ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 864
гр. Благоевград, 10.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20251200500676 по описа за 2025 година
съобрази следното:
„Ю.“ АД обжалва решение № 208 от 18.03.2025 г., постановено по гражданско
дело № 1576 от 2024 г. на Районен съд Благоевград, в отхвърлителните му
части. В жалбата се твърди, че въпросният съдебен акт е неправилен и
необоснован. Той бил постановен в нарушение на материалния закон,
процесуалните правила и трайната съдебна практика. Първоинстанционният
съд не разгледал подробно и съвкупно всички доказателства по делото. Той
неправилно разпределил доказателствената тежест и не указал за кои
обстоятелства следва да се представят доказателства. Между банката и А. Р. Р.
бил сключен договор за кредитен продукт, по силата на който ищецът, в
качеството на кредитодател, предоставил на ответника, в качеството на
кредитополучател, банков кредит под формата на кредитен лимит и му издал,
като средство за отдалечен достъп до средствата по кредитния лимит,
персонална и допълнителна кредитна карта. Съгласно чл. 1 от договора,
банката предоставила на картодържателя револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитен лимит, който се използвал за извършване на
платежни операции /трансакции/ с персонална кредитна карта Mastercard
Standart на картодържателя. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, разрешеният
кредитен лимит бил в размер на 1000 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1 от същия
1
договор, за използвания кредитен лимит картодържателят заплащал на
банката лихва, която се изчислявала при прилагане на фиксиран ГЛП,
възлизащ на 18,9. Всички дължими възнаграждения по договора се
начислявали и добавяли като задължения по кредитния лимит на картата през
съответния месечен отчетен период и се посочвали в месечното извлечение по
картата. А. Р. Р. подписал и декларация за присъединяване към
застрахователна програма „Защита на плащанията“ на държателите на
кредитни карти, издадени от „Ю.“ АД, и сертификат към групов
застрахователен договор. В сертификата било посочено, че застрахователната
премия е месечна и е в размер на 0,736 % от усвоения, но непогасен кредитен
лимит по кредитна карта към 28-мо число на съответния месец, като се
начислявала като задължение по нея. В размера на застрахователната премия
били включени и 2 % данък съгласно ЗДЗП. В представения като
доказателство по делото договор за кредит ясно и недвусмислено бил показан
начинът на формиране на ГПР по кредитната сделка. Процесният договор
отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Към него не следвало
да се включат дължимите от кредитополучателя суми по застрахователна
премия. Договорът за застраховка бил отделно съглашение между страните.
Застраховката не била задължителна и сключването на договора за кредит не
зависело от нейното наличие. Договорът за застраховка не бил задължително
условие за отпускане на кредита. Потребителят можел да прекрати
застраховката без каквито и да било последици за кредитното
правоотношение. В договора не били включени санкционни клаузи или
такива, предвиждащи изменение в условията по кредита, ако потребителят се
откаже от застраховката. При тази хипотеза застраховката не била част от
общия разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и не следвало да
се включва в ГПР. Заплащането на застраховка не съставлявало задължително
условие за получаване на кредита и с оглед на нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗПК,
това вземане на заемодателя не трябвало да се включи в размера на ГПР.
Твърдяната от съда недействителност не следвало да влече недействителност
на целия договор. Първоинстанционният съд изложил аргументи, основаващи
се на индиция за обстоятелства, които нито били подкрепени от
доказателствата по делото, нито били доказани от страна на ответника.
Договорът за кредит бил действителен. Капитализирането на просрочени
плащания не било неравноправна клауза и не водело до нищожност. В случая
2
нямало парично вземане по издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, въз основа на което банката да е капитализирала
начислените такси, лихви и комисионни, прибавяйки ги към главницата. Дори
това да представлявало неравноправна клауза, съгласно нормата на чл. 146, ал.
5 от ЗЗП, този тип договори можели да се прилагат в цялост и без тези клаузи,
доколкото се касаело всъщност единствено за математически пресмятания
относно размера на дълга, но не и изобщо за неговата дължимост по същество.
В извлечението се съдържала цялата необходима информация и в него нямало
изрично посочена такава досежно размера на дълга, основаваща се на
капитализирани просрочени плащания и как са олихвявани. Изложените от
районния съд мотиви относно капитализацията и липсата на установяване на
размера на претенцията били неоснователни. По делото било изслушано
заключение на ССЕ, като същото установявало по безспорен начин размера на
претенцията. По делото били представени доказателства във връзка с
редовното връчване на уведомленията и обявената предсрочна изискуемост.
Избраният адрес за кореспонденция бил постоянният и настоящ адрес на
кредитополучателя, посочен в заявлението за издаване на кредитна карта.
Ответникът изрично посочил, че адресът за уведомяване е настоящият му
адрес. Видно от справката, извършена от съдебния изпълнител и представена
по делото, процедурата по уведомяване била надлежно изпълнена. Вземането
за разноски за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост било
дължимо на основание чл. 45 от ЗЗДог, доколкото то представлявало
имуществени вреди /разходи/, които банката понесла в резултат на
неизпълнението от страна на ответника. Сключеният договор обективирал
ясно, разбираемо и достъпно съществените условия по кредита. Страната
имала възможност да се запознае със същите при проявено желание и грижа
към собствените си дела. Уговорените условия отговаряли на нормативните
изисквания и били съобразени със законовите разпоредби. В случая
заплащането на лихви било уговорено писмено, ясно и разбираемо, като била
посочена и началната дата на това задължение. При едностранчиво воден
процес и превратно тълкуване и разглеждане на приложените по делото
писмени документи, първоинстанционният съд постановил решение при
съществени процесуални нарушения. Неправилно била разпределена
доказателствената тежест. Липсвали указания към ищеца за кои обстоятелства
не сочи доказателства. В тази връзка се моли да бъде дадена възможност на
3
банката да представи във въззивното производство стандартния формуляр,
изискващ се по чл. 5, ал. 2 от ЗПК и съдържащ преддоговорна информация,
както и доказателства за реалното сключване на застрахователен договор със
застрахователя и за изплащането на дължимата премия. Иска се отмяна на
решението в атакуваните му части и уважаване на предявените претенции.
Претендират се разноски.
Представен е отговор на жалбата, подаден от адвокат М. Д., особен
представител на ответника. В него се излагат съображения за неоснователност
на същата. Решението на районния съд било правилно и законосъобразно в
обжалваните му отхвърлителни части. След изключително задълбочена и
пространна проверка на събраните и приобщени многобройни гласни и
писмени доказателства по делото, съдът извършил подробен и изчерпателен
техен анализ. Като приел наличието на множество неравноправни клаузи от
процесния договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта, съдът
правилно го счел за недействителен. Не било налице противоречие с
материалния закон и установената съдебна практика. Не били допуснати и
процесуални нарушения. Твърденията за наличие на такива били безпочвени и
необосновани. Не бил посочен нито един обоснован аргумент в подкрепа на
доводите за неправилност на решението. Адвокатът на банката в първата
инстанция изрично заявил, че няма възражения по доклада и разпределената
доказателствена тежест. Моли се за потвърждаване на атакуваните части на
първоинстанционния съдебен акт. Не се правят процедурни и доказателствени
искания. Възразява се срещу доказателственото искане на жалбоподателя.
Налице били предпоставките на чл. 266, ал. 1 от ГПК. Районният съд изрично
указал на ищеца, че негова е тежестта да докаже в процеса, че клаузите на
договора са индивидуално уговорени. Формулярът с преддоговорна
информация и застрахователните документи не представлявали нови
доказателства.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Следва да се насрочи открито заседание на въззивната инстанция.
Окръжният съд констатира, че е налице хипотезата, описана в нормата на чл.
266, ал. 3 от ГПК, и доказателственото искане, съдържащо се в жалбата,
трябва да бъде уважено. Районният съд наистина не е указал на банката, че тя
не сочи доказателства за предоставяне на преддоговорна информация на
4
ответника, за сключване на застрахователен договор със застрахователя и за
изплащането на дължимата премия, а е изненадал страната с решението си,
приемайки в него, че подобна информация не е предоставяна, договор със
застрахователя не е сключван и премия не е изплащана, с което действително е
допуснал сериозно процесуално нарушение. Въззивната инстанция сега
трябва да отстрани същото, като даде възможност на жалбоподателя да
представи сочените в жалбата писмени доказателства в предстоящото открито
съдебно заседание по делото.
От страна на банката задължително трябва да бъде внесена сума за
възнаграждение на особения представител на А. Р. Р., дължащо се за участието
му в производството пред окръжния съд, и това следва да бъде направено
преди предстоящото открито съдебно заседание по делото /районният съд е
пропуснал да даде такива указания при администрирането на жалбата, а е бил
длъжен/.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА възможност на въззивника да представи в предстоящото открито
съдебно заседание по делото посочените в жалбата му документи -
стандартния формуляр, изискващ се по чл. 5, ал. 2 от ЗПК и съдържащ
преддоговорна информация, както и доказателства за реалното сключване на
застрахователен договор със застрахователя и за изплащането на дължимата
премия.
ЗАДЪЛЖАВА въззивника, в срок до 01.08.2025 г., да преведе по съответната
банкова сметка на Окръжен съд Благоевград сумата от 500 /петстотин/ лева за
възнаграждение на особения представител на А. Р. Р., дължащо се за участието
му в производството пред окръжния съд, и в същия срок да представи по
делото документа за това, като му УКАЗВА, че в противен случай
производството по въззивното дело ще бъде прекратено и неговата жалба ще
бъде оставена без разглеждане.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото, което да се състои на
18.09.2025 г. и да започне в 09:30 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, чрез процесуалните им представители /адвокат
5
Г.В. - по ССЕВ, а адвокат М. Д. - по ***, като им СЕ ВРЪЧАТ и копия на
настоящия съдебен акт, а на адвокат В. - и копие на отговора на жалбата.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6