Решение по дело №778/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 244
Дата: 2 декември 2021 г. (в сила от 2 декември 2021 г.)
Съдия: Красимир Георгиев Ненчев
Дело: 20215200500778
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. Пазарджик, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова

Мариана Ил. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20215200500778 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435 и сл. от ГПКобжалване действията на съдебния изпълнител.
І.Развитие на изпълнителното производство .
Изпълнително дело № 464/2016г. по описа на ЧСИ Г.Т. , рег. № 882, с район на действие Окръжен съд
Пазарджик , е образувано със страни :
взискател – Юробанк България „АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността
гр.С. , р- н Витоша , ул. „Околовръстен път“№260.
длъжници – „Лъки Стар България „ ЕООД гр. С. , ЕИК *********; със седалище ши адрес на управление
на дейността гр. С. , р- н „Триадица“ , ул. „Княз Борис І“, № 85;
-СП. Г. П., ЕГН **********, от гр. С., р-н „С. „ , ул. „Б.Х. „ № 18 , ет. 5, ап. 23;
-М. ИВ. П. , ЕГН **********, от гр. С. , ул. „П. д-р „А. „ , № 13А, ет. 1, ап. 1;
С Разпореждане № 702/ от 09. 03. 2021г. ЧСИ е определил заплащането на разноски по изпълнението от страна
на длъжниците . Това изпълнително действие се обжалва от длъжниците в изпълнителното производство.В
жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното изпълнително
действие.Искането е да се отмени разпореждането на ЧСИ ,като неправилно и незаконосъобразно. С жалбата не
се представят нови писмени доказателства .
В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК против жалбата е постъпило писмено възражение от заинтересованата страна в
изпълнителното производство,взискателя „Юробанк България „АД , ЕИК *********. Взискателят оспорва
жалбата , като приема, че същата е процесуално допустима, но по съществото си е неоснователна.Излага
подробни съображение в подкрепа на становището си .
В мотивите си по чл. 436 ал. 3 от ГПК съдебния изпълнител оспорва жалбата , като приема, че същата е
процесуално допустима, но по съществото си е неоснователна.Излага подробни съображение в подкрепа на
становището си .
ІІ. Правни изводи .
1
Подадената жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна . В текста на чл. 435 ал.2 т. 7 от ГПК е посочено, че
длъжника може да обжалва разноските по изпълнението.
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436 ал.1 от ГПК ,от съобщаване на обжалваното
изпълнително действие .
Обжалването изпълнително действие подлежи на съдебен контрол (чл. 435 ал.2 т7 от ГПК) .
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Единственото възражение , което е направено в жалбата е за това ,че преди постановяване на обжалваното
разпореждане за разноски изпълнителното производство е прекратено по право, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК , поради
това ,че в продължение на повече от две години взискателя не е поискал извършването на изпълнителни действия . Твърди се,че от
2017г. взискателя не е поискал извършването на изпълнителни действия .
Това възражение е неоснователно .
От приложеното изпълнително дело се установява ,че с молба вх.№ 02713/ 24. 03. 2017г . взискателя е поискал да
бъде насрочена публична продан на недвижим имот ,собственост на длъжниците по изпълнението. По тази
молба ЧСИ е насрочил публична продан за времето от 15. 07. 2017г. до 15. 08. 2017г.
На 09. 06. 2017г. взискателя и длъжниците са подписали Споразумение за погасяване на задължението .С това
споразумение взискателя е поел задължението да поиска спиране на изпълнението, на основание чл. 432 ал. 1 т.
2 от ГПК .
На 15. 06. 2017г. ЧСИ е издал Постановление за спиране на изпълнителното производство , на основание чл. 432
ал. 1 т. 2 от ГПК (по искане на взискателя ).
В текста на чл. 432 ал. 1 т. 2 от ГПК изрично е предвидена възможността за спиране на изпълнението по искане
на взискателя. Спиране на изпълнението по искане на взискателя има за правна последица забрана да се
предприемат действия на принудително изпълнение против длъжника, с изключение на действията, посочени в
текста на чл. 432 ал. 2 от ГПК ( вземания за издръжка и вземания от непозволено увреждане ) и действията на ЧСИ по
обезпечаване на изпълнението ( налагането на запор и възбрана). При спряно изпълнително производство СИ няма
право да прави удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника , удръжки върху друго възнаграждение за
труд или обезщетения и върху вземания от пенсия .
Спиране на изпълнението не оказва влияние обаче върху преклузивните и давностите срокове относно
вземането , които са започнали да текат преди това .Това се отнася и за преклузивния срок по чл. 433 ал. 1
т 8 от ГПК.
Настоящият съдебен състав споделя възприетото становище от ВКС и съдилищата в страната ( виж мотивите на т. 10
от ТР № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на изпълнителното производство ; Р. № 45/ 30. 03. 2017г. по т.д. № 61273/2016г. на
ІV-то гр. отд. на ВКС,Р. № 44/ 19. 02. 2019г. по в. гр. д. № 58/2019г. на ОС Перник; . № 396/ 08. 03. 2018г. по в. гр. д. № 386/2018г. на
ОС Варна;),за това ,че спиране на изпълнението, когато това става по искане на взискателя не се отразява
на течението на срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. В изпълнителния процес давността не спира ,защото
кредитора може да избере дали да иска нови изпълнителни действия , тъй като все още не е удовлетворен или да
не иска нови изпълнителни способи.Да се допусне в хипотезата на спиране на изпълнителното производство по
искане на взискателя да се спира и течението на срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК означава да се предостави
на взискателя неоправданата възможност да поддържа изпълнителното производство в състояние на
безкрайна висящност,включително и чрез периодично искане за спиране на изпълнението, след което започва да
тече нов срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Нормата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК представлява санкция за
бездействието на взискателя.Тази норма ще се обезмисли ,ако се спре течението на срока по чл. 433 ал. 1 т 8 от
ГПК при спиране на изпълнението по искане на взискателя.
Следва да се отбележи също така ,че разпоредбата на чл. 115 б. „ж“ от ГПК ( давност не тече докато трае съдебния
процес относно вземането ) не се прилага в изпълнителното производство , тъй като се отнася до производството
пред съда .
Според разпоредбата на чл. 116 „в“ от ЗЗД с предприемане на действия за принудително изпълнение давността
се прекъсва. От прекъсването на давността започва да тече нова давност( чл. 117 ал. 1 от ЗЗД). В случая със спиране
2
на изпълнителното производство по искане на взискателя, на 15. 06. 2017г., давността по чл. 433 ал 1 т. 8 от
ГПК е прекъсната. От прекъсваното на давността е започнала да тече нова двугодишна давност по чл. 433
ал. 1 т. 8 от ГПК( виж чл. 117 ал. 1 от ЗЗД) , която е изтекла на 15. 06. 2019г.
На 05. 06. 2019г. ( преди изтичане на двугодишния срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК ) взискателя и длъжниците са подписали
ново Споразумение за погасяване на задължението . С това споразумение взискателя отново е поел
задължението да поиска спиране на изпълнението, на основание чл. 432 ал. 1 т. 2 от ГПК . Към този момент
изпълнителното производство е бил спряно и не е било възобновено от ЧСИ.
На 11. 06. 2019г. ( преди изтичане на двугодишния срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК ) в изпълнение на задълженията по
Споразумението взискателя е подал молба до ЧСИ за спиране на изпълнението с приложен препис от
Споразумението . По своята правна природа тази молба представлява действие на взискателя в хода на
принудителното изпълнение( предприемане на действия за принудително изпълнение ) по смисъла на чл. 116 б. „в“ от
ГПК , което действие отново е прекъснало давността по чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, след което е започнала
да тече нова давност. Новата двугодишна давност по чл. 433 ал. 1 т. 8 е изтекла на 11. 06. 2021г.
Разпореждането на ЧСИ за разноските по изпълнението е издадено на 09. 03. 2021г. , преди изтичането на
двугодишната давност по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
В чл. 79 от ГПК , чл. 29, чл. 33 и чл. 34 от ТТРЗЧСИ е посочено ,че таксите и разноските по съдебното изпълнение се
внасят авансово от взискателя , но те са за сметка на длъжника. Изключенията от това правило са посочени в текста на
чл. 79 от ГПК . Според чл. 79 ал. 1 т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на взискателя , когато делото се
прекрати, на основание чл. 433 от ГПК ,освен поради плащане от длъжника , направено след започвана на изпълнителното
производство .
От приложеното изпълнително дело се установява ,че с молба вх. № 00711/ 18. 01. 2021г. взискателя е поискал от
ЧСИ да се прекрати изпълнителното производство против длъжниците,след като длъжниците заплатят
дължимите такси и разноски към ЧСИ,поради погасяване на задължението . Също от приложеното
изпълнително дело се установява ,че след образуване на изпълнителното производство и в резултат на двете
постигнати споразумения между взискателя и длъжниците , длъжниците са извършвали ежемесечни
плащания , с които са погасили част от задълженията за такси и разноски към ЧСИ и напълно са погасили
задължението си към взискателя .
С Постановление от 22. 01. 2021г. ЧСИ е възобновил спряното изпълнително производство , след което е издал
обжалваното разпореждане за дължимите такси и разноски към ЧСИ по ТТРЗЧСИ, включително и таксата по т.
26 от Тарифата .
При тези данни съдът прави извода ,че разноските по изпълнението не могат да се възложат в тежест на
взискателя, тъй като :
Изпълнителното производство не е прекратено от ЧСИ на основанията ,посочени в чл. 433 ал. 1 от ГПК
, включително и поради настъпили „перемпция“ по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК ;
След започване на изпълнителното производство вземането на взискателя е погасено изцяло чрез
плащане от страна на длъжниците ;
Ще следва обжалваното разпореждане на ЧСИ да бъде потвърдено , като правилно и законосъобразно.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 437 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 702/ от 09. 03. 2021г. на ЧСИ Г.Т. , рег. № 882, с район на действие
Окръжен съд Пазарджик , с което е определил заплащането на разноски по изпълнението от страна на
длъжниците.
3


Решението е окончателно .

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4