РЕШЕНИЕ№358

 

 

гр. Пазарджик, 18.10.2019 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, въззивен състав, в публично заседание на девети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Палова

          ЧЛЕНОВЕ: Мариана Димитрова

                               Ели Каменова

 

при секретаря Катя Кентова, като разгледа докладваното от мл. съдия Е. Каменова въззивно гр. дело № 638 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 128 от 06.08.2019 г., постановено по гражданско дело № 366/2019 г. по описа на Районен съд - Панагюрище, са отхвърлени предявените от Д.П.Н. срещу „Бунай“ АД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отменяне на У. обективирано в Заповед № 83 от 07.05.2019 г. на изп. директор на „Бунай“ АД,  с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на работника на заемана преди У.то длъжност „М.О. производство на П.И.“, както и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 83,04  лв. за периода от 08.05.2019 г. до 08.08.2019 г. Ищецът е осъден да заплати разноски в размер на 600 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца Д.П.Н., с твърдение, че същото е незаконосъобразно и необосновано. Въззивната страна поддържа, че първоинстанционният съд не се е съобразил с мотивите на жалбоподателя да не започне работа в 13.30 часа на 22.04.2019 г., тъй като колебанието на работниците дали да започнат работа преди срещата с управителя на дружеството, било преустановено от прекия им ръководител, който им заявил, че след като не започват работа, да си тръгват. Сочи, че безспорно е налице нарушение на трудовата дисциплина, но то не било тежко, като .т е избрал от цялата бригада да у само трима работници.

На следващо място счита, че второто основание за прекратяване на трудовото правоотношение „д н на в ра на 23.04.2019 г.“ не е осъществено, не е доказано от . и съдът е допуснал нарушение на материалния закон, приемайки, че ищецът е извършил посоченото нарушение на трудовата дисциплина. Сочи, че по делото било установено, че ищецът работи по „с с“, при която следвало да изпълни определена трудова норма, за да получи максимално възнаграждение за положения от него труд. По делото не било установено да е било налице демонстративно неизпълнение на трудовата норма от страна на ищеца. От показанията на прекия ръководител на ищеца К. било видно, че едва на следващия ден същият установил, че около 80 % от работещите в бригадата не са изпълнили трудовата ди норма. Излага становище, че да се вменява във вина на работника, че не е изпълнил трудовата си норма е в противоречие с идеята за заплащане по сделната форма на работа, където по – високият резултат е свързан с по-високо заплащане и обратно. Отделно от това в обясненията си ищецът е записал, че причината да не изпълни трудовата си норма се дължала на З.обол, като в показанията си свидетелят К. заявил, че ако ищецът е бил споделил с него за здравословния си проблем, той е щял да го освободи от работа, но по този начин ищецът е нямало да получи възнаграждение за деня, поради което преценил да остане на работа въпреки неразположението.

 Сочи, че в длъжностните характеристики за заеманата длъжност от ищеца било посочено, че няма изисквания за опит, което означавало, че самият работодател е допуснал длъжността да бъде заемана от лица без опит, от което произтичала възможността работникът да не може да достига трудовата норма, която е определена.

Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искови претенции. Не ангажира доказателства. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна „Бунай“ АД, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като поддържа, че обжалваното решение е валидно, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Излага доводи за неоснователност на релевираните с въззивната жалба възражения, като се обосновава цитирайки мотиви на първоинстанционното решение. Акцентира върху това, че във въззивната жалба се съдържа признание от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, че безспорно има нарушение на трудовата дисциплина. Сочи, че е имало графици за среща на работниците с изпълнителния директор, но ищецът не е поставял въпроса за ниското си възнаграждение на тези срещи. По отношение на второто на нарушение на трудовата дисциплина посочва, че неизпълнението на възложената работа е една от хипотезите на нарушение на трудовата дисциплина, като неизпълнението на нормата за 23.04.2019 г. не е свързано с производствени и технологични причини, а единствената причина е в работника.

Прави искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Не ангажира нови доказателства. Претендира разноски пред настоящата инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирана страна в съдебното производство срещу обжалваем съдебен акт. Разгледана по същество въззивната жалба е основателна.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, разгледано по същество е неправилно.

Предявени са при условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване на У.то за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди У.то длъжност „М.О. производство на П.И.“ и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради У.то.

В исковата си молба срещу „Бунай” АД, ищецът Д.П.Н., твърди, че е имал сключен трудов договор № 3020 от 17.05.2017 г. с ответното дружество, по силата на който е заемал длъжността „М.О., производство П.И.“ съгласно длъжностна характеристика, като първоначално трудовият договор бил с изпитателен срок до 18.11.2017 г., а в последствие с допълнително споразумение трудовото правоотношение станало безсрочно. С допълнително споразумение от 25.04.2018 г. бил променен размера на основното му трудово възнаграждение.

Твърди, че поради това, че условията на труд и натовареността не били заплатени адекватно от ., на 22.04.2019 г. цялата смяна, която трябвало да започне работа от 13.30 часа, не влезнали в цеха, а поискали среща с изпълнителния директор за уговаряне на по-добро възнаграждение. Сочи, че началникът на цеха – И. К. ги приканил да влезнат в цеха и да започнат работа, тъй като нямало да се срещнат с изпълнителния директор, но тъй като видял, че те нямат желание, ги изгонил извън портала на фирмата. Цялата смяна излезли и се събрали пред портала на фирмата, като продължили да настояват за среща с директора, при което началникът на цеха ги изгонил и от там.

Заявява, че на 23.04.2019 г., въпреки че смяната им започвала от 13.30 часа, работниците от три смени се събрали в 09.00 часа във фирмата. Излъчили по двама човека от смяна, които се срещнали с началника на производството - г-н К., който записал исканията им, след което започнали работа точно в 13.30 часа. На следващия ден му били поискани обяснения за случилото се.

Сочи, че на 08.05.2019 г. му била връчена Заповед № 83/07.05.2019 г., с която трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 7 от КТ във вр. чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 3, т. 3, пр. 1, т. 7 от КТ. Твърди, че е налице несъответствие между посоченото правно основание и самите мотиви, доколкото е посочена разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ – „З. с Д. на .“, а в мотивите е записано – „неявяване на работа на 22.04.2019 г. на работното му място в цех на „Бунай“ АД“. Намира заповедта за незаконосъобразна. Сочи, че „неявяване на работа за един работен ден“ не е в основанията за налагане на Д.Н. „У.“, като с разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ законодателят е предвидил, че за да се прекрати трудовото правоотношение с работника, същият следва да не се яви на работа в течение на два последователни работни дни.

Освен това сочи, че е недопустимо .т да му вменява във вина неизпълнението на трудовата норма, което само по себе си влече занижен финансов резултат, но не е основание да се търси дисциплинарна отговорност на страна на работника.

Намира заповедта за незаконосъобразна, поради което иска от съда да признае У.то за незаконно и да го отмени, да го възстанови на предишната му длъжност, като му бъде изплатено обезщетение за оставането му без работа. Прави искане за присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от постановяване на съдебното решение до окончателното изплащане.

Ищецът е направил изменение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл. 225, ал. 2 от КТ, като е намалил същия до размера от 80,34 лв. за периода от 08.05.2019 г. до 08.08.2019 г., с направено уточнение, че сумата представлява разлика между получаваното  трудово възнаграждение от ищеца при настоящия му работодател и получаваното трудово възнаграждение в ответното дружество преди прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 08.05.2019 г.

            В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответното дружество намира предявените искови претенции за неоснователни. Не отрича, че ищецът е полагал труд по трудово правоотношение, възникнало на 17.05.2017 г. с трудов договор № 3020/17.05.2017 г. на длъжността „М.О., производство на П.И.“. Посочва, че преди възникване на процесното трудово правоотношение ищецът е полагал труд при ответника на същата длъжност за периода от 07.12.2015 г. до 31.08.2016 г., когато е бил освободен от длъжност на основание чл. 326 от КТ.

            Посочва, че на 17.05.2017 г. ищецът е бил запознат с длъжностната си характеристика, като е удостоверил това обстоятелство с подписа си. Отделно от това са му били предоставени и той се е запознал и с други писмени документи, уреждащи реда и правилата в ответното дружество, като е подписал две декларации от 18.05.2017 г., като в първата от тях последователно били разписани неговите задължения.

            С допълнително споразумение от 17.11.2017 г. трудовото правоотношение с ищеца било преобразувано в безсрочно, а основното му трудово възнаграждение повишено на 660 лв. С допълнително споразумение от 23.04.2018 г. основното му трудово възнаграждение е повишено на 726 лв.

            Посочва, че на 22.04.2019 г. около 13.20 часа пред цеха в участък „Итън“ се събрали хора от двете смени, които искали да разговарят с началника на цеха – И. К.. Когато същият излязъл навън, за да ги попита дали ще работят, работниците изразили недоволство от заплащането. К. им отговорил, че следва да заявяват претенцията си към изпълнителния директор, но им заявил, че работниците от втора смяна трябвало да започнат работа. Сочи се, че никой от работниците не е поискал съдействие от К., който да им уреди среща с директора, като същите тръгнали да си излизат. К. се обадил на К. – организатор производство и го запознал със създалата се ситуация и отказът на работниците от втора смяна да започнат работа. Тъй като К. бил извън завода, но щял да се върне, за да се срещне с работниците, И. К. отишъл да пред портала на дружеството, където се били събрали работниците, с молба да се върнат в цеха, за да се проведе среща с К.. Тъй като нямало никаква реакция от страна на работниците К. им заявил да постъпят както са решили.

Заявява, че на следващия ден е проведена среща между представители на работниците и Кр. К., на която среща е поставен въпросът с работната заплата, като в края на разговора работниците са дали уверение, че ще продължат да изпълняват задълженията си до постигане на някакво решение.

Сочи, че на 24.04.2019 г. К. установил, че нормите от предишния ден не са изпълнени от работниците във втора смяна Б.

На 22.04.2019 г. бил изготвен доклад  от К. и К., с който уведомявали директора, че определени работници, посочени поименно, са извършили грубо нарушение на трудовата дисциплина, които самоволно и без разрешение и предупреждение са решили да напуснат пределите на завода без да положат дължимия за деня труд.

На 24.04.2019 г. бил изготвен доклад от Кр. К., с който съобщил на изпълнителния директор, че посочени поименно работници не са изпълнили нормите си за 23.04.2019 г. без да са налице обективни причини за това или проблем от техническо естество.

Сочи, че на 24.04.2019 г. по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ от Д.Н. за поискани обяснения за извършени от него нарушения на трудовата дисциплина, за представянето на които му е предоставен срок от един ден. Същият е депозирал писмено обяснения, в които е посочил: „На 22.04.2019 г. не бях на работа поради малкото месечно трудово възнаграждение.”; „ На 23.04.2019 г. не хванах трудовата норма, защото ме Б.З..”.

Посочено е, че преди да наложи Д.Н. изпълнителният директор е изискал да му бъде изготвена справка за тези работници, които не са се явили на работа на 22.04.2019 г. и които са с най-малко изпълнение на трудовите си норми на 23.04.2019 г., въпреки неговото разпореждане да се явят и да изпълняват нормите си към всички. От тази справка се установя, че загубата на дружеството от неявяването на работа на Д.Н. на 22.04.2019 г. в парично изражение е равна на 1230.608 лв. за дата 22.04.2019 г. За неизпълнение на нормата на 23.04.2019 г. от негова страна, загубата е 662.1462 лв., което прави обща загуба от 1892.75 лв.

            Сочи, че действията на ищеца на 22.04.2019 г. са в разрез с правилата, разписани в КТ, доколкото претенцията за по-високо заплащане следва да е по пътя на преговорите. Изтъква, че в ответното дружество е въведена постоянна практика на срещи с работниците, които се провеждат ежеседмично, като въпросът за работната заплата не е бил представян от работниците.

Твърди, че процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ е стриктно спазена от ., който преди да наложи Д.то наказание е приел писмените обяснения на ищеца.

Твърди, че .т е спазил изцяло и чл. 189 от КТ, като при определяне на наказанието е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на ищеца.

            Сочи, че заповедта е мотивирана и са посочени конкретните разпоредби от КТ, нарушени от работника.

            Акцентира върху това, че на ищеца е известно как се формира заплатата му – по сделната система, като посочва, че на 23.04.2019 г. същият е работил с интензивност под средната – при определени 125 детайла, той е изработил 50 бр., което е 40 % от нормата при липса на обективни причини за това.

            По отношение на заявената от ищеца претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, намира че същата е преждевременно предявена и необоснована. Твърди, че ищецът е започнал веднага работа при друг работодател.

            Предвид гореизложеното моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало със сключването на Трудов договор № 3020/17.05.2017 г., по силата на което ищецът Д.П.Н. е заемал длъжността „М.О. производство П.И.“ при ответника „Бунай“ АД, като е уговорено с трудовия договор, че работата следва да се извършва при пълно работно време в размер на 8 часа /чл. 4, ал. 1/. С допълнителни споразумения от 17.11.2017 г. и 25.04.2018 г. трудовото възнаграждение на ищеца е увеличавано, като с последното споразумение е определено в размер на 726 лв.

В представената длъжностна характеристика за длъжността „М.О. производство П.И.“, утвърдена от изпълнителния директор на ответното дружество и с която ищецът Н. е запознат при постъпването си на работа, е посочено, че системата за работна заплата е сделна.

По делото са представени 2 бр. декларации от 18.05.2017 г., подписани от ищеца при постъпване на работа, от които се установява, че същият е декларирал, че е запознат с правилата за вътрешния трудов ред в „Бунай“ АД, както и че се е задължил да изпълнява работата си в изискуемото количество и качество.

Не се спори между страните, а и от представените от ответното дружество писмени доказателства се установява, че преди възникване на процесното трудово правоотношение ищецът е полагал труд при ответника на същата длъжност за периода от 07.12.2015 г. до 31.08.2016 г.

С искане с изх. № 166/24.04.2019 г., издадено от изпълнителния директор на “Бунай“ АД се установява, че на 24.04.2019 г. от ищеца са поискани обяснения за следните дисциплинарни нарушения, извършени от него: нерегламентирано неявяване на работа на 22.04.2019 г. и неизпълнение на възложената за 23.04.2019г. работа - неизпълнение на трудовата норма. В искането е посочено, че за нарушенията .т е бил известен с адресирани до него докладни записки от 22.04.2019 г. и 24.04.2019 г.

Писмените обяснения на работника Н. са представени на . на 25.04.2019 г., като в същите ищецът е посочил, че на 22.04.2019 г. не е бил на работа поради малкото месечно трудово възнаграждение, а на 23.04.2019 г. не е хванал трудовата норма, поради З.обол.

Не се спори между страните, че със Заповед № 83/07.05.2019 г. на изпълнителния директор на ответното дружество на ищеца е наложено Д.Н. “Д. У.“ на основание чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 7 от КТ във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 3, т. 3 и т. 7 от КТ, поради извършени нарушения на трудовата дисциплина, които са формулирани по следния начин: неявяване на работа на 22.04.2019 г. на работното му място в цех „Бунай“ АД и демонстративно неизпълнение на възложената работа на 23.04.2019 г. – неизпълнение на трудовата норма, последното въпреки законовите нареждания на .. Заповедта е връчена на 07.05.2019 г. при отказ от страна на работника, установен по надлежния ред.

По делото е представен доклад с вх. № 899/22.04.2019 г., адресиран до изп. директор на „Бунай“ АД, изготвен от И. К. – н-к п-во термореактивни пластмаси; Кр. К. – организатор производство и И.С- – М.О. производство П.И., отговорник смяна, с който на . е съобщено за грубо нарушение на трудовата дисциплина от страна на 7 работници, поименно изброени, сред които и ищецът, като е посочено, че същите самоволно и без никакво разрешение и предупреждение са решили да напуснат пределите на завода без да положат дължимия за деня труд.

От доклад с вх. № 933/25.04.2019 г., изготвен от Кр. К. – организатор производство, се установява, че на изпълнителния директор на ответното дружество е съобщено за вероятно Д. нарушение от страна на 14 работници в IV – цех, поименно посочени, сред които и ищецът по настоящото дело. Посочено е, че въпросните работници не са изработили своите норми на 23.04.2019 г., като обективни причини за това липсват – не е имало проблеми от технологично естество. В доклада е посочено още, че въпросните работници нямат история за неизработване на норми, като изготвИ.т доклада намира, че става дума за умишлени действия, целящи натиск върху фирмата.

