Р Е Ш Е Н И Е
№….........../15.07.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 9320 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „В.и к.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу Л.Н.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, обективно
кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 211, 56 лв., представляваща ½ част от дължимата
главница в общ размер на 423,13 лв. за стойността на ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 27.07.2016 г. до 28.03.2019 г. за
обект на потребление с абонатен № ***, находящ се в
гр. Варна, ж.к. ***, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 17.04.2019
г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 23,78 лв., представляваща ½ част от
дължимото обезщетение за забава в общ размер на 47,56 лв., начислено за периода
от 25.09.2016 г. до 11.04.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5946/2019 г. по
описа на Районен съд - Варна.
По твърдения в исковата молба, ответницата
Л.Н.С. и Ц. Н.С. били наследници на Е.Г.Г.– С.,
починала на 10.01.2017 г., която била собственик на водоснабден имот, находящ
се в гр. Варна, ж.к. ***, за който е
разкрита партида с абонатен № ***. В периода от 27.07.2016 г. до 28.03.2019 г.
в имота били ползвани ВиК услуги на обща стойност
423, 13 лв., които не били заплатени, и върху които се дължала мораторна лихва
в размер на 47, 56 лв., начислена за периода от 25.09.2016 г. до 11.04.2019 г.
Поради неплащането на дължимите суми за главница и лихва, ищцовото
дружество се снабдило със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
5946/2019 г. по описа на РС-Варна срещу Л.С. и Ц. С., с която било разпоредено
всеки от длъжниците да заплати разделно на „Водоснабдяване и канализация Варна”
ООД половината от неизплатените суми, съобразно обема на притежаваните от всеки
от длъжниците ½ идеална част от правото на собственост върху обекта на
потребление, а именно главница от 211,56 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 17.04.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и обезщетение за забава от 23,78 лв. Срещу заповедта за
изпълнение Л.С. подала възражение, а Ц. С. уведомила ищцовото
дружество за извършен от нея отказ от наследството на нейната майка Е.Г.-С.,
поради което ищецът предявил иск само по отношение на възразилия длъжник
(настоящ ответник).
По изложените съображения по същество моли да бъде прието за установено в
отношенията между страните съществуването на вземанията срещу ответницата за
главница и обезщетение за забава по издадената заповед за изпълнение и
претендира сторените в заповедното и в исковото производство разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител юрк. П.В., поддържа исковата молба и обективираното в нея
искане и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответницата депозира отговор на исковата молба, в който излага становище
за неоснователност на предявените искове. Излага, че срещу наследодателя й Е.Г.-С.
били водени и други производства за незаплатени ВиК
услуги, въз основа на които били образувани изпълнителни дела, както и че са извършени
частични плащания в полза на ищцовото дружество.
В открито съдебно
заседание ответницата се явява лично, като поддържа депозирания отговор.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните е, че процесният обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ж.к. ***, е придобит от Н.Л.С. и Е.Г.Г.-С. по силата на договор за покупко-продажба от
16.05.1983 г., сключен по време на техния брак. Същото се потвърждава и от
приобщения договор (л. 112). Страните не спорят още, че имотът е водоснабден,
както и че за него при ищцовото дружество е разкритата
партида с абонатен № ***.
От приложените удостоверения за наследници (л. 38 и 117)
се изяснява, че Н.Л.С. е починал на 21.10.1995 г. и е оставил за законни
наследници преживялата му съпруга Е.Г.Г.-С. и двете
им деца Ц. Н.С. и Л.Н.С.. След смъртта на Е.Г.Г.-С.
на 10.01.2017 г. нейни наследници по закон са дъщерите й.
Видно от приобщените съдебни удостоверения по ч.гр.д. №
3256/2017 г. на РС-Варна (л. 39) и ч.гр.д. № 11368/2019 г. на РС-Варна (л.
116), Ц. Н.С. се е отказала от наследството на всеки от нейните родители.
От съдържанието на
приобщената справка за недобора на частен абонат № *** (л. 36) се установява,
че при ищеца са отчетени неизплатени задължения на абоната за главница от
423,13 лв. по издадени фактури в периода 25.08.2016 г. – 29.03.2019 г. за
консумирана вода за отчетен период от 27.07.2016 г. до 28.03.2019 г., както и законна
лихва от 47,56 лв., начислена върху съответните главници от датата на техния
падеж до 11.04.2019 г. Изяснява се още, че за отчетния период 27.07.2016 г. – 19.12.2016
г. е налице отчитане на фактурираните ВиК услуги по
показания на измервателния уред (с посочени в справката стойности на стар и нов
отчет), а за периода 30.03.2017 г. -
28.03.2019 г. е извършено служебно начисляване на сумите по издадените
фактури (с посочени в справката нулеви показания за стар и нов отчет). За отчетния период от
19.12.2016 г. до 30.03.2017 г. е издадена една фактура №**********/31.03.2017
г. на стойност 10,18 лв., като старото показание е посочено „1313“, а ново –
„0“.
За установяване на реалното доставяне и потребяване на ВиК
услуги в процесния период ищцовото дружество е
представило карнети по партида с абонатен № *** (л. 69
и 70) за извършени отчитания през времето от 24.02.2016 г. до 28.03.2019 г. За
периода 24.02.2016 г. – 19.12.2016 г. в карнетите са
отразени показанията на водомера и консумираната вода в кубични метри,
представляваща разлика между отразените от инкасатора показания в деня на
съответното отчитане и показанията, отразени при предходния отчет. След
последния отчет на 19.12.2016 г. в графата за забележка е отразено „починала“,
като следващия отчет е вписан на дата 30.03.2017 г. със забележка „12 не
отваря“. За периода от 30.03.2017 г. до 28.03.2019 г. не са снемани показанията
от измервателния уред, а в графата за това е отразено „средна консумация“ и до
27.02.2019 г. са начислявани служебно по 4 куб.м. вода месечно, а на 28.03.2019
г. - 5 куб. м. В карнетите са положени няколко
подписа в графата за потребител, последният от които е от дата 27.03.2018 г.
При съпоставка на отразените в карнетите
показания и тези, обективирани в справката за недобора на частния абонат, се
установява пълна идентичност на вписаните стойности за стар и нов отчет за
периода 27.07.2016 г. – 19.12.2016 г., респективно за фактурираното количество
вода, формирано като разлика между тях.
От страна на ищеца е ангажирано и уведомително писмо от 26.10.2016 г. (л.
71) за необходимост от подмяна на монтирания водомер в кухнята на обекта, за
който е разкрит абонатен № 1346283 (с отбелязване на буквата „к“ срещу този аб. номер в горния десен ъгъл на писмото), поради изтекла
валидност на метрологична проверка на индивидуалния водомер. Писмото е адресирано
до Е. С. и е удостоверено да е подписано лично от нея без
конкретно посочена дата на получаването. Налице са отбелязвания, че на
14.11.2016 г., 16.11.2016 г., 07.12.2016 г. и 16.01.2017 г. адресатът „не
отговаря“, а на 20.01.2017 г. е с „изключен телефон“. Съдържа се и предписание
от 03.02.2017 г. за начисляване на средна консумация по ОУ с посочен в писмото
1 бр. живущ на адреса.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.и к.” ООД (л. 5 и сл.), одобрени с решение №
ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР (л. 15), публикувани в централен и местен
ежедневник (л. 19-23). Приложени са и решения на ДКЕВР от 28.04.2017 г. (л. 24), 15.12.2017 г.
(л. 27) и от 28.04.2017 г. (л. 30) за ценообразуване на ВиК
услугите, предоставяни от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД.
От приетото и неоспорено от страните заключение на
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 94 и сл.) се установява, че общият размер на дължимата главница за ползвана вода по партида с абонатен
№ *** по издадените от ищцовото дружество фактури в
периода от 25.08.2016 г. до 29.03.2019 г. възлиза на 423,13 лв., а лихвата за
забава върху посочената главница, начислена от падежа на всяка фактура до
11.04.2019 г. – 47,56 лв. От експертното заключение се изяснява още, че
отразеният документално титуляр на партидата е Е.Г.Г.,
а от 31.10.2018 г. – Ц. Н.С., както и че по процесните фактури не са отразени
плащания.
От материалите по приобщеното ч.гр.д. № 5946/2019
г. по описа на Районен съд – Варна се установява, че въз основа на подадено на 17.04.2019
г. заявление от „В.и к.” ООД срещу
Л.Н.С. е издадена заповед № 3158/18.04.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Заповедта е
редовно връчена на длъжника (настоящ ответник) на 23.04.2019 г. и на 07.05.2019
г. същият е подал възражение по чл. 414 ГПК, в което е отразено, че начислените
суми са предхождани от предишни задължения, за които са заведени съдебни дела. Установителните искове за вземанията, предмет на оспорената
заповед, са предявени в указания на заявителя едномесечен срок по чл. 415, ал.
4 ГПК.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно
съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са
допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и
надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за
търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение
по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.
Предмет на предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните в оспорената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК вземания за главница за незаплатена консумирана вода по издадени от ВиК оператора фактури, както и лихва за забава. Съгласно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцовото
дружество е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието
на валидна облигационна връзка между него и ответника, реалното количество на
доставените ВиК услуги, отчитани и фактурирани по
предвидения в приложимите Общи условия ред, настъпила изискуемост на
вземанията, както и тяхната стойност, а, в случай че се касае за служебно
начислени количества - предпоставките за извършеното начисляване и
съответствието на фактурираната средна консумация с предвидената такава за
конкретната хипотеза на служебен отчет.
Според § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги „потребители“ са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост. Посочената легална дефиниция е залегнала и в чл. 2, ал. 1 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД (ОУ), одобрени с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на
ДКЕВР и приложими за исковия период от 2016 г. до 2019 г..
В настоящия случай се установява, че правото
на собственост върху процесния обект на потребление е придобито от Н.С.и Е.Г. -
С. в режим на съпружеска имуществена общност, като след смъртта им единствен
техен наследник е ответницата Л.С., предвид вписаните откази от наследство,
заявени от другия техен наследник Ц. С., които откази са произвели действие от
момента на откриване на наследството на починалите лица – арг.
от чл. 53 ЗН. Следователно именно Л.С. се явява длъжник на ищцовото
дружество за процесните вземания, като за начислените до смъртта на нейната
майка Е.Г. – С. през 01.10.2017 г. суми за главница и лихва същата отговаря
като неин наследник, придобил на основание чл. 60, ал. 1 ЗН включените в
наследствената маса имуществени задължения до размера на притежаваните приживе от
майка й права в съсобствеността върху процесния обект (общо 3/4 ид.ч., от които ½ ид.ч.
придобити от прекратената през 1995 г. със смъртта на Н.С.СИО върху вещта и
¼ ид.ч. като негов наследник), както и в лично
качество – като собственик на останалите ¼ ид.ч.
от имота, придобити по наследство от баща й Н.С., а след 01.10.2017 г. до края
на исковия период ответницата отговаря като едноличен собственик на обекта,
придобит по наследство от родителите й, респ. като потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ЗРВИКУ и чл.
2, ал. 1 от ОУ.
Редът и начинът на
измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на
количествата отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в разпоредбите на
Глава ІІІ от ОУ, както и в тези на Глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, обн. ДВ,
бр. 88 от 8.10.2004 г. (Наредба № 4).
Според приложимата
нормативна уредба изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер,
монтиран на водопроводното отклонение от ВиК
оператора и/или в имотите на потребителите (чл. 22 от ОУ), като на отчитането
на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с
данните в отчета (чл. 23, ал. 4 от ОУ). Доставянето на питейна вода и/или
отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено
посредством монтираните водомери, за което ВиК
операторът издава ежемесечни фактури, дължимите суми по които потребителите са
длъжни да заплащат в 30-дневен срок след датата на фактуриране (арг. от чл. 32 и чл. 33 от ОУ).
От обсъденото
съдържание на приобщените карнети е видно, че
последно положеният подпис в графата за потребител е от дата 27.03.2018 г.
Доколкото автентичността на карнетния лист,
представляващ частен свидетелстващ документ, не е оспорена от ответната страна,
съдът приема, че документът е подписан от абоната или негов представител, с
което са приети начислените до тази дата количества вода, респ. същите са
реално доставени и потребени в процесния период от
27.07.2016 г. до 27.03.2018 г.
От събраните писмени
доказателствени средства (карнети, уведомително писмо
и справка за недобора на частен абонат) се изяснява, че за следващия период от
27.03.2018 г. до 28.03.2019 г. отчетът е извършван служебно поради изтекъл срок
на метрологична годност на измервателния уред, монтиран в кухнята на обекта, за
който е разкрита партидата с процесния абонатен № ***.
Според чл. 34а, ал.
1-3 от Наредба № 4 периодичните проверки на индивидуалните водомери като
средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в
сгради - етажна собственост, се извършват през 10 години по искане и за сметка
на потребителите, като резултатите от тях се удостоверяват със знаци по реда на
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
приета с ПМС № 239 от 2003 г. Ал. 4 от същата разпоредба предвижда задължение
на операторите да осигуряват комплексна услуга за сметка на потребителите,
която включва демонтаж на индивидуалните водомери, периодична проверка, монтаж
и пломбиране. Съгласно чл. 34а, ал. 5 когато длъжностно лице на оператора
установи потребители с непроверени индивидуални водомери при посочените
условия, срокът за извършване на периодична проверка на водомерите е три
месеца, след изтичането на който количеството изразходвана вода се начислява по
реда на чл. 39, ал. 6. Според чл. 39, ал. 6 във вр.
ал. 5 от Наредбата до поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна
собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един потребител
месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща по
6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател, които количества вода се завишават
всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател.
Аналогична уредба се
съдържа и в чл. 21 във вр. чл. 16, ал. 4 от ОУ,
предвиждаща отправяне на предписание на оператора до потребителя за извършване
на периодична проверка на непроверените индивидуални водомери след изтичане на
десетгодишния срок на тяхната метрологична годност, което предписание следва да
бъде изпълнено в тримесечен срок и при неизпълнение изразходваната вода се
начислява служебно по реда на чл. 25, ал. 8 и 10 от ОУ – по 6, респ. 5 куб.м за
всеки обитател със завишение от 1,0 куб. м на тримесечие.
За установяване
приложението на горепосочената методиката по делото е представено уведомително
писмо от дата 26.10.2016 г., в което е обективирано предписание на ВиК оператора във връзка с изтеклата метрологична годност
на индивидуалния измервателен уред. Преценявайки събрания доказателствен
материал в неговата съвкупност, настоящият съдебен състав приема, че писмото е
получено от адресата Е.Г. – С. на 26.10.2016 г. или най-късно на 28.11.2016 г.,
когато е подписано лично от нея (с неоспорен подпис на документа). Този извод
следва от факта, че на посочените дати идентични подписи са положени и върху картения лист (тоест получателят е открит на адреса), както
и от обстоятелството, че на 10.01.2017 г. лицето е починало. Следователно
тримесечният срок за изпълнение на предписанието е изтекъл през м. януари 2017
г. или м. февруари 2017 г. Дотогава абонатът е търсен многократно, но не е
открит (съгласно отбелязванията на уведомителното
писмо), поради което и от м. март 2017 г. е предприет служебен отчет, като начислените
количества вода от по 4 куб. м месечно (5 куб.м за м. март 2019 г.) не
надвишават нормативно установената средна консумация, регламентирана в
цитираните по-горе разпоредби. С този
ред за отчитане очевидно се е съгласила и ответницата, подписвайки карнета на
27.03.2018 г. Усведомеността й за направеното
предписание се потвърждава и от нейните изявления за наизправност
на водомера, направени в проведеното на 15.06.2020 г. открито съдебно заседание
по делото. В тях се съдържа и признание за реалното потребление на ВиК услуги в обекта, който тя твърди да обитава (л. 129 –
гръб).
Според чл. 33, ал. 2
от ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Следователно изискуемостта на процесното вземане за главница по всяка отделна
фактура е настъпила с изтичане на 30-дневен срок, считано от датата на
издаването й. Срокът а изпълнение е определен, поради което след изтичането му
длъжникът е изпаднал в забава – арг. от чл. 84, ал.
1, предл. първо ЗЗД.
Установено по делото
е, че фактурираните суми не за заплатени, от което следва, че на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за ответницата е възникнало и задължение за заплащане на законна
лихва върху стойността на всяка фактура за периода от деня, следващ 30-дневния
срок от издаването й, до заявения краен момент на начисляване на лихвата.
По изложените мотиви
съдът намира за доказани по основание предявените установителни искове за
главница и обезщетение за забава. Същите са доказани и по размер от представената
и неоспорена от ответницата справка за недобора на частен абонат, както и от
приетото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът,
на основание чл. 202 ГПК, кредитира като обосновано и правилно. От същите се
установява, че неизплатените задължения на абоната за консумирана вода в
процесния период възлизат на 423,13 лв., а лихвата за забава върху тях – на
47,56 лв., половината от които суми в размер на 211,56 лв. за главница и 23,78
лв. за лихва се претендират за заплащане от ответницата.
При това положение
исковете следва да бъдат изцяло уважени, като се приеме се установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото
дружество съдебно предявените суми за главница и лихва, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
17.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 385 лв., от които 75 лв.
за заплатена държавна такса (л. 47), 10 лв. за такси за два броя съдебни
удостоверения (л. 80 и 81), 200 лв. за депозит за вещо лице (л. 63) и 100 лв.
за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във
връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в размер на 37,50
лв. и същата сума следва да бъде възложена в тежест на ответницата, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответницата Л.Н.С., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ДЪЛЖИ на
ищеца „В.и к.” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, следните
суми: сумата от 211, 56 лв. (двеста
и единадесет лева и петдесет и шест стотинки), представляваща ½ част
от дължимата главница в общ размер на 423,13 лв. за стойността на ползвани и
неплатени ВиК услуги за периода от 27.07.2016 г. до
28.03.2019 г. за обект на потребление с абонатен № ***, находящ
се в гр. Варна, ж.к. ***, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
17.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 23,78 лв. (двадесет и три лева и седемдесет и осем
стотинки), представляваща ½ част от дължимото обезщетение за забава
в общ размер на 47,56 лв., начислено за периода от 25.09.2016 г. до 11.04.2019
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 5946/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД,
ОСЪЖДА Л.Н.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „В.и к.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 385 лв. (триста осемдесет и пет лева) за сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ;
ОСЪЖДА
Л.Н.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „В.и к.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 37,50 лв.
(тридесет и седем лева и петдесет стотинки) за сторените в заповедното
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ;
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: