Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 12.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на пети юни през две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 7228 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „У.Б.“ АД срещу Д.К.Г. за осъждането му да
заплати на ищеца сумите от 42 698.52 евро главница по договор
за кредит от 08.12.2006 г., ведно със законната лихва от датата на подаването
на исковата молба до окончателното изплащане, 1 490.83 евро договорна лихва за периода 05.09.2012 г. – 28.05.2018 г. и 37 876.76 евро наказателна лихва за същия период.
Ищецът твърди,
че предоставил на ответника сумата от 50 000 евро по договор за банков ипотечен
кредит от 08.12.2006 г. Според уговореното, кредитът ставал предсрочно изискуем
при неплащане на три последователни вноски. Тъй като ответникът преустановил
плащане на дълга, ищецът му изпратил нотариална покана, връчена чрез залепване
на уведомление на 12.05.2015 г. Издадената на 27.07.2015 г. заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК била обезсилена, тъй като длъжникът Д.К.Г.
нямал обичайна местопребиваване в РБ към момента на образуване на заповедното
производство.
Поради
това банката предявява иск за осъждане на ответника да заплати исковите суми.
Ответникът
Д.К.Г., чрез назначения му особен представител адв. П. Н., оспорва съдебно
предявената претенция с твърдения, че предсрочната изискуемост на кредита не е
настъпила. Твърди неравноправност на клаузи в сключения между страните договор.
Възразява за погасяване по давност на претенциите за период преди 03.06.2014 г.
за главница и договорни лихви, съответно за наказателна лихва преди 03.06.2016
г.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл.
92 от ЗЗД.
Установява
се от неоспорения и приет по делото договор за ипотечен кредит № 154/08.12.2006
г., че „У.Б.“ АД (правоприемник на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД) е предоставила на Д.К.Г. сумата
от 50 000 евро, като кредитополучателят се е задължил да върне сумата, ведно с
дължимите лихви за ползване на кредита, такси и комисионни. Погасяването на
дълга е следвало да се извърши на 239 месечни вноски, от които 238 вноски по
373 евро всяка и една изравнителна вноска, дължима на 05.11.2026 г.
В чл. 9,
ал. 1 от договора е уговорен лихвен процент в размер на 6.48%.
При
просрочие на която и да е вноска по главницата, върху неиздължената сума по
главницата за забава кредитополучателят дължи наказателна лихва в размер на
сбора от договорната лихва и наказателна надбавка в размер на 10 процентни
пункта. (чл. 9, ал. 2 от договора)
Установяването
на действителния размер на задължението на ответника е обусловено от
произнасяне по направеното от неговия представител възражение на нищожност на
клаузи от договора.
Съгласно
чл. 4 от договора актуализациите на базовите лихвени проценти на банката се
отразяват в промяна размера на погасителната вноска съгласно общите условия на
банката, за което кредитополучателят и солидарният длъжник дават своето
безусловно и неотменимо съгласие.
По
отношение на договора са приложими нормите на ЗЗП, тъй като Д.Г. е потребител -
ползвател на финансова услуга извън рамките на своята търговска или
професионална дейност, съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответникът –
търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ЗЗП. Законът определя неравноправната
клауза като такава, уговорена във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя (чл. 143 от ЗЗП). Това
общо условие на неравноправността е конкретизирано с отделни хипотези, посочени
в т. 1-19.
Законът
забранява прилагане на неравноправни клаузи и поради това ги счита за нищожни,
освен ако са индивидуално уговорени (чл. 146, ал. 1 от ЗЗП). В ал. 2 на чл. 146
от ЗЗП е посочено, че не са индивидуално уговорените клаузите – предварително
изготвените, без възможност за потребителя да влияе върху съдържанието им. В
настоящия случай договорът от 08.12.2006 г. е сключен при общи условия, като
именно в тях се сочи да се съдържат основанията за изменение на лихвения
процент, Възражението на ответника, че клаузите на договора са нищожни, е основателно.
Те не са били индивидуално уговорени.
Видно от
заключението на вещото лице, още през май 2007 лихвеният процент е завишен на 6.929%,
последван от увеличения, достигащи до 8.926%.
Доказателства,
че се били налице условията за промяна на лихвения процент, не са ангажирани. В
договора от 08.12.2006 г. не е установена определена методика и формула за
изчисляване на промените на БЛП. Липсва и Методология на банката за определяне
на БЛП.
Настоящият
съдебен състав, на база на доказателствата по делото, не би могъл да стигне до
извод за стойността на месечната анюитетна вноска, дори и да са били налице
условията за увеличение на БЛП. Това е така, защото нито към момента на
сключване на договора на 08.12.2006 г., нито до приключване на съдебното дирене
в настоящата инстанция банката предоставя доказателства за метода на
изчисляване на лихвата.
По тази
причина съдът приема, че е налице нарушение на нормата на чл. 58, ал. 1 от ЗКИ,
действаща по време на сключването на договора от 08.12.2006 г. При отпускане на
кредит банката не е предоставила на клиента си в писмена форма данни за
лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, за метода за изчисляване
на лихвата, както и за условията, при които може да се променя лихвата до
пълното погасяване на кредита.