По делото е приложено становище с вх. № 973/07.05.2019 г., изготвено от И. К. – нач. Цех в у-к „Итън“, адресирано до ., в което са анализирани твърденията на машинните оператори от IV – ти цех в представените от тях писмени обяснения. От становището се установява, че И. К. е предложил на . да У.Д. трима от работниците, един от които е ищецът Н., а за други двама, за които се твърди да са извършили същите нарушение, е предложено да бъдат наказани с предупреждение за У..

По делото са приети като доказателства графици за срещи на работниците с изпълнителния директор на „Бунай“ АД,  както и списъци с поставени въпроси от работниците за срещите, проведени през м.април 2019 г.

Ответното дружество е представило справка, озаглавена „Загуби за „Бунай“ АД от неявяване на работа от следните работници“, от която се установява, че на 22.04.2019 г, ищецът не е изработил цялата си норма от 125 бр., поради което дружеството е претърпяло загуба в размер на 1230,61 лв., а на 23.04.2019 г. е изпълнило 50 бр. при норма от 125 бр., като загубата е в размер на 662,15 лв., или обща загубата е в размер на 1892,75 лв.

От приложения по делото трудов договор от 21.05.2019 г. сключен между търговско дружество „Костал България Аутомотив“ ЕООД и Д.П.Н., се установява, че ищецът е започнал работа при търговското дружество на длъжност „оператор производство на П.И.“ при месечно трудово възнаграждение в размер на 600 лв.

От записванията в представеното по делото копие от трудова книжка № 105 на Д.Н., се установява, че от 22.05.2019 г. ищецът е постъпил на работа при „Костал България Аутомотив“ ЕООД, като трудовото правоотношение не е прекратено към 24.07.2019 г. – дата на приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство.

По делото е представено и прието като доказателство удостоверение за брутния доход № 234 от 25.06.2019 г. издадено от ответното дружество, от което е видно, че за месец април 2019 г. брутният доход на ищеца е в размер на 627,68 лв. Същото обстоятелство се установява и от приетия по делото фиш за месец април, представен от ищеца Н..

По делото са разпитани в качеството на свидетели лицата А.А.М., И. В. К. и К.Е. К..

От показанията на свидетеля на ищцовата страна – А.М., заемащ длъжността „М.О.“ в ответното дружество, се установява, че на 22.04.2019 г. свидетелят и ищецът трябвало да бъдат на работа втора смяна, като около 13.30 часа се намирали пред цеха, но тъй като били взели фишовете за заплата и не били доволни от заплащането, поискали да разговарят с някой от началниците. Били 7-8 човека от тяхната смяна. Началникът на смяната И. К. ги приканил да влезнат вътре. Те продължили да негодуват за заплащането, като в крайна сметка К. им казал, че нямало как да се срещнат с някого, при което всички работници от смяната, без отговорника И.С-, си тръгнали. На следващия ден отново трябвало да бъдат втора смяна, но понеже се били разбрали с работниците от другите три смени, отишли на работа в 9 ч. Излъчили по двама души от смяна, които се срещнали с началника Кънчо, докато останалите чакали на портала. След срещата им обяснили, че положението си остава каквото е. Посочва, че на 23.04.2019 г. е отишъл на работа заедно с Н., който не му е споделил да е имал здравословни проблеми. Спомня си, че на същия ден не е успял да изпълни нормата си, като не е успял да изпълни около 15-20 детайла. Не е поставял въпроса за трудовото си възнаграждение на срещите с работниците, като твърди, че трудовото възнаграждение за месеца не ги е удоволетворило.

От думите на свидетеляМ. се установява, че работниците са на определена норма, която ако изпълнят получават реалното възнаграждение, което им е по щат.

Свидетелите на ответната страна – И. В. К. и К.Е. К., са служители в ответното дружество, като от показанията им се установява, че първият свидетел е началник цех термореактивно производство, а вторият – началник цех на основното производство.

От разпита на свидетеля К. се установява, че на 22.04.2019 г. около 13.20 часа пред участъка се събрали хора от двете смени, сред които и ищецът Н., които искали да разговарят с началника на цеха – И. К.. Тъй като никой от работниците не отишъл при него, свидетелят излязъл навън, за да ги попита дали ще работят, при което работниците изразили недоволство от заплащането. К. им отговорил, че следва да заявяват претенцията си към изпълнителния директор, тъй като той не е компетентен. Междувременно се обадил на свид. К. и го запознал със създалата се ситуация и отказът на работниците от втора смяна да започнат работа. Тъй като К. бил извън завода, К. се опитал да задържи работниците, докато той се върне, за да говори с тях, като ги приканил да влезнат вътре. Работниците си тръгнали, като в този момент с автомобила си пристигнал г-н М. – изпълнителният директор, който го попитал какво се случва. Свидетелят му отговорил, че работниците са недоволни от заплащането и затова се отказали да работят. На следващия ден – 23.04.2019 г. се състояла среща между представители на работниците и К. К., на която се постигнало споразумение да продължи нормален работен процес и да се търси решение на проблема по съответния ред, поради което хората от трите смени започнали работа и работили, като не е имало никакви спънки. На 24.04.2019 г. сутринта свидетелят проверил производството, което било негово задължение, и установил, че не са изпълнени трудовите норми. Попитал ръководителят на смяната дали е имало някакъв проблем, но същият не можал да му отговори конкретно. Поискани били обяснения от работниците, като по повод обясненията на Н., съобщава, че същият не му е споделил да е имал проблем със З.. Свидетелят посочва, че в предприятието редовно се провеждат срещи с работниците, на които се обсъждат поставени от тях проблеми. Не си спомня преди 23.04.2019 г. Н. да не си е изпълнявал така драстично нормата, няма спомен и дали на 24 е разговарял с него защо не си е изпълнил нормата. Заявява, че формирането на заплатите е съобразено с трудовите норми, което е съгласувано с началниците и работниците. Свидетелят посочва, че във втора смяна има 10 човека, като не си спомня колко от тях не са си изпълнили нормата дали цялата смяна или 80 %. Знае, че трима са У..

