Р Е Ш Е Н И Е
София, 09.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д. № 9213/2018 г., за да се произнесе взе пред вид:
Предявени са искове от Р.Н.С., ЕГН **********, Д.Д.И., ЕГН **********, чрез законния си представител – Д.А.Г.,
ЕГН **********, С.И.М., ЕГН ********** и А.Г.М., ЕГН **********, всички чрез адв. Ц.В., САК, съдебен адрес:***-13, против Г.Ф., седалище
и адрес ***, с правно основание чл. 288, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 за сумата общо 320 000
лв. – по 80 000 лв. за всеки ищец, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на Н.Н.С. – брат на Р.Н.С. и Д.Д.И. и
внук на С.И.М. и А.Г.М., при ПТП, станало на 10.07.2013 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на произнасяне на ответника по претенцията до
окончателното изплащане и сторените разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 10.07.2013 г.
около 20.30 ч. на път IV - 13005 - с. Ракево - с. Баурене, общ. Криводол, обл. Враца, на километър 10+500, водачът на л.а. „Пежо
306", Рeг. № ******- М.М.И.
нарушил правилата на ЗДвП, движейки се с превишена и несъобразена с пътните
условия скорост, загубил контрол над управлявания от него автомобил, напуснал
пътното платно и самокатастрофирал в крайпътно дърво.
При ПТП тежко е пострадал Н.Н.С.,
който е бил пътник на задна седалка в лекия автомобил „Пежо 306", и,
въпреки последващите усилия на лекарските екипи,
починал на 16.07.2013 г. в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов".
По случая е образувано н.о.х.д. № 116/2014 г. на ОС -
Враца, което е приключило с влязла в сила присъда, потвърдена от Софийски
Апелативен съд, НО, 5 състав по в.н.о.х.д. № 764/2014 г. и от Върховен касационен съд, по
касационно дело № 1806 по описа за 2014 r. С присъдата М.М.И.
е признат за виновен за причиняване на смърт на повече от едно лице,
престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 4, алт. 2 и предл. 6, б. "б", предл.
1 от НК.
Ищците заявяват, че смъртта на Н.С. им е причинила
най-страшния житейски удар - да загубят своят брат и внук едва на 13 години.
Преждевременната и нелепа смърт на детето е причинила силен шок и ужас за
ищците. Ранната му и неочаквана смърт завинаги е лишила ищците от щастието да
го гледат как расте, да го напътстват и закрилят в живота. Това е страдание,
което те заявяват, че ще изживяват до края на живота си.
От мотивите към присъда № 9/10.06.2014 г. по н.о.х.д. № 116/2014 г. по описа на Врачански Окръжен
съд, се установява, че за лекия автомобил, причинил катастрофата не е била
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите".
За това ищците, с молба, вх. № 24-01-498/06.07.2018 г.,
предявили претенция пред Г.Ф., за изплащане на дължимото застрахователно
обезщетение, но липсвало произнасяне от ответника.
В тази връзка са предявили настоящите искове за
присъждане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди вследствие
смъртта на техния брат и внук в посочения по – горе размер, ведно със законните
последици – лихва, считано от произнасянето на ответника и сторените разноски.
Представили са писмени доказателства, подробно описани в
исковата молба.
Ангажират устни доказателства и експертизи.
В хода по същество молят съда да уважи изцяло предявения
иск като основателен и доказан, със законните последици – лихва и разноски по
списък.
Ответникът Г.Ф. оспорва предявените
искове по основание и по размер.
Счита, че не са представени достатъчно писмени доказателства,
установяващи механизма, обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП, както
и какво е било поведението на загиналия Н.Н.С. по
време на същото.
Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищците, който като пътник
на предна дясна седалка в лекия автомобил не е поставил задължителния обезопасителен колан, освен което същият се е съгласил да
пътува в автомобил, управляван от неправоспособен водач.
Счита размера на предявената претенция за неимуществени
вреди за завишен, тъй като не отговаря на претърпените болки и страдания,
наличието на съществен принос от страна на наследодателя на ищците,
съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна
практика.
Оспорва претенцията за законна лихва.
Ангажира писмени доказателства и експертизи.
По делото е конституиран като трето лице – помагач на
ответника на основание чл. 219, ал.1 от ГПК водачът на лекия автомобил, причинил
катастрофата, М.М.И., ЕГН **********,***, който,
редовно уведомен, не взема становище и не ангажира доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно
основание чл. 288, ал. 1 от КЗ/(отм./ вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие настъпила смърт от ПТП, ведно със законните последици.
