РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№
1629
гр.Пловдив, 16 .
09 . 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на девети септември през две хиляди
и двадесета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1633/2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Д.С.Г.,***, обжалва Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-0329-000119/06.11.2019г.,
издадена от ВПД началник РУ Раковски към ОД МВР – Пловдив, изразяваща се в
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, както и изземване на
2 броя табели с регистрационен номер ***.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита заповедта за
незаконосъобразна с искане за отмяната й. Посочено е, че при административно
обжалване – с Решение рег.№ 317000-8409/03.06.2020г. жалбата му е отхвърлена,
без директорът на ОД МВР – Пловдив да изложи мотиви. Към жалбата до АС –
Пловдив е приложено заверено копие от Решение № 509/08.04.2020г. на ПРС по АНД
№ 1343/2020г. – влязло в сила на 04.06.2020г., с което е отменено наказателно
постановление /НП/ № 19-0329-001193, изд. от ВПД началник РУ Раковски към ОД
МВР – Пловдив за наложена на Г. глоба в размер на 500лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца – за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДв.П.
В ход по същество оспорващото лице
поддържа, че обжалваната заповед е основана на АУАН, въз основа на който е
издадено отмененото НП, което следва да бъде взето под внимание от съда.
- Ответникът в производството – Началник
РУ Раковски /ВПД/ към ОД МВР – Пловдив, представляван от гл.юрисконсулт
И.Пенкова, счита жалбата за неоснователна. С изпращане на преписката е поискано
да бъде оставена без уважение по съображенията, изложени в решението на
директора на ОД МВР – Пловдив, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена в 14 дн.срок от
съобщаване на решението на Директора на ОД МВР – Пловдив /известие за доставяне
с обр.разписка е получено на 11.06.2020г., л.39;
жалбата е с вх.номер в ОД МВР – Пловдив от 23.06.2020г./ - в съответствие с чл.97,
чл.98 АПК. Оспорващото лице е адресат на ограничителен акт, поради което
оспорването е с правен интерес и в срок - допустимо.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът
дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията,
заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по
доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото /л.32/ и се
съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171
ал.3 АПК/.
1.1. Според данни от преписката
: Със Заповед № 317з-391/06.02.2017г., Директор ОД МВР-Пловдив е оправомощил длъжностни лица от ОД МВР-Пловдив да налагат с
мотивирана заповед принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл.171 т.1, т.2,
т.2а, т.4, т.5 б”а” и т.6 ЗДв.П, сред които началници
на РУ на МВР – I,
т.2 /л.42/. Оправомощителната заповед е вписана в
оспорения акт, издаден от Началник РУ Раковски към ОД МВР-Пловдив.
С АУАН серия GA, № 141409 от 27.10.2019г. е констатирано от автоконтрольор Кр.Танчев към ОД
МВР-Пловдив, РУ Раковски, че на същата дата, в 03:27ч. в гр.Раковски, ул.М.Добромиров, Д.Г. управлява собствения си автомобил Алфа
Ромео № 147 с рег.№ РВ5157КН, като допуска следното нарушение : управлява МПС
след употреба на алкохол – 0,87 промила в издишания въздух; изпробван с
техническо средство дрегер алкотест
7510 с фабричен номер ARBA-0053. Отразено е, че резултата от
пробата е показан на водача и същият заявил, че е изпил две бири. Лъхал силно
на алкохол. Издаден е талон за медицинско изследване № 0048841. Водачът заявил,
че ще дава кръв. В АУАН е отразено изземване на СУМПС, контролен талон, СРМПС и
два бр. регистрационни табели РВ51573КН.
Описаното е квалифицирано за нарушение на чл.5 ал.3 т.1
пр.1-ро от ЗДв.П. АУАН е връчен на Г. и е отразено,
че няма възражения /компютърен текст/.
Издадено е НП № 19-0329-001193/21.11.2019г. /л.19/, въз
основа на АУАН серия GA,
№ 141409 от 27.10.2019г., в което е отразено, че „Видно от Протокол №
677/29.10.2019г. за определяне концентрацията на алкохол в кръвта с вх.№
329000-5170/05.11.2019г. по описа на РУ Раковски, в количество – 0,53 промила“.
С НП е наложена глоба в размер на 500лв. и лицето е лишено от право да
управлява МПС за 6 месеца, на основание чл.174 ал.1 т.1 ЗДв.П.
В оспорената заповед е отразено, че собственик на МПС е
оспорващото лице – „управлява собствения си лек автомобил”, против която констатация
няма възражение. Заповедта за налагане на ПАМ е основана от фактическа страна
на АУАН серия GA,
№ 141409 от 27.10.2019г. Изцяло е възприета фактическата установеност с акта,
като е отразено /както и в НП/, че „Видно от Протокол № 677/29.10.2019г. за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта с вх.№ 329000-5170/05.11.2019г. по описа на
РУ Раковски, в количество – 0,53 промила“.
Талонът за изследване № 0048841 от 27.10.2019г. е връчен
на Г. в 02ч. и 50 минути /л.21/. В същия е отразено, че предварителната
качествена проба е извършена в 02ч. и 26 минути и Г. не е приел резултата от дрегера.
В Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на
наркотични вещества или техни аналози /л.23/ е отразено, че е взета кръв /
урина, на 27.10.2019г. в 03ч. и 24 минути.
Протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръв и урина № 677/29.10.2019г. /л.22/ съдържа
заключение за доказан в пробите етилов алкохол – 0,53 промила в кръвта.
1.2. При обжалване на заповедта по административен ред –
жалбата е отхвърлена с решение от 03.06.2020г. С Решение № 509/08.04.2020г. на
ПРС по АНД № 1343/2020г. – влязло в сила на 04.06.2020г., е отменено
наказателно постановление /НП/ № 19-0329-001193, изд. от ВПД началник РУ
Раковски към ОД МВР – Пловдив за наложена на Г. глоба в размер на 500лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца – за нарушение на чл.5
ал.3 т.1 ЗДв.П. РС – Пловдив съобразил отсъствие на
хронология в датите : Според АУАН – Г. управлява МПС на 27.10.2019г. в 03:27 ч.
В талон за изследване е посочено, че тестването с дрегер
е извършено на 27.10.2019г., в 02ч. и 26 минути, а талонът е връчен в 02ч. и 50
минути. В Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или
техни аналози е отразено, че е взета кръв / урина, на 27.10.2019г. в 03ч. и 24
минути. Последвал извод за недоказаност на съставомерното
деяние, доколкото посоченото в АУАН и в НП време – 03.27ч. се явява последващо на времето на извършване на проверката. Тоест,
„деянието не е и няма как да е извършено във времевия отрязък посочен, както в
АУАН, така и в НП.“. Обективно и основано на описаните по-горе часове, отразени
в относимите към спора документи, ПРС посочил, че
действително от страна на Г. е извършено нарушение с правна квалификация по
чл.5 ал.3 т.1 ЗДв.П на 27.10.2019г., но това е
станало най-малко 1 час преди времето, сочено в АУАН и в НП.
- Следва извод за отсъствие на идентичност между
деянието, описано в АУАН и в оспорената заповед, както и в НП и деянието, което
се установява от доказателствата по делото.
2. Обжалваната заповед е издадена от Началник РУ Раковски
/ВПД/ към ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция - Пловдив. Съгласно чл. 172
ал. 1 от ЗДв.П принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или оправомощени от
тях длъжностни лица. Представената Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора
на ОД МВР, I, т.2 – Пловдив относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР –
Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки
по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва
съмнение за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен
в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.
Адресатът на заповедта правилно е
определен - с фактическото прилагане на мярката собственикът на
автомобила се лишава от възможността да ползва превозното средство съобразно
неговото предназначение и правните й последици пораждат действие пряко и
непосредствено в неговата правната сфера, поради което именно собственикът е по
силата на закона адресат на акта, с който е наложена оспорената ПАМ по чл.171
т.2А б.“б“ ЗДв.П.
Целта на мярката е посочена в нормата
на чл.171 ЗДв.П - за осигуряване безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административни нарушения. Една от забраните, които е въведена
пряко с цел опазване на живота и здравето на участниците в движението и на
имуществото на лицата, е забраната на водач на пътно превозно средство да го
управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или след
употреба на наркотични вещества – чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДв.П. Принудителната мярка не е насочена към личността на дееца –
да санкционира неправомерното му поведение, а към правните последици от
неправомерното поведение – да се предотврати и преустанови административното
нарушение – чл. 22 ЗАНН.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се
налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон
или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което са от вида на
преустановяващите ПАМ. ПАМ се
прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна
санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Заповедта за
прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни
последици, за разлика от НП - актове по прилагане санкцията на
съответната административно-правна норма. Принудителната административна мярка
се налага с оглед обективно извършване на нарушение. В
съдебната практика е възприето, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е независима и
самостоятелна от административната принуда като вид държавна принуда, като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение - предвидените
от закона последици на различни отговорности нямат обуславяща връзка, извън общия
правопораждащ юридически факт - допуснатото
закононарушение.
- В конкретния случай именно по отношение общия правопораждащ юридически факт - допуснатото
закононарушение, е налице влязъл в сила съдебен акт на РС – Пловдив.
