несъстоятелната банка, настъпили в резултат на извършен от ответниците деликт в качеството им на бивши администратори на банката при
сключване на договор за банков кредит от 10.05.2012 година с „Р.О.“ С.А.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното и плащане; при условие на евентуалност ответниците
да бъдат осъдени да заплатят на несъстоятелната банка посочената сума,
представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в резултата
на неизпълнение на договорните им задължения, в качеството им на бивши
администратори на банката, при условията на пасивна солидарност, респ. при разделност – всеки да заплати по 190 000 евро, при
сключване на посочения по- горе договор за банков кредит, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното и заплащане,
поради тяхната НЕОСНОВАТЕЛНОСТ.
На основание чл.78, ал.3 във връзка с чл.57,
ал.6 ЗБН, ОСЪЖДА, масата на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД (н),
ЕИК ******, да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 29 728,62лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: