Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично
заседание на десети декември, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Юлиана
Шулева разгледа гр. д. № 7 635 по описа за 2020 г.,
докладвано от съдия Георгиев, и
Р Е Ш И:
[1]
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2в,
ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди (ЗОДОВ) на „Н.Б.Н.“ ЕООД против Народно събрание на Република Б.за
плащане на:
-
187 742,50 лева обезщетение за вреди от приемането на
пар. 18 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и
допълнение (ЗИД) на Закона за енергетика (ЗЕ), който противоречи на правото на
ЕС;
-
47 369,79 лева обезщетение за забава върху всяко
незаплатено месечно плащане от август 2015 г. до 23.07.2020 г. от всяко месечно
плащане.
[2]
ОСЪЖДА „Н.Б.Н.“ ЕООД
да заплати:
-
300,00 лева на Народното събрание на Република Б.на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение;
-
300,00 лева по сметка на СГС на основание чл. 77 от ГПК. „Н.Б.Н.“
ЕООД е със съдебен адрес – адвокат доцент д-р Х.Х.,***. Народното събрание на
Република Б.е с адрес в гр. София, пл. „Народно събрание“ № 2.
[3]
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му. Ако ищецът
обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи
доказателство, удостоверяващо внасянето на 12,50 лева държавна такса по сметка
на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА
РЕШЕНИЕТО
Производството е исково,
пред първа инстанция.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. По исковата молба на ищеца
[4]
В искова молба от 27.07.2020 г. „Н.Б.Н.“ ЕООД (Н.)
заявява, че на 08.09.2011 г. е сключил с Държавен фонд земеделие (ФОНДА)
договор за отпускане на финансова помощ. По този договор ФОНДЪТ е предоставил
на Н. 80%, а Н. е използвал 20% собствени средства за изграждането на
фотоволтаична централа.
[5]
Н. е кандидатствал за сключване на договора, като е имал
предвид нормите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Закона възобновяемите и алтернативни
енергийни източници и биогорива (ЗВАЕИБ), действали към този момент. Те са
предвиждали: задължително присъединяване на производителите на енергия от
възобновяеми източници към електрическата мрежа; изкупуване на тази енергия по
дългосрочни договори и на преференциални цени.
[6]
Н. е изградил фотоволтаичната централа, но през август
2015 г. влиза в сила пар. 18 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на
Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗЕ, който е бил приет от ответника
Народното събрание (НС). С тази норма е била намалена изкупната цена от енергия
от възобновяеми източници.
[7]
Н. твърди, че пар. 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ противоречи на
правото на Европейския съюз (ЕС), защото нарушава:
-
чл. 16, чл. 17 и чл. 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата);
-
принципите на пропорционалност, правна сигурност и оправдани правни очаквания.
НС не е изплатило обезщетение на Н. за претърпените вреди.
[8]
Поради намалението на цената от август 2015 г. до май
2020 г. Н. е претърпял загуби за 187 850,92 лева, изразяващи с в разликата
между цената от 567,41 лева за МВтч към момента на сключване на договора и
цената от 100,41 лева за МВтч след приемането на пар. 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ.
Загубите са 171 986,39 лева, ако се пресметне разликата в цената към
момента на влизане в експлоатация на електроцентралата и тази по пар. 18 от ПЗР
на ЗИД на ЗЕ от август 2015 г. до май 2020 г.
[9]
НС не е изплатило обезщетение на Н. за вредите, които е
претърпял от приемането на пар. 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ. Затова Н. моли съда да
осъди НС да му заплати:
-
187 742,50 лева обезщетение за вреди от приемането
на пар. 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, който противоречи на правото на ЕС;
-
47 369,79 лева обезщетение за забава върху всяко
незаплатено месечно плащане от август 2015 г. до 23.07.2020 г. от всяко месечно
плащане[1] (исковата
молба, том I, л. 2-20; молбата за изменението на цената на иска и определението
на съда, с което е допуснал изменението, том I, л. 574 и л. 578-гръб).
2. По писмения отговор на ответника
[10]
Ответникът НС е оспорил предявените искове. НС е заявило,
че производството по делото спрямо него е недопустимо, защото НС не отговаря за
вреди от нормативни актове, приети от него.
[11]
НС твърди и, че исковете са неоснователни, защото:
1.
с приемането на пар. 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ нито са били
нарушени чл. 16, 17 и 20 от Хартата, нито са били нарушени принципите на
пропорционалност, правна сигурност и оправдани правни очаквания, а дори да са,
нарушението не е съществено;
2.
договорът между Н. и ФОНДА е предвиждал възможност за
промяна на изкупната цена на произведената електроенергия;
3.
правото на иск е погасено по давност както за иска за
обезщетение за вреди, така и за иска за обезщетение за забава. Затова НС моли
съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, том I, л. 355-371).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[12]
На 20.05.2010 г. Н. е сключил договор с „Е.ОН Б.М.“ АД
(Е.ОН). С него Е.ОН се е задължил да присъедини към собствената си
електроразпределителна мрежа електрическата централа, която Н. е щял да изгради
в с. Игнатовци, общ. Дряново, област Габрово (договора, том I, л. 45-48).
[13]
На 08.09.2011 г. Н. е сключил с ФОНДА договор за
отпускане на финансова помощ по мярка 312 от програмата за развитие на селските
райони. С договора ФОНДЪТ се е задължил да предостави безвъзмездна финансова
помощ от 80 % от одобрените и реално извършени разходи по осъществяването на
проект 07/321/00933 от 03.09.2009 г. (договора, том I, л. 36-41).
[14]
Н. е вложил 475 000,00 лева за изграждането на
фотоволтаичната централа. От тях 470 417,92 лева са били одобрени разходи,
а 376 331,20 лева са били получени от ФОНДА (отговора на първа и втора
задача от заключението на вещото лице, том I, л. 539).
[15]
На 19.07.2013 г. Н. е сключил договор с „Е.-П.М.” АД (М.).
С него М. е предоставило своята мрежа за ползване от Н. срещу заплащането на
цена за това (договор, том I, л. 49-55 и Общите условия към него, том I, л. 56).
[16]
На 22.10.2013 г. Н.
е сключил договор с „Е.-П.М.” АД (ПРОДАЖБИ). С него страните са
уговорили, че Н. ще доставя електрическа енергия на ПРОДАЖБИ. ПРОДАЖБИ се е
задължил да изкупува цялото количество електрическа енергия, която Н.
произвежда, и, за която има гаранция за произход. Срокът на договора е бил за
20 години (чл. 2, ал. 1 от договора, том I, л. 86-94). Страните са уговорили,
че, ако срокът бъде променен нормативно, промяната автоматично ще се приложи в
отношенията между тях (чл. 2, ал. 2 от договора).
[17]
ПРОДАЖБИ се е задължил да заплаща произведената от Н.
електроенергия по цена от 567,41 лева за МВтч, която не се е изменяла за срока
на договора (чл. 16, ал. 2-3 от договора). Същевременно в договора е било предвидено,
че при изменение на законодателството, ще се измени и договора между страните
(чл. 35, ал. 1-2 от договора).
[18]
На 24.07.2015
г. е било обнародвано изменение на Закона за енергетиката (ЗЕ). В пар. 18, ал.
1 от ПЗР на ЗИДЗЕ е било предвидено, че са се прилагали цените по чл. 31, ал. 8
от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), които последно са били
определени с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране към датата на
влизането в сила на ЗЕВИ, за производителите на електрическа енергия от
възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които:
- са
били изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и;
- по
отношение на които заявления за подпомагане са били постъпили до влизането в
сила на ЗЕВИ.
[19]
За периода август 2015 - май 2020 г. електроцентралата на
Н. е произвела и отдала електроенергия за общо 402,172 МВт/ч (отговора на трета
задача от заключението на вещото лице, том I, л. 540). За тази електроенергия ПРОДАЖБИ е платило на Н. 40 454,16 лева
без ДДС или 48 544,94 лева с ДДС (таблицата към трета задача от
заключението на вещото лице и отговора на четвърта задача от заключението на
вещото лице, том I, л. 548-549). Цената, която ПРОДАЖБИ е плащало, е била по
100,41 лева за МВт/ч. Тя е била изчислена по реда, предвиден в пар. 18 от ПЗР
на ЗИД на ЗЕ (таблицата с фактурите към заключението на вещото лице, том I, л.
550-558). Тази електроенергия би струвала 228 196,66 лева по цената, която
е била уговорена в договора между ПРОДАЖБИ и Н. от 567,41 лева за МВт/ч, или
разликата е била 187 742,50 лева без ДДС. Законната лихва върху тази разлика би
била 47 369,79 лева (отговора на четвърта задача от заключението на вещото
лице, том I, л. 549).
[20]
За същия период, ако електроенергията е била изкупувана
на цена от 356,36 лева, съгласно решение на КЕВР Ц-36 от 7.11.2011 г.,
произведените и отдадени 402,172 MWh биха стрували 144 716,14 лева. Разликата с
платените 40 454,16 лева без ДДС е 104 261,98 лева (отговора на девета задача
от заключението на вещото лице, том I, л. 559).
[21]
От 2015 г. до 2020 г. Н. е реализирал само загуби. Такива
ще реализира и до края на периода на договора с ПРОДАЖБИ, ако дружеството не
развива друга търговска дейност, не бъде увеличен капиталът, не бъдат
осъществени допълнителни парични вноски и не се вземат заеми от други субекти
(отговора на осма задача от заключението на вещото лице, том I, л. 558-559).
[22]
Н. е заплатил: 10,00 лева държавна такса (л. 34); 300,00
лева за депозит за вещо лице (л. 518); 1 800,00 лева за адвокат (договор
за правна помощ, фактури и извлечение от онлайн банкиране, том I, л. 346-351). НС
не е направило разходи за производството. То е било
представлявано от юрисконсулт (том I, л. 355 и л. 577).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[20]
Н. е предявил иск по чл. 2в, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
1.
По иска по чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ
[21] Съгласно чл. 2в, ал.
1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на
юридически лица от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС.
Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. държавата, в случая
НС, да е нарушила правото на ЕС; 2. това нарушение да е съществено; 3. от това
нарушение Н. да е претърпял вреди; 4. държавата да не е изплатила на Н.
обезщетение за тези вреди.
[22] Твърденията
на Н. са, че с приемането на пар. 18 от ПРЗ на ЗИД на ЗЕ НС е нарушило : 1. чл.
16, чл. 17 и чл. 20 от Хартата; 2. принципите на пропорционалност, правна
сигурност и оправдани правни очаквания.
1.1. По твърдението за нарушение на чл. 16 от Хартата
[23]
Твърденията на ищеца са, че той е формирал воля да предприеме инвестицията в
изграждане на електроцентрала, като е имал предвид актуалните разпоредби на
законодателството към онзи момент, а те впоследствие са били променени. Съгласно
чл. 16 от Хартата, свободата на стопанската инициатива се признава в
съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики. Разпоредбите
на Хартата се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза
при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки,
единствено когато те прилагат правото на Съюза. В този смисъл те зачитат
правата, спазват принципите и насърчават тяхното прилагане в съответствие със
своите компетенции и при зачитане на компетенциите на Съюза, предоставени в
Договорите (чл. 51, пар. 1 от Хартата).
[24] С приемането на
пар. 18 от ПРЗ на ЗИД на ЗЕ производителите на енергия от възобновяеми
източници (ВИ), които са подали заявление за подпомагане преди влизането в сила
на ЗЕВИ, са били приравнени на останалите производители, които са подали
заявление за подпомагане след влизането в сила на ЗЕВИ. ЗЕВИ въвежда
изискванията на Директива 2009/28 на Европейския парламент и на Съвета. Затова
предвидената в Хартата степен на защита на основните права трябва да бъде
постигната при транспонирането на Директивата, независимо от свободата на
преценка, с която разполагат държавите членки при това транспониране (Решение
на СЕС по съединени дела C 798/18 и C 799/18, т. 31).
[25] Закрилата, която
посоченият член 16 дава, включва свободата да се упражнява икономическа или
търговска дейност, свободата на договаряне и свободната конкуренция (Решение от
22 януари 2013 г., Sky Österreich, C 283/11, EU:C:2013:28, т. 42 и
цитираната съдебна практика). Свободата на договаряне по смисъла на чл. 16 от
Хартата включва по-конкретно свободния избор на икономически партньор, както и
свободното определяне на цената за конкретна услуга (Решение от 20 декември
2017 г., Polkomtel, C 277/16, EU:C:2017:989, т. 50).
[26]
В случая свободата на договаряне се свежда до това да се приемат условията, предварително
определени от държавата и залегнали в договорите с електроразпределителните
дружества. Освен това в договора с Н. ПРОДАЖБИ е запазил правото си да промени
условията при промяна на законодателството. Затова принципът за свобода на
договарянето не е приложим към настоящият случай (Решение на СЕС по съединени
дела C 798/18 и C 799/18, т. 59-61). Ето защо с пар. 18, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на
ЗЕ НС не е нарушило чл. 16 от Хартата и принципа на свободна стопанска
инициатива.
1.2.
По твърдението за нарушение на
чл. 17 от Хартата
[27]
Твърденията на ищеца са, че той е лишен от сигурни бъдещи вземания, както и от
собствеността върху изградената от него централа, тъй като тя не би могла да
функционира при така определените нови условия. Съгласно чл. 17 от Хартата, всеки
има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил
законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава. Никой не може
да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените
със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената
загуба. Ползването на имуществото може да бъде уредено със закон до степен,
необходима за общия интерес.
[28] Предвидената в
Хартата степен на защита на основните права трябва да бъде постигната при
транспонирането на Директива 2009/28 на Европейския парламент и на Съвета,
включително и при приемането на пар. 18 от ПРЗ на ЗИДЗЕ (по-горе, пар. 24). Съгласно
съображение 25 към Директива 2009/28 на Европейския парламент и на Съвета,
Държавите членки имат различен потенциал по отношение на енергията от възобновяеми
източници и прилагат различни схеми на национално равнище за подпомагане в
областта на енергията от възобновяеми източници. За да функционират добре
националните схеми за подпомагане, е изключително важно държавите членки да
могат да контролират ефекта и разходите на националните схеми за подпомагане в
зависимост от техния различен потенциал. Всяка държава членка гарантира, че
нейният дял на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление
на енергия през 2020 г. е най-малко равен на нейната обща национална цел
за дела на енергията от възобновяеми източници през тази година, посочен в
третата колона на таблицата от приложение I, част А. (чл. 3, пар. 1
от Директива 2009/28). За Б.този дял е 16 %.
[30] Държавите членки въвеждат
ефективно определени мерки, предназначени да гарантират, че делът на енергията
от възобновяеми източници се равнява на или надвишава посочения дял в
индикативната крива, съдържаща се в приложение I, част Б. (чл. 3,
пар. 2 от Директива 2009/28). За да постигнат целите държавите
членки може, inter alia, да прилагат схеми за подпомагане (чл. 3, пар. 3 от
Директива 2009/28).
[31] Държавите членки не са длъжни да приемат схеми
за подпомагане, за да насърчат използването на енергия от възобновяеми източници.
Действително, те разполагат с право на преценка относно мерките, които считат
за подходящи за постигането на задължителните общи национални цели, определени
в член 3, параграфи 1 и 2 от тази директива във връзка с приложение I към нея.
Такава свобода на преценка означава, че държавите членки са свободни да
приемат, изменят или отменят схеми за подпомагане, стига тези цели да са
изпълнени (решение от 11 юли 2019 г., Agrenergy и Fusignano Due, C 180/18, C
286/18 и C 287/18, EU:C:2019:605, т. 27).
[32] Когато приемат по такъв
начин мерки, чрез които прилагат правото на Съюза, държавите членки трябва да
спазват общите принципи на това право, сред които се числят по-специално
принципите на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания
(решение от 11 юли 2019 г., Agrenergy и Fusignano Due, C 180/18, C 286/18 и C
287/18, EU:C:2019:605, т. 28 и цитираната съдебна практика). Член 3, параграф
3, буква а) от Директива 2009/28 допуска национална правна уредба, с която се
изменя схема за подпомагане, като се намаляват тарифите и се изменят редът и
условията за плащане на насърчения за производство на електроенергия от
фотоволтаични инсталации, при условие че тази правна уредба зачита тези
принципи (Решение на СЕС по съединени дела C 798/18 и C 799/18, т. 30).
[33] Защитата, предоставена
по чл. 17 от Хартата, не се отнася до обикновени интереси или възможности от
търговско естество, чиято несигурност се обуславя от самата същност на
икономическата дейност. Тя се отнася до права с имуществена стойност, от които
от гледна точка на правния ред възниква едно придобито правно положение,
позволяващо самостоятелно упражняване на тези права от и в полза на техния
носител (решения от 22 януари 2013 г., Sky Österreich, C 283/11,
EU:C:2013:28, т. 34 и от 21 май 2019 г., Комисия/Унгария (Ползване на
земеделски земи), C 235/17, EU:C:2019:432, т. 69).
[34]
Понятието „имущество“ има самостоятелно значение, което не се изчерпва със
собствеността върху материални вещи. Определени други права и интереси,
представляващи активи, могат също да се считат за „имуществени права“ (ЕСПЧ,
22 юни 2004 г., Broniowski/Полша, CE:ECHR:2004:0622JUD003144396, пар. 129).
При определени условия понятието „имущество“ може да обхваща имуществена
стойност, включително вземания (вж. в този смисъл ЕСПЧ, 28 септември 2004 г.,
Kopecký/Словакия (CE:ECHR:2004:0928JUD004491298, пар. 35).
[35] За да може
правото на получаване на насърчения да попадне в обхвата на закрилата,
предоставена от член 17 от Хартата, то следва да представлява придобито
правно положение (вж. по аналогия решение от 22 януари 2013 г., Sky
Österreich, C 283/11, EU:C:2013:28, т. 36). Бъдещият доход може да се
смята за „собственост“, която би могла да се ползва от закрилата по член 17 от
Хартата, само ако вече е бил спечелен, ако е бил обект на сигурно вземане или
ако са налице особени обстоятелства, които могат да създадат у заинтересованото
лице оправдани правни очаквания да получи имуществена стойност.
[36]
Всеки икономически оператор, у когото национален орган е породил основателни
надежди, може да се позове на принципа на защита на оправданите правни
очаквания. Когато обаче предпазлив и съобразителен икономически оператор е в
състояние да предвиди приемането на мярка, която може да засегне неговите
интереси, той не може да се позове на принципа за защита на оправданите правни
очаквания, когато тази мярка бъде приета. Икономическите оператори не могат да
възлагат оправдани правни очаквания за запазването на съществуващо положение,
което може да бъде променяно от националните органи в рамките на тяхното право
на преценка (решение от 11 юли 2019 г., Agrenergy и Fusignano Due, C 180/18, C
286/18 и C 287/18, EU:C:2019:605, т. 31 и цитираната съдебна практика). Това
важи с особена сила за цели, за постигането на които са необходими постоянни
корекции, които да отразяват промените в икономическите условия (Решение на СЕС
по дело C-104/97, т. 52 и Решение по съединени дела C-37/02 и C-38/02, т. 70).
[37]
Положението на икономическо предимство не е съвкупност от придобити права за
стопанските субекти, които са поставени в него единствено по преценка на
държавата. Предоставеното предимство може да бъде оттеглено от държавата,
когато прецени, че това е обществено потребно и социално оправдано (Решение № 5
от 11.05.2017 г. по к.д. № 12/2016 г. на КС).
[38]
Същевременно развитието на технологиите за производство на енергия от
възобновяеми източници е толкова бързо, че налага чести изменения на
законодателството. Такива чести изменения са факт както на уредбата на
национално, така и на ниво ЕС. Целта на законодателя е да бъде създаден
функциониращ пазар на енергия, произведена от възобновяеми източници. Затова са
предвидени цели за държавите членки и възможности за подпомагане на
инвеститорите, както в процеса на изграждане на електрически централи от ВИ,
така и при оперирането им. Това се е налагало поради новата и скъпа в началото
технология, но с цел в един момент стимулите да бъдат оттеглени и
производителите да бъдат конкурентноспособни. Целта е да се осъществи плавен
преход към пазарно ориентирани схеми за насърчаване производството на енергия
от ВИ до отказ от непазарни такива в съответствие с изискванията на
европейските правни изисквания в сектора, разглеждани в цялостния правен
контекст, в който действат (Решение № 5 от 11.05.2017 г. по к.д. № 12/2016 г.
на КС).
[39] Производството на енергията от ВИ дълго време се
базира на нова технология, нуждаеща се от държавна подкрепа за развитието си. С
намаляването на инвестиционните разходи за енергийни обекти за енергия от ВИ и
повишаване на тяхната продукция много държави – членки на ЕС, започват да
реформират своите схеми за подпомагане и въвеждат различни пазарно ориентирани
схеми (в този смисъл е и предписанието в пункт 107 и 108 от Насоките за
държавна помощ 2014 – 2020 г.).
[40] Такава мярка за
ограничаване прилагането на схемата на преференциални цени като непазарна по
своето естество е и пар. 18 ПЗР ЗИДЗЕ. Тя е мотивирана от съществуващото за
немалък период от време "двойно подпомагане" на тези от
производителите на енергия от ВИ, които са извън обхвата на пар. 11 ПЗР ЗЕВИ (в
сила от 3.05.2011 г.). Преодоляването на това положение е посочено легитимна
цел на промените (Решение № 5 от 11.05.2017 г. по к.д. № 12/2016 г. на КС).
[41] Ето защо пар. 18
от ПРЗ на ЗИД на ЗЕ е приет, за да отрази измененията в икономическата среда.
Той попада в област, в която законодателят има право на преценка за това какви
мерки да предприеме за постигане на целта, заложена с директивата. Затова тази
разпоредба не нарушава правото на собственост.
1.3. По твърдението за нарушение на чл. 20 от Хартата
[42] Твърденията на ищеца са, че законодателят е приел разпоредба, която създава
дискриминационни условия към него и останалите производители на енергия от ВИ,
които попадат в приложното поле на пар. 18 от ПРЗ на ЗИД на ЗЕ. Съгласно чл. 20
от Хартата, всички хора са равни пред закона. Същият принцип е прогласен и в Конституцията
на Република Б.(чл. 6 ал. 2 от КРБ). Законът създава и гарантира на всички
граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като
предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава
потребителя (чл. 19, ал. 2 от КРБ).
[43]
Икономиката, основана на свободната стопанска инициатива, не изключва
държавната интервенция, но тя се свежда до създаване на регулаторната рамка и
контрола за нейното спазване, гарантираща еднакво подходящи условия за работа
на стопанските субекти, като се отчита крайното удовлетворяване на обществените
потребности. Въвеждането, както и изменението на специален режим за определена
група икономически субекти, не е противоконституционно, ако законодателят по
този начин гарантира всички субекти в съответната група да бъдат третирани
еднакво (Решения на КС № 5 от 2002 г. и № 3 от 2012 г.). Конституционният
принцип на равенството пред закона не изключва диференциация, когато признакът
за разграничаване е недискриминационен – т.е. Основният закон изисква да бъде
отстранена необоснованата диференциация, без да изключва диференциран подход на
законодателя. Гаранцията от закона на еднакви правни условия за стопанска
дейност означава, че за всички субекти в дадена група следва да се предоставят
еднакви гаранции и условия за стопанска дейност (Решение № 13 от 2014 г. на
КС).
[44] Всички
инвеститори в обхвата на пар. 18, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ са обединени в една
и съща група – производители на електроенергия от ВИ. В посочената разпоредба
не се прави разграничаване между тях по някакъв признак, в т.ч. и с оглед
собствениците на капитала в съответните енергийни дружества. Самото изграждане
на енергийните обекти чрез национална или европейска схема за подпомагане е
своеобразен привилегирован режим, създаващ икономическо предимство за тези,
които са се възползвали от него. Той е преценен като поносим за обществото и е
допуснат от законодателя с оглед постигане на определени цели и резултати за
определен период от време, които цели и резултати са от общ интерес за
европейския интеграционен процес – постигане на напълно функциониращ
електроенергиен пазар.
[45] В настоящия
случай стопанските субекти в обхвата на пар. 18, ал. 1 на ПЗР от ЗИД на ЗЕ са
производители на енергия от ВИ, които са имали значителни възможности не само
да възвърнат техните инвестиции, но и да реализират неочаквано висока печалба.
Едновременното финансиране на един проект чрез покриване на 80 % от разходите
за него и високото ниво на преференциалните цени за изкупуване на енергията е
поставило едни субекти в положение на икономическо предимство. То се основава
на преценката на законодателя, че това е оправдано от целта да бъде насърчено
производството на енергия от ВИ и бъде изпълнена националната цел за 16 % дял
на тази енергия от крайното брутно потребление на електроенергията в страната.
[46] До промяната, и
то за немалък период от време преди нея, субектите по пар. 18, ал. 1 от ПЗР на
ЗИД на ЗЕ са били третирани с предимство, което държавата им е предоставила по
преценка за целесъобразност. Държавата е тази, която единствено може да реши да
оттегли предимството.
[47]
Свободна стопанска инициатива съществува в условията на реално функциониращ
пазар. В регулирания сегмент на пазара предоставените от законодателя
предимства по негова преценка не се превръщат в придобити права.
[48] Производителите
на енергия от ВИ по ал. 1, пар. 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ са имали възможност да
изберат да продават изцяло на свободния пазар, но те са предпочели
гарантираната от законодателя печалба с ясното съзнание, че не е възможно
политиката на държавата в сектор енергия от ВИ никога да не бъде променяна.
Всеки добросъвестен и разумен инвеститор преценява и пазарните, и непазарните
рискове, които поема. Инвеститорските интереси и движението на капитали,
свързано с икономическа активност на стопанските субекти в ЕС, са важни, но
справедливото разпределение на финансовите тежести, произтичащи от
преференциалните цени за производителите на енергия от ВИ и заплащаното
задължение към обществото от индустрията, поемани от крайния потребител, е
съществен публичен интерес и той е в основата на обособяване на посочената
група производители на енергия от ВИ на пар. 18, ал. 1 на ПЗР от ЗИД на ЗЕ.
[49] Предвидената с пар.
18, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗЕ промяна в мярката за насърчаване (относно размера)
не надхвърля пределите на законодателното усмотрение – тя е в съответствие с
легитимната цел на законодателя да се избегнат неочаквано големите печалби на
обществените и частните инвеститори, за да се контролират сметките за енергия,
без да се подкопава инвестиционният климат в България, тъй като се укрепва
доверието на всички инвеститори за еднаква закрила от закона на техните
интереси.
[50] Групата производители на енергия
от ВИ, които попадат в обхвата на пар. 18, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ са били
поставени в положение на икономическо предимство преди приемането на тази
разпоредба. След това тяхното положение е приравнено на
останалите производители, които са подали заявление за подпомагане след
влизането в сила на ЗЕВИ (03.05.2011 г.) (Решение № 5 от 11.05.2017 г. по к.д.
12/2016 г. на КС). Така е осигурено ефективно реализиране на принципа за
гарантиране на равни условия за стопанска дейност на всички икономически
активни субекти. Затова не е налице нарушение на принципа, че всички са равни
пред закона (чл. 20 от Хартата).
1.4. По твърденията за нарушение
на принципите на правото на ЕС на пропорционалност
[51]
Ищецът
твърди, че с пар. 18 от ПРЗ на ЗИД на ЗЕ съществено са били изменени условията,
при които той произвежда и продава електрическа енергия. В резултат,
продължаването на неговата дейност не е възможно.
[52]
Съгласно
чл. 5, пар. 4 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), по силата на принципа на
пропорционалност, съдържанието и формата на дейност на Съюза не надхвърлят
необходимото за постигане на целите на Договорите. Институциите на Съюза
прилагат принципа на пропорционалност в съответствие с Протокола относно
прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност.
[53]
Принципът
на пропорционалност изисква актовете на институциите на Съюза да са годни да
постигнат легитимните цели, следвани от разглежданата правна уредба, и да не
надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на тези цели
(Решение от 8 април 2014 г., Digital Rights и др., C-293/12 и С-594/12,
EU:C:2014:238, т. 46).
[54]
Принципът
на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които трябва
да бъдат зачитани от националното законодателство, попадащо в приложното поле
или въвеждащо това право (вж. в този смисъл Решение от 18 февруари 1982 г. по
дело Zuckerfabrik Franken, 77/81, Recueil, стр. 681, точка 22, Решение от 16
май 1989 г. по дело Buet и EBS, 382/87, Recueil, стр. 1235, точка 11, Решение
от 2 юни 1994 г. по дело Exportslachterijen van Oordegem, C‑2/93, Recueil, стр. I‑2283, точка 20 и Решение от 2 декември
2010 г. по дело Vandorou и др., C‑422/09, C‑425/09 и C‑426/09). При спазване на принципа на
пропорционалност ограничения може да бъдат налагани само ако са необходими и
ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на
необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора (чл. 52, пар. 1
от Хартата).
[55] Държавите членки не са длъжни да приемат схеми
за подпомагане, за да насърчат използването на енергия от възобновяеми
източници. Те разполагат с право на преценка относно мерките, които считат за
подходящи за постигането на задължителните общи национални цели. Такава свобода
на преценка означава, че държавите членки са свободни да приемат, изменят или
отменят схеми за подпомагане, стига тези цели да са изпълнени (по-горе, пар. 30).
[56] В случая българският законодател е създал стимули за изграждането на
централи за производство на енергия от ВИ, за да се постигне националната цел
за 16 % дял на възобновяема енергия от крайното брутно потребление в страната.
Затова е предвидено, че инвестиращите в изграждане на електрически централи за
производство на енергия от ВИ ще бъдат подпомагани, като им се поемат до 80 %
от разходите им за изграждането на електрическите централи, и след въвеждането
им в експлоатация ще имат гарантирани дългосрочни договори за изкупуване на
произведената от тях енергия на преференциална цена. Така за кратко време
държавата е достигнала и преизпълнила националната си цел.
[57]
С
приемането на пар. 18 от ПРЗ на ЗИД на ЗЕ е намалена преференциалната цена, на
която се изкупува електроенергията произведена от възобновяеми източници.
Законодателят не е премахнал напълно тази мярка за подпомагане, която
продължава да се прилага. Изменението е прието след като целта на акта на
правото на ЕС е била изпълнена. То е в рамките на свободата на законодателя да
прецени какви мерки да предприеме, за да постигне заложената национална цел.
[58] Освен това, причина за изменението е, че цената се поема от крайния
потребител. Така при разрастване на мощностите от възобновяеми източници цената
за обществото става значителна. Затова изменението е предприето за защита и на
интересите на останалите членове на обществото. Това е легитимна цел на
законодателната уредба. Ако се запази помощта с преференциални цени на нивото
до промяната, има реален риск тя да бъде непропорционална на целите на самия
ЗЕВИ, както и на целите според европейската правна рамка в сектора (Решение № 5
от 11.05.2017 г. на КС по к. д. № 12/2016 г.).
[59]
Ето
защо приемането на пар. 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ не е непропорционална мярка. Затова
искът, основан на това твърдение, не е основателен.
1.5. По твърденията за нарушение на принципите на правото на ЕС на правна
сигурност и оправдани правни очаквания
[60]
Н.
твърди, че приетият пар. 18 от ПРЗ на ЗИДЗЕ нарушава принципа на правна
сигурност, защото: 1. не отговаря на изискванията за яснота и точност на
правните норми; 2. действа с обратна сила за заварени правоотношения. Освен
това държавата не била дала основание да се предполага промяна на уредбата,
поради което приетото от НС изменение нарушавало принципа на оправдани правни
очаквания.
[61]
Общите
принципи на правото на ЕС, включително и принципът на равенство, принципът на
пропорционалност, принципът за правна сигурност и защитата на оправданите
правни очаквания, принадлежат към категорията, която може да бъде извлечена от
принципа на върховенството на правото („Националните съдилища и правото на ЕС”,
Национален институт на правосъдието, 2018 г., стр. 24) .
[62] Принципът на върховенство на правото възниква и се развива в различен
контекст в държавите членки на ЕС и поради това се отличава с определена
специфика във всяка от тях. Въпреки това Съдът на ЕС (СЕС) извежда редица
негови съществени измерения – законност и зачитане на правната йерархия, правна
предвидимост и сигурност, забрана за обратно действие, закрила на правата и
легитимните очаквания, възприети и на национално ниво, отчитайки потребностите
на общностното право. Националните законодателства на държавите членки, също
както и институциите на ЕС, са обвързани с изискванията на принципа на
правовата държава и отчитат целите от общ интерес за Съюза, включително и в
сектор електроенергия от ВИ (Решение № 5 от 11.05.2017 г. на КС по к. д. №
12/2016 г.).
[63] Принципът на правна сигурност, следствие от който е принципът на
защита на оправданите правни очаквания, изисква, от една страна, правните норми
да бъдат ясни и точни, а от друга страна, прилагането им да е предвидимо за
правните субекти, особено когато могат да имат неблагоприятни последици за
физическите лица и предприятията. По-специално посоченият принцип изисква
дадена правна уредба да позволява на заинтересованите лица да се запознаят с
точния обхват на задълженията, които тя им налага, както и да могат да се
запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат
съобразно с тях (решение от 11 юли 2019 г., Agrenergy и Fusignano Due, C‑180/18, C‑286/18 и C‑287/18,
EU:C:2019:605, т. 29 и 30 и цитираната съдебна практика).
[64] Всеки икономически оператор, у когото национален орган е породил
основателни надежди, може да се позове на принципа на защита на оправданите
правни очаквания. Когато обаче предпазлив и съобразителен икономически оператор
е в състояние да предвиди приемането на мярка, която може да засегне неговите
интереси, той не може да се позове на принципа за защита на оправданите правни
очаквания, когато тази мярка бъде приета. Също така икономическите оператори не
могат да възлагат оправдани правни очаквания за запазването на съществуващо
положение, което може да бъде променяно от националните органи в рамките на
тяхното право на преценка (решение от 11 юли 2019 г., Agrenergy и Fusignano
Due, C 180/18, C 286/18 и C 287/18, EU:C:2019:605, т. 31 и цитираната съдебна
практика). Това важи с особена сила за цели, за постигането на които са
необходими постоянни корекции, които да отразяват промените в икономическите
условия (Решение на СЕС по дело C-104/97, т. 52 и Решение по съединени дела
C-37/02 и C-38/02, т. 70).
[65] Промените в националната правна рамка в сектор енергия от ВИ са
предприемани от българския законодател последователно, основават се на системни
анализи от компетентните институции на национално ниво и са в съответствие с
общностната цел за постигане на вътрешен енергиен пазар и трайно очертаваща се
тенденция в регулаторната уредба на ЕС за свеждане до минимум на прякото ценово
подпомагане и интегриране на производителите на енергия от ВИ на конкурентния
пазар. Затова промените, въведени с пар. 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, не могат да
бъдат квалифицирани като нарушаващи правната предвидимост и доверието в
стабилността на правната рамка за сектор енергия от ВИ.
[66] Правната сигурност се проявява като съществен елемент на
върховенството на правото както на национално, така и на общностно ниво.
Принципът на правна сигурност не може да се идентифицира с абсолютно
недопускане на промяна в действащата законодателна рамка на дадена сфера на
обществени отношения. Всеки законодател разполага с определена дискреционна
власт, включително и по отношение мерките за осъществяване на политиката в
сектор енергия от ВИ.
[67]
Разпоредбата
на пар. 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ актуализира режима на подпомагане на
производителите на енергия от ВИ и промените се основават на обективни,
прозрачни и недискриминационни критерии. Законодателят може да прави промени в
тази материя, за да приведе правната уредба в съответствие с променящите се
икономически и социални условия в страната, включително и с цел стабилизиране
на регулирания сектор, при условие че инсталациите за енергия от ВИ, предмет на
специален режим, няма да бъдат възпрепятствани за възвръщане на техните
инвестиции в рамките на дългосрочните договори.
[68] Цените за изкупуване на енергия от ВИ не са предмет на свободно договаряне,
а се определят от формиран от държавата национален регулатор при условията и по
ред, посочени в закон. Намаляването на цените за изкупуване на енергията от ВИ
е средство за справедливо разпределение на разходите в обществото между тези,
които в определена степен са привилегировани за своите приходи и следва да
понесат и полагащите им се тежести. Когато със законодателната промяна се
преследва легитимна цел, за постигането на която са предвидени разумно
обосновани средства, преценката за правилността на такова решение е изцяло на
законодателя.
[69] Стопанските субекти, които държавата е поставила в положение на
икономическо предимство за постигане на цели от обществена полза, не могат да
разчитат, че законодателят няма да преоцени размера на предоставената облага.
Те нямат основание да претендират придобити права въз основа на едно
предоставено привилегировано положение, произтичащо от преценката за
целесъобразност на законодателя към даден момент.
[70] Очакванията на правните субекти да не се променя законодателството не
са конституционно защитени, особено когато става дума за уредба на непазарни
механизми при условията на ясна цел за изграждане на конкурентен вътрешен
електроенергиен пазар в ЕС. Във всеки случай промените, въведени с пар. 18 от ПЗР
на ЗИД на ЗЕ, преследват легитимната цел да предотвратят неадекватно високата
финансова тежест, която се поема от потребителите на електроенергия.
[71]
Корекцията
на цената, която пар. 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ предвижда, се прилага за същите
едва след изтичане на срока по ал. 2 от пар. 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ. В
действителност правилото на пар. 18, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ става приложимо
от този момент към договорни правоотношения, възникнали преди влизане в сила на
ЗЕВИ (3.05.2011 г.), но които правоотношения продължават да се развиват и върху
тях правилото се разпростира за вбъдеще. Хипотезата на прилагане на новия закон
към заварено правоотношение не е равнозначно на обратно действие на новия закон
(Решения на КС: № 12 от 11.11.2010 г.; № 9 от 1996 г.; № 10 от 2011 г.).
[72]
Действието
на правилото на пар. 18, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е занапред. Корекцията не
засяга вече изплатените насърчения, а се прилага едва от влизането в сила на
този закон и единствено към предвидените, но все още недължими насърчения.
Следователно, тази мярка няма обратно действие (Решение на СЕС по съединени
дела C 798/18 и C 799/18, т. 52).
[73]
Освен
това разпоредбата на пар. 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ е ясна и точна. Тя не се нуждае от
тълкуване. Всеки заинтересован може да разбере какво означава тя и да съобрази поведението
си с нея.
[74] Ето защо не са основателни оплакванията за нарушение на принципите на
правна сигурност и на оправдани правни очаквания. Затова съдът отхвърля
исковете на Н..
2.
По разноските
[75] Съгласно чл. 78,
ал. 3 ГПК, ответникът има право да иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете на Н..
Затова право на разноски има единствено НС. То не е направило разходи за
производството, но е било представлявано от
юрисконсулт. Затова му се дължи възнаграждение, което съдът определя на 300,00
лева (чл. 78, ал. 8 ГПК, връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ).
[76] Съгласно чл. 77 ГПК, ако страната
остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното
им събиране. Съдът е задължил ищеца да довнесе още 285,00 лева депозит за вещи
лица (определението, том I, л. 578). Н. не е внесъл депозита. Понеже Н. е
юридическо лице, той дължи 25,00 лева държавна такса, а съдът е събрал 10,00
лева държавна такса. Затова съдът осъжда Н. да заплати 300,00 лева по сметка на
СГС.
Съдия:
[1] Исканията за
присъждане на 104 261,98 лева обезщетение за вреди и 26 408,65 лева обезщетение
за забава не са евентуални искове, а евентуални твърдения за вреди по
предявените искове. Затова съдът няма да ги разглежда като евентуални искове, а
като евентуални твърдения по предявените искове