Клаузи на
договора са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗПП, защото
са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и
потребителя на банковата услуга – Д.Г.. Липсват каквито и да било указания за
методиката, по която банката изчислява БЛП и в този смисъл едностранната
промяна в условията не е на предвидено в самия договор основание.
Настоящият случай
не попада в предвидената в чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП неприложимост на чл.
143, т. 10 от ЗЗП. Тази норма предвижда, че когато доставчикът на финансови
услуги си е запазил правото при наличие на основателна причина да промени без
предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или
стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, той следва
да е поел задължение да уведоми за промяната другата страна/страни по договора
в 7-дневен срок и последната има правото незабавно да прекрати договора. В
случая доставчикът на финансови услуги „У.Б.“ АД, освен че не се е задължил да
уведоми за промяната другата страна – кредитополучателя Д.Г., не доказа и да е
предоставил възможност по-слабата икономически страна да прекрати договора.
Неприложимостта на нормата на чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП почива и на неустановена
по делото основателна причина банката да промени лихвения процент, независимо
от това дали е имала задължение да уведоми за това кредитополучателя или не.
След като
ищецът не доказа основание за увеличение на лихвения процент, уведомяване на
ответника и предвидена възможност той да прекрати договора; не доказа и че е
уведомил по подходящ начин Г. за увеличения лихвен процент, съдът намира, че
задължението на ответника не е в претендираните размери за главница,
договорната и наказателна лихви.
Според
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, до 10.12.2012 г. Д.Г. е внесъл
сума на обща стойност 28 047.77 евро. Тя е достатъчна да погаси 75 пълни
анюитетни вноски, всяка по 373 евро, по действащият между страните по договора,
подписан от Д.Г. и неоспорен погасителен план (л. 104 от делото), т.е. вноските
с падеж до 05.03.2013 г. С остатъка от 72.77 евро е погасена падежиралата на
05.04.2013 г. вноска за договорна лихва, съгласно чл. 5 от договора. Следователно,
към 07.03.2013 г. не е било налице основание банката да направи кредита
предсрочно изискуем.
Същевременно,
не се спори, че след 10.12.2012 г. погасителни вноски по договора от 08.12.2006
г. не са правени. Настъпила е предсрочна изискуемост, която не е обявена на
кредитополучателя преди датата на подаването на исковата молба.
Съгласно
дадени в ТР № 8 от 02.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. –на ОСГТК указания, решението
на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото
е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе
предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска. Искът следва да бъде
уважен за вноските за главница с настъпил падеж към устните състезания –
05.06.2020 г., въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на исковата молба.
Представителят
на ответника е направил възражение за погасителна давност. По отношение на
главницата, вземанията се погасяват с изтичане на общата петгодишна давност
(чл. 110 от ЗЗД), а възнаградителната и наказателна лихва – с изтичане на тригодишна
давност (чл. 111, б. „в“ и б. „б“ от ЗЗД). Исковата молба е заведена на
30.05.2018 г., поради което ответникът дължи да заплати главница на стойност
16 673.57 евро за периода 30.05.2013 г. – 05.06.2020 г.
За периода
30.05.2015 г. – 28.05.2018 г. договорните лихви възлизат на сумата от
6 475.77 евро. Ищецът сочи дължимост на договорни лихви в размер на 1 490.83
евро за исковия период, поради което същите следва да се присъдят в този
размер.
За същия
период наказателната лихва е в размер на 8 410.38 евро.
До тези
размери исковете са основателни и следва да бъдат уважени. За горниците
съответно до 42 698.52 евро главница и до 37 876.76 евро наказателни
лихви исковете подлежат на отхвърляне.
Ищецът претендира
присъждане на разноски в размер на 18 296.65 лева съгласно представения
списък. Съобразно уважената част от иска, му се дължат 5 924.85 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 430, ал.
1 от ТЗ, Д.К.Г., ЕГН**********, с последен известен адрес *** да заплати на „У.Б.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, пл. „**** сумата от 16 673.57
евро, представляваща дължима главница по договор за ипотечен кредит № 154/08.12.2006
г. за периода 30.05.2013 г. – 05.06.2020 г., ведно със законната лихва от
30.05.2018 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до 42 698.52
евро.
ОСЪЖДА, на основание чл. 430, ал.
2 от ТЗ, Д.К.Г., ЕГН**********, с последен известен адрес *** да заплати на „У.Б.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, пл. „*******сумата от 1 490.83
евро договорна лихва за периода 30.05.2015 г. – 28.05.2018 г., като отхвърля
иска за периода 05.09.2012 г. – 29.05.2015 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 92, ал.
1 от ЗЗД, Д.К.Г., ЕГН**********, с последен известен адрес *** да заплати на „У.Б.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, пл. „*******сумата от
8 410.38 евро наказателна лихва върху просрочена главница в размер на
16 673.57 евро за периода 30.05.2015 г. – 28.05.2018 г., като отхвърля
иска за периода 05.09.2012 г. – 29.05.2015 г. и за горницата до 37 876.76
евро.
ОСЪЖДА, на основание чл. 430, ал.
1 от ТЗ, Д.К.Г., ЕГН**********, с последен известен адрес *** да заплати на „У.Б.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, пл. „*******сумата от 5 924.85
лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: