Р Е Ш Е Н И Е
№ 98 24.10.2019 година град Омуртаг
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Омуртаг
на двадесет и четвърти септември две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
Секретар Стела Викторова
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 370 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
108 от ЗС.
Ищците Г.Е.А. и А.М.А., двамата с адрес: ***, действащи чрез
пълномощника си адв. С.К.Д. ***, посочват в исковата си молба, уточнена с
допълнителни молби, че са съпрузи и в режим на СИО придобили следния недвижим
имот, находящ е в с. ***, общ. О., с административен адрес ул. *** № ***, а
именно: ДВОРНО МЯСТО, с площ от 800 кв. м., съставляващо УПИ ІІІ-9, в квартал
16 по регулационния план на селото, заедно с построената в имота масивна
жилищна сграда, със застроена площ 76 кв. м. Сочи се в молбата, че ответниците
били собственици на съседния недвижим имот - УПИ ІІІ-9, в квартал 16 по регулационния
план на с ***, общ. О., с административен адрес ул. *** № ***. Твърди се, че
ответниците неправомерно и без правно основание завзели и владеели повече от
1/3 от имота на ищците – около 250 квадратни метра и че изградили ограда и
стопанска постройка в тази част. Ищците посочват, че многократно правили
неуспешни опити да постигнат съгласие с ответниците по въпроса къде минава
границата между двата имота и за установяване на същата и описват, че при
пристигане на геодезисти на място за трасиране на границата първият от
ответниците не ги допуснал в имота си Поради изложеното в искова молба ищците
молят да бъде признато за установено по отношение на ответниците правото им на
собственост върху описания по-горе недвижим имот, да бъдат осъдени ответниците
да им предадат владението върху неправомерно завладените 250 кв. м. от същия и
да бъдат осъдени ответниците да премахнат изградените в имота на ищците ограда
и стопанска постройка. В съдебно заседание исковете се поддържат от пълномощника
на ищците - адв. Д.. Представени са писмени бележки от адв. Д., в която са
изложени подробни съображения относно основателността на исковете. Претендират
се и деловодни разноски.
Ответникът Е.Ш.И., с адрес: ***, редовно призован не се явява в
съдебно заседание и не изпраща представител.
Ответникът Н.А.И., с адрес: ***, редовно призована се явява лично
и с адв. А.А. ***, който оспорва предявените искове и излага становище, че
същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, както и подробни
съображения в подкрепа на същото. Претендира деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответнцата И. е
подала писмен отговор, в който е посочено, че исковете са допустими, но
неоснователни. Сочи се в отвора, че с описания в него договор за покупко –
продажба на 07.08.2009 г. ответниците закупили подробно описания в отговора
недвижим имот, дворно място, представляващо основна част от ПИ с пл. № 9, в
квартал 16, по регулационния план на с. ***, общ. О., с площ от 700 кв. м., за
което е отреден УПИ ІІІ-9, в квартал 16, по регулационния план на с. ***, общ.
О., с площ от 900 кв. м.. Ответницата И. твърди, че имота били закупен в
състоянието му към момента на одобряване на плана със Заповед № 323 от 26.03.1965
г., като границите не били променяни и имота се владеел по старите граници от
преде 1965 г., тъй като одобрения през същата година план не бил прилаган. Оспорва
се в отговора твърдението, че ответниците местили ограда, изградили стопанска
постройка и завзели част от имота на ищците. Уточнено е в отговора, че както
имота на ищците, така и и мота на ответниците били неурегулирани и че когато
ответниците закупували имота си било представено удостоверение за това от Общ.
О.. Посочено е в отговора, че никой от собствениците на имотите съседни на
имота на ответниците не е правил постъпки в сроковете по § 6 от ПР на ЗУТ за
прилагане на действащия към 2001г регулационен план на селото. Сочи се в
отговора, че ответниците владеели закупения от тях недвижим имот при граници от
преди повече от 50 години, поради което исковите претенции били неоснователни.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
По делото е
приложен Нотариален акт № 163 от 07.08.2013 г. за продажба на
недвижим имот, том ІV, рег. № 3120, дело № 688/2013 г. на нотариус С. Г. с рег.
№ 327 от регистъра на Нотариалната камара, в който е обективиран договор за
покупко – продажба на недвижим имот, по силата на който ищецът А. закупил от
лицата С.И.М. и Ф.Я.М. следния недвижим имот, находящ се в с. ***, общ. О., а
именно: ДВОРНО МЯСТО, за което е отреден УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ІV-9, 10,
в квартал 16 по регулационния план
на селото, с площ от 800 кв. м., заедно с построената в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА, със застроена площ 76 кв. м., при граници на имота: улица, УПИ ІІІ-9,
край на регулация и УПИ V-11, за сумата от 3 900.00 лева, която била изплатена
напълно от купувача на продавачите преди подписване на договора. От приложения
по делото заверен препис от удостоверение за сключен граждански брак от 24.09.2005
г., издадено от Общ. О., въз основа на акт за сключен граждански брак № 3 от
24.09.2005 г., е видно, че ищците са съпрузи от 24.09.2005 г., когато сключили
граждански брак пред длъжностно лице по гражданското състояние при Кметство с. ***,
общ. О.. Следователно описания по-горе недвижим имот е бил придобит от ищците в
режим на СИО. В приложената по делото скица № 343/03.08.2018 г. е отразен имота
на ищците, находящ се в с. ***, общ. О.. Приложено е и удостоверение за данъчна
оценка на имота на ищците. От приложения по делото Нотариален акт № 74 от
07.08.2009 г. за продажба на недвижим имот, том ІІІ, рег. № 3041, дело № 388/2009
г. на нотариус С. Г. с рег. № 327 от регистъра на Нотариалната камара, в който
е обективиран договор за покупко – продажба на недвижим имот, по силата на
който ответникът И. закупил от лицата Е.Х.Ш. и Х. З.Ш. следните недвижими имоти,
находящи се в с. ***, общ. Омурта и в землището на същото село, а именно: 1. ДВОРНО
МЯСТО, представляващо основна част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 9, в квартал 16 по
регулационния план на селото, с площ от 700 кв. м., за който е отреден ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ ІІІ-9, в квартал 16 по регулационния план на селото, с площ от 900 кв. м.,
заедно с построената в имота ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ 60 кв.
м., при граници на имота: улица, ПИ ІІ-8, ПИ с пл. № 8, ПИ с пл. № 9 и ПИ ІV-9,
10; 2. НЕЗАСТРОЕНО ДВОРНО МЯСТО представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 040009, извън
регулационния план на с. ***, общ. О., с площ от 1 377 кв. м., в местността ***,
при граници на имота имот № 040008, имот № 000067, имот № 040010, за сумата
общо в размер на 2 810.00 лева, която била изплатена напълно от купувача на
продавачите. От приложения по делото заверен препис от удостоверение за сключен
граждански брак от 18.10.2018 г., издадено от Общ. О., въз основа на акт за
сключен граждански брак № 0002 от 06.05.1990 г., се установява, че ответниците са
съпрузи от 06.05.1990 г., когато сключили граждански брак пред длъжностно лице
по гражданското състояние при Кметство с. ***, общ. О.. Следователно описания по-горе
недвижим имот е бил придобит от ответниците в режим на СИО. В приложената по
делото скица № 498/12.11.2018 г. са отразен имота на ответниците, находящ се в с.
***, общ. О.. Приложено е и удостоверение за данъчна оценка на същия имот. С
приложеното по делото удостоверение изх. № 176/03.08.2009 г., издадено от Общ.
О., се удостоверява, че ПИ ІІІ-9 и ПИ ІV-9, 10, в квартал 16 по плана на с. ***,
общ. О. одобрен със Заповед № .32/26.03.1965 г., не са урегулирани и не са
дължими обезщетения съгласно § 6 от ПР на ЗУТ. Приложен е Протокол за трасиране,
означаване и координиране поземлен имот 501.9 по кадастралната карта на с. ***,
общ. О. от 17.09.2013 г., в който е налична скица на имот ІІІ-9, но протокола
не съдържа подписи на правоспособно лице и заинтересовани лица, както и данни
на собствениците. По делото като свидетели са разпитани водените от ищцовата
страна Ф. Х. и К. А. и водените от ответната страна М. Я. и М. М.. Св. Х. заявява,
че от 1981 г. в продължение на много години била кмет на с. ***, общ. О.. Заявява,
че познавала имотите на страните и описва, че имота на ищците първоначално бил
собственост на физическо лице, което построило къщата в същия, но след като това
лице катастрофирало, поради негови задължения имотът преминал в собственост на
общината и там се помещавала здравната служба на селото. Свидетелката сочи, че
нейният син закупил този имот през 2009 г., като дворното място било с площ от
8 ара, а впоследствие синът й га продал на ищците. Свидетелката заявява, че къщата
в имота на ответниците била построена преди тази в имота на ищците и че лицето,
от което ответниците закупили имота преместило оградата на същия към съседния
имот, понастоящем собственост на ищците, още по времето, когато този имот бил
общинска собственост и в него се помещавала здравната служба на селото. Твърди,
че до преместването на оградата тя била перпендикулярно спрямо улицата, а след
това по диагонал. Св. А. заявява, че познавал страните и техните имоти в с. ***,
общ. О. и че от две – три години косял имота на ищците. Свидетелят е категоричен,
че ответниците не са местили оградата между двата имота и че същата е била
поставена така, както е и към момента. Св. Я. посочва, че познавал страните и
че от 1979 г. до 1983 г. бил секретар на Кметство с. ***, общ. О., а от 2003 г.
до 2015 г. бил кмет на същото село. Заявява, че знаел имотите на страните, като
уточнява, че като кмет поддържал имота на ищците, тъй като бил на общината. Описва,
че в имота на ответниците имало построени отдавна - от предишен собственик, една
къща и малък сайвант, който свидетеля определя като навес, тъй като нямал стени
и не представлявал сграда. Свидетелят е категоричен, че през годините никой –
нито настоящите собственици, нито предходните собственици, не е местил оградата
между двата имота, която била от бетонни стълбчета и оградна мрежа и бала
поставена по диагонал спрямо улицата. Св. М. посочва, че познава страните и
имотите им, като уточнява, че ищците закупили бившето здравно заведение, което
преди това било закупено от св. Х. за дъщеря й, а впоследствие било продадено
на ищеца А.. Заявява, че след като общината продала имота на физическо лице
продавачът искал парцела да се урегулира, но не се установило да има протокол
от заседание на общински съвет и да са платени обезщетения и парцела не бил
урегулиран. Свидетелят заявява, че в имота на ищците била обособена здравна
служба през 1976 г. – 1978 г. и че водил децата си за имунизации там ката е
категоричен, че оградата между имотите на ищците и ответниците още тогава била
поставена на същото място, където се намирала и сега и че не била местена.
По делото е
извършена съдебно – техническа експертиза, според заключението по която на
място границата между УПИ IV- 9,10 в квартал 16 по регулационния план на с ***,
общ. О. и ПИ с пл. № 9, за който е отреден УПИ III-9, в кв. 16 по регулационния
план на с. ***, общ. О. е по кадастралната граница между двата имота, която не била
идентична с границата предвидена по регулация в действащия план на селото. Посочено
е в заключението, че регулация по отношение на УПИ IV- 9,10 в квартал 16 по регулационния
план на с. ***, общ. О. и по отношение на ПИ с пл. № 9, за който е отреден УПИ
III-9, в квартал 16 по регулационния план на с. ***, общ. О., е частично
приложена, но предвидената по плана регулация по отношение на границата между
двата процесии имота не е приложена. Според заключението част от УПИ IV- 9,10 в
квартал 16 по регулационния план на с ***, общ. О. - с площ 263 кв. м. оцветена
в червено на приложената към заключението скица, се владее от ответниците, а част
от имота на ответниците - с площ 7 кв. м. оцветена в жълто на приложената скица,
се владее от ищците и е налице изградена стопанска постройка от ответниците в
ПИ с пл. № 9, за който е отреден УПИ III-9, в квартал 16 с площ 32 кв. м., като
част от същата - около 8 кв. м., попада в „завзетата“ от ответниците част от
УПИ IV-9,10 в квартал 16. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението
като уточнява, че е допусната техническа грешка на стр. 2 от заключението по
отношение на годината, в която е издадена заповедта за одобряване на
регулационния план на селото, а именно Заповед № 323/26.03.1965 г. Описва как
точно са разположени на място границите на имотите на ищците и ответниците и посочва,
че последните владеят имота си по кадастрална карта и че регулацията по ЗУТ не
е приложена.
По предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Предвид изложените данни и
обсъдените доказателства съдът намира, че предявения иск е неоснователен по
следните съображения: Искът по чл. 108 от Закона за собствеността е иск на
невладеещия собственик срещу лице, владеещо без правно основание. За да бъде
уважен ревандикационният иск, следва да се констатира наличието на три
кумулативно дадени предпоставки, а именно: право на собственост върху претендирания
имот от страна на ищеца, упражняването на владение на имота от страна на
ответника и упражняването от последния на фактическата власт без правно
основание. В тежест на ищеца е да докаже наличието на тези предпоставки. В
конкретния случай спорът между страните е относно правото на собственост върху площ
от 250 кв. м., според исковата молба, 263 кв. м., според заключението на вещото
лице, представляваща част от УПИ IV- 9,10 в квартал 16 по регулационния план на
с. ***, общ. О., който според ищците е тяхна собственост, като се твърди, че
ответниците владеят тази част без правно основание. Ищците по този иск се
легитимират като собственици на процесната част от имота, съгласно Нотариален акт № 163 от 07.08.2013 г.
за продажба на недвижим имот, том ІV, рег. № 3120, дело № 688/2013 г. на
нотариус С. Г. с рег. № 327 от регистъра на Нотариалната камара, в който е
обективран договор за продажба на недвижим имот находящ се в с. ***, общ. О.. В
цитирания нотариален акт изрично в описанието на имота, предмет на сделката, е
посочено, че същият представлява: „ДВОРНО МЯСТО, за което е отреден
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ІV-9, 10, в квартал 16 по регулационния план на селото,
с площ от 800 кв. м. …“. Некоректно в исковата молба е посочено, че имотът
представлявал дворно място от 800 кв. м. съставляващо УПИ ІV-9, 10 в
квартал 16 по регулационния план на селото. Ищцовата страна се позовава на факта,
че регулационния план на с. ***, общ. О. бил одобрен със Заповед № 323/26.03.1965г
и на разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от ЗПИНМ /отм./, съгласно който „Собствеността
на придадените по дворищно-регулационния план недвижими имоти към парцели на
други лица се придобива по силата на самия план. “. Цитираната разпоредба не е
изменяна или, допълвана и до отмяната на ЗПИНМ /ДВ бр. 29 от 10.04.1973 г., в
сила от 1.06.1973 г. / е действала в редакцията си от обнародването на закона -
ДВ, бр. 227 от 1.10.1949 г., в сила от 1.01.1950 г., т. е. посочената по-горе
заповед за одобряване на регулационния план на с. ***, общ. О. е издадена по
време на действието на тази разпоредба. Твърди се от ищцовата страна, че предвид
разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от ЗПИНМ отчуждаването настъпвало по силата на
самото отреждане съгласно регулационния план, а обезщетяването не било част от
процедурата. Това твърдение е в абсолютно противоречие с разпоредбите на ЗПИНМ
/отм./ и ППЗПИНМ /отм./. Съгласно чл.
47, ал. 3 от ЗПИНМ /отм./, редът и начинът за извършване на оценките, обезщетяването
на собствениците, плащане на дължимо обезщетение, издаване на изпълнителни
листове, заемането на придадените места и издаването на нотариални актове се
установяват с Правилника за прилагане на ЗПИНМ (в сила от 22.08.1960 г., отм.,
ДВ, бр. 62/7.08.1973 г. ). Според § 103 от ППЗПИНМ, оценката на придаваемия
имот се извършва по писмено искане на правоимащите да поискат обезщетение или
на лицата, към които се придава имотът по реда на § 85 - 88 от ППЗПИНМ.
Съгласно § 106, заемането на придаваемия имот се извършва след обезщетяване на
собственика, като до заемането му плодовете се събират от досегашните им
собственици. Разпоредбите на § 108 и § 109 регламентират, че нотариални актове
за придаваеми места се издават след изпълнение на условията за заемане на
имотите, а въвод във владение се осъществява само въз основа на нотариален акт.
Посочените разпоредби налагат извода, че за да се приложи разпоредбата на чл. 39,
ал. 3 от ЗПИНМ/отм./, е необходимо собствениците на имоти, от които се придават
части към съседен имот да са били обезщетени и само при изпълнение на това
условие е можело да бъде издаден нотариален акт, въз основа на който е било можело
да се извърши и въвод във владение на съответната придаваема част. Наред с това
разпоредбата на чл. 46 от ЗПИНМ /отм./ предвижда, че отчуждените по
дворищно-регулационните планове недвижими имоти трябва да бъдат заети в срок от
2 години, считано от деня на влизане в сила на регулацията. Подобни на
цитираните разпоредби от ЗПИНМ /отм./, се съдържат и в ЗТСУ /отм./. Съгласно чл.
110, ал. 1 от ЗТСУ /отм./ дворищнорегулационният план има непосредствено
отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти /местата със сградите, постройките,
съоръженията, трайните насаждения и другите подобрения в тях/, придадени към
парцели на други физически или юридически лица, като разпоредбата на чл. 114, ал.
1 от ЗТСУ /отм./ изрично регламентира, че недвижимите имоти, придадени по
дворищнорегулационния план, се заемат след обезщетяване на правоимащия съгласно
правилата на същия закон и правилника за неговото приложение. Различното от
предходната нормативна уредба е възможността предвидена в разпоредбата на чл. 111,
ал. 1 от ЗТСУ /отм./ правоимащите лица да заявят с нотариално заверено
заявление до кмета на общината, че са надлежно обезщетени за отчуждените имоти,
като съгласно ал. 2 това заявление е основание за издаване на нотариален акт по
чл. 134, ал. 2 от ЗТСУ/ отм./. Според § 6, ал. 1 от ПР на ЗУТ действащите към
деня на влизане в сила на този закон териториалноустройствени планове, общи и
подробни градоустройствени планове запазват действието си. Посочените планове
се изменят при условията и по реда на същия закон. Алинея 2 предвижда, че
действащите към деня на влизане в сила на този закон дворищнорегулационни
планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в шестмесечен срок от деня
на влизането в сила на закона, като общинската администрация осигурява
извършването на необходимите оценки в едномесечен срок от постъпването на
искането. След изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие
на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване
на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане
на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Цитираните
разпоредби са влезли в сила на 31.03.2001 г. Следователно действащите към деня
на влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационни планове е могло да бъдат
приложени по предвидения от отменения ЗТСУ ред до 30.09.2001 г. Прилагането на
регулацията чрез доброволното отстъпване по реда на чл. 111, ал. 1 от ЗТСУ
/отм./ е могло да стане до 30.09.2001 г. Наред с това разпоредбата на чл. 182, ал.
1 от ЗТСУ /отм./, регламентира, че когато между приложените на самото място и
нанесени в кадастралния план граници на дворищнорегулационните парцели и
границите им по застроителния и регулационен план, одобрени до влизане в сила
на този закон, се констатират разлики, по-големи от допустимите, визираните в
разпоредбата длъжностни лица правят съобщение до пряко заинтересованите собственици по реда на ГПК, а
съгласно ал. 2 в двумесечен срок от съобщението пряко заинтересованите
собственици могат да предявят иск за установяване на действителните граници на
парцелите, като ако такъв иск не бъде предявен, приложените на самото място и
нанесени в кадастралния план граници на парцелите се приемат за окончателни, а
застроителният и регулационен план се съобразява служебно с тях. В случая ищците
не ангажират никакви доказателства за провеждане както на описаната по-горе
процедура по ЗПИНМ /отм./ и за снабдяване на лицата собственици на имота към 1965
г. с нотариален акт за спорната площ от 250 кв. м., според исковата молба, 263 кв.
м., според заключението на вещото лице, за която се установява от приложените
по делото скици и от заключението по извършената съдебно – техническа експертиза,
че представлява придаваемо място от част от поземлен имот с пл. № 9, в квартал
16 по регулационния план на селото, за който е отреден УПИ ІІІ-9, в квартал 16
по регулационния план на селото, към УПИ IV- 9,10 в квартал 16 по регулационния
план на с. ***, общ. О., така и за осъществяване на процедурите по ЗТСУ /отм./
и ЗУТ, описани по-горе. Напротив, по безспорен начин се установи в настоящото
производство, както от заключението по извършената съдебно – техническа експертиза,
така и от заявеното от вещото лице в съдебно заседание и от събраните писмени и
гласни доказателства, че регулацията по границата между имотите на страните не
е приложена, следователно и двата имота не са урегулирани. В този смисъл е и
приложеното удостоверение изх. № 176/03.08.2009 г., издадено от Общ. О.. Именно
поради това обстоятелство в цитирания по-горе Нотариален акт № 163 от 07.08.2013
г., с който ищците се легитимират като собственици, при описаните на имота
предмет на сделката е посочено, че за същия е отреден УПИ ІV-9, 10, но предмет
на сделката е поземления имот, а не самият УПИ, тъй като имотът не е урегулиран.
От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите А., Я.
и М., и от заключените по извършената съдебно – техническа експертиза, се
установява, че както ответниците, така и предходните собственици на ПИ № 9 в кв.
16 по регулационния план на с. ***, общ. О. са владели и владеят имота по
кадастрална карта, т. е. по кадастралните граници на същия. Единствено св. Х. твърди,
че предходен собственик на този имот преместил оградата на същия към имота на
ищците, но тези твърдения остават изолирани и неподкрепени от останалите
писмени и гласни доказателства, поради което съдът не ги кредитира. Предвид
изложеното по-горе съдът счита, че искът с правно основание чл. 108 от ЗС не е
доказан и следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По предявеният иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 109 от ЗС „собственикът
може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право“. За да бъде уважен иска с правно основание чл. 109 от
ЗС е необходимо да се докажат кумулативните предпоставки, предвидени в цитираната
разпоредба – ищецът да е собственик на имота, упражняването на някое от
правомощията му като такъв – владение, ползване, разпореждане, да е затруднено,
като пряка причина за това да е действие на посочения ответник и то да е
неоснователно. По изложените по-горе съображения съдът намира, че въз основа на
събраните по делото доказателства не може да се стигне до извод за това, че
ищците са собственици на спорната площ от 250 кв. м., според исковата молба, 263
кв. м., според заключението на вещото лице. От събраните по делото
доказателства не се установи по ответниците чрез неоснователни действия да
препятстват или затрудняват ищците да упражнява правата си върху имота, описан
в Нотариален акт № 163 от 07.08.2013 г. за продажба на недвижим имот, том ІV, рег.
№ 3120, дело № 688/2013 г. на нотариус С. Г. с рег. № 327 от регистъра на
Нотариалната камара, с който те се легитимират като собственици на този имот. Установи
се по делото, че ответниците владеят собствения си имот, описан в Нотариален
акт № 74 от 07.08.2009 г. за продажба на недвижим имот, том ІІІ, рег. № 3041,
дело № 388/2009 г. на нотариус С. Г. с рег. № 327 от регистъра на Нотариалната
камара, по кадастралните граници на същия, че имота е владян в тези граници и
от предходните му собственици и че оградата между имотите на страните е
поставена по тези граници от десетилетия, както и че в имота на ответниците има
построена стопанка постройка 8 кв. м. от която се намират в спорната площ. Както
бе посочено поради изложените по горе съображения и цитирани законови разпоредби,
не може да се приеме, че ищците са собственици на спорната площ, не може да се
стигне до извод за неправомерно завладяване от страна на ответниците на
спорната площ, тъй като липсват доказателства за право на собственост на ищците
върху тази площ. Ето защо съдът счита, че в случая не може да се приеме, че със
свои неоснователни действия ответниците препятстват ищците да осъществяват
правата си като съсобственици на имота, описан в Нотариален акт № 163 от 07.08.2013
г. за продажба на недвижим имот, том ІV, рег. № 3120, дело № 688/2013 г. на
нотариус С. Г. с рег. № 327 от регистъра на Нотариалната камара, поради което
исковете са неоснователен и следва да бъдат отхвърлени като такива.
По делото страните претендират присъждане на деловодни
разноски. Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право да иска заплащане
на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. В
случая ответницата И. претендира да бъдат осъдени ищците да й заплатят
направени деловодни разноски в размер на 300.00 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение на един адвокат. По делото е приложен договор за правна защита и
съдействие от 12.11.2018 г., в който е отразено, че уговореното между ответницата
и упълномощения от нея адвокат възнаграждение на последния е в размер на 300.00
лева, като същото е заплатено в брой. Ето защо и предвид изхода на спора ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата И. съдебни разноски в размер
ан 300.00 лева, представляващи заплатено възнаграждение на един адвокат по
представен договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от Г.Е.А., с ЕГН **********
и А.М.А., с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, против Е.Ш.И., с ЕГН **********
и Н.А.И., с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, иск с правно основание чл. 108
от ЗС, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на
ответниците правото на собственост на ищците върху 250 кв. м. от следния
недвижим имот, находящ се в с. ***, общ. А.: ДВОРНО МЯСТО, за което е отреден
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ІV-9, 10, в квартал 16 по регулационния план на селото,
с площ от 800 кв. м., с построена в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена
площ 76 кв. м., при граници на имота: улица, УПИ ІІІ-9, край на регулация и УПИ
V-11, и да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищците владението върху спорната
площ от 250 кв. м., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от Г.Е.А., с ЕГН **********
и А.М.А., с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, против Е.Ш.И., с ЕГН **********
и Н.А.И., с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, иск с правно основание чл. 109
от ЗС, с които се иска да бъдат осъдени ответниците да премахнат изградените ограда
и стопанска постройка в находящ се в с. ***, общ. О., имот собственост на ищците,
а именно: ДВОРНО МЯСТО, за което е отреден УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ІV-9, 10, в
квартал 16 по регулационния план на селото, с площ от 800 кв. м., с построена в
имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ 76 кв. м., при граници на
имота: улица, УПИ ІІІ-9, край на регулация и УПИ V-11 като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС - Т. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Невяна Захариева