От събраните по
делото доказателства се установява, на 10.07.2013 г. около 20.30 ч. на път IV - 13005
- с. Ракево - с. Баурене, общ. Криводол, обл. Враца,
на километър 10+500 е станало ПТП, като водачът на л.а. „Пежо 306", Рeг. № ******М.М.И., нарушил
правилата на ЗДвП, движейки се с превишена и несъобразена с пътните условия
скорост, загубил контрол над управлявания от него автомобил, напуснал пътното
платно и самокатастрофирал в крайпътно дърво. В
резултат на инцидента тежко пострадал наследодателят на ищците Н.Н.С., който се возел пътник на задна седалка в лекия
автомобил „Пежо 306", и, въпреки последващите
усилия на лекарските екипи, починал на 16.07.2013 г. в УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов".
Пострадалият и починал Н.Н.С. е
брат на ищците и внук на ищците Р.Н.С. и Д.Д.И. и внук на ищците С.И.М. и А.Г.М..
От събраните в хода на производството доказателства се
установява, че с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 116/2014 г. на ОС - Враца,
потвърдена от Софийски Апелативен съд, НО, 5 състав по в.н.о.х.д. № 764/2014 г. и от Върховен касационен съд,
по касационно дело № 1806/ 2014 r. Водачът на л.а. „Пежо 306", Рeг. № ******М.М.И. е признат за
виновен за причиняване на смърт на повече от едно лице, престъпление по чл.
343, ал. 3, предл. 4, алт. 2 и предл.
6, б. "б", предл. 1 НК.
Пред вид факта, че за лекия автомобил, причинил
катастрофата не е налаице валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" към момента на
инцидента, ищците, с молба, вх. № 24-01-498/06.07.2018 г., са предявили
претенция пред ответника Г.Ф. за изплащане на дължимото застрахователно
обезщетение, но до настоящия момент не е налице произнасяне.
Спорът между
страните се свежда до изясняване на обстоятелства досежно
наличие на съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния
резултат, съобразно направеното от ответника възражение в тази насока, и
размера на исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно завишен с
оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот.
В хода на делото – по искане на страните и за доказване
на техните твърднеия и възражения, включително и във
връзка с направените от ответната страна оспорвания относно наличие на съпричиняване от страна на пострадалата, е изслушано и
прието заключение на вещи лица, които съдът кредитира като безпротиворечиви
и съответстващи с оригиналния доказателствен
материал.
Според заключението на комплексната съдебно – медицинска и автотехническа експертиза, в резултат на претърпяното
ПТП на 10.07.2013 г. пострадалият Н.С.Н.
е получил следните травматични увреждания: - тежка черепно-мозъчна травма -
тъпа травма на главата, без счупване на черепа, кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, оток на мозъка, - контузия на
левия бял дроб, - счупване на големия пищял на дясната подбедрица,
- счупване на лявата раменна кост и порезни рани по лява предмишница
и лява длан.
Причината за смъртта му е
закритата тежка черепно-мозъчна травма и
развилите се усложнения на базата, на контузията, на левия бял дроб и
двустранната бронхопневмония. Описаните травматични увреждания се дължат на
действието на твърди тъпи предмети, а за нараняванията на лява предмишница и длан – остри такива, със значителна кинетична
енергия и добре отговарят да са получени при процесното
ПТП, като смъртта на Н.С. е в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП.
Вещите лица са
стигнали до извода, че механизмът на станалото ПТП е следният: На 10.07.2013 г.
около 20,00 – 20,30 ч., лек автомобил
марка „Пежо”, модел „306” с рег. № СА 3400 КТ, управляван от М.М.И. се движи по път IV – 13005 (с/. Ракево – с. Баурене). На предната дясна
седалка се е намирал В.К.В., а на задната седалка е седял Н.Н.С..
В зоната на км. 10 + 500 – на около 200 м. преди табелата за с. Баурене, обл. Враца, на прав пътен участък, суха износена
едрозърнеста асфалтова настилка, при нормална видимост и скорост на движение
135 км/ч, водачът губи контрол върху управлението на автомобила, л.а. напуска
пътното платно в ляво и с предна лява част се удря в крайпътно дърво. В
резултат на удар, автомобилът се завъртва по посока обратна на движението на
часовниковата стрелка, изминава около 6,5 м. и отново се блъска с дясната си
странична част в друго крайпътно дърво, което се врязва на 0,90 см. в лекия
автомобил.