2.1. АУАН е част от административната преписка по
издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства
по смисъла на чл. 59 т. 4 пр. 1 АПК – цитиран е в обстоятелствената част на
заповедта, вкл. се ползва с доказателствена сила по
см. на чл.189 ал.2 ЗДв.П. Последното не означава, че
установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е предвидена
възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за налагането й е
самостоятелен административен акт и съгл. чл.170 ал.1 АПК : „Административният
орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва
да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му.”. При съдебно
оспорване на индивидуален административен акт – органът издател е равнопоставена страна в процеса и дължи доказване на
приетите от него за установени факти, въз основа на които е приложил
съответното правно основание.
В обстоятелствената част от оспорената заповед е
посочено, че е взет предвид АУАН серия GA, № 141409 от 27.10.2019г. Както бе
посочено по-горе, изцяло е възприета фактическата установеност с акта, като е
отразено /както и в НП/, че „Видно от Протокол № 677/29.10.2019г. за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта с вх.№ 329000-5170/05.11.2019г. по описа на
РУ Раковски, в количество – 0,53 промила“. Тоест, Началник РУ Раковски не е
поверил самостоятелно дали отразените дата и часове в АУАН, талон за изследване
и протокол за медицинско изследване, доказват в хронологична последователност
действията, осъществени от Г., от контролните органи и от медицинските органи.
Отсъствието на обективна преценка по отношение осъществените факти и тяхното некоректно
документиране в частта относно вписаните часове от дата 27.10.2019г., е с
последица – необоснованост на оспорения административен акт.
2.2. По
отношение мотивите - те може да се съдържат в относими към издаването на
административния акт доказателства, след като същите са част от
административната преписка и органът се е позовал на тях / ТР № 16 от 1975г. на
ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния случай по отношение АУАН,
но в самостоятелното административно производство е дължима отделна преценка. В
случай, че бе осъществена, административният орган би могъл да мотивира
фактическото основание за налагане на ПАМ в съответствие с доказателствата от
преписката. Това не е сторено, поради което фактическото основание за издаване
на заповедта следва да бъде прието за опровергано – отсъства деяние, извършено
в посочения час на 27.10.2019г. Посоченото е основание за отмяна на заповедта
поради недоказано фактическо основание за налагане на ПАМ.
Както бе посочено, съгл. чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт
на всички основания по чл.146 АПК, поради което в обхвата на проверката е и
обосноваността на заповедта – дали приетите фактически установявания са
обективни и истинни. В случая без съмнение е осъществено нарушение от Г. на
27.10.2019г., но часовия порядък на документираните факти и обстоятелства от
значение за спора, формално изключват извод за извършване на нарушението в
отразения час в заповедта. Съобразно характерът на нарушението в цитираното
решение на ПРС са изложени съображения, изцяло относими към настоящия спор : „Характерът
на вмененото нарушение, а именно управление на МПС след употреба на алкохол е
от такова естество, че съставомерно деяние може
многократно да бъде извършвано, дори и на едно и също място през различни
интервали от време (деецът управлява МПС под влияние на алкохол, нарушението
бива установено, съставен му е акт, но той продължава противоправното
си поведение и след половин час отново бива спрян за проверка, при което се
констатира ново нарушение). В този смисъл не може да се каже, че с приемането
на различен час на извършване, не възниква съмнение досежно
идентичността на деянието, за което бива наказан водачът.“. За доказване на
фактическото основание, правно квалифицирано на нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 ЗДв.П, са от значение дата и час на осъществяване на
деянието, като отразена единствено дата не би било съществен пропуск в
хипотеза, когато доказателствата от преписката обосновават ясно
последователност в действията, извършени от лицето и от контролните органи. В
случая административният орган следваше да извърши самостоятелна преценка на
фактите, за установяване на които са налице писмени доказателства /преписката/,
в резултат на която преценка да отрази в обстоятелствената част на заповедта
всички факти в хронологична последователност, за да обоснове извод за извършено
нарушение с последица – налагане на оспорената ПАМ.
2.3. От значение за разрешаване на
спора е, че констатациите в АУАН – мотиви на заповедта, подлежат на
опровергаване в съдебното производство, макар да се ползват с презумптивна доказателствена сила
/чл.189 ал.2 ЗДв.П/, тъй като издаване на ПАМ се
осъществява в административно производство в режима на АПК. Писмените
доказателства от преписката преодоляват фактическата установеност, при която е
издадена заповедта.
Проверката за
законосъобразност на акта обхваща правни и фактически основания с приоритет на второпосочените. Според теорията, съществено е нарушението,
което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за
установени и които са от значение за издаване на заповедта. Данните по делото водят
до извод в тази насока, тъй като задължението за обосноваване на
административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в
конкретния случай не е обосновал волята си в съответствие с доказателствата.
Жалбата се приема за основателна.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.5 пр.2-ро ЗДв.П, съдът
Р Е Ш И :
Отменя Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0329-000119/06.11.2019г., издадена от ВПД началник
РУ Раковски към ОД МВР – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен
съдия :