ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1941
гр. София, 30.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С.П. Г.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело №
20241110214956 по описа за 2024 година
Делото е образувано въз основа на подадена жалба от Е. Е. М. от гр.
София, чрез АД „В. и партньори“, представлявано от адв. П. В. срещу
електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия „К”, № 9456492 на СДВР, а
именно такова по чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, с който на осн. чл.189,
ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200 (двеста лева) лв.
Производството по делото е приключило пред XIX състав на СРС, НО с
постановено решение на 16.01.2025 г. по АНД № 14956/2024 г., за което е
изпратено съобщение до страните, които са връчени на 05.02.2025 г. по факс
на СДВР и на 19.02.2025 г. на адв. В..
Подадена е на 07.03.2025 г. молба от процесуален представител на
въззиваемата страна, с която се иска изменение на решението в частта за
разноските. Изпратено е съобщение до другата страна за становище по чл.248,
ал..2 от ГПК. Постъпил е отговор на молбата от адв. П. В. на 22.04.2025 г., че
същата е неоснователна и следа да бъде отхвърлена.
Предвид горното се стига до следните правнорелевантни изводи:
За разлика от хипотезата на постановено определение, което съдът сам
може да отмени или измени в закрито заседание, след подадена частна жалба
или протест по реда на чл.344 от НПК, който се прилага субсидиарно за
неуредените в ЗАНН случаи, на основание чл.84 от ЗАНН, то съдебното
1
решение е непререшаемо от постановилия го съдебен състав. Още повече, че в
процесното такова е налице произнасяне относно претенцията за разноски и
възражението срещу същите.
Единственият ход на недоволната страна в случая СДВР, относно
съдебния акт, в случая в частта относно разноските, е правната възможност да
подаде касационна жалба пред АССГ и в срока за обжалване на съдебния акт.
Процесната молба относно разноските е депозирана извън срока за
обжалване на съдебния акт, тъй като съобщението за изготвянето му е
връчено на въззиваемата страна по факс на 05.02.2025 г., а молбата е
депозирана на 07.03.2025 г. Т.е. дори и да се приеме, че се сезира АССГ с нея,
то тя е недопустима като депозирана след 14-дневния срок от получаване на
съобщението за касационно обжалване.
Съгласно нормата на чл.213а, ал.2 от АПК: „Касационната жалба или
протест се оставят без разглеждане от първоинстанционния съд на
основанията по чл. 215“.
Съдията-докладчик намира, че ако се приеме, че молбата има характер на
касационна жалба, то тя е подадена след срока по чл.63в от ЗАНН и този по
чл.211, ал.1 от АПК, а именно след изтичане на 14-дневния срок за обжалване,
което е основание за оставянето й без разглеждане на основание чл.213а, ал.2
от АПК, във вр. с чл.215, т.3 от АПК.
С оглед на горното и на основание чл.63в от ЗАНН и чл.213а, ал.2 от АПК,
във вр. с чл.215, т.3 от АПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане подадената жалба от СДВР срещу постановеното
решение рег. №437 от 03.02.2025 г. по НАХД №14956/2024 г. по описа на СРС,
НО, 19 състав в частта относно разноските, поради подаването й след
законоустановения срок и срещу непререшаем съдебен акт от постановилия го
съдебен състав, като НЕДОПУСТИМА.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Административен съд-гр.София в 7 -дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3