От показанията на свид. К. става ясно, че когато на 22.04.2019 г. се върнал в завода, не е имало никой от смяната. Двамата с К. започнали да звънят по телефона на хората от смяната, като Н. не си вдигнал телефона. На следващия ден в 09.00 часа се срещнал с трима работници, като Н. не бил сред тях. Имали претенции за увеличаване на заплатите, на което свидетелят им отговорил, че начинът било това нещо да се изговори като нормални хора и ги приканил да се връщат към работния процес. На 24.04.2019 г. установили, че смяна А и Б не са си изпълнявали трудовите норми. Присъствал е на провежданите срещи с работниците, като не си спомня Н. да е повдигал въпроса за работната заплата . Сочи, че Н. си е изпълнявал нормата преди и след събитията и не му е съобщавал да е имал проблем. Посочва, че изпълнението или неизпълнението на трудовата норма оказва резултат върху възнаграждението. Сочи, че с трима човека от втора смяна е прекратено трудовото правоотношение.

Съдът приема гласните доказателства, обективирани в свидетелските показания на тримата свидетели, за достоверни, тъй като те са последователни, житейски логични, като са дадени безпристрастно и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав достига до следните правни изводи:

Дисциплинарната отговорност на работниците и служителите е вид юридическа отговорност и се изразява в налагане на определени неблагоприятни правни последици, заради извършено и установено Д. нарушение. Дисциплинарната отговорност се реализира в рамките на Д. производство, което се развива под формата на сложен динамичен фактически състав – съвкупността от последователно извършвани правни действия, насочени към установяване на правонарушението и определяне и налагане на Д.то наказание.

Д.то наказание се налага с мотивирана заповед, предхождана от спазването на редица изисквания, регламентирани от законодателя в Кодекса на труда, касаещи на първо място установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина, изслушване на обясненията на работника или служителя преди налагане на наказанието в съответствие с чл. 193, ал. 1 КТ, съобразяване на разпоредбата на чл. 194 от КТ относно срока за налагане на Д.то наказание, както и спазване на императивната разпоредба на чл. 195 от КТ относно формата, съдържанието, мотивирането и връчването на заповедта за налагане на Д.Н..

Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на У.-то, носи ответното дружество по настоящото дело – „Бунай” АД.

По отношение на предявения акцесорен иск по чл. 344, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 2 от КТ, доказателствената тежест по този иск е на ищеца, който следва да установи факта на започване на по-ниско платена работа от ищеца при друг работодател, както и размера на получаваното при този работодател по-ниско възнаграждение.

Процесното трудово правоотношение между страните по делото е прекратено със заповед № 83/07.05.2019 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, с която на ищеца на основание чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 7 от КТ във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 3, т. 3 и т. 7 от КТ е наложено Д.Н. “У.” за конкретно посочени нарушения на трудовата дисциплина, а именно: неявяване на работа на 22.04.2019 г. на работното му място в цех „Бунай“ АД и демонстративно неизпълнение на възложената работа на 23.04.2019 г. – неизпълнение на трудовата норма, последното въпреки законовите нареждания на ..

Процесната заповед за налагане на Д. У. е издадена от органния представител на ответното търговско дружество – изпълнителния директор на акционерното дружество, поради което потестативното право за прекратяване на процесното трудово правоотношение е упражнено от компетентен орган, носител на дисциплинарна власт.

Въззивният съд намира, че процесната заповед за У. отговаря на изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ – описан е времевия период, нарушителят, в какво се състои нарушението и при какви обстоятелства е осъществено, като от съдържанието й може да се направи категоричен извод, че ищецът е бил наясно с фактическите основания, обосновали налагането на най-тежкото Д.Н. – У..

.т е посочил и законовите текстове, под които счита, че се подвежда описаното нарушение – чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 7 от КТ във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 3, т. 3 и т. 7 от КТ, като е приел, че се касае за „З. с Д. на .“ и „други тежки нарушения на трудовата дисциплина“. В съдебната практика се приема, че нарушението „З.та с Д. на .“ може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. З. с Д. на . е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, както и когато, без да е извлечена имотна облага, работникът е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие или когато с действията си е злепоставил . пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено. По тези принципни съображения съдът приема, че извършените от ищеца нарушения - „неявяване на работа на 22.04.2019 г.“ и „демонстративно неизпълнение на възложената работа на 23.04.2019 г. – неизпълнение на трудовата норма“, така както са посочени в заповедта за У., заедно или поотделно не осъществяват състава на посоченото от . нарушение „З. с Д. на .“. В случая, обаче, следва да се отбележи, че евентуалното несъответствие между описаното нарушение и правната му квалификация само по себе си не води до незаконност на заповедта за налагане на Д.Н., а е от значение за това дали визираното деяние принципно представлява нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо налагането на Д.Н. (в този смисъл Решение № 395 от 01.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1629/2009 г., ІII г.о., ГК, Решение № 464 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2009 г., ІV г.о., ГК).

В процесния случай са спазени и изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, доколкото е несъмнено установено по делото, че преди издаване на процесната заповед от ищеца са били поискани обяснения, като същият е предоставил такива.

 Д.Н. е наложено в преклузивните срокове по чл. 194, ал. 1 от КТ – извършените нарушения на трудовата дисциплина са установени съответно на 22.04.2019 г. и 24.04.2019 г. (изготвени доклади до органа на работодателска власт при ответното дружество – изп. директор на „Бунай” АД), а Д.то наказание е наложено на 07.05.2019 г. (конститутивното действие на упражненото потестативно право е настъпило в момента на връчване на заповедта за У. – арг. чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ).

Спорните въпроси в настоящото производство се заключават до това налице ли е твърдяното от . нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в „демонстративно неизпълнение на възложената работа на 23.04.2019 г. – неизпълнение на трудовата норма, последното въпреки законовите нареждания на .“ и доколко е правилна преценката на ., че първото нарушение – „неявяване на работа на 22.04.2019 г.“ е тежко и е определено в съответствие с критериите по чл. 189 от КТ, в каквато насока са възраженията на жалбоподателя и изложените от него фактически обстоятелства.

Доколкото не се спори между страните, съдът приема, че възнаграждението на ищеца при ответното дружество се е формирало според изработеното или по т.нар. „С.С.“, въпреки че в чл. 4, ал. 1 от приложения по делото трудов договор между страните е уговорено, че работата следва да се извършва при пълно работно време в размер на 8 часа, а от представения по делото фиш за заплата /стр. 73 от делото/ срещу заработка е посочено 8 дни и левова равностойност, като единствено в представената по делото длъжностна характеристика за длъжността „М.О. производство П.И.“ е посочено, че системата за работна заплата е сделна.

В чл. 266 от КТ е регламентирано трудовото възнаграждение при неизпълнение на трудовите норми, като в ал. 2 от разпоредбата е посочено, че при неизпълнение на трудовите норми по вина на работника или служителя той има право на трудово възнаграждение според изработеното. В представена от ответника справка се установява, че за 23.04.2019 г. ищецът при зададена норма от 125 бр. е изпълнил 50 бр., като непостигането на нормата се признава и от самия ищец, който в дадените от него обяснения пред . е посочил, че не е хванал нормата, защото го е боляло З.. От една страна въпросът се свежда до това дали неизпълнението на трудовата норма се е дължало на демонстративно поведение от страна работника, така както е приел .т в издадената от него заповед за У., и от друга страна дали само по себе си неизпълнението на трудовата норма е нарушение на трудовата дисциплина. Съдът намира, че демонстративно неизпълнение на трудовите норми би било налице в следните хипотези: ако работникът е преустановил самоволно работа; напуснал е работното си място; изключил е по собствена инициатива и без друга необходимост машините или съоръженията, с които работи; спрял е работа, поради това, че се занимава с други неща или действия, несвързани със служебните му задължения; без възражение е приел да работи с некачествени суровини, материали или неизправни машини и съоръжения и други от този характер, както и всяко друго поведение, при което открито е показал, че няма да извършва действия във връзка с възложената му работа. В конкретния случай подобно демонстративно неизпълнение от страна на работника не се установява от събраните по делото доказателства. Тъкмо обратното, разпитаният пред първа инстанция свидетел И. К. изрично посочва в показанията си, отнасящи се до събитията на 23.04.2019 г. следното: „хората дойдоха на работа, започнаха работа, работиха и трите смени и не е имало някакви спънки или каквото и да е било“. Тоест, самият свидетел, в качеството му на началник цех, не е установил смущение в работния процес, касаещо демонстративно неизпълнение на възложената работа от страна на ищеца. Подобно демонстративно поведение не е установено и от отговорника на смяната. Неизпълнението на трудовата норма от страна на ищеца, а и от страна на останалите работници, е установено от К. едва на следващия ден, когато е проверил производството. В пълно противоречие с изложеното от К. твърдение, че на 23.04.2019 г. и трите смени са работили и не е имало спънки, в изготвеното от него становище с вх. № 973/07.05.2019 г. до изпълнителния директор на „Бунай“ АД, свидетелят посочва, че намира поведението на ищеца Н. за умишлено спъване на работния процес, поради което предлага същият да се накаже с Д. У.. Подобно съществено разминаване в твърденията на К. по повод на едни и същи обстоятелства, отнасящи се до поведение на ищеца, за което се твърди да е Д. нарушение, води до невъзможност съдът да прецени дали в действителност ищецът е извършил вмененото му от . нарушение на трудовата дисциплина. Освен това неизпълнението на зададената трудова норма само по себе си не е напълно равнозначно на „неизпълнение на възложената работа“, доколкото на 23.04.2019 г. ищецът е изпълнявал възложената работа – изработил е 50 детайла, което не е спорно между страните, като единствено не е изпълнил работата в обема необходим, за да получи уговореното възнаграждение за пълно изпълнение. Кодекса на труда определя, че при неизпълнение на трудовата норма по вина на работника, същият има право на трудово възнаграждение според изработеното. Тоест санкцията за работника, за това, че не е изпълнил определената му трудова норма, се изразява в по-ниското заплащане, което ще получи. Като тук следва да се изтъкне, че „сделната система“ за заплащане не е уговорена между страните със сключване на трудовия договор, но това разминаване не е посочено от тях, а точно обратното – твърди се, че точно по тази система се е формирало трудовото възнаграждение. Следва да се прецени доколко неизпълнението на част от възложената работа за един работен ден, което неизпълнение не се установи да е демонстративно, нито пък умишлено, обуславя налагане на Д. У..

