РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Самоков, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно
дело № 20211870200247 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„А.” ЕООД, гр. С., обжалва Наказателно постановление №.., издадено на
19.04.2021 г. от директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област”, гр. С., с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност,
алтернативно – за изменението му чрез намаляване на наложената
имуществена санкция до законоустановения неин минимален размер.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява и не заявява
допълнително становище по жалбата.
Въззиваемата страна, чрез пълномощника си Е. А. – началник на отдел
„АИПО“ в Дирекция „Инспекция по труда С. област“, оспорва жалбата и в
хода на съдебните прения заявява становище за нейната неоснователност,
поради което моли обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН (в редакция до ЗИДЗАНН, обн.
ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г.).
Жалбата е подадена от легитимирано лице против подлежащо на
обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП).
Обстоятелството, че на запазения пощенски плик, с който жалбата е подадена
по пощата чрез административно-наказващия орган, не личи ясно датата на
пощенското клеймо, не може да обоснове извод във вреда на жалбоподателя,
че срокът за подаването й, установен в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, е пропуснат. По
тези съображения съдът приема жалбата за допустима.
По съществото на жалбата съдът намира следното:
В административно-наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
накърняване на правото на защита на наказаното лице. АУАН съдържа всички
реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и при съставянето и връчването му
са спазени разпоредбите на чл. 40, ал. 1, съответно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За
установено нарушение на Кодекса на труда (КТ) против жалбоподателя е
издадено НП в законоустановения срок от компетентен орган съгласно т. 4 от
представената Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на
ИА „Главна инспекция по труда”, без то да съдържа нови фактически
обстоятелства, против които в административно-наказателното производство
наказаното лице да не е могло да се защитава.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по
несъмнен начин, че при проверка, извършена на 11.02.2021 г. в стопанисван
от жалбоподателя обект – ресторант „П.”, находящ се на адрес гр. С., ул. „Т.”
№ ..и на 19.02.2021 г. в дирекция „Инспекция по труда С. област”, гр. С. за
приключване на проверката по документи, е установено, че жалбоподателят, в
качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на КТ, не е изпълнил принудителна административна мярка -
задължително за изпълнение предписание № 3, дадено от контролен орган с
протокол № ПР 2034826 от 07.12.2020 г. за извършена проверка, а именно
„Работодателят да спази задължението си във връзка с контрола за
спазване на трудовото законодателство, а именно в обекта да държи на
разположение на контролните органи екземпляр от правилника за
вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на
2
работното време и организацията на работа, съгласно разпоредбата на чл.
403а, ал. 1 от КТ”, като не е представил изискания при проверката на място в
обекта на 11.02.2021 г. график за работа за м. февруари 2021 г.
Задължението на жалбоподателя като работодател по смисъла на § 1, т. 1
от ДР на КТ да държи на разположение на контролните органи в обекта
документи, свързани с разпределението на работното време и организацията
на работа, произтича от разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ, поради което
неизпълнението му е нарушение на трудовото законодателство. С цел
отстраняване на това нарушение задължението по чл. 403а, ал. 1 от КТ
изрично и конкретно е било вменено на жалбоподателя със задължително
предписание № 3 от протокол № ПР 2034826 от 07.12.2020 г. за извършена
проверка в периода 26.11.2020 г. - 07.12.2020 г.
Протоколът, в който е обективирано това предписание, е съставен от
контролни органи за спазване на трудовото законодателство – К. К. и Г. Г.,
двете на длъжност „главен инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“ и А. К. и А. З., двамата на длъжност „старши инспектор“ в
същата администрация. Протоколът е връчен на управителя на дружеството-
жалбоподател на 07.12.2020 г. Срокът за изпълнение на предписанието, т. е.
за привеждане на дейността на дружеството-жалбоподател в съответствие с
предписанието, е 08.12.2020 г.
Установява се от показанията на св. К. К. – актосъставител, на длъжност
„главен инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, че
при последваща проверка на място, извършена на 11.02.2021 г. в
стопанисвания от жалбоподателя обект е имало заети работници и вместо
график за работа на работещите в обекта за текущия месец февруари 2021 г.,
на контролните органи била представена непопълнена таблица. Съдът
кредитира показанията на св. К., тъй като същите са логични,
безпротиворечиви и се подкрепят от съдържанието на съставената в деня на
проверката на място в обекта призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК (л. 16-17 от
делото), в която изрично е посочено, че графикът за работа за м. февруари
2021 г. не е попълнен.
Не може да се приеме, че с представянето на контролните органи на
непопълнена таблица, търговското дружество – жалбоподател, в качеството
си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е изпълнило
3
задължението си да държи в обекта на разположение на контролните органи
график за работа на работещите в обекта за период, в който попада денят на
проверката, а такъв график безспорно представлява документ, свързан с
разпределението на работното време и организацията на работа в обекта. Това
обосновава извод, че жалбоподателят не е изпълнил задължителното
предписание № 3 от протокол № ПР 2034826 от 07.12.2020 г. за извършена
проверка в периода 26.11.2020 г. - 07.12.2020 г., препис от който му е връчен
на 07.12.2020 г.
Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ задължителното предписание, дадено
на работодателя от контролните органи на инспекцията по труда за
отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, е вид
принудителна административна мярка.
Ето защо неизпълнението на задължителното предписание № 3 от
протокол № ПР 2034826 от 07.12.2020 г. за извършена проверка в периода
26.11.2020 г. - 07.12.2020 г. е съставомерно от обективна страна като
административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.
Обясненията на управителя на търговското дружество – жалбоподател,
обективирани в дадено от него сведение от 19.02.2021 г. (л. 18), за причините
поради които при проверката на 11.02.2021 г. на контролните органи не е
представен график за работа за м. февруари 2021 г., са нелогични, голословни
и в крайна сметка – неотносими към предмета на доказване по делото. Всеки
график може да търпи промени по различни причини, но това не означава, че
тези причини оправдават несъществуването му, нито непредставянето му на
контролните органи.
Имуществената отговорност на търговското дружество – жалбоподател е
обективна, поради което въпросът относно виновното извършване на
нарушението не се обсъжда от съда.
За административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ административно-
наказващият орган е наложил на жалбоподателя предвидената в тази
разпоредба имуществена санкция като я е индивидуализирал в размер 2000
лв., който е под средния, но и значително над минималния в законовия
диапазон от 1500 лв. до 10000 лв. В разрез чл. 27, ал. 2 от ЗАНН
административно-наказващият орган не е взел предвид наличието на
смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства – при проверката
4
на място в обекта на 11.02.2021 г. е установено, че там е на разположение на
контролните органи правилник за вътрешния трудов ред, чието наличие в
обекта също е било предмет на предписание № 3 от протокол № ПР 2034826
за извършена проверка в периода 26.11.2020 г. - 07.12.2020 г., както и е
пренебрегнал липсата на отегчаващи отговорността на жалбоподателя
обстоятелства – по делото не се установява към датата на установяване на
нарушението дружеството-жалбоподател да е било санкционирано с влязло в
сила наказателно постановление за друго нарушение на трудовото
законодателство, нито се установяват други отегчаващи обстоятелства. При
наличието на съществено смекчаващо отговорността на жалбоподателя
обстоятелство и при липсата на каквито и да било отегчаващи отговорността
му обстоятелства съдът счита, че на жалбоподателя следва да бъде наложена
имуществена санкция за административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ в
минималния предвиден в закона неин размер, а именно 1500 лв., който е
справедлив и е от естество да постигне целите на такава санкция спрямо
нарушителя.
Ето защо обжалваното НП следва да бъде изменено като размерът на
наложената на жалбоподателя имуществена санкция за административно
нарушение, за което е санкциониран, следва да бъде намален от 2000 лв. на
1500 лв.
Не са налице предпоставките за квалификация на нарушението като
маловажно по смисъла на специалната разпоредба на чл. 415в, ал. 1 от КТ.
Тези предпоставки са: 1/. нарушението да е отстранено веднага след
установяването му по реда на КТ и 2/. от нарушението да не са произтекли
вредни последици за работници и служители. От показанията на свидетелката
К. се установява, че жалбоподателят е представил график за работа за м.
февруари 2021 г. едва при приключване на последващата проверка (т. е. на
19.02.2021 г. – датата на съставяне на протокол № ПР 2105540 за извършена
проверка). Вярно е, че извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 415,
ал. 1 от КТ се изразява в неизпълнение на задължително предписание същият
да държи в обекта график за работа на работещите в обекта за м. февруари
2021 г., за да е на разположение той на контролните органи във връзка с
контрола за спазване на трудовото законодателство, но с представянето
именно на този документ на тези органи в хода на проверката 8 дни след
установяването на липсата му в обекта, нарушението не може да се счита
5
отстранено веднага след установяването му. Представянето до приключване
на проверката на други документи, липсващи в обекта при започването й,
които имат трайно действие във времето, като напр. правилник за вътрешния
трудов ред, евентуално би могло да се счете като отстраняване на
нарушението веднага след установяването му, но конкретният случай не е
такъв. Графикът за работа изчерпва действието си с изтичане на периода, за
който се отнася и това, че такъв е липсвал при проверката на място, а е
представен 8 дни по-късно, сочи че той е съставен единствено с цел по-
благоприятно третиране на жалбоподателя в административно-наказателното
производство, тъй като такъв график с лекота може да се състави за 8 дни,
още повече – след като 2/3 от периода, за който се е отнасял, е бил изтекъл.
Посочените предпоставки по чл. 415в, ал. 1 от КТ за квалификация на
нарушението като маловажно са кумулативни, поради което при отсъствието
на първата от тях е безпредметно обсъждането на втората – дали от
нарушението са произтекли вредни последици за работници и служители.
Предвид изхода на делото и съобразно Тълкувателно решение № 3 от
08.04.1985 г. по н. д. № 98/1984 г. на ОСНК на ВС на НРБ, което не е обявено
за изгубило сила, на жалбоподателя не се следват разноски, а и същият не
претендира такива, нито доказва извършването им. Посоченият тълкувателен
акт визира реално извършените в производството разноски, а за
юрисконсултското възнаграждение, което се присъжда с оглед изхода на
делото е приложим чл. 143 от АПК по силата на препращащата разпоредба на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (в редакцията й, обн. ДВ, бр. 94/2019 г., действаща към
датата на приключване на съдебните прения в настоящото производство).
Именно тези приложими разпоредби не установяват право на въззиваемата
страна за разноски в случай на изменение на НП. Поради това и независимо,
че ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител е направил
искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, такива
не му се присъждат. Отговорността за разноски не е същински предмет на
делото, поради което при извод, че на страните не следва да се присъждат
разноски, съдът не се дължи изричен диспозитив за отхвърляне на искане на
някоя от тях в тази насока.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
6
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № .., издадено на .. г. от директора
на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”, гр. С., с което на
основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда на „А.. .” ЕООД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г.. Р.” № .., е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер 2000 лв., като НАМАЛЯВА размера
на наложената му ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 2000 лв. на 1500 лв.
(хиляда и петстотин лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-област в 14-дневен срок от съобщенията до
страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
7