МОТИВИ към ПРИСЪДА № 1980/10.11.2010 г. ,
постановена по НОХД №
1188/2010 г. по описа на БРС
Съдебното
производство по делото е по реда на чл. 370-374 НПК и е образувано по повод
постъпилия в съда обвинителен акт на прокурор при БРП, с който против подсъдимите К.П.К. с ЕГН **********, С.Д.Ч. с
ЕГН ********** и М.С.Д. с ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че
на 03.10.2009 г. в гр. Бургас, след предварителен сговор и немаловажен случай, в
съучастие помежду им като съизвършители, от електромеханична люлка “Рон-кар” с
фабр. № 05096019, собственост на “Белин” ЕООД, гр. София, поставена пред
бар-грил “Уан”, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на
имот – разбиване на металната вратичка на касата за монети, отнели чужда
движима вещ – парична сума в размер на 263 лв. от владението на МОЛ Ч.Т.С. ***,
без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвоят, като деянието е
извършено от подс. К. при условията на повторност и към момента на извършване
на деянието подсъдимите Ч. и Д. са били непълнолетни, но са разбирали
свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си –
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 НК за подс. К. и престъпление по 195, ал. 1, т. 3
и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК за
подсъдимите Ч. и Д..
В съдебно
заседание представителят на БРП поддържа обвинението против подсъдимите, не
ангажира други доказателства и пледира за определяне на всеки от подсъдимите на
наказание при условията на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 372, ал. 3, вр. чл. 371, т. 1 НПК и чл. 55 НК, а именно – на наказание ЛОС за срок от десет месеца, чието
изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено за срок от три години – за
подс. К., и на наказание ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки: 1.
“Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година, с явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично; 2. “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за
срок от една година; 3. “Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на
150 часа за срок от една година – за всеки от подсъдимите Ч. и Д..
Защитникът на
подс. К. ангажира допълнителни доказателства, не оспорва фактическата
обстановка по обвинението и правната квалификация на деянието, считайки
обвинението срещу подсъдимия за изцяло доказано от обективна и субективна
страна, и моли при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на подс. К. да бъде
наложено наказание ЛОС за срок от три, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено за срок от три години.
Защитникът на
подс. Д. не ангажира допълнителни доказателства, не оспорва фактическата
обстановка по обвинението и правната квалификация на деянието, считайки
обвинението срещу подсъдимия за изцяло доказано от обективна и субективна
страна, и моли при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” НК на подс. Д. да
бъде наложено наказание ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки: 1.
“Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца, с явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично; 2. “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за
срок от шест месеца; 3. “Включване в курсове за професионална квалификация” за
срок от шест месеца.
Защитникът на
подс. Ч. не ангажира допълнителни доказателства, не оспорва фактическата
обстановка по обвинението и правната квалификация на деянието, считайки
обвинението срещу подсъдимия за изцяло доказано от обективна и субективна
страна, и моли при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” НК на подс. Ч. да
бъде наложено наказание ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки: 1.
“Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца, с явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично; 2. “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за
срок от шест месеца; 3. “Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на
150 часа за срок от една година.
Подсъдимите К.,
Ч. и Д. се признават за виновни по повдигнатото им обвинение, съжаляват за
извършеното и молят да им бъде наложено справедливо наказание.
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Към момента на извършване на деянието по настоящото обвинение против
него подс. К. вече е бил осъждан със споразумение по НОХД № 286/2008 г. на БРС,
влязло в сила на 07.02.2008 г., за престъпление по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Отново към момента на извършване на настоящото обвинение против него
подс. К. е страдал от умствена недоразвитост – дебилност, средна степен, но е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Към момента на извършване на деянието по
настоящото обвинение против тях подсъдимите Ч. и Д. не са били осъждани, били
са непълнолетни, но също са могли да разбират свойството и значението на извършеното
и да ръководят постъпките си.
На 02.10.2010 г. привечер тримата
подсъдими се събрали и се уговорили след полунощ да разбият детска играчка – електромеханична
люлка “Рон-кар” с фабр. № 05096019, находяща се в гр. Бургас, к-с “Изгрев”,
пред бар-грил “Уан”, за да вземат намиращата се в нея парична сума, която
детска играчка подсъдимите предварително си били набелязали и знаели, че в нея
има пари. Детската играчка била собственост на “Белин” ЕООД, гр. София и била
технически обслужвана и поддържана от свид. Ч.Т.С. в качеството му на
регионален мениджър при дружеството. В изпълнение на така взетото от тях решение,
след полунощ на 03.10.2010 г. подсъдимите отишли до люлката, преместили я встрани
от сградата на бар-грил “Уан”, след което разбили вратичката на касата й за
монети (монетника). От разбития монетник подс. Д. взел съдържащата се в него
сума от 263 лв. В този момент подсъдимите видели, че към тях се приближава
патрулиращ полицейски автомобил, който спрял пред сградата на бара и от него
излезли двама полицаи – единият от които бил свид. Венцислав Красимиров
Христов. Виждайки полицейските служители, подсъдимите се разпръснали и
побягнали.
Към настоящия момент сумата от 263 лв. не
е възстановена от подсъдимите на пострадалото дружество.
Описаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните
в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства, обективирани в
гласните и писмените доказателствени средства и в заключението на вещото лице
по назначената на подс. К. СПЕ – в частта му относно психическото състояние на К.
и способността на същия да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си /на л. 12, 13, 40, 43-56, 63, 72 и 85 по описа на
материалите по ДП № 05-1643/2009 г. на V РУП – Бургас – приобщени по реда на
чл. 373, ал. 1, вр. чл. 372, ал. 3, вр. чл. 371, т. 1, вр. чл. 283 НПК, и на л.
34-40, 53, 54, 63 и 73-76 по описа на материалите по НОХД № 1188/2010 г. на
БРС/, а и по същество не се оспорва от самите подсъдими и от защитниците им в
хода на наказателното производство.
Във връзка с анализа на събрания по делото доказателствен материал,
следва да се отбележи, че съдът не кредитира заключението на вещото лице по
назначената СПЕ в останалата му част – относно възможността на подс. К. да
търпи наказание и липсата на нужда от лечение на К., тъй като подобни задачи не
са били поставяни на вещото лице при допускането на експертизата.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ:
С оглед на
така приетата за установена по делото фактическа обстановка съдът намира, че с
деянието си подс. К. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 НК, а подсъдимите Д. и Ч. – престъпния състав на чл.
195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал.
1, т. 3 НК, тъй като на 03.10.2009 г. в гр. Бургас, след предварителен сговор и
немаловажен случай, в съучастие помежду им като съизвършители, от
електромеханична люлка “Рон-кар” с фабр. № 05096019, собственост на “Белин”
ЕООД, гр. София, поставена пред бар-грил “Уан”, чрез разрушаване на преграда,
здраво направена за защита на имот – разбиване на металната вратичка на касата
за монети, отнели чужда движима вещ – парична сума в размер на 263 лв. от
владението на МОЛ Ч.Т.С. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да
я присвоят, като деянието е извършено от подс. К. при условията на повторност и
към момента на извършване на деянието подсъдимите Ч. и Д. са били непълнолетни,
но са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят
постъпките си.
Квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК по отношение на всеки от
подсъдимите е обусловена от начина на извършване на кражбата от подсъдимите –
чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот (разбиване на
металната вратичка на касата за монети).
Квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 20, ал. 2 НК по
отношение на всеки от подсъдимите също е обусловена от начина на извършване на
кражбата от подсъдимите – след предварителен сговор между тях и в немаловажен
случай, като последното обстоятелство е обусловено от относително високата стойност
на отнетото, от невъзстановяването на тази стойност от подсъдимите и от
наличието на квалифициращото обстоятелство и по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК по
отношение на подсъдимите.
Квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 28, ал. 1 НК по
отношение на подс. К. е обусловена от наличието на предходно осъждане на този
подсъдим към момента на извършване на деянието по настоящото обвинение – отново
за кражба, като същевременно към момента на извършване на деянието по
настоящото обвинение срокът по чл. 30 НК не е изтекъл.
Деянието е извършено от всеки от подсъдимите при формата на вината “пряк
умисъл” по см. на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като въпреки наличието на психично
заболяване по отношение на подс. К. и на непълнолетие по отношение на подсъдимите
Ч. и Д. към момента на извършване на деянието по настоящото обвинение, всеки от
подсъдимите е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО:
За
престъплението на подс. К. законът предвижда наказание ЛОС за срок от една до
десет години. Съдът счита, че за целите по чл. 36 НК за така извършеното от
подс. К. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 НК, на последния следва да бъде наложено
наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а именно – наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА. При определяне конкретния размер на
наказанието съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца (подсъдимият
е оказал съдействие в хода на разследването, изразява съжаление и разкаяние за
стореното, няма други предишни осъждания освен това, обусловило квалификацията
по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 28, ал. 1 НК), както и съобрази наличието на
психично заболяване на К., което макар и да не е годно да освободи последния от
носенето на наказателна отговорност, по мнението на съда се явява допълнително
основание за налагане на този подсъдим на минимално по размер наказание ЛОС.
Отново като съобрази целите на чл. 36 НК и гореизброените обстоятелства, съдът
намира, че изпълнението на така наложеното на подс. К. наказание ЛОС следва на
осн. чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ.
За
престъплението на всеки от подсъдимите Ч. и Д. законът предвижда наказание ЛОС за
срок до три години. Съдът счита, че за целите по чл. 36 и чл. 60 НК за така
извършеното тези двама подсъдими престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, на всеки от
тях следва да бъде наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
“б” НК, а именно – наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което следва да бъде
изпълнено чрез прочитане на присъдата по Радиовъзел – Бургас. При определяне на
конкретното по вид наказание на подсъдимите Ч. и Д. съдът съобрази степента на
обществена опасност на деянието и дейците (подсъдимите са оказали съдействие в
хода на разследването, изразяват съжаление и разкаяние за стореното, нямат
предходни осъждания).
РАЗНОСКИТЕ:
Направените в хода на наказателното производство само по
обвинението против подс. К. съдебно-деловодни разноски в размер на 165 лв. - за
възнаграждение на вещото лице по назначената СПЕ /на л. 107 и 111 по описа на
материалите по НОХД № 1188/2010 г. на БРС/, предвид признаването на подс. К. за
виновен по повдигнатото му обвинение, на осн. чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи
в тежест само на този подсъдим.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Накрая съдът се
произнесе по въпроса за приложените по делото веществени доказателства – 1 бр.
чук с метална основа, с черно-жълта гумена дръжка с надпис “Topmaster” и 1 бр. капак за монетник от бял метал,
като счита, че първото от тях следва на осн. чл. 53, ал. 1, б. “а” НК да бъде
отнето в полза на държавата, а второто от тях следва да бъде върнато на
собственика му – “Белин” ЕООД, гр. София (чрез МОЛ – свид. Ч.Т.С.).
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови
присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искър Искъров
Вярно с оригинала:
Секретар: Т. Т.