Решение по дело №11734/2017 на Софийски градски съд

                                    Р Е Ш Е Н И Е                                      

                           В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

                                           №…...………. Гр.София, 23.10.2018год.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито  съдебно заседание, проведено на тридесет и първи май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:                 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  Златка Чолева

                                                               Мл. Съдия Велизар Костадинов

при участието на секретаря Валентина Илиева, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 11734 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение на СРС, 72 състав от 20.02.2017г., постановено по гр.дело № 71603/2015г.,  поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение от 16.02.2018г.,  е признато за установено по предявените по реда на чл.422,ал.1 от ГПК установителни искове от „Т.С.“ ЕАД срещу Л.М.И., че Л.М.И. дължи на „Т.С.” ЕАД,  както следва:  1/   на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ  - сумата от 335,68лв.- главница, представляваща неизплатена стойност на топлинна енергия за периода м.05.2012г. – м.04.2015г. , доставена  за топлоснабден имот- ап.№ 59,  находящ се в гр.София, ж.к. *******, както и сумата от 44,88лв.- главница, представляваща стойността на услугата за дялово разпределение за периода м.05.2012г.- м.04.2014г.,  ведно със законната лихва върху тези главници от 15.06.2015г. - до окончателното изплащане, както  и  2/  на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД - сумата от 584,71лв.- мораторна лихва върху главницата –стойност на топлинната енергия, натрупана за периода 30.06.2012г.-03.06.2015г. и сумата от 10,44лв.- мораторна лихва върху главницата- стойност на услугата за дялово разпределение, натрупана за периода 30.06.2012г.- 03.06.2015г. ,  за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 33692/2015г. по описа на СРС, 72 състав. С решението са отхвърлени за разликата над уважените размери до пълните предявени размери исковете, както следва: искът с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ – за разликата над сумата от   335,68лв.- до пълния предявен размер от 4 526,58лв., претендирана като неиздължена цена на доставена топлинна енергия за горепосочения период за гореописания имот   и искът с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД- за разликата над сумата от 584,71лв.- до пълния предявен размер от 850,81лв., претендирана като мораторна лихва върху главницата- стойност на топлинната енергия.  С решението Л.М.И. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД- сумата от 479,83лв.- разноски по делото за първоинстанционното исково производство и сумата от 394,96лв.- разноски за заповедното производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК. С решението „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на Л.М.И. сумата от 197,00лв.- разноски по делото, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.

Решението се обжалва от двете страни по делото.

Въззивникът-ищец „Т.С.“ ЕАД обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е  отхвърлен предявеният иск за главницата, претендирана като неиздължена стойност на доставена топлинна енергия /ТЕ/ - за разликата над уважения размер от 335,68лв. - до размера на  сумата от 1 489,37лв.  и  в частта, с която е отхвърлен искът за мораторна лихва , претендирана върху главницата-стойност на ТЕ - за разликата над уважения размер  от 584,71лв. – до пълния предявен размер от 850,81лв. Поддържа, че решението в обжалваната от него част е постановено  в нарушение на клаузата на чл.31,ал.2 от Общите условия /ОУ/ за продажба на ТЕ за битови нужди. Твърди, че от приетото по делото заключение на ССЕ се установява размерът на действително дължимите от ответницата суми, начислени на база реално потребление на ТЕ с включени изравнителни сметки, които са станали изискуеми именно в рамките на процесния период от време. С изложените доводи въззивникът-ищец мотивира искането си за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната от него част и вместо него- постановяването на друго, с което предявените искове за стойността на ТЕ и мораторните лихви врху главницата- цена на ТЕ да бъдат уважени в пълните им заявени размери, с присъждане на направените по делото разноски.  Заявява евентуално възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззивницата-ответник.

Въззивницата-ответник Л.М.И. атакува първоинстанционното решение в частта на уважените установителни искове - за главници и мораторни лихви.  Възразява, че от ищеца в съответствие с носената от него доказателствена тежест, не са ангажирани доказателства за факта, че от нея е поето задължението за заплащане на цената на ТЕ на равни месечни вноски. Поддържа, че неправилно в тази връзка, съдът е основал изводите си на заключенията на ССЕ, чиито констатации почиват именно на факта, че стойността на ТЕ е заплащана на равни месечни вноски. Заявява искане да не бъдат кредитирани  заключенията на ССЕ, поради липса на отразяване в съдебния протокол на направеното от нея оспорване на експертните заключения.  Възразява, че от ССЕ не са зачетени извършените от нея плащания, като неправилно са изчислени и лихвите за забава, поради многократното им завишени. Поддържа, че неправило със заключението на ССЕ е приета липсата на плащане на фактурата за м.май 2012г. в размер на 117,88лв., тъй като вещото лице е правило изчисления на база плащания на равни месечни вноски, каквито не се доказва да са налични. Поддържа, че с първоначалното заключение на ССЕ е прието, че със сумата, подлежаща на възстановяване от 686,44лв. са погасени задължения за предходни периоди, а с допълнителното заключение на ССЕ е прието, че със същата сума са погасени задължения за м.02.м.03,м.04 и м.05.2013г., ето защо, намира, че експертизите не следва да бъдат кредитирани. Счита за неправилен извода на първата инстанция, с който е прието, че задължението за м.май 2012г. не е погасено по давност и че за него не е налице плащане, поради което е и дължимо.  Твърди, че дори да се приеме, че задължението не е погасено по давност, то от представеното по делото платежно нареждане е видно, че то е погасено чрез плащане. Въззивницата-ответник  счита, че дължимите от нея суми на ищеца са различни от посочените от вещите лица и приетите от съда. С изложените доводи въззивницата-ответник мотивира искането си за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната от нея част и вместо него- постановяването на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски.

По жалбата на ищеца е депозиран в срока по чл.263,ал.1 от ГПК писмен отговор от насрещната  страна по нея- Л.М.И., с който жалбата е оспорена като неоснователна и е направено искане за потвърждаване на решението на СРС в частта, атакувана от ищеца.

По жалбата на ответницата не е подаден писмен отговор от насрещната страна „Т.С.“ ЕАД в срока по чл.263,ал.1 от ГПК.

         Софийски градски съд, като обсъди становищата и  доводите на страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивните жалби са подадени в срок , от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК. 

Настоящият съдебен състав намира, че следва да се произнесе първо по въззивната жалба на ответницата, доколкото заявените с нея доводи касаят недължимостта изцяло на претендираните от ищеца вземания, а жалбата на ищеца касае само размера на тези вземания.

По жалбата на ответницата съдът приема следното:

 Ответницата не оспорва наличието на облигационно правоотношение между нея и ищеца, както и доставката на ТЕ през исковия период от време, извършена от ищеца в рамките на това правоотношение. Правният спор е относно стойността на доставеното  количество ТЕ през исковия период от време.  Настоящият съдебен състав приема, че стойността на  реално доставеното количество ТЕ се установява от приетото по делото първоначално и неоспорено заключение на ССЕ. От заключението се установява, че за доставената ТЕ през исковия период от време на ответницата е начислена сума по прогнозен дял от 3 886,42лв. /таблица 1 от заключението на ССЕ/. Тази стойност, определена по прогнозен дял по чл.155,ал.1,т.2 от ЗЕ се установява и от представените по делото фактури, издадени за исковия период от време, представени с отговора на исковата молба.   От първоначалното заключение на ССЕ се установява, че съгласно издадените за целия исков период от време изравнителни сметки ответницата има сума за получаване в размер на 468,65лв. Т.е., стойността на реално доставеното количество ТЕ през исковия период , изчислена по реда на чл.155,ал.1,т.2 от ЗЕ - на месечни вноски, определени по прогнозен дял и една изравнителна сметка годишно,  възлиза на сумата от 3 417,77лв. / = сумата от 3 886,42лв., начислена по прогнозен дял, коригирана със сумата за получаване по изравнителните сметки от 468,65лв./.  От  друга страна, от представените по делото две платежни нареждания се установява, че от ответницата в хода на исковия процес е заплатена на ищеца  общата сума от 3 082,09лв. С  платежното нареждане от 13.01.2016г. е заплатена сумата от 1 459,92лв., за която в платежното нареждане изрично е посочено от ответницата, че  погасява задълженията й за цена на ТЕ за периода 31.05.2012г.- 31.01.2013г. /включително/. С платежното нареждане от 25.02.2016г. е заплатена сумата от 1 622,17лв., за  която от ответницата в платежното нареждане изрично е указано, че касае погасяване на  задълженията й за заплащане на цената на ТЕ за м.март 2013г.- м.04.2014г. На основание чл.235,ал.3 от ГПК съдът приема, че извършените в хода на исковия процес плащания следва да бъдат зачетени и съответно- заплатената обща сума от 3 082,77лв., приспадната от задължението на ответницата за заплащане на дължимата цена за исковия период от 3 417,77лв. Като последица от това, съдът приема, че за исковия период от време ответницата е останала да дължи сумата от 335,68 лв. / = 3 417,77лв. – 3 082,09лв./. Именно това е и приетият от първата инстанция дължим размер. В тази връзка следва да се посочи, че  макар от първата инстанция размерът на задължението на ответницата да е определен по допълнителното заключение на ССЕ, с което вещото лице дава  останалия неизплатен остатък при зачитане на дължими от ответницата плащания на цената на ТЕ на равни месечни вноски, при липсата на доказателства по делото от ответницата да е приет редът за плащане по чл.155,ал.1,т.1 от ЗЕ /на равни месечни вноски/, то това не се отразява на определеният правилен краен размер на задължението на ответницата от СРС, който съвпада с и установения от настоящата инстанция размер, определен при спазване правилото на чл.155,ал.1,т.2 от ЗЕ.  От ответницата, в съответствие с носената от нея доказателствена тежест, не са ангажирани доказателства останалият дължим остатък от цената на ТЕ за исковия период от време от 335,68лв. да е заплатен на ищеца. Ето защо, съдът приема, че исковата претенция за главницата, представляваща цената на ТЕ за процесния период от време се явява доказана и основателна до размера на сумата от 335,68лв., до който размер този иск е уважен с обжалваното решение.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата, че не следва да бъдат кредитирани в цялост заключенията на ССЕ, тъй като в протоколите за съдебните заседания, в които те са приети, не са отразени заявените от нея оспорвания. Съдебният протокол е официален писмен документ по смисъла на чл.179,ал.1 от ГПК  и като такъв се ползва с формалната и материална доказателствена сила за отразените в него процесуални действия на съда и страните, извършени в съдебното заседание, както и за изявленията на съда и страните – чл.152 от ГПК. Тази формална и материална доказателствена сила не е опровергана от ответницата, включително и чрез проведено производство по реда на чл.151 от ГПК.  На следващо място, констатациите на вещото лице, отразени в първоначалното заключение на ССЕ, което е кредитирано от настоящата инстанция досежно посочената в него сума, начислена по прогнозен дял и тези, подлежащи на възстановяване и съответно на доплащане от ответницата по изравнителните сметки, издадени за исковия период от време, се подкрепят от представените от самата ответница фактури за исковия период от време, от които е видна сумата, начислена по прогнозен дял за исковия период. Що се отнася до сумата, подлежаща на възстановяване и тази – за доплащане, съдът приема, че правилните са посочени в първоначалното заключение, в което фигурират сумите по двете изравнителни сметки, издадени през исковия период от време – сумата от 686,44лв.- за възстановяване на ответницата по изравнителната сметка за отоплителен период м.05.2012г.- м.04.2013г. и сумата за доплащане от 217,79лв.- по изравнителната сметка  за отоплителен сезон м.05. 2013г.-м.04.2014г.  , като за целия исков период след корекцията остава сумата за възстановяване на ответницата от 468,65лв. /= 684,44лв.- 217,79лв./ и тя следва да бъде отнесена именно към задълженията за исковия период, съгласно правилото на чл.155,ал.1,т.2 от ЗЕ. От уточнението на вещото лице, направено в съдебното заседание на  05.12.2016г. се установява, че в допълнителното заключение констатациите му се основават на счетоводното отнасяне от ищеца на сумата за възстановяване от 686,44лв.  към  стари задължения на ответницата, за чието съществуване, размер и изискумост липсват доказателства по настоящото дело, поради което настоящият съдебен състав не кредитира това заключение.

 Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата за погасяване по давност на част от задължението й за исковия период от време, а именно- това за месец май 2012г. Задълженията за заплащане цената на ТЕ са периодични и като такива се погасяват с изтичане на кратката 3 годишна давност по чл.111,б.“в“ от ЗЗД. Съгласно приложимите към м.май 2012г. Общи условия за продажба на ТЕ за битови нужди на „Т.С.“ ЕАД от 2008г.- чл.33,ал.1 от ОУ от 2008г., купувачите на ТЕ следва да заплатят месечно дължимата сума  в 30 дн.срок от изтичане на периода, за който се отнася. Падежът за плащане на задължението за м.май 2012г. е настъпил на 30.06.2012г., като считано от 01.07.2012г. е започнал да тече 3 годишния давностен срок за това задължение, който към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, с който давността е  прекъсната -15.06.2015г.,  не е изтекъл. Ето защо, неоснователно се явява заявеното от ответницата възражение за погасителна давност.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.61,ал.1 от Наредба № 16-344/2007г. за топлоснабдяването , дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139“а“ ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В конкретния случай между страните по делото  няма спор, а и от представения  по протокол от ОС на ЕС от 10.09.2002г. се установява наличие на сключен договор между етажните собственици в сградата, в която се намира процесния имот, от една страна и третото лице-помагач на ищеца- от друга страна, с който услугата извършване на дяловото разпределение за процесния имот е възложена на ФДР-трето лице-помагач на ищеца, като услугата е възмездна.  От друга страна, с клаузата на чл.22,ал.2 от приложимите към исковия период Общи условия /ОУ/ за продажба на ТЕ, одобрени с решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР и публикувани във в-к „Дневник“, броя от 14.01.2008г. и клаузата на чл.36,ал.2 от Общите условия от 2014г.,  е установено, че купувачите на ТЕ заплащат на ищеца-продавач на ТЕ стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец- ФДР.  Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че ищецът е активно-материално правно легитимиран да получи претендираното вземане за стойността на услугата „дялово разпределение“ , която е дължима от ответницата и която е в размер на сумата от 44,88лв.- изрично признат от ответницата като дължим с отговора на ИМ.

 С оглед гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение в частта, с която е установена основателността на претенциите за главниците, представляващи неизплатена част от цената на доставената ТЕ за исковия период от време и за услугата дялово разпределение  се явява законосъобразно и правилно и като такова- следва да бъде потвърдено.

Съдът приема, че ответницата дължи лихва за забава върху главницата, представляваща стойността на ТЕ за м.05.2012г.- м.01.2014г., която лихва е натрупана през исковия период 01.07.2012г.-03.06.2015г., тъй като през целия този период   ответницата е била в забава за плащане на тези падежирали вноски за периода м.05.2012г.- м.01.2014г. /вкл./, доколкото плащането на част от вноските е извършено след крайния момент на исковия период- едва в хода на настоящия исков процес. Съгласно клаузата на чл.33,ал.1 от ОУ от 2008г., купувачите на ТЕ дължат плащане на месечно дължимата сума  в 30 дн.срок от изтичане на периода, за който се отнасят.  Т.е. за стойността на ТЕ за първия месец от исковия период- м.05.2012г., падежът за плащане е настъпил на 01.07.2012г. и от този момент ответницата е в забава. Това се отнася и за стойността на ТЕ за останалата част от исковия период – до месечно дължимата сума за м.01.2014г., чийто падеж е настъпил на 04.03.2014г, съгласно чл.33,ал.1 от ОУ от 2008г.  Настоящият съдебен състав определя дължимото от ответницата обезщетение за забава по чл.86,ал.1 от ГПК, върху главницата от  2 898,94лв., представляваща останалата неизплатена стойност на ТЕ за м. 05. 2012г. - м.01.2013г. по реда на чл.162 от ГПК – в размер на 863,96лв.   Доколкото, обаче, от ищеца се претендира сума по-малка от дължимата от 850,81лв., съдът с оглед спазване на принципа за диспозитивното начало в процеса, приема, че искът по чл.86,ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен в рамките на заявения размер от 850,81лв.  С оглед изложените мотиви, съдът намира, че жалбата на ответницата срещу решението в частта, с която е уважен искът по чл.86,ал.1 от ЗЗД за сумата от 584,71лв.- се явява неоснователна, напротив – основателна се явява жалбата на ищеца срещу решението  частта, с която тази претенция е отхвърлена за разликата над уважения размер от 584,71лв.- до пълния предявен размер от 850,81лв.  За датата 30.06.2012г., искът по чл.86,ал.1 от ЗЗД се явява неоснователен, тъй като към тази дата ответницата не е била в забава, забавата е настъпила за първата вноска от исковия период- тази  за м.05.2012г.- на 01.07.2012г., ето защо за тази дата, искът по чл.86,ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.  Неоснователна се явява и исковата претенция по чл.86,ал.1 от ЗЗД и за периода 31.03.2014г., /когато ищецът твърди, че е настъпил падежът на задължението за м.02.2014г./ - до  03.06.2015г. , тъй като за този период се претендират  мораторни лихви върху вноските за периода м.02.2014г.- м.04.2014г., за които настоящият съдебен състав приема, че ответницата не е изпаднала в забава, поради нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от приложимите за този период от време ОУ от 2014г. / в сила от 12.03.2014г./.  С посочените договорни клаузи е  регламентиран падежът за изпълнение на задължението за плащане на стойността на ТЕ. Настоящият съдебен състав намира, че клаузите на чл.33,ал.1 и чл.33,ал.2 от ОУ от 2014г. са нищожни, на основание чл.146,ал.1,предл.1 от Закона за защита на потребителите, като неравноправни - противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл.143,ал.1 от ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца – търговец и тези на потребителите /купувачи/ - ответници по делото.   С клаузата на  чл.33, ал.1 от ОУ от 2014г. е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по чл.32,ал.1 от ОУ/- в 30дн.срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. А с клаузата на чл.33,ал.2 от ОУ е установен падеж за изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за доплащане, след изготвянето на изравнителните сметки /по чл.32,ал.2 от ОУ/ - отново в 30 дн.срок след публикуването на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД. Настоящият съдебен състав приема, че така обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане,  с притежаването на специално техническо средство от страна на потребителя /компютър или смартфон /, което да му дава възможност за достъп до интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и самата възможността за достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Съдът приема, че потребителят не може да бъде задължен да направи значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване с посочените технически средства и отделно от тях – да направи и допълнителни  парични вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма връзка с тези вложения. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че клаузите на чл.33,ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014г. противоречат на императивната норма на чл.143,ал.1 от Закона за защита на потребителите и като последица от това, на основание чл.146,ал.1, предл.1 от ЗЗП – са нищожни.  Ето защо, за вземанията на ищеца за дължимата стойност на ТЕ за  периода м.02.2014г.- м.04.2014г., които попадат в приложното поле на ОУ от 2014г. /в сила от 12.03.2014г./, съдът приема, че ответницата не е изпаднала в забава, тъй като липсва договорен падеж, както и покана за плащане от страна на ищеца, съгласно изискването на чл.84,ал.2 от ЗЗД.

С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение в частта, с която е уважената исковата претенция по чл.86,ал.1 от ЗЗД за  датата 30.06.2012г.  и за периода 31.03.2014г.-03.06.2015г., /през който са падежирали вноските за м.02.2014г., м.03.2014г. и м.04.2014г./ следва да бъде отменено и вместо него– да бъде постановено друго, с което искът за посочената  дата и период да бъде отхвърлен. Съответно- в частта, с която претенцията е уважена за сумата от 584,71лв. - мораторни лихва върху главницата –стойност на ТЕ, следва да бъде потвърдено.

Съдът приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е присъдена мораторна лихва върху главницата, представляваща стойност на услугата дялово разпределение, която лихва е в размер на 10,44лв.  При липсата на договорен между страните падеж на задължението за плащане цената на услугата за дялово разпределение и липсата на законоустановен такъв, приложение следва да намери нормата на чл.84,ал.2 от ЗЗД- задължението става изискуемо след покана. При липсата на доказателства по делото за отправена до ответницата покана за плащане на цената на услугата за дялово разпределение, съдът приема, че ответницата не е изпаднала в забава за плащане, поради което и не дължи лихви за забава. Ето защо, обжалваното решение в частта, с която е уважена претенцията за мораторни лихви за сумата от 10,44лв. следва да бъде отменено и вместо него- постановено друго, с което тази претенция да бъде отхвърлена.

По въззивната жалба на ищеца

Жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.

С оглед гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция за главницата, представляваща стойност на доставената на ответницата ТЕ за исковия период от време е в рамките на признатия с обжалваното решение размер от 335,68лв.  Този размер е определен при спазване на нормативното правило на чл.155,ал.1,т.2 от ЗЕ, поради което неоснователно се явява възражението на ищеца, че при установяване на размера не са зачетени изравнителните сметки, които се отнасят именно за исковия период от време.

Основателна се явява жалбата на ищеца срещу решението в частта, с която исковата претенция за мораторна лихва върху главницата – стойност на ТЕ за периода м.май.2012г.-м.01.2014г.,  е отхвърлена за разликата над уважения размер от 584,71лв.- до пълния предявен размер от 850,81лв., с оглед подробно изложените по-горе мотиви относно дължимия размер. Ето защо, решението в частта , с която тази претенция е отхвърлена за посочената разлика следва да бъде отменено и вместо него- постановено друго, с което искът за тази разлика, дължима мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода м.май 2012г.-м.01.2014г./, натрупана за периода 01.07.2012г.- 03.06.2015г. -  да бъде уважен.

В останалата обжалвана от ищеца част, с която искът за главницата е отхвърлен за разликата над сумата от 335,,68лв.- до размера на сумата от 1 489,37лв., първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

По разноските по делото:

Предвид горния изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ищецът има право на разноски за първоинстанционното исково производство, съразмерно с уважената част от исковете от 450,22лв., /включвщо държ.такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение/, поради което за разликата над тази сума- до пълния присъден размер от 479,83лв. – обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено. На ищеца се следват и разноски за заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете от 527,81лв., с първоинстанционното решение е присъдена само сумата от 394,96лв., поради което допълнително следва да бъде присъдена сумата от 132,85лв.  Ищецът има правото на  разноски за въззивното производство, съразмерно с уважената част от неговата жалба и отхвърлената част от жалбата на ответницата от 28,11лв. /включващи държ.такса и юрисконсултско възнаграждение/.

Съответно, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, ищецът дължи на ответниците разноски за първоинстанционното производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете от 1,50лв., като съдът зачита, че ответницата е станала повод за образуване на делото, предвид факта, че плащането на част от дължимите на ищеца вземания е станало в хода на процеса. За разликата над дължимата сума от 1,50лв.- до пълния присъден размер от 197,00лв. – първоинстанционното решение следва да бъде отменено. За въззивното производство ответницата има правото на разноски,  съразмерно с уважената част от жалбата й и съразмерно на отхвърлената част от жалбата на ищеца от 0,27лв. /държ.такса/.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

                                     Р Е Ш И:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.