С оглед този
механизъм и констатираните деформации на автомобила, експертите считат, че не
може със сигурност да се определи дали при използване на обезопасителен
колан, смъртта на пострадалия би настъпила или не. Според тях би могло да се
приеме, че пострадалият е бил без поставен колан. При скорости над 70 км/ч. и
челни удари / централни, или не/ ефективността на коланите намалява, също както при ротационно движение на
автомобилите и големи деформации на автомобила, което е било осъществено в
конкретния случай. Смятат, че при инициалния удар на лекия автомобил е
последвал удар на главата на Н.С. в предната седалка, както и на лявата част на
гръдния кош и лявата ръка, респективно и тяхното травмиране при завъртането на
автомобила, а при удара в дясната страна на автомобила е последвала отново
травма в областта на главата и счупването на дясната подбедрица,
т.е. налице са данни за свободно инерционно движение. В описаните в аутопсионния протокол травматични увреждания получени от пострадалия,
няма такива, които категорично да сочат, че са получени от поставен обезопасителен колан.
Лек автомобил „Пежо 306” с рама VF37ANFZ*********, рег. № ******е произведен през 2003 г. и
фабрично е оборудван с триточков инерционен предпазен колан на предна дясна
седалка.
За доказване на претърпените от ищцовата страна неимуществени вреди, във връзка със смъртта
на пострадалия Н.Н.С. – съответно брат и внук на
ищците, съдът допусна разпит по делегация
в Районен съд гр. Перник на свидетелите М.И.Ц., К.П.Б. и В.А.С..
Свидетелят
М.И.Ц. е вуйчо на
починалия и на ищеца Р.С.. В показанията си той заяви, че Р.С. е син на
неговата племенница Д. И. и го познава от малък. В билки отношения са, вижда го
един – два пъти месечно. Познава от малък и другия син на Д. И. – починалия Н.С.. Знае, че след катастрофата Н.е бил в кома и
след това е починал, тогава е бил на 12 – 13 години. Разликата между двамата
братя е била 3 – 4 години, двамата много са се обичали, помагали са си, играели
заедно на компютърни игри. Свидетелят не знае за отношенията между Д.И. и
починалия Н..Сестра му, майката на двамата братя се разделила с мъжа си, додели
често при баба си и дядо си – ищците С. и А. М.. Свидетелят, когато е ходил при
племенницата си, не е виждал заедно Н.С. и Д.И.. За него знае, че живее някъде
в Червен бряг и го е виждал само веднъж когато е бил много малък. Починалият Н.бил
много добро и кротко дете, ученолюбив. Бил много привързан към брат си Р.С..Р.
и Н.били много задружни. Видял Р. на погребението и след това на помените на
брат му. Сега го вижда един – два пъти месечно. Според свидетеля, за Р. смъртта
на брат му била голяма мъка, голяма трагедия. След смъртта му той станал по –
затворен и свит, тъжен и унил, сега, с времето, се чувства малко по – добре,
често говори за брат си и той много му липсва.
Свидетелят
К.Б. е племенник на ищеца А.М.. В показанията си той
заяви, че познава С. и А. М. откакто са семейство, от много малък, преди да
замине да живее в София. Ходел е при тях на всеки две седмици, сега му е трудно
и ходи по – рядко. След смъртта на Р. вуйчо му се разболял от диабет.
Свидетелят познава починалото дете също от много отдавна и го е виждал, когато
ходел при М.. Те много се грижели за него – гледали го, пазели го, водели го на
градина, на училище, помагали му в уроците, имали много мили отношения, държали
се много гальовно, не повишавали тон, много го обичали и имали силна
емоционална връзка. Бабата и дядото също са били силно привързани помежду си. По
това време и тримата братя са били при тях, по – късно майка им се оженила
отново и родила още едно дете. През повечето време Н.живеел при тях, в кв. Мощино, за около 4 – 5 години, после се преместили в
блоковете около Тец-а, майката работела, а двамата с бащата се събирали и
разделяли. Свидетелят знае за катастрофата, тогава детето е било на 12 – 13
години, а този, който е карал автомобила е син на негова братовчедка. Видял е М.
в болницата, била са потресени, казали, че не могат да повярват, че това се
случва, че е като сън, че не е реално, плачели много, по – късно А.М. се
разболял от диабет, а С.М. била една седмица на легло, ходела по лекари.
Двамата избягвали да говорят за детето, още скърбят и не са преживели смъртта
му. Според Б. Н.бил много привързан към баба си и дядо си, даже повече от
нормалното, особено към баба си. Бил живо дете, жизнерадостно, кротко.
Свидетелката
Г.С.е живяла в съседство до къщата на ищците. Тя
заяви, че знае за трагедията в семейството и за смъртта на едното дете – Н.,
вследствие катастрофа. Тогава детето е било на 13 години и имал други двама
братя – Р. и Д.. Всички заедно са живеели заедно с майка си в семейството на
ищците С. и А. М., заедно с майка си. Децата са били много близки. По време на
смъртта на Н.Д. е бил на три години, не можел да разбере защо брат му го няма,
постоянно го търсел. Н.много се занимавал с по – малкия си брат, , водел го в
парка да играе, гледали заедно филмчета. Ещцата
понастоящем живее в София, но по това време живеела в Перник и била много
близка с майката Д., посещавала я през ден, всеки ден се чували по телефона.
След смъртта на Н.когато водели малкия Д. на гробищния парк за панихида за 40
дни, за една година, той пищял, дърпал се, много се разстройвал. Сега понякога
има моменти, когато моли свидетелката да му разкаже повече за брат му, как си
играели, постоянно иска да говори за него. Казвал й, че иска да е жив, да
живеят заедно и да ходят на мач.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 288, ал.1, т.1, КЗ /отм./.
Съгласно посочената разпоредба, Гаранционният фонд изплаща по застраховката
„Гражданска отговорност” обезщетение за неимуществените и имуществените вреди,
ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България и е причиН. от неидентифицирано МПС.
В настоящия безспорно се доказва фактът на станалата
катастрофа.
В резултат на станалото ПТП е причинена смъртта на брата
на първите двама ищци и внук на другите
двама ищци, като причинената смърт е в причинна връзка с деянието.
Безспорно е също, че, вследствие неговата смърт, ищците са понесли неимуществени вреди – болки и страдания, както
се установи и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Доказан е и
фактът, че причиненият вредоносен резултат – понесените от ищците болки и
страдания, са в причинна връзка с противоправното
деяние, свързано със станалата катастрофа, довела до смъртта на пострадалия.
На следващо място, налице е влязла в сила присъда на наказателния съд за
станалата катастрофа, която за настоящия съдебен състав е задължителна досежно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В хода на производството бяха събрани доказателства във връзка с
възражението на ответната страна за наличие на съпричиняване
на пострадалото дете на вредоносния резултат. Вещите лица – КСМАТЕ в
заключението си установиха, че при инцидента пострадалият се е возил на задната
седалка без поставен обезопасителен колан, чиято
ефективност, обаче, при конкретния удар и получените травмени
увреждания не може да бъде категорично определена. Въпреки тази липса на
категоричност, пред вид липсата на поставен обезопасителен
колан, съдът приема наличие на съпричиняване в
съотношение 80 % за водача на автомобила и 20 % за пострадалото дете и това
съотношение следва да бъде взето пред вид при определяне размера на
обезщетението, което следва да се присъди на ищците.
Доказа се по несъмнен начин отказът от страна на Фонда за
изплащане на обезщетение по образуваната щета.
Съдът намира, че, при определяне размера
на обезщетението, приложение следва да намерят разпоредбите на чл.51, ал. 1
и чл. 52 от ЗЗД, съгласно които на обезщетение подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението следва да
репарира претърпените болки, страдания, накърнените личните права и интереси,
към момента на възникването на правото, но съобразени с критерия за
справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, за да може размерът на обезщетението да
е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Съдът приема, че в настоящия случай, от събраните доказателства по делото
безспорно се установи, че ищците са били в близки отношения с починалото, били
са едно семейство –баба и дядо и внучета, живели са през доста голяма част от
времето заедно. Установи се от свидетелите, че ищците С. и А. М. били много
привързани към починалия си внук, който към момента на смъртта си бил на 13
години, бил много кротко и добро дете и също много привързан към тях. Братята
също са били много привързани помежду си. Починалият Н.липсва много на брат си –
ищецът Р., той е преживял много трудно загубата му. Ищецът Д.И. е бил много
малък – на три годинки, но също е бил близък с брат и
дори и сега, когато вече е на 10 години, брат му му липсва. Ищците са понесли
много тежко загубата на своя брат и внук и все още не могат да я преживеят.
Тази болка не може да отмине с
времето.
От ответната страна бе
направено възражение за липса на близост между ищеца и починалия Н.С..
Ответникът се позова на задължителната практика на ВКС е необходимо да бъде
създадена трайна дълбока и емоционална връзка с починалия и действително
претърпени неимуществени вреди, а не е достатъчно доказване само на родствена
връзка. Според ответника показанията на разпитаните в хода на делото трима
свидетели доказаха по несъмнен начин само наличието на обичайна и традиционна
за българското семейство връзка на обич и взаимна привързаност между баба дядо
и внук и между братя, но не се доказаха изключителни по интензитет болки и
страдания вследствие смъртта на починалото дете.
Съдът не споделя тезата
на ответната страна, пред вид факта, че починалият е на 13 години и смъртта му
е огромна трагедия не само за неговите родители, а и за бабата и дядо му, както
и за братята му, а понесената мъка и претърпените изключителни душевни болки и
страдания бяха доказани от показанията
на тримата разпитани свидетели. По тези причини съдът приема това възражение на
ответника за недоказано по отношение на ищците М. – баба и дядо на починалия Н.и
ищецът Р.С. – негов брат. По отношение на другия му брат – ищеца Д.И. съдът
счита възражението за частично основателно, пред вид факта, че детето е било
едва на три години и на тази възраст смъртта се осъзнава трудно и спомените са
значително нетрайни, а, заедно с това разликата в годините между двамата братя
е значителна.
По тези причини съдът счита, след
като съобрази всички обстоятелства, преценени, съобразно момента на увреждането
и с оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД, при наличие на съпричиняване, приема, че за адекватна обезвреда
на претърпените от ищците неимуществените вреди от смъртта на Н. С., са
необходими сумите, съответно: по 64 000 лв. за ищците С.М., А.М. и Р.С. и Д.И.
и 10 000 лв. за ищеца Д.И..
Върху посочените суми следва да бъде присъдена и законната лихва, на
основание чл. 31, ал. 9 от Правилника за устройство и дейността на Гаранционния
фонд, считано от 06.10.2018 г. /изтичане на тримесечния срок за произнасяне/, а
на ищците бъдат присъдени разноски по компенсация, съобразно уважената част от
иска, в размер 6 590 лв.
В останалата част за разликата до 320 000 лв., искът е неоснователен и
недоказан и, като такъв, следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора на адвоката – повереник
на ищцата адв. Ц.В., САК, съдебен адрес:***-13, следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА
в размер 6 060 лв. с ДДС.
Съобразно отхвърлената част от иска на ответника следва
да бъдат присъдени разноски – депозит за експертиза 221, 25 лв. и ю.к.
възнаграждение 4 370 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС сумата от 8 080 лв, представляваща държавна
такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., *** да заплати на Р.Н.С., ЕГН **********, Д.Д.И., ЕГН **********,
чрез законния си представител – Д.А.Г., ЕГН **********, С.И.М., ЕГН **********
и А.Г.М., ЕГН **********, всички чрез адв. Ц.В., САК,
съдебен адрес:***-13, на основание чл. 288
ал. 1, т.1 КЗ (отм.) вр. чл. 45 ЗЗД, сумите, както следва: по 80 000 лв. на ищците Р.Н.С., С.И.М. и А.Г.М. и
10 000 лв. – на ищеца Д.Д.И., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на Н.Н.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.10.2018 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до 320 000
лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г.Ф. да заплати на адв. Ц.В., САК, съдебен
адрес:***-13, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл.
38, ал. 2 ЗА сумата 6 060 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС.
ОСЪЖДА Р.Н.С., Д.Д.И., ЕГН **********,
чрез законния си представител – Д.А.Г., С.И.М. и А.Г.М. да заплатят на Г.Ф. разноски, съобразно
отхвърлената част от иска - депозит за
експертиза 221, 25 лв. и ю.к. възнаграждение 4 370 лв.
ОСЪЖДА Г.Ф. да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 8 080 лв., представляваща държавна
такса, съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: