Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 24.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети
юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ:
Силвана Гълъбова
Любомир
Игнатов
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№2777 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение №913/04.01.2020г., постановено по гр.дело №19520/2019г. по описа на
СРС, ГО, 170 с-в, е отхвърлен предявения от З.„А.Б.“АД с ЕИК******** против З.„О.“АД
с ЕИК******** иск с правно основание чл.411 КЗ за сумата от 3144,79лв. (с
включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева)- размер на
невъзстановеното обезщетение и обичайни разноски за щети по л.а."Форд“ с ДК№********,
причинени при ПТП на 21.12.2016г. като погасен поради плащане в хода на
процеса. Ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл.86, ал.1 ГПК
сумата от 66,39 лева- законна лихва върху главницата за периода от датата на
подаване на исковата молба 03.04.2019г. до датата на плащането 17.06.2019г.,
като искът за мораторна лихва е отхвърлен за сумата от 255,08 лева и за периода
от от 15.06.2018г. до 03.04.2019г. Ищецът е осъден да заплати на ответника 100
лева юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението в частта с която е отхвърлен предявения иск с
правно основание чл.86 от ЗЗД, е подадена в законоустановения срок по чл. 259,
ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца. Жалбоподателят поддържа, че ответникът е
имал възражения само относно представянето на част от необходимите документи в
оригинал, но не е заявил че тези документи изобщо не са представени. Твърди, че
в изпратената от него покана протоколът за ПТП е индивидуализиран с номер и
дата, тоест- очевидно е приложен. Твърди също така, че съгласно КЗ няма
задължение да представя документите по щетата в оригинал. Ето защо моли
решението на СРС да бъде отменено, а предявеният иск с правно основание чл.86
от ЗЗД- уважен изцяло. Претендира пълния размер на направените по делото
разноски.
Ответникът
по жалбата и в производството пред първата инстанция З.„О.“АД, в попадения в
срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Излага
подробни съображения в унисон с мотивите на първостепенния съд. Претендира юрисконсултско
възнаграждение във въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното:
Претенцията
на ищеца се основава на разпоредбата на чл.411, ал.1 ГПК, съгласно която в
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. В изр.2 на същата разпоредба е посочено, че застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност".
В
разпоредбата на чл.412, ал.1 от КЗ са определени необходимите условия и
документи при предявяване на регресната претенция- прилагане към претенцията на
доказателствата, с които разполага, в това число доказателства за
удостоверяване на пътнотранспортно произшествие в случаите на застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно ал.2 на чл.412 КЗ, когато застрахователят по имуществената застраховка не е представил всички
доказателства или когато са необходими допълнителни доказателства за
установяване на основанието или размера на вредата, необходимостта от които не
е могла да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията,
застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" има право да
ги поиска в срок до 45 дни от датата на завеждане на претенцията, като за
случая се прилага съответно чл.106, ал.5 от КЗ (не се допуска изискване на
доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга (съответно в
случая- застрахователят по имуществената застраховка) не може да се снабди
поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност
за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена разумна
преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера
на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по
уреждане на претенцията.
Видно
от представената от ищеца покана за доброволно изпълнение по горепосочената щета
(л.25 от първоинстанционното производство), с нея са представени на ответника
копия от уведомление за щета, застрахователна полица, опис на щети и документ
за платено обезщетение. Липсва отбелязване за представяне на протокол за ПТП
или снимков материал на увреденото МПС. В съответствие с горепосочената
разпоредба на чл.412 КЗ ответникът с писмо от 11.06.2018г. е изискал от ищеца
да представи в оригинал протокол за ПТП, калкулация, оригинална фактура и
снимков материал. Действително в нормативната уредба липсва изискване за
представяне на тези документи в оригинал. По делото обаче не са представени
доказателства за представянето им в копие на ответника. Не може да бъде
възприета тезата на ищеца, че доколкото искането на ответника е за представяне
на протокола и фактурата в оригинал, от това може да се направи извод че същите
са представени в копие. Следователно ответникът не е изпаднал в забава до
датата на подаване на исковата молба , тъй като не се установява ищецът да му е
представил всички необходими документи за преценка на основателността и
евентуалното удовлетворяване на регресната претенция съгласно чл.412 от КЗ.
По
така изложените съображения въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното решение- потвърдено като правилно.
При
този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. на ответника по
жалбата следва да бъде присъдено възнаграждение за защита от юрисконсулт в
размер на 50 лева, което настоящият състав намира за съобразено с ниската фактическа
и правна сложност на спора.
На
основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№913/04.01.2020г., постановено по гр.дело №19520/2019г. по описа на СРС, ГО,
170 с-в в обжалваната му част.
ОСЪЖДА З.„А.Б.“АД с ЕИК******** да заплати на З.„О.“АД с ЕИК******** сумата от 50 лв. (петдесет
лева)- възнаграждение за защита от юрисконсулт във въззивната инстанция.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/