Не става ясно и кои са законните нареждания на ., които ищецът Н. не е изпълнил. Ако се касае за неизпълнение на трудовата норма, то следва да се има предвид, че задължението на работника да изпълнява работата, за която се е уговорил, е основно задължение по трудовото му правоотношение с . и възниква със сключването на трудовия договор и за което не е необходимо .т да издава нареждане до работника.

По отношение на нарушението на трудовата дисциплина – „неявяване на работа на 22.04.2019 г. на работното му място в цех на „Бунай“ АД, съдът намира, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява безспорно, че на 22.04.2019 г. ищецът Н. се е намирал на работното си място, но в 13.30 часа, когато е трябвало да започне работа неговата смяна, същият заедно с останалите работници от смяната, си е тръгнал.

От така изложеното съдът намира, че осъщественото от ищеца Н. представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. 3-то и т. 3 от КТ, като следва да бъде извършена преценка доколко нарушенията са тежки и доколко е налице съответствие между нарушенията и наложеното Д.Н..

Преценката по чл. 189 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното Д.Н.. Дали същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на наложено Д.Н. съдът следва да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното Д.Н. и извършеното нарушение като вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В случай, че при съобразяване на тези обстоятелства съдът констатира несъответствие на наложеното Д.Н. с нарушението, Д.то наказание следва да се отмени. /в този Решение № 293 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 238/2011 г., III г. о., ГК/.

От съвкупната преценка на правнорелевантните факти, обективирани в събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че на 22.04.2019 г. ищецът Н. е взел фиша си за заплата и недоволен от начисленото му трудово възнаграждение е поискал среща с изпълнителния директор на дружеството, за да договори по – добро възнаграждение. След като не е могла да бъде осъществена среща с изпълнителния директор, ищецът си е тръгнал, като не се е явил на работното си място. Следва да се отбележи, че от представените от ответното дружество доказателства е видно, че освен ищецът още 7-8 работници от смяната, към която е зачислен той, са проявили недоволство от заплащането и поради това са отказали да работят. На следващия ден, след проведена среща между представители на работниците и представител на ., възникналата ситуация е овладяна, като на работниците е обещано, че ще се водят преговори по отношение размера на възнаграждението. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в настоящия случай работникът е изразил недоволство от условията, при които работи не по регламентирания в Закона за уреждане на колективните трудови спорове начин. Районният съд е обсъдил, че работникът е имал възможността да постави проблема за ниското трудово възнаграждение при провежданите периодични срещи на изпълнителния директор с всеки работник, като не е отчел обстоятелството, че в случая недоволството на ищеца, а и на останалите работници, е възникнало по повод взетите „изплащателни“, както се е изразил свид.М. в разпита му пред първата инстанция. Тоест, явно недоволен от възнаграждението, което му е начислено за изплащане, ищецът е поискал среща с изпълнителния директор и след като такава не е могла да се състои, същият след известно колебание, е решил да си тръгне и да не работи същия ден. Не се установи и неизпълнението на трудовата норма на следващия ден – 23.04.2019 г. да е извършено демонстративно от страна на ищеца, като следва да се съобрази и обстоятелството, че ищецът все пак е изпълнил част от нормата си, макар и не в уговорения обем, за което е получил възнаграждение съобразно изработеното. Безспорно са налице нарушения от страна на ищеца, от които са настъпили вредни последици за предприятието, но съдът намира, че обстоятелствата, при които са извършени – внезапно и еднократно изразеното масово недоволство от заплащането, по което голяма част от работниците са се увлекли, подбудите на ищеца, свързани с желанието му за среща и диалог директно с . с цел договаряне на по-добри условия, каквато среща не е могла да бъде организирана по неясни причини, както и личността му на работник, за който няма данни за предходни нарушения на трудовата дисциплина, а са налице данни, че дотогава е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, У.то като най-тежка санкция се явява несъответстващо на тежестта на извършените от него нарушения на трудовата дисциплина.

Отделно от това, от представените от ответното дружество писмени доказателства - доклад с вх. № 899/22.04.2019 г., доклад с вх. № 933/25.04.2019 г., становище с вх. № 973/07.05.2019 г., а и от разпитаните по делото свидетели прави впечатление, че освен ищецът, още петима работници при същия работодател са извършили нарушения на трудовата дисциплина на 22.04.2019 г. и на 23.04.2019 г., аналогични с тези, за които ищецът е Д. уволнен. За извършените нарушения за трима от работниците, сред които и Н., .т е приел, че са достатъчно тежки, че да обусловят налагане на най-тежкото Д.Н., а именно У.. За другите работници – Р Я и И Ш, .т явно е приел, че нарушенията им не са толкова тежки, като на двама от тях е предложено да се наложи „предупреждение за У.“. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 189 от КТ предвижда да се вземат предвид от . всички обстоятелства, при които е осъществено нарушението и което се отнасят единствено до конкретното нарушение. Вярно е, че в случаите, посочени в разпоредбата на чл. 190 от КТ, .т има възможност както да наложи, така и да не наложи Д. У., но при всички положения е длъжен да извърши преценка на конкретно извършеното Д. нарушение. В настоящия случай не става ясно какви обективни критерии е използвал .т при преценката си за съответствие между извършеното от ищеца и извършеното от останалите работници, доколкото от приложените по настоящото дело доказателства липсват данни поведението на ищеца да се е различавало с нещо повече от поведението на другите работници при осъществяване на приетите от . за нарушения на трудовата дисциплина.

Предвид всичко гореизложено настоящата съдебна инстанция намира, че .т не е успял при условията на пълно и главно доказване да установи, че законосъобразно е упражнил потестативното си право да У.Д. работника Н., поради което У.то, наложено със Заповед №83/07.05.2019 г., издадена от изпълнителния директор „Бунай“ АД, следва да бъде признато за незаконно и отменено.

След като главният, обуславящ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаването на У.то за незаконосъобразно и неговата отмяна се явява основателен, следва да бъдат уважени и обусловените от него искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата от ищеца преди У.то длъжност „М.О. производство на П.И.“ и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 2 КТ – за присъждане в полза ищеца на разликата в заплатите.

С оглед уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, който е с обуславящо значение за другите два иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, същите следва също да бъдат уважени.

По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 2 от КТ:

Обезщетението по чл. 225 КТ се определя на база брутното трудово възнаграждение, получено от работника или служителя за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца за месец април 2019 г. е в размер от 627,68 лв., което обстоятелство се установява от приложения и приет като доказателство по делото фиш за заплатата на Д.П.Н. за месец април 2019 г., което следва да се приеме като база за определяне размера на дължимото обезщетение за оставане на работника без работа. В конкретния случай от представените по делото трудов договор от 21.05.2019 г. сключен между „Костал България Аутомотив“ ЕООД и Д.П.Н. и от записванията в представеното по делото копие от трудова книжка № 105 на Д.Н., се установява, че от 22.05.2019 г. ищецът е постъпил на работа при „Костал България Аутомотив“ ЕООД на длъжност „оператор производство на П.И.“ при месечно трудово възнаграждение в размер на 600 лв., като трудовото правоотношение не е прекратено към 07.10.2019 г. – дата на приключване на съдебното дирене пред въззивната производство. Съдът намира, че реализиране на доход по този договор следва да бъде взет предвид на основание чл. 225, ал. 2 КТ при определяне размера на дължимото обезщетение с оглед размера на вредата, пряко причинена следствие на незаконното У.. Предвид доказване по делото на факта на започване на по-ниско платена работа от ищеца при друг работодател, както и размера на получаваното при този работодател по-ниско възнаграждение, а именно – 600 лв. основно месечно трудово възнаграждение, съдът приема за изцяло основателна исковата претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 2 от КТ за периода от 08.05.2019 г. до 08.08.2019 г. в размер на 83,04 лв.

С оглед основателността на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 2 от КТ, като законна последица от неговото предявяване, следва да бъде уважено и заявеното искане за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете с подаване на исковата молба в съда – 15.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземанията.

Като е достигнал до различни правни изводи, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено изцяло на основание чл. 271, ал.1 от ГПК и вместо него да се постанови друго, с което предявенияте искове да бъдат уважени.

По отношение на разноските:

Решението е постановено в полза на лице, освободено от заплащане на държавна такса, поради което в съответствие с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на Окръжен съд - Пазарджик сумата от 210,00 лв., представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявените три иска, определена съгласно чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Пред първата инстанция ищецът е направил разноски в размер на 1200,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на ответното дружество е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящата съдебна инстанция намира за основателно по следните съображения: минимално дължимото възнаграждение за трите предявени иска, изчислено съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 860,00 лв., като претенцията от 1200,00 лв. превишава прекомерно и необосновано минимума, предвид фактическата и правна сложност на делото, неговата продължителност, обстоятелството, че са проведени две съдебни заседания, поради което същото следва да бъде намалено до 900,00 лв., като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на ответното дружество.

Въззивникът е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1200,00 лв., като процесуалният представител на ответното дружество и пред въззивната инстанция е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде уважено по гореизложените съображения, а адвокатското възнаграждение редуцирано до размера на 900 лв.  За заплащането му следва да бъде осъдена въззиваемата страна по аргумент от чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

            Мотивиран от горното, Окръжен съд - Пазарджик

 

                                                                       Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 128/06.08.2019 г., постановено по гр. дело № 366/2019 г. по описа на Районен съд - Панагюрище, с което са отхвърлени предявените от Д.П.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу „Бунай“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, ул. „Георги Бозаджиев“ № 1, представлявано от изпълнителния  директор С М М., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отменяне на У. обективирано в Заповед № 83 от 07.05.2019 г. на изп. директор на „Бунай“ АД,  с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на работника на заемана преди У.то длъжност „М.О. производство на П.И.“, както и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 83,04  лв. за периода от 08.05.2019 г. до 08.08.2019 г. и пълния присъден размер от 600 лв. – разноски в първоинстанционното дело, вместо което

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ У.то на Д.П.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, наложено със Заповед № 83 от 07.05.2019 г. на изп. директор на „Бунай“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, ул. „Георги Бозаджиев“ № 1.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Д.П.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, на заеманата от него преди У.то длъжност "М.О. производство на П.И." в „Бунай“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, ул. „Георги Бозаджиев“ № 1, представлявано от изпълнителния директор С.М. М..

ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 225 КТ „Бунай“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, ул. „Георги Бозаджиев“ № 1, представлявано от изпълнителния  директор С.М. М., да заплати на Д.П.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 83,04 лв, представляваща разлика в заплащането за периода от 08.05.2019 г. до 08.08.2019 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Бунай“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, ул. „Георги Бозаджиев“ № 1, представлявано от изпълнителния  директор С.М. М., да заплати на Д.П.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1800,00 лв.  – разноски пред двете инстанции (900 лв. – разноски в първоинстанционното производство и 900 лв. – разноски във въззивното производство).

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Бунай“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, ул. „Георги Бозаджиев“ № 1, представлявано от изпълнителния  директор С.М. М., да заплати по бюджетната сметка на Окръжен съд - Пазарджик сумата от 210 лв. – държавна такса.

 

 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок, считано от 21.10.2019 г.

 

 

 

        

                                                                             

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                                                 

 

 

 2.