Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Ихтиман, 31.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
втори състав, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Председател: Ивайло Йорданов
при секретаря Адриана
Хаджипеткова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов НАХД № 353по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С.Н.М. ЕГН ********** *** е обжалвал
наказателно постановление № 16-1204-002227/17.10.2016 г., с което на основание
чл. 175, ал. 3, т. 4 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 5 месеца, на основание чл. 179, ал. 3, т.
4 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 3600 лева и на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева.
Жалбоподателят
оспорва фактическите констатации в акта, като твърди, че не е забелязал
подадения сигнал за спиране, тъй като се е движел в третата лента в колона от
автомобили. Твърди, че не е бил залепил стикера за заплатена винетна такса,
поради което и неправилно е санкционира на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и
съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:
От приложения по преписката акт за установяване на
административно нарушение № 349470/27.06.2016 г. се установява, че
жалбоподателят С.М. около 13,10 часа е бил спрян за проверка от органите на
КАТ, в района на 24 км. на автомагистрала “Тракия”, с посока на движение гр.
Пловдив, като е управлявал лек автомобил ….. Актосъставителят е констатирал, че
водачът не е спазил подаден сигнал за спиране, не е заплатил винетна такса по
реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП и не носи сидетелството за регистрация на МПС
към него, с което са нарушени чл. 103 ЗДвП, чл. 139, ал. 5 ЗДвП и чл. 100, ал.
1, т. 2 ЗДвП.
Констатациите в акта са потвърдени от актосъставителя Ц.К.,
според когото водачът не е спрял на подадения сигнал, което наложило да бъде
последван от полицейските служители.
Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което за извършеното нарушение по чл. 103 ЗДвП на
основание чл. 175, ал. 3, т. 4 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца, за нарушението по чл. 139, ал. 5 ЗДвП е наложена на основание
чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП глоба в размер на 300 лева, а за нарушението по чл.
100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 10 лева.
С оглед възприетото от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Актът и наказателното постановление са издадени от
териториални и материално компетентни органи. При съставянето им не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните права, които да доведат до
опорочаване на процедурата по установяване на административното нарушение и
съответно- налагане на административното наказание и оттук - до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя.
По отношение на нарушението по чл. 103 ЗДвП
Текстът на чл. 103 ЗДвП предвижда, че водачът на пътно превозно
средство при подаден сигнал за спиране от контролните орган е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания
За да е съставомерно административното нарушение по
чл. 103 ЗДвП, за следва да бъде установено, че водачът обективно е възприел
подадения сигнал за спиране, но въпреки това не го е изпълнил. В случая липсват
убедителни доказателства за това, че М. е възприел сигнала на контролния орган
– той се е движел по автомагистрала и е напълно възможно да не е разбрал, че
сигналът за спиране се отнася за него.
Ето защо съдът приема, че в тази си част наказателното
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По отношение на
нарушението на чл. 139, а. 5 ЗДвП
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДвП в редакцията си към датата
на извършване на нарушението, движението на определените в Закона за пътищата
пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на
винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. От своя
страна чл. 100, ал. 2 ЗДвП предвижда, че водачът на моторно пътно превозно
средство е длъжен да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП в
долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно средство при
движение по републиканските пътища и да премахва незабавно винетния стикер след
изтичането на неговата валидност.
Въз основа
на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът приема, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.139, ал.5 от ЗДвП,
тъй като се установи, че нито на
автомобила, управляван от жалбоподателя, е имало залепен валиден винетен
стикер, нито водачът е представил квитанция за заплатена винетна такса. Затова и след като жалбоподателят се е движил по републиканската пътна мрежа и не е притежавал документ,
удостоверяващ заплащането на винетната такса е осъществил състава на твърдяното
административно нарушение.
Представеният
фискален бон за закупен винетен стикр не може да установи изпълнението на
задължението за заплащане на винетна такса, доколкото в него не е отразен
автомобилът, за който се отнася.
Наложеното
наказание е в рамките на императивно предвиденото от закона- санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3,
т. 4 ЗДвП, в редакцията си към момента на извършване на нарушението, поради което и съдът приема, че в тази си част
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
По отношение на
нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП
Установено
е от съставения АУАН, чиито констатации не са оспорени от жалбоподателя, че М.
в нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, предвиждаща
задължението за водачите на МПС да носят свидетелство за регистрация на управляваното МПС, към
момента на проверката не го е представил. Нарушението е правилно квалифицирано
от наказващият орган, като е наложена глоба в размер на 10 лева на основание
183, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което съдът приема, че в тази си част наказателното постановление е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16-1204-002227/17.10.2016
г., с което на С.Н.М. ЕГН ********** *** основание чл. 175, ал. 3, т. 4 ЗДвП му
е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 5 месеца, и го ПОТВЪРЖДАВА в
останалата част, в която , на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП е наложена
глоба в размер на 300 лева и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 10 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред АС – София област на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Районен съдия:
(И. Йорданов)