Р Е Ш Е Н И Е
Гр..Павликени...04.11.2020г
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Павликенският районен съд първи състав в публичното
заседание на двадесети октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА
При секретаря Ирена Илиева и в
присъствието на прокурора.........................................,като
разгледа докладваното от съдията АНД № ..258. по описа за ......2020...............год
,за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Жалба по
реда на чл.59 от ЗАНН
Жалбоподателят е обжалвал НП № ***/17.06.2020г на ВПД началник РУ ***, с което на основание чл.175 А ал.1 пр.3 от ЗДвП, чл.179
ал.1 т.5 от ЗДвП, чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП вр.чл.53 от ЗАНН са му наложени
3000лв. глоба за деяние по чл.104Б т.2 от ЗДвП, 150лв. глоба за деяние по чл.43
т.5 от ЗДвП и 10лв. глоба за деяние по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП или общо глоба
в размер на 3160лв., както и 12 месеца лишаване
от право да управлява МПС . Оспорена е
материалната компетентност на
актосъставителя и АНО, както и че са извършени нарушения на чл.43 т.3,т.4 и т.5
от ЗАНН, чл43 ал.1 и ал.5 от ЗАНН,чл.52 ал.2 и ал.4 от ЗАНН, чл.57 т.5 и т.6 от ЗАНН, не е посочена точно хипотезата на
санкционната норма на чл.179 ал.1 т.5 от ЗАНН, нарушението, подведено под нормата на чл.43 т.5 от ЗАНН не разкрива установени такива факти и обстоятелства,
деянията в АУАН и в НП не се извършени, не е приложена нормата на чл.28 от ЗАНН. Твърди,че НП е незаконосъобразно и
моли съда да го отмени .
Ответникът, редовно призован, не изпраща
представител,не изразява становище.
След като взе предвид събраните по делото
доказателства,съдът установи следното:
Съгласно акт №***/18.05.2020г,
на същата дата в 15.09.часа в гр.П. на кръстовището на ул. *** и ул.“***“ жалбоподателят на ул.*** срещу №1 управлявал БМВ 530Д с рег № *** лична собственост като използва път отворен за оществено ползване за други
цел, осмен в съответствие с тяхното предназначение за превод на хора и товари,
изразяващо се във форсиране на двигателя, превъртане на задни моторни колела и
поднасяне на задна част на МПС по посока на дижение надясно като с тези си
действия застрашава останалите участвици
в движението. Жалбоподателят предприма маневра „изпреварване“ на пешеходна
пътека. Не носи СУМПС и контролен талон. Нарушил е виновно чл. 104Б т.2 от ЗДвП, чл.43 т.5 от ЗДвП и
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Отбелязано е, че нарушителят не е направил възражения
по АУАН, отказал да подпише АУАН и разписката за получаване на АУАН.
На основание на съставения акт, е издадено
НП №№
***/17.06.2020г на
ВПД началник РУ ***, с което на
жалбоподателя са наложени наказания както следва: 3000лв. глоба за деяние по
чл.104Б т.2 от ЗДвП, 150лв. глоба за деяние по чл.43 т.5 от ЗДвП и 10лв. глоба
за деяние по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП или общо глоба в размер на 3160лв., както
и 12 месеца лишаване от право да
управлява МПС
В съдебно заседание са събрани гласни
доказателства.
Св.актосъставител В. П. дава показания,
работи като *** в РУ *** и че извършвал обход със служебния автомобил, управляван от него като бил
с колегите си А.И. и А.А..*** и ул.“***“ забелязал лек автомобил БМВ,
извършващо маневра завой наляво от ул.“***“ към ул.“***“ в посока гарата като водачът приплъзнал задни колелела, изфорсирал
двигателя на автомобила и пред прешеходна пътека на ул.“***“ извършил изпреварване на друг
автомобил. Последвали автомобила и го спрели на ул.“***“. Установили, че водачът е сам в автомобила, представил документи, без
СУМПС. Установили, че е правоспособен водач. Съставил АУАН на място, запознал
го с него, имал възражения като отрекъл да е извършил неправилно маневрата на
кръстовището и жалбоподателят отказал да го подпише. Майката на жалбоподателя
била до него когато се предявявал
АУАН.Твърди,че изразът „нямам
възражения“ се изписва автоматично от системата когато съставя АУАН, а ако
лицето има възражения, се прави отметка. В момента на съставяне на
АУАН нямало възражения, такива се
направили при предявяване на АУАН. Не може да каже дали на пешеходната пътека е
имало други хора. Видял и чул приплъзването на гумите.
Св. Ат. А. дава показания, че работи в РУ *** като
*** и че на датата
заедно с колегите си П. и И. били дежурни по график и стояли на установъчен
пункт до „УниКредит Булбанк“ . Чул форсиране на автомобил посока ул.“***“ и видял, че автомобилът е сиво
БМВ, като водачът продължил по ул. „***“ и подал
газ, задната му част поднесла вдяснои преди пешеходна пътека на ул.“***“ изпреварил лек автомобил. Последвали го с включен звуков и светлинен
сигнал като малко след това водачът спрял. Бил сам в автомобила. Самият
свидетел останал в автомобила. Твърди,че П. прочел АУАН на жалбоподателя като
майката на последния била дошла по това време. Жалбоподателят отказал да
подпише акта. Преди проверката на този автомобил, извършили проверка на друг
автомобил.
Св.Ал.И. работещ като *** в РУ *** дава показания, че е свидетел по
АУАН, съставен от колегата му П. на установяване на нарушението и на съставяне
на акта. Твърди, че на процесната дата били
на пл. Свобода в посока ул.“***“ гр.П. по обяд, по светло. Забелязал сиво БМВ идващо от ул.“***“ което завивало по ул.“***“ и поднесло.Чул
как гумите изсвирили. Подгоноли го, подали стоп палка и той спрял.Бил съм.
Лицето казало, че малко преди да го спрат, бил спрян, съставен му е АУАН за
затъмнени прозорци и му бил взет контролния талон. Казал, че бил ядосан за този
АУАН.Не искал да подпише акта. Не си спомня дали колегата му е прочел акта, не
помни да му е връчен акта.
Св.И. Г.- майка на жалбоподателя твърди,че синът й се обадил през м. май 2020г и казал, че бил спрян.Бил с
неговото БВМ. Тя отишла на място и видяла сина си извън автомобила, сам.
Полицаите казали, че ще пишат АУАН на
сина й, не казали защо. АУАН бил
съставен на място. Синът й отказал да подпише акта, не са му чели акта,
отказали да му дадат екземпляр от него. Там разбрала, че синът и бил завъртял
задница на автомобила си. По-късно на сина й било връчено НП.
Съдът намира,че АУАН, респективно НП са съставени при съответната материална компетенност на
актосъставителя и АНО. Актосъствителят работи в РУ *** като
***. Макар, че по делото не е представен никакъв документ,
удостоверяващ това, на съда служебно е известна
заповед №***/14.05.2018г на министъра на вътрешните работи, с която са
определени дл. лица от МВР да издават
фишове за налагане на глоба, да съставят АУАН, да издават НП, да
установяват упортеба на алкохол с доказателствен анализатор и да осъществяват
контролна дейност по ЗДвП, в която е посочено, че младши автоконтрольори втора
и първа степен в ОДМР и структурните им
звена могат да съставят АУАН, а началниците на РУ при ОДМВР могат да издават НП
на обслужващата територия. Служебно известно на съда е, че лицето И. Х. Т. е изпълнявал длъжността ВПД
началник РУ *** към датата на издаването на
процесното НП.
При съставяне на АУАН има извършени
съществени процесуални нарушения., които опорочават
административно-наказателното производство още при започването му, което е
основание за отмяна на издаденото НП.
Има разминаване от събраните гласни доказателства относно това дали органът на полицията е бил извършил
надлежно своите задължения по
запознаване на жалбоподателя с написаното в АУАН: Самият свидетел по АУАН не е
сигурен дали актосъставителят е
запознал лицето с акта. Съдът намира,че е нарушена нормата
на чл. 43 ал.1 от
ЗАНН, тъй като АУАН нее предявен
надлежно на жалбоподателя, същият не е запознат със съдържанието на акта, което
е задължение на актосъствителя.Нарушена е нормата на чл.43 ал.2 от ЗАНН-
отказът на нарушителя да подпише АУАН следва да бъде удостоверен чрез подписа на един свидетел с посочване на
име, точен адрес, което не е направено от актосъставителя. Нарушена е нормата
на чл.43 ал.5 от ЗАНН- не е връчен АУАН на жалбоподателя, отказът му да получи
АУАН също не е регистриран надлежно.Невръчването на АУАН е съществено
процесуално нарушение. Именно
връчването на препис от АУАН гарантира възможността за упражняване на правото
на защита на лицето, на което е вменено описаното в АУАН нарушение, т.е. от
съществено значение е още при установяване на нарушението да се обезпечи
правото на защита на субекта на административно нарушение. В подкрепа на
направения извод е и това, че законодателят /в чл.43 ал.5
от ЗАНН/ е регламентирал това задължение на актосъставителя, на което
задължение съответства правото на нарушителя по АУАН. Освен това от събраните гласни
доказателства се установи, че жалбоподателят е направил възражение по съставения акт, което не е отбелязано в АУАН,
с което е нарушена разпоредбата на чл.42 т.8 от ЗАНН. НП се явява
издадено в нарушение на чл.52 ал.2 от ЗАНН, тъй като съществените
процесуални нарушения при съставяне на АУАН водят след себе си до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй
като те не могат да бъдат санирани с издаването на НП по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН. Неизпълнението на
изискванията за предявяване и връчване на АУАН е съществено нарушение на
административно-производствените правила, което води до ограничаване правото на
защита на наказаното лице и е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на
издаденото наказателно постановление. Нормите на ЗАНН касаещи процедурата по
съставяне и връчване на АУАН и наказателното постановление са императивни и
тяхното нарушаване води до накърняване правото на защита на засегнатото лице да
научи какво нарушение му е вменено като извършено от обективна страна, срещу
което то адекватно, със всички законови средства следва да реализира защитата
си. Без значение е дали срещу АУАН е подадено възражение,както и че е обжалвано
НП, тъй като организирането на защитата му още в началната фаза на
административно-наказателния процес следва да бъде обезпечена, посредством
връчване на препис от АУАН. Дори да бъде съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, т.е. в
отсъствие на нарушителя, това не освобождавана административния орган от
задължението му да го връчи по надлежен ред. Със съставянето на АУАН не само
се констатира нарушение, но и се повдига обвинение на лицето за извършването
му, поради което ненадлежно извършена процедура по съставяне и връчване е
съществено процесуално нарушение, влияещо върху правото на защита. В случая
допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените такива,
които ограничават правото на защита на санкционираното лице.
По отношение на нарушението на жалбоподателя по чл.104Б т.2 отЗДвП:.От събраните
доказателства се установява, че жалбоподателят е допуснал виновно опасно
шофиране посредством поднасяне на
задната част на автомобила надясно с даване на повече газ, което в никакъв
случай не представлява нарушение на използване
на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за
превоз на хора и товари. Подобно поведение в градовете застрашава живота и
здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно
преминаващи пешеходци. От събраните
доказателства- показанията на св. И. се
установи, че подобно поведение на жалбоподателя се дължи на непредпазливо
шофиране, ядосване, което може да е причина за движение със скорост различна от
допустимата в населено място.Но няма доказателства за последното по делото. Невръчването
на АУАН е попречило на жалбподателят да направи възражения в указания в закона
срок, което не може да се санира с подаването на жалба против издаденото НП.
Съдът намира, че не се доказва и извършването на това нарушение по АУАН и
респективно в НП.
По отношение на нарушението по чл.43 т.5 от ЗДвП: Нормата на закона изисква
изпреварване пред пешеходна пътека когато изпреварваното превозно средство закрива видимостта
към пешеходната пътека, а описанието на
това нарушение не е адекватно на тази норма.
В АУАН в при описание на нарушението е посочено, че жалбоподателя
предприема маневра изпреварване пред пешеходна пътека, а при квалификацията на
нарушението е посочено : „ изпреварва автомобил или мотоциклет с кош на
пешеходна пътека без видимост“. Налице е недоказаност на това нарушение,
описано непрецизно в АУАН и респективно
в НП.
Единствено доказано се явява нарушението по
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, за което правилно е посочена и санкционната норма по
чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Съдът намира, че посочените по-горе
съществени процесуални нарушения, допуснати в административно-наказателното
производство водят до цялостна отмяна на издаденото НП. Издаденото в нарушение
на процусуално норми на административно-наказателното производство се явява
незаконосъобразно.
Водим от горното на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление НП № ***/17.06.2020г на ВПД началник РУ ***, с което на основание чл.175 А ал.1 пр.3 от ЗДвП, чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП,
чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП вр.чл.53 от ЗАНН са наложени наС.-М. И.Г. с ЕГН ********** *** административни наказания:
3000лв. глоба за деяние по чл.104Б т.2 от ЗДвП, 150лв. глоба за деяние по чл.43
т.5 от ЗДвП и 10лв. глоба за деяние по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП или общо глоба
в размер на 3160лв., както и 12 месеца лишаване
от право да управлява МПС, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВТАдмС в 14-дневен срок от
съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Вярно с оригинала!
ВМ