Определение по дело №1104/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 5/13.02.2012г., постановено по Г.д. №1022/2011г., Кърджалийският районен съд е обявил за недействителен договор за продажба на новообразуван поземлен имот с №1072, кадастрален район 27 по плана на новообразуваните имоти за ЗЗП№27, землище на Г.К., ЕКАТЕ 40909, одобрен със Заповед №/03.12.2008г. на Областния управител на Област К., изменен със Заповед №/21.10.2009г. на Кмета на Община К., целият с площ от 556 кв.м. по документ за собственост / а по скица с площ 556.21 кв.м/., при граници: имот №* на наследници на Д.С.А.; имот №* на наследниците на Д.С.А.; имот №* на наследниците на Д.С.А. и имот № * на Община К., обективиран в Нотариален акт №32/18.01.2010 год., том I, рег.640, дело №31/2010 г. на Нотариус Калин Д., в частта му относно 1/4идеална част от недвижимия имот, по отношение на С. М. А., с ЕГН * от Г.К., К.В. бл, вх., , ап., Л. Р. /Л. М. С./, с ЕГН *, с постоянен адрес Г.М., У.Г.Б.№ и Л. Р. /Л.М.С./, с ЕГН *, с постоянен адрес Г.М., У.Г.Б.№. Съдът е признал за установено по отношение на Л. Р. М., с ЕГН * и Г. М. М., с ЕГН *, двамата от Г.К., К.В. бл. вх., ап., че С. М. А., с ЕГН * от Г.К., К.В. бл, вх., ап.,Л. Р. /Л. М. С./, с ЕГН *, с постоянен адрес Г.М., У.Г.Б.№ и Л. Р. /Л.М.С./, с ЕГН *, с постоянен адрес Г.М., У.Г.Б.№, притежават собствеността върху 1/12 идеална част за всеки един от тях или общо върху 1/4идеална част от новообразуван поземлен имот с №1072, кадастрален район 27 по плана на новообразуваните имоти за ЗЗП№27, землище на Г.К., ЕКАТЕ 40909, одобрен със Заповед №РД-09-242/03.12.2008г. на Областния управител на Област К., изменен със Заповед №1949/21.10.2009г. на Кмета на Община К., целият с площ от 556км.м./ а по скица с площ 556.21 кв.м/., при граници: имот №* на С.В.А.; имот №* на Е.В.И.; имот №* на наследниците на Д.С.А. и имот № * на Община К..

Първоинстанционният Кърджалийски районен съд е постановил диспозитив, с който е отхвърлил предявените от С. М. А., с ЕГН * от Г.К., К.В. бл, вх., .З, ап., Л. Р. /Л. М. С./, с ЕГН *, с постоянен адрес Г.М., У.Г.Б.№ и Л. Р. Л.М.С./, с ЕГН *, с постоянен адрес Г.М., У.Г.Б.№, искове с правно основание Нотариален акт за продажба на недвижим имот №32, том I, рег.№640, дело №31/2010г. на нотариус Калин Д. и Нотариален акт за продажба на недвижим имот №167, том 2, рег.№6089, дело №346/2010 г. на помощник нотариус Антоанета Грозева, като недопустими.

Съдът е осъдил Л. Р. М. и Г. М. М., и двамата от Г.К., К.В. бл.1. вх.Г, .7, ап.121, да заплатят солидарно на С. М. А., Л. Р. /Л. М. С./ и Л. Р. /Л.М.С./ деловодни разноски в размер на 150лв., представляващи внесена държавна такса. Осъдил е Г. С. Р., от Г.К.,Й. М. Й. и Р. И. Й., последните двама от Г.Х., У.Б. №2. вх., ап., да заплатят солидарно на С. М. А., Л. Р. /Л. М. С./ и Л. Р. /Л.М.С./ деловодни разноски в размер на 150лв., представляващи внесена държавна такса.

Кърджалийският районен съд е дал 6-месечен срок, считано от влизане в сила на решението на С. М. А., Л. Р. /Л. М. С./ и Л. Р. /Л.М.С./, да представят препис от решението в Агенция по вписванията - К., за отбелязването му по смисъла на чл.115, ал.2 от ЗС.

Въззивното производство е образувано по повод депозирана от ответницата в първоинстанционното производство Г. С. Р., въззивна жалба. В същата се твърди, че атакуваното решение № 5/13.02.2012 г., постановено по Г.д.№ 1022/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че решаващият съд изграждайки необосновани изводи за фактите, неправилно приложил и материалния закона. Твърди се също, че доказателствата, на които съдът се е позовал в съдебния си акт били анализирани поотделно и самостоятелно, без да бъдат преценени в съвкупността на целия доказателствен материал. Според жалбодателката основно за производството било обстоятелството, че както тя, така и другата страна по сделката са действали добросъвестно, без да знаят факта на настъпилата смърт на упълномощителя М. С.. С оглед на това жалбодателката Р. моли настоящата въззивна инстанция да отмени изцяло атакуваното първоинстанционно решение, вместо което постанови ново, с което отхвърли предявените искове. Претендира разноски и двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, отговор на въззивната жалба са депозирали само ответниците С. М. А., Л. М. С. /Р./ и Л. М. С. /Р./. В същия те излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.

В съдебно заседание жалбодателката Р. чрез процесуалния си представител поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание ответниците по жалбата, С. М. А., Л. М. С. /Р./ и Л. М. С. /Р./ чрез своя процесуален представител оспорват въззивната жалба.

В съдебно заседание ответниците по жалбата Й. М. Й. и Р. И. Й., редовно призовани не се явява, не се представляват и не вземат становище по въззивната жалба.

В съдебно заседание ответниците по жалбата Л. Р. М. и Г. М. М., редовно призовани не се явява, не се представляват и не вземат становище по въззивната жалба.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Компетентният, Кърджалийски районен съд е бил сезиран с искова претенция, с която при условията на субективно и обективно съединяване са били предявени искове, с които ищците целят да бъде обявена по отношение на тях недействителността на договор за покупко-продажба , обективиран в Нотариален акт №32/18.01.2010 год., том I, рег.640, дело №31/2010 г. на Нотариус Калин Д., относно притежаваните от всеки от тях поотделно 1/12 ид.ч. или общо 1/4 ид.ч. от продадения общ, наследствен по закон, новообразуван поземлен имот № 1072, кад. район №27 по плана на новообразуваните имоти по ЗЗП№ 27,землище на Г.К. код по ЕКАТТЕ 40909, целият с площ 556 кв.м./ 556,21 кв.м. по скица/, сключен между ответницата Г. С. Р., действаща без представителна власт към момента на изповядване на сделката, и ответниците - съпрузи Й. М. Й. и Р. И. Й. ; и да бъде признато по отношение на ответниците-съпрузи Л. Р. М. и Г. М. М., че ищците са собственици на 1/12 ид.ч. за всеки от тях, или общо на 1/4 ид.ч. от процесния новообразуван поземлен имот № 1072. С исковата молба са направени искания с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на Нот.акт № №32/18.01.2010 год., том I, рег.640, дело №31/2010 г. на Нотариус Калин Д. и на Нот. акт №167/ 28.04.2010 г.,том IІ,рег.№ 6089,н.д.№ 346/ 2010 г. на Нотариус Калин Д., до размера на претендираните идеални части.

От фактическа страна е безспорно установено в производството, че ищците Л. М. С. /Р./, С. М. А. и Л. М. С. /Р./, както и ответницата Г. С. Р. са наследници по закон на Д.С.А., първата ищца в качеството си на снаха-съпруга на прекия наследодател – починалият син М. С.С., а останалите двама ищци, синове на М. С.С. и ответницата като внуци на наследодателката А.. Установено е в производството и че същата имала за свои наследници по закон: син С. С. С., починал на * г., и оставил за свои наследници двете си деца; дъщеря М.С. Р., починала на * г.,оставила за свой наследник ответницата Г. С. Р.; син М. С.С., починал на* г., и оставил за свои наследници-съпруга и двама сина-ищци в настоящото производство; и дъщеря М.С.Ч.. Безспорно установено е в производството, че процесният имот е включен в наследствената маса на наследодателката А. по силата на заповед № /14.12.2009 г. на Кмета на Община К. /т.4/. Безспорно установено е в производството и обстоятелството, че с пълномощно от 18.01.2008 г. на 7-ми нотариус, Е., Р.Т., прекият наследодател на ищците, М. С.С. /Р./, преживее е упълномощил дъщерята на починалата през 2006 г. негова сестра М.С. Р., неговата племенница –ответницата Г. С. Р., с правата да продава на когото реши по цена и условия, уговорени от нея, „…неговите наследствени дялове от всякакви недвижими наследствени имоти…”. Установено е в производството /препис-извлечение от акт за смърт № 0144/24.02.2011 г. на Община К./, че М. С.С. е починал в Р.Т., на * г. В този аспект е безспорно по делото и обстоятелството, че на 18.01.2010 г.,т.е. след смъртта на упълномощителя С., с нотариален акт № 32, т.І, рег.№ 640, н.д. № 31/ 2010 г. на нотариус с рег.№ 020 на НК, ответницата Г. С. Р., действаща лично за себе си и като пълномощник на останалите наследници на Д. А., между които и на чичо си М. С.С. /Р./ е продала на ответника Й. М. Й., наследствен имот, съставляващ новообразуван поземлен имот № 1072, кадастрален район №27 по плана на новообразуваните имоти на местност землище Г.К., Зона за земеделско ползване № 27, код по ЕКАТТЕ 40909, одобрен със Заповед №РД-09-242/03.12.2008г. на Областния управител на Област К., изменен със Заповед №1949/21.10.2009г. на Кмета на Община К., целият с площ от 556 кв.м. по документ за собственост,а по скица с площ 556.21 кв.м, при граници: имот №*, имот №* и имот №*, в±ички на наследниците на Д.С.А. и имот № * на Община К.. С последващ нотариален акт № 167, т.ІІ,рег.№6089, н.д. № 346/ 2010 г.на нотариус с рег.№ 020 на НК, на 28.04.2010 г., ответниците-съпрузи Й. М. Й. и Р. И. Й. са продали на ответницата Л. Р. М. по време на брака й с ответника Г. М. М., процесния имот. И двете сделки са осъществени с продажна цена от 6 400 лв., при данъчна оценка на имота от 6 348.80 лв. Данъчната оценка на процесния имот към предявяване на исковата претенция възлиза на 7 203.54 лв.

В хода на така установената фактическа обстановка съдът изгради своите правни изводи. Счита с оглед крайния му целян резултат, атакувания първоинстанционен съдебен акт за правилен, и като такъв същият следва да бъде потвърден. И това е така защото безспорно в производството беше установено, че упълномощителят М. С.С. /Р./ е бил починал към датата на изповядване на първата процесна сделка - 18.01.2010 г. Безспорно е, че при изповядването на сделката ответницата Г. С. Р. е действала лично за себе си и като пълномощник на останалите наследници на Д. А., между които и на чичо си М. С.С. /Р./, е продала на ответника Й. М. Й. процесния наследствен на наследодателката А., новообразуван поземлен имот № 1072. Т.е. по отношение на неговата 1/4 ид.част от недвижимия наследствен имот, ответницата Р. е действала без представителна власт, защото съгласно разпоредбата на чл.41,ал.1 от ЗЗД, пълномощието със настъпването на смъртта на упълномощителя С./Р./ , е било прекратено. Безспорно така сключеният договор до този размер е недействителен. Висящата според правната теория недействителност, с оглед факта на отсъствие на потвърждаване на правните действия, извършени без представителна власт, при така предявения правен спор в производството се трансформира в абсолютна недействителност.

Същественият в производството въпрос, формулиран във въззивната жалба обаче се свежда до това, дали ответницата- пълномощник може да се ползва от законовата възможност за добросъвестност поради твърдяно незнание на факта на смъртта на упълномощителя. Съдебната практика приема, че добросъвестността като предпоставка за валидност на действията на пълномощника следва да се преценява не с оглед неговото знание за оттеглянето и/или прекратяването на пълномощието, а с оглед знанието на третите лица. Т.е. добросъвестността като правна възможност предвидена в разпоредбата на чл. 41, ал.2 от ЗЗД, може и следва да бъде преценявана в производството само досежно незнанието на факта на смъртта на ответниците –съпрузи Й. и Р. Й., преобретатели по процесната условно наречена първа сделка, изповядана на 18.01.2010 г. Довод за незнание, респ. за добросъвестност на ответниците Й. към посочения момент на изповядване на сделката в производството надлежно не е направен, поради което и правилно първоинстанционният съд не е обсъдил такъв.

Настоящата инстанция на основание чл.272 от ГПК, споделяйки напълно изложените доводи на първоинстанционния съд досежно предявеният в обективно и субективно съединение иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, препраща към тях.

Правилно решаващият съд в този аспект е приел, че по отношение на процесната 1/4 ид.ч. от новообразувания недвижим имот № 1072, изповяданата на 18.01.2010 г. сделка не е породила вещно-транслативен ефект, т.е. съпрузите Й. не са придобили собствеността върху тази 1/4 ид.ч. от имота, поради което и в последствие при сделката си със съпрузите М. на 28.04.2010 г., не са могли да прехвърлят процесната идеална част, защото никой не може да прехвърли повече от това, което притежава.

Принципно правилни са доводите за неприложимост на разпоредбата на чл.537, ал.2 от ГПК по отношение на конститутивните нотариални актове, каквито се явяват нотариален акт за продажба на недвижим имот № 32, т.І, рег.№ 640, н.д. № 31/ 2010 г. на нотариус с рег.№ 020 на НК и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 167, т.ІІ, рег.№6089, н.д. № 346/ 2010 г.на нотариус с рег.№ 020 на НК, които обективират осъществени правни сделки, и въз основа на които възникват вещни права. Легитимиращият ефект,изцяло или отчасти, на нотариалния акт, с който е извършена порочна, развалена или отменена сделка, ще отпадне с вписването на съдебното решение, с което е констатиран или обявен порокът на сделката.

Настоящата инстанция счита, че следва обаче изрично да отбележи в мотивите си, че констатираните в обжалвания съдебен акт непълноти и грешки могат да бъдат поправени по реда на производствата по чл.247 и/или чл.250 от ГПК пред първоинстанционния съд.

Изложеното до тук води до извода, че с оглед крайния му целян резултат атакувания първоинстанционен съдебен акт се явява правилен, и като такъв същият следва да бъде потвърден.

И при този изход на делото доколкото изрично не са поискани, не се следват разноски на ответниците по въззивната жалба.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5/13.02.2012 г., постановено по Г.д.№ 1022/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението на основание чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.