№ 249
гр. Благоевград , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500017 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл.258 и сл ГПК по
въззивна жалба,подадена от В. Г. П. от с.И. общ.Благоевград и Н. СЛ.
К.,действащи чрез адв.П.З.,насочена против решение № 907494 от
27.09.2020г.,постановено по гр.д.№37/2016 по описа на РС
Благоевград.Решението се обжалва в частта,с която съдът е постановил,че
разпределението на сумите при публичната продан на имота представляващ
СТОПАНСКИ ДВОР от 1. 254 дка, местност „Гошевица“, имот № 022019 по
картата на землището на с. Е., общ. Благоевград, при граници (съседи): №
022020 изполв. ливада на насл. на Димитър Христов П.; № 022018 пасище,
мера на община Благоевград и № 022012 полски път на община Благоевград
/избран като способ от съда за прекратяване на съсобствеността/ следва да се
извърши между съделителите при следните дялове:АТ. Г. ЯН., -1/21, П. Г.
П.-1/21, З. Д. Т. -1/21, СП. Д. Г.-1/7, Д. ХР. К. 1/14 , К. ХР. Г. 1/14, В. Г. П.
1/21, СП. Д. СТ. 1/21, Б. Д. Н. -1/21, К. Б. П. 1/14, М. Б. КЬ. 1/14, С. АНГ. Ш. -
1/14 , Т. АНГ. М.- 1/14, С. З. СТ.- 1/21, К. З. П. -1/21 и ЕЛК. З. П.- 1/21.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на съдебния
1
акт,тъй като съдът не е разпоредил сумата от продажбата на имота да бъде
разпределена и на третото лице помагач по делото Н.С. К.,съобразно дела
му,получен чрез сделка за имота,сключена от починалия съделител К.Д.,а
дяловете на К.Д. са разпределени между неговите наследници,също
участници в делбата на собствено основание.Жалбоподателите поддържат,че
решението не е съобразено със задължителните указания на ТР №3/19.12.2013
г. по т.д.№ 3/2013г. на ОС ГК ВКС и практиката на ВКС,изразена в решение
№ 75 от 27.02.2012г. по гр.д.№741/2011 на 2-ро г.о.
Молят да се отмени обжалваното решение и се постанови друго,с
което сумите от публичната продан да бъдат разпределени между
съделителите както следва: АТ. Г. ЯН. -1/28 ид.част, П. Г. П. – 1/28 ид. част, З.
Д. Т. – 1/21 ид. част, СП. Д. Г. – 1/7 ид.част, Д. ХР. К. – 1/14 ид. част, К. ХР. Г.
– 1/14 ид. част, В. Г. П. – 1/28 ид. част, СП. Д. СТ. – 1/21 ид. част, Б. Д. Н. –
1/21 ид. част, К. Б. П. – 1/14 ид. част, М. Б. КЬ. – 1/14 ид. част, С. АНГ. Ш. –
1/14 ид. част, Т. АНГ. М. – 1/14 ид. част, С. З. СТ. – 1/21 ид. част, К. З. П. –
1/21 ид. част, ЕЛК. З. П. – 1/21 ид. част и за Н. СЛ. К. /в качеството му на
приобретател от К.Д. на част от процесния имот-1/28 ид.ч.
Ответниците З.Т.,П.П. и А.Я.,представлявани от адв.Н. оспорват
жалбата.Намира решението за правилно и законосъобразно и моли да се
потвърди.
Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок, от
страна по делото,която има право и интерес от обжалване на съдебния акт.
Въззивният съд,съобразно правомощията си по чл.269 ГПК намира
обжалваното решение за валидно и допустимо,а по правилността му съобрази
следното:
Решението на РС Благоевград във фазата по допускане на делбата е
влязло в сила,тъй като е потвърдено с решение на ОС Благоевград по в.гр.д.№
№913/2018г.Съдът е допуснал делбата на единствения имот между при квоти
на съделителите АТ. Г. ЯН. -1/28 ид.част, П. Г. П. – 1/28 ид. част, З. Д. Т. –
1/21 ид. част, СП. Д. Г. – 1/7 ид.част, Д. ХР. К. – 1/14 ид. част, К. ХР. Г. – 1/14
ид. част, В. Г. П. – 1/28 ид. част, СП. Д. СТ. – 1/21 ид. част, Б. Д. Н. – 1/21 ид.
част, К. Б. П. – 1/14 ид. част, М. Б. КЬ. – 1/14 ид. част, С. АНГ. Ш. – 1/14 ид.
2
част, Т. АНГ. М. – 1/14 ид. част, С. З. СТ. – 1/21 ид. част, К. З. П. – 1/21 ид.
част, ЕЛК. З. П. – 1/21 ид. част и К. Г.Д. -1/28 .
В хода на производството по обжалване на решението по
образуваното в.гр.д.№ 913/2018г.,на 02.02.2019г. е починал един от
съделителите К.Г. Д.,който съобразно решението на РС Благоевград е
притежавал 1/28 ид.ч. от имота.По в.гр.д.№ 913/2018 на ОС Благоевград е
представен нот.акт №82 нот.д.№75/2018 на нотариус М.К.,от който е било
видно,че в хода на делбеното производство пред РС Благоевград ,починалия
К.Г. Д. е прехвърлил чрез продажба на Н. СЛ. К. целия процесен недвижим
имот.Това е мотивирало ОС Благоевград да конституира Н.С. К. като трето
лице помагач на жалбоподателката В.П..
В решението по извършване делбата на имота,който е изнесен на
публична продан,РС Благоевград е съобразил настъпилото правоприемство
по закон между К. Г.Д. и неговите наследници съделителите Петър Г.П.,Ат.
Г.Я. и В. Г.П. /негови братя и сестри/ и делът на К. Г.Д. е разпределен между
тях относно получаването на сумите при публичната продан.В решението е
отразено и конституирането на Н. СЛ. К. като трето лице помагач.
При така установеното от фактическа страна,от правна съдът
съобрази следното:
В т. 3 ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГК на ВКС
се прие по задължителен за съдилищата път, че при прехвърляне на спорното
право в хода на производството, приложение намират общите правила на
ГПК, уреждащи процесуалноправното положение на страните при извършено
в хода на производството разпореждане с правото, предмет на делбата чл.226
ГПК.
Макар прехвърлянето да променя носителя на правото на
собственост, според установеното в чл.226 ал.1 ГПК процесуално правило,
делото продължава своя ход между първоначалните страни, като по реда на
чл.226 ал.2 ГПК, приобретателят може да замести своя праводател само със
съгласието на всички съделители и на лицето, което встъпва като страна по
делото. Ако подобно съгласие не бъде постигнато, делото продължава своя
ход с участието на първоначалните съделители - прехвърлителят участва в
3
процеса като процесуален субституент на приобретателя, като процесуалната
му легитимация произтича от самия закон.
Прехвърлянето на идеална част от съсобствен имот в хода на
делбеното производство представлява правомерно, разрешено от закона
действие, тъй като с предявяването на иска за делба съделителите не губят
правото си да се разпореждат с притежавания от тях дял, вкл. когато исковата
молба за делба е вписана. Конституирането на приобретателя наред с
прехвърлителя обаче не е необходимо, тъй като прехвърлителят участва като
процесуален субституент на приобретателя, процесуалната му легитимация
произтича от самия закон, въпреки че не е носител на материалното право.
Съгласно чл.226 ал.3 ГПК, постановеното решение във всички случаи ще
съставлява пресъдено нещо както за съделителите, така и спрямо
приобретателя по въпросите дали имотът е съсобствен между съделителите и
какви са делбените им права, като признатите на прехвърлителя права ще се
считат за права на приобретателя.
В заключение следва, че при разпореждане със спорното право от
съсобственик (съделител) в полза на друго лице в хода на делбеното
производство и след влизане в сила на решението по допускане на делбата -
във фазата по извършването й, приобретателят участва чрез своя процесуален
субституент (прехвърлителя.Непротиворечиво се приема, че независимо дали
е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в
производството чрез своя процесуален субституент, приобретателят ще бъде
обвързан от решението по извършване на делбата. Следователно,
съсобствеността ще се счита прекратена и по отношение на него, независимо
в чий дял ще се падне имотът.
Както се посочи, приобретателят ще е обвързан от решението по
делбата, като правоприемник на страна по делбата, по силата на чл.226 ал.3
ГПК. В това ТР е посочено още,че ако предмет на делбата е само един имот и
той бъде поставен в дял на прехвърлителя, вещноправните последици на
решението ще настъпят в правната сфера на приобретателя, а ако имотът бъде
поставен в дял на друг съделител, приобретателят ще има правото да получи
дължимите за уравнение на дяловете суми, присъдени на
прехвърлителя.Също така в мотивите е прието,че „като лице, притежаващо
4
самостоятелни права върху имуществото, предмет на делбата, приобретателят
може да встъпи в делото и по реда на чл.225 ГПК /чл.181 ГПК/отм./. Така той
ще може да упражни лично правото си да участва в производството по
прекратяване на съсобствеността и да получи припадащия му се дял от
делбеното имущество, включително като защити становището си за начина на
прекратяване на съсобствеността.“
С оглед на така прието в това ТР ,въззивният съд намира,че в случая
на Н.С.,който не е конституиран като страна по делото,а само като трето лице
помагач не следва да му се присъждат суми или да се посочва ,че има право
да получи такива,тъй като прехвърлителят му участва по делото като
процесуален субституент.В случая е налице процесуална суброгация,а както е
посочено и в теорията изд.Ж.Ст.,М.,П. и Ив. стр.402 „само субституентът
става страна и спрямо него важат както силата на присъдено нещо и
изпълнителната сила,така и отговорността за разноски“.
В този смисъл въззивният съд приема,че първоинстанционният съд е
постановил правилно решение.
Соченото във въззивната жалба решение на ВКС,с което е прието
обратното е произнесено преди постановяване на цитираното ТР №3/2013
ОСГК ВКС .
Въззиваемата А.Я. претендира разноски за тази инстанция и с оглед
изхода на спора,такива следва да й се присъдят.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 907494 от 27.09.2020г.,постановено по
гр.д.№37/2016 по описа на РС Благоевград в обжалваната част.
5
ОСЪЖДА В. Г. П. и Н. СЛ. К. да заплатят на АТ. Г. ЯН. направените
разноски пред тази инстанция в размер на 300 лв.за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6