№ 224
гр. Бургас , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно гражданско
дело № 20212100500814 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №42 от 05.02.2021 г. по гр.д. №4682 по описа за 2020 г. на Районен съд
Бургас, съдът е уважил в една част и отхвърлил в друга част предявените от Етажната
собственост на вход Б, бл. 11 в гр. Бургас, ж.к. ***, действаща чрез „Комплексна поддръжка
ТТ“ ЕООД, ЕИК ********* искове за осъждане на етажния собственик Н. Д. СТ., ЕГН
********** да заплати претендираните с исковата молба суми, представляващи вноски към
фонд „Ремонт и обновяване“, такси домоуправител, такси за за ел. енергия стълбище и ел.
енергия асансьор, такси асансьор и такси контр. товара.
С подадената от Н. Д. СТ., чрез адв. Мима Иванова въззивна жалба с вх. №
547/24.02.2021 г. първоинстанционното решение се обжалва в неговата осъдителна част, а
именно, в частта, в която ответницата С. и настояща въззивница е осъдена да заплати сумата
от общо 50 лева, представляващи дължими вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ по 5 лева
месечно за периода от месец март 2020 г. до месец юли 2020 г. и дължими такси за
домоуправител по 5 лева месечно за същия период, ведно със законната лихва върху общата
сума от 50 лева, считано от подаване на исковата молба – 14.08.2020г. до окончателното
изплащане.
В жалбата се сочи, че решението в обжалваната му част е неправилно, а правните
1
изводи, до които първоинстанционният съд е достигнал се оспорват като неверни. На първо
място се оспорват изводите на съда относно процесуалната легитимация на
представляващия етажната собственост професионален домоуправител –„ Комплексна
поддръжка ТТ“ ЕООД. Макар в ЗУЕС да е предвидена възможност Общото събрание на ЕС
да възложи дейностите по управление и поддръжка на друго лице – несобственик, т.нар.
професионален домоуправител, то за обема на упражняваните от него правомощия
определящо е съдържанието на договора, с който са му възложени тези дейности. В
конкретния случай от представения по делото договор за предоставяне на услуга
„професионален домоуправител“ от 04.03.2020 г., се установявало, че дружеството
„Комплексна поддръжка ТТ“ ЕООД няма правото да представлява ЕС пред съда, нито да
води искови производства. Поради това се възразява, че предявеният иск, заведен от лице,
което не разполага с активна процесуална легитимация е недопустим, и следователно
производството подлежи на прекратяване.
На следващо място, въззивницата твърди, че липсва решение на ОС на ЕС, което да
идентифицира същата като длъжник и да определя точно нейните задължения по основание,
период и размер. Решението, на което се основат исковите претенции /взето на ОС на ЕС,
проведено на 04.03.2020г/, не обуславя по никакъв начин ангажирането на отговорността на
ответницата С.. Сочи се, че същото е общо, неконкретизирано и неясно, и чрез него се
предоставят неограничени възможности на професионалния домоуправител да осъществява
действия, за които няма права, като например да определя самостоятелно и по своя
едностранна преценка кой колко дължи, за какъв период от време, както и срещу кои лица
да бъдат образувани искови производства. Решението, в осъдителната му част, се оспорва
като неправилно и поради това, че по делото не е проведено пълно и главно доказване на
исковите претенции. Излагат се подробни съображения за недължимост на претендираните
вноски за фонд „ремонт и обновяване“, като при определянето им било нарушено
императивното правило на чл. 48, ал. 3 от ЗУЕС относно начина на разпределяне на
вноските за този фонд. Това водило да недействителност на взетото от ОС решение,
независимо от наличието или не на съдебно оспорване. Недължими са и претендираните
такси за домоуправител по 5 лева на месеца, поради неизпълнение на задълженията, поети
от професионалния домоуправител по силата на сключения договор, каквото възражение е
заявено от ответната страна още пред първата инстанция, но ищеца не е ангажирал
доказателства за това, че е изпълнил точно и добросъвестно възложените му дейности. С
оглед възражението за недопустимост на исковете, моли за прекратяване на производството,
а при условията на евентуалност за отмяна на решението в обжалваната му част. Претендира
за сторените пред двете инстанции разноски. Не сочи доказателствени искания.
В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата Етажна собственост, чрез управителя
„Комплексна поддръжка ТТ“ ЕООД, представлявана от адв. Мариана Трифонова депозира
писмен отговор, с който подадената от ответницата Н.С. въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Намира, че решението в осъдителната му част е правилно и следва да бъде
потвърдено, а в частта, в която са отхвърлени предявените искове, същото следва да бъде
2
отменено. Заявява, че претенциите се основават на годно правно основание за претендиране
на търсените суми, налице е валидно взето решение на ОС за събиране на такси за всеки
самостоятелен обект в сградата, съгласно утвърдената методика. Обсъжданото решение от
04.03.2020 г. не е било оспорено от ответницата в срока по чл. 40 от ЗУЕС и след като е
влязло в сила, същото е станало задължително включително и за ищцата. Намира за
неоснователно възражението за липса на процесуална легитимация на избрания
професионален домоуправител като се позовава на разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС.
Сочи, че от събраната по делото доказателствена съвкупност се установява действителното
извършване от ЕС на редица разходи за поддръжка и управление на сградата, както и
обстоятелството, че ответницата е ползвала имота си през процесния период, но не е
заплатила приспадащата й се част от разходите. По делото били представени таблици, от
които било видно как са формирани дължимите от ответницата суми. Твърди се, че
ответницата не е заявила, че обекта е необитаем и това нейно възражение е останало
недоказано по делото. Дори напротив в изявлението й, че отдава имота под наем се
съдържало признание на факта, че имота се ползва. Твърди се също така, че г-жа С.
многократно е била канена да заплати дължимите от нея суми, поради което не е вярно
твърдението й, че не била уведомена. Моли за потвърждаване на решението в осъдителната
му част и за отмяната му в отхвърлителната част. Претендира разноските и за двете
инстанции в пълен размер. Не заявява доказателствени искания.
Наред с отговора на въззивната жалба, подадена от ответницата С., в срока по чл.
263 от ГПК, Етажната собственост е подала насрещна въззивна жалба вх. № 2246/29.03.2021
г., с която обжалва първоинстанционното решение, в частта, в която съдът е отхвърлил
исковете за заплащане на сумата от 124.35 лева, представляваща сбор от дължими такси за
ел. енергия стълбище, ел. енергия асансьор и такса асансьор, за периода от август 2017г. до
февруари 2018г., от септември 2018г. до ноември 2018г. и за февруари 2020г., ведно със
законната лихва върху общата сума от 124.35 лева, считано от подаване на исковата молба –
14.08.2020г. до окончателното изплащане. Изложените в насрещната въззивна жалба
аргументи са идентични с посочените в подадения отговор по жалбата на въззивницата С.,
които съдът вече коментира по – горе. Прави искане за отмяна на обжалваното решение, в
частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на сумата от 124,35 лева и вместо това иска
да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат уважени в пълен размер.
Препис от насрещната въззивна жалба е връчен на ответната страна в
производството, която с отговора по чл. 263, ал. 3 от ГПК оспорва същата като
неоснователна. Отново се излагат възражения за недопустимост на предявените искове и на
съдебното производство поради липса на представителна власт на представляващия
ищцовата ЕС. Настоява съдът да вземе под внимание показанията на св. Пенева, от които се
установява, че ответницата не живее в процесния апартамент повече от 25 години. Това, че
имотът е бил посещаван от време на време, представлявало нормална практика и проява на
грижа от страна на собственика, но не е равнозначно на живеене или обитаване в имота.
3
Счита, че от значение за правилното решаване на спора е да бъде даден отговор на въпроса
дали решението, въз основа на което може да бъде ангажирана отговорността на ответника
следва да определя задълженията на етажния собственик по един ясен и конкретен начин, с
посочени основание, размер и период, за който се дължат отделните суми.
При извършване на проверката по чл. 267 от ГПК, съдът намира, че въззивната
жалба и насрещната въззивна жалба са редовни и допустими. И двете жалби са подадени от
лица, имащи правен интерес от обжалването, депозирани са в законоустановения
двуседмичен срок и са насочени срещу подлежащ на обжалване акт.
В съдебно заседание въззивникът – ищец Етажна собственост в град Бургас, ж.к.
„Славейков“ бл. 11, вх. Б, ет. 10, ап. Ляв, действаща чрез „Комплексна поддръжка ТТ“
ЕООД се представлява от адв. Йорданова, която моли за потвърждаване на решението в
осъдителната му част , както и за отмяната му, в неговата отхвърлителна част. Не ангажира
доказателства. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивницата – ответница се представлява от адв. Мима
Иванова, която поддържа подадената от името на доверителката й въззивна жалба и моли за
произнасяне по обуславящите за изхода на делото правни въпроси относно правомощията на
професионалния домоуправител да представлява надлежно пред съда етажната собственост,
относно минимално необходимото съдържание на решението на ОС на ЕС, за да може
същото да послужи като основание за предявяване на иск срещу конкретен етажен
собственик за дължимите от последния суми, свързани с общите части и относно характера
на претендираните в конкретния случай суми, и в частност т.нар. такса домоуправител.
Също не сочи доказателства. Претендира разноските и за двете инстанции.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са: да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси - ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Въз основа на извършена самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд съд прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Бургас е бил сезиран с предявени от Етажна собственост в град Бургас,
ж.к. „Славейков“ бл. 11, вх. Б , действаща чрез „Комплексна поддръжка ТТ“ ЕООД, ЕИК
********* обективно и субективно съединени осъдителни искове за солидарното осъждане
на ответниците Н. Д. СТ., ЕГН ********** и С. Д. Г., ЕГН **********, да заплатят на
ищцовата етажна собственост сумата от 174.35 лева, представляваща сбор от припадащите
4
се на ответниците такси и разноски за ежемесечни консумативи на входа – ел.енергия
стълбище, ел.енергия асансьор, такса асансьор, вноска към фонд „ремонт и обновяване“ и
такса домоуправител, дължими за периода от м.август 2017 год. до м.юли 2020 год., ведно
със законната лихва върху главницата за периода от предявяване на исковете, до
окончателното им изплащане. Исковете са с правно основание чл.6, ал.1, т.9 и т.10 от ЗУЕС
и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В хода на производството ищецът е направил отказ от предявените искове против С.
Д. Г. и съдът е прекратил делото спрямо тази ответница, като производството е останало
висящо спрямо ответницата и настояща въззивница Н. Д. СТ..
В исковата молба са изложени твърдения че ответницата в качеството си на
собственик на апартамент на десети етаж в процесната етажна собственост дължи
претендираните суми, представляващи такса за ел. енергия за стълбище, такса асансьор,
вноска към фонд „ремонт и обновление“ и такса домоуправител, като същите са
конкретизирани по размер, основание и период, за който се дължат. Твърди се, че по силата
на решение на Общото събрание на ЕС, взето на 04.03.2020 г. управлението на етажната
собственост било възложено на дружеството „Комплексна поддръжка ТТ“ ЕООД, като за
целта ОС било упълномощило Н. В. Н. да подпише договора за предоставяне на услугата
„професионален домоуправител“, в изпълнение на което такъв договор бил сключен за срок
от 24 месеца. Сочи се, че с решение от същата дата /04.03.2020г./ ОС на ЕС възложило на
новия управител на ЕС да предприеме действия по завеждане на дела срещу всички
собственици, ползватели или обитатели, чиито задължения възлизат над сума от 100 лева.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата С. оспорва исковете като недопустими, като
заявява, че дружеството Комплексна поддръжка ТТ ЕООД не разполага с представителна
власт да осъществява процесуални действия от името на ЕС и да я представлява по делото.
Това възражение се поддържа и пред въззивната инстанция. На следващо място завява, че
решението на ОС на ЕС от 04.03.2020г. не е годно основание за претендиране на процесните
суми. Същото не съдържа конкретна информация нито относно етажните собственици,
които имат задължения, нито какви конкретни суми дължи всеки един от тях. Възразява се,
че решение като процесното, което е твърде общо и неконкретизирано не може да служи за
извънсъдебно основание, въз основа на което да се претендират процесните суми. По
отношение на таксата за домоуправител, ответницата възразява, че същата не се дължи за
периода преди да е сключен договор между ЕС и професионалния домоуправител, а освен
това и поради неизпълнение на задълженията на последния. Оспорва представените
таблици, в които са посочени разбивки на начислените такси и разходи за етажната
собственост. Моли за отхвърляне на исковете.
Въз основа на изявленията на страните и събраните по делото писмени
доказателства, районния съд е приел за безспорно в отношенията между страните, че
ответница Н.С. е собственик на апартамент, находящ се на 10 етаж от етажната собственост.
5
Поради притежаваното от нея право на собственост, БРС е приел, че за ответницата
съществува принципно задължение да заплаща разходите за поддръжка и управление на
общите части, при условие, че са налице и останалите законови предпоставки. Приел е също
така, че с решение на ОС на ЕС, взето на 04.03.2020 г. е бил определен размера на
дължимата месечна такса за фонд „ремонт и управление“ – по 5 лева на месец, както и
размера на месечната такса за домоуправител също в размер на 5 лева. С оглед така
приетите решения, съдът е приел, че исковете за заплащане на сумите по тези пера са
доказани за периода от март 2020 г. до юли 2020 г. и уважил същите. Останалите искове, с
които са претендират суми за заплащане на такса за ел. енергия стълбище, такса за асансьор
и такса контр. товара, както и вноските за фонд ‚ремонт и обновление“ /последната за
периода пред месец март, 2020 г./, БРС е отхвърлил като недоказани, тъй като по делото не
са били ангажирани доказателства за приети по надлежния ред решения на ОС на ЕС за
определяне на размерите на режийните разноски за поддръжка на общите части, съответно
за попълване на фонд „ремонт и обновление“.
Районният съд е приел за неоснователни възраженията на ответната страна относно
липсата на процесуална легитимация на дружеството „Комплексна поддръжка ТТ“ ЕООД за
предявяване на исковете и за осъществяване на процесуално представителство в
производството, като се е позовал на разпоредбата на чл. 41 от ЗУЕС, уреждаща
представителната власт на председателя на управителния съвет или управителя на ЕС, както
и на разпоредбата на чл. 19, ал 8 от ЗУЕС, която дава възможност с решение на ОС на ЕС,
взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части, правомощията или част от тях на
управителния съвет (управителя) да се възлагат на физически или юридически лица, които
не са етажни собственици. Съдът е приел, че по силата на представения по делото договор
от 04.03.2020 г., сключен между ЕС и „Комплексна поддръжка ТТ“ ЕООД, на последното
дружество валидно е учредена представителна власт да представлява ЕС.
По възражението относно съдържанието на решението на ОС на ЕС от
03.04.2020 г, и по – конкретно, че същото не може да служи за годно основание на
предявените искове, тъй като не съдържа конкретна информация за отделните длъжници и
за дължимите от тях суми, БРС е приел, че законът не поставя такива изисквания към
формата и съдържанието на решенията на ОС. В случая съдържащата се в решението
информация е напълно достатъчна, за да породи валидно задължение за ответницата, тъй
като със същото е определено, че за всеки обект се дължат по 5 лева месечно за фонд ремонт
и обновление и по 5 лева месечно за такса домоуправител. Според първоинстанционния съд,
тези две такси се дължат независимо дали собственикът обитава или не собствения си обект,
за разлика от месечните суми за поддръжка и управление на общите части.
С въззивната жалба, подадена от името на ответницата, като спорен по делото
въпрос на първо място се поставя този относно представителната власт на избрания по реда
на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС управител на ЕС, а именно дружеството „Комплекна поддръжка ТТ“
ЕООД, с който е сключен договор за възлагане на управлението на ЕС. Въззивницата
6
възразява, че съдът не е обсъдил съдържанието на сключения между ЕС и дружеството
договор за предоставяне на услуга „Професионален домоуправител“, от прочита на който се
установявало, че „Комплекна поддръжка ТТ“ ЕООД няма права да представлява ЕС пред
съда. Позовава се на текста на чл. 1, ал. 19 от договора, в който били изрично посочени
правомощията на професионалния домоуправител и това били: изпращане на покани за
доброволно изпълнение, водене на заповедни и изпълнителни дела срещу длъжниците на
ЕС. Оттук прави извод, че с посочения договор на дружеството не са възложени
правомощия да води искови производства. Ответницата счита, че такива права не следват и
от решенията на ОС на ЕС, проведено на 04.03.2020 г. по съображения за тяхната
незаконосъобразност.
Въззивният съд намира за неоснователни така отправените възражения. Следва да се
посочи, че по правило ЗУЕС предвижда правна възможност всички правомощия на
управителния съвет /управителя/ да бъдат делегирани /възлагани/ на трети лица.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС /ред. ДВ бр. 26 от 2016 г. / изрично предвижда, че по
решение на общото събрание, взето с мнозинството повече от 67 на сто идеални части от
общите части на етажната собственост, правомощията или част от тях на управителния
съвет (управителя) могат да бъдат възлагани на физически лица или на юридически лица,
които не са собственици. Договорът за възлагане се одобрява с решение на общото
събрание, взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на
етажната собственост, и се сключва от упълномощено от общото събрание лице за срок до
две години. В срока на договора избраното физическо или юридическо лице има правата,
задълженията и отговорността на управителния съвет (управителя) по този закон. В закона
не са предвидени изключения относно дадени правомощия на председателя на УС
/управителя, за които да съществуват ограничения да бъдат делегирани на трето лице, и в
частност за правомощията свързани с осъществяване на представителство на ЕС пред съд.
Т.е. законодателят е предоставил на Общото събрание на ЕС изключителна компетентност
да определи кои от правомощията /всички или част/ да възложи на лицето, избрано за
управител по смисъла на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС. От това следва, че за определяне обема на
правомощията на професионалния домоуправител, и конкретно в настоящия случай за
обема на представителната власт на дружеството, от значение е съдържанието на взетото
решение на ОС на ЕС, а не съдържанието на договора, както поддържа въззивницата. В
случая, от съдържанието на решението, взето по т. 3 на представения по делото протокол от
04.03.2020 г. за проведено ОС на ЕС е видно, че ОС е взело решение да бъдат възложени
всички законоустановени правомощия на управител /УС/ на ЕС на дружеството
„Комплексна поддръжка ТТ“ ЕООД, сред които е и представителството пред съд по смисъла
на чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС.
Неправилно въззивницата счита, че в цитираната от нея съдебна практика е дадено
друго разрешение на поставения въпрос. Така например в Решение № 12 от 11.03.2021 г. по
гр.д. № 1403/2020 г. на ВКС, II г.о, Върховният съд е приел, че по исковете, предявени
срещу етажните собственици във връзка с общите части, както и по исковете срещу
7
собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или
задълженията си по ЗУЕС, етажните собственост се представлява пред съда
от председателя на управителния съвет/управителят или от лицето, с което е сключен
договор по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. В разглеждания казус ОС на ЕС е било възложило
правомощието за представителство на етажните собственици на професионален
домоуправител, но причината, поради която ВКС е намерил, че в случая представителната
власт на т.нар. професионален домоуправител е била прекратена е изтичането на
максимално предвидения в закона двугодишен срок, за който може да бъде сключен
договора по чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС. В мотивите на това решение, съдът не е обсъждал
въпросът кой е източника, от който следва да се съди за обема на представителната власт на
т.нар. професионален домоуправител.
По изложените съображения, съдът намира за неоснователно оплакването за
недопустимост на производството поради липса на процесуална легитимация на ищцовото
дружество като представляващо етажните собственици в качеството си на избран управител
на ЕС по реда на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС.
Неоснователно е и следващото оплакване на въззивницата С. относно годността на
процесното решение на ОС на ЕС, взето на 04.03.2020 г. да служи като извънсъдебно
изпълнително основание от гледна точка на неговото съдържание. Въззивният съд споделя
изводите на БРС относно това, че законът не поставя изискване решенията на ОС на ЕС за
определяне на дължимите суми да са взети в конкретна форма и по – точно да имат
определено съдържание или минимално изискуеми реквизити. Според въззивницата, за да се
приеме, че решението на ОС на ЕС е годно извънсъдебно изпълнително основание, въз
основа на което може да се предяви надлежно искова претенция за заплащане на
определените с това решение такси за поддръжка и ремонт на общите части, то в същото
задължените лица следва да са посочени поименно, както да са посочени конкретно и
дължимите от тях суми. В случая, претендираните такси за фонд „ремонт и обновление“ и
такси за домоуправител и касиер, за периода от март 2020 г. до юни 2020 г, са определени
достатъчно ясно с решението на ОС на ЕС от 04.03.2020 г.. Посочено е, че всяка една от тези
две такси е в размер на по 5 лева на месец, и се начислява на самостоятелен обект от ЕС.
Освен това е прието, че тези две такси са дължими дори и за необитаемите апартаменти. Що
се отнася до начина на определяне на дължимите вноски за фонд ремонт и обновление,
следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 51 от ЗУЕС изрично регламентира, че размера
на ежемесечни вноски, дължими от собствениците за попълване на този фонд се определя с
решение на общото събрание съобразно идеалните части в общите части на етажната
собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната. В
случая претендираните вноски, в размер на 5 лева, всяка една за периода от март 2020 г. до
юли 2020 г. се явяват законосъобразно определени и същите са дължими от ответницата по
силата на взетото решение на ОС.
Възражението, че таксата домоуправител е недължима поради неизпълнение на
8
поетите от „Комплексна поддръжка ТТ“ ЕООД задължения по силата на сключения
договора за предоставяне на услуга „професионален домоуправител“ като недоказано също
следва да бъде оставено без уважение. С доклада по чл. 146 от ГПК районният съд е
възложил в тежест на ответницата по делото да докаже всички отправени от нея
правопогасяващи, правопрекратяващи и правоизключващи възражения, но доказателства в
подкрепа на горепосоченото възражения не са били ангажирани. Освен това страната не е
възразила срещу неправилност на доклада, като оплаквания в тази насока липсват и във
въззивната жалба. Само за пълнота, следва да се отбележи, че сред задълженията на
„Комплексна поддръжка ТТ“ ЕООД е и предприемането на съдебни процедури срещу
етажните собственици, които не са погасили задълженията си към ЕС, поради което самото
завