№ 46
гр. Г.Т., 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на петнадесети април през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Динко М. Динков
при участието на секретаря Марияна В. Димова
като разгледа докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело №
20233220100451 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „Й.Б.” ЕАД ЕИК*** със седалище и адрес на
управление гр. С., п.к.1766, ж.к.“М.“№4, бизнес парк С., сграда 6, чрез
пълномощник адв. С. В. М. с адрес за призоваване гр. С., район „О.“, ул.
„Б.К.“ №5, вх.А, ет.4, ап.14 срещу Г. Ю. Р. ЕГН ********** с адрес гр. Г.Т.,
ул. „К. “ №20.
Предявено е искане да бъде признато за установено по отношение на
ответника съществуването на вземането на ищеца в общ размер на сумата от
832, 80 лв., която сума включва следните парични суми : сумата от 86, 83 лв.,
дължима за период от 5.10.2021г. до 4.11.2021г.; сумата от 114, 53 лв.,
дължима за период от 5.11.2021г. до 4.12.2021г.; сумата от 101, 94 лв.,
дължима за период от 5.12.2021г. до 4.01.2022г., представляваща незаплатени
месечни абонаментни такси, използвани услуги по Договори за мобилни
услуги от 2.09.2020г. и 17.05.2021г. с абонатни номера +359*********,
+359*********, 35989976425 и +359********* и сумата от 529,52 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратени договори за мобилни
услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се сторените разноски по делото, както и разноските в
1
заповедното производство.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението
ответникът, чрез назначен от съда особен представител, изпратил писмен
отговор на исковата молба. Намира исковете за допустими и частично
основателни. Оспорва изцяло паричната претенция за неустойка, като се
позовава на неравноправни клаузи по ЗЗП.
С исковата молба са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.422,ал.І от ГПК, във вр. с чл.342 от ТЗ във вр. с чл.79, чл.86 и
чл. 92 от ЗЗД. Исковете са допустими.
От приложените по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка: Страните по делото са сключени три
договора за мобилни услуги с предпочетени номера от 2.09.2020г., като
ответницата е абонат на ищеца-доставчик на мобилни услуги.По eдин от
договорите ответницата закупила от ищеца на преференциална цена
устройство DRIVEI CAR TRACKER. На 24.09.2020г. ответницата сключила с
ищеца договор с предпочетен номер, като с договора закупила мобилно
устройство HUAWEI.
Ищецът, в качеството си на оператор на мобилни мрежи, е поел задълженията
си по договора, като е издавал съответните фактури за всеки месец от
посочения период, които отразяват ползваните от ответника мобилни услуги.
Във фактурите е описана информация с отброяване на минутите на
провежданите от ответника телефонни разговори, брой текстови съобщения.
Посочени са уговорените от страните отстъпки по тарифен план, като е
извършено необходимото приспадане от общия размер на начислените
суми.След като констатирал неизпълнение по задълженията по договорите
ищецът издал обща фактура за дължими парични суми за предходни периоди,
като във фактурата са начислени и неустойки. По делото е приложена
фактура от 5.03.2022г. в общ размер на сумата от 832.82 лв. със срок за
плащане 15 дни от датата на издаването.
Поради неизпълнение на задълженията на ответницата по договорите ищецът
прекратил еднократно договорите.
За претендираните парични суми, ищецът провел заповедно производство по
реда на чл.410 от ГПК. По ч.гр.дело№ 323/2023г. на РС Г.Т. срещу
ответницата била издадена съответната заповед за изпълнение по реда на
2
чл.410 от ГПК.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по процесните договори,
като предоставило на потребителя договорените мобилни услуги, както и
мобилните устройства по предвидената в договорите цена. Изискуемостта по
договорите за предоставени мобилни услуги е възникнала на посочените
дати, срокът за плащане по всяка една от процесните фактури, съответно 15
дни от датата на издаването на общата фактура -5.03.2022г. По делото не са
приложени доказателства от ответницата, установяващи плащания по
издадената фактура. Поради това ответницата не е изпълнила задълженията
си по договорите за мобилни услуги, съобразно разпоредбата на чл.79 от ЗЗД,
поради което дължи на ищеца сумата в общ размер на 303.30 лв.,
представляваща използвани мобилни услуги, месечни абонаментни такси.
Относно претендираната от ищеца неустойка в размер на сумата от 529. 52
лв., поради предсрочно прекратяване на договорите от страна на ищеца,
поради неизпълнение на задълженията, съдът намира следното:
Предвидената неустойка в договора служи за обезпечение за изпълнение на
поетото договорно парично задължение и представлява гаранция по
обезщетението на вредите от неизпълнението на договора. В случая обаче
размерът на търсената неустойка е несъизмерима с уговорената неустойка в
размер на три стандартни месечни такси по всеки един от четирите договора,
като не са съобразени промоционалните и пакетни отстъпки, които са
приложими по конкретните споразумения, при което неустойката е в по-
висок размер отколкото ответницата би платила при реална доставка и
потребление на услугите за процесния времеви период.
Поради това уговорената неустойка противоречи на добросъвестността и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на мобилния
оператор и абоната. Така същата надхвърля присъщите ѝ функции,
предвидени в закона и се явява нищожна.
Освен това за да възникне правото на ищеца да претендира неустойка е
необходимо да е уведомил ответницата за едностранно прекратяване на
договорите по нейна вина. По делото липсват доказателства изявлението на
ищеца за едностранно прекратяването на договорите да е достигнало до
3
ответницата. Предвид тези обстоятелства претенцията на ищеца за
присъждане на неустойка в размер на сумата от 529.52 лв. е неоснователна.
Предвид изложеното, съдът намира предявените искове на основание
чл.422,ал.І от ГПК, във вр. с чл.79, чл.86 от ЗЗД за основателни и доказани в
общ размер сумата на 303.30 лв., представляваща използвани мобилни
услуги, месечни абонаментни такси.
В останалата си част за сумата от 529, 52 лв., представляваща неустойка
исковата претенция е неоснователна по посочените съображения и подлежи
на отхвърляне в тази си част.
Ищецът претендира сторените по делото разноски в настоящото исково
производство и в заповедното производство в общ размер на сумата от 1 410
лв. В случая исковата претенция е частично уважена, поради което
разноските на ищеца следва да бъдат присъдени съобразно уважената част на
иска в размер на сумата от 356, 15 лв.
С оглед на изложеното съдът :
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на ответницата Г. Ю. Р. ЕГН
********** с адрес гр. Г.Т., ул. „К.“ №20 съществуването на вземането на
ищеца „Й.Б.” ЕАД ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр. С.,
п.к.1766, ж.к.“М.“№4, бизнес парк С., сграда 6, чрез пълномощник адв. С. В.
М. с адрес за призоваване гр. С., район „О.“, ул. „Б.К.“ №5, вх.А, ет.4, ап.14
в общ размер на 303, 30 лв., която сума включва следните парични суми:
сумата от 86, 83 лв., дължима за период от 5.10.2021г. до 4.11.2021г.; сумата
от 114, 53 лв., дължима за период от 5.11.2021г. до 4.12.2021г.; сумата от 101,
94 лв., дължима за период от 5.12.2021г. до 4.01.2022г., представляваща
незаплатени месечни абонаментни такси, използвани услуги по Договори за
мобилни услуги от 2.09.2020г. и 17.05.2021г. с абонатни номера
+359*********, +359*********, 35989976425 и +359*********, поради което
осъжда ответницата да заплати на ищеца посочената парична сума, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение-27.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
Отхвърля предявения иск от Й.Б.” ЕАД ЕИК*** със седалище и адрес
4
на управление гр. С., п.к.1766, ж.к.“М.“№4, бизнес парк С., сграда 6 срещу Г.
Ю. Р. ЕГН ********** за признаване на съществуване на вземането в размер
на сумата от 529, 52 лв., неустойка за предсрочно прекратени договори за
мобилни услуги.
Осъжда Г. Ю. Р. ЕГН ********** да заплати на „Й.Б.” ЕАД ЕИК*** със
седалище и адрес на управление гр. С., п.к.1766, ж.к.“М.“№4, бизнес парк С.,
сграда 6 сумата от
356, 15 лв., сторени разноски по заповедното производство по и в
настоящето исково съдебно производство, съобразно уважената част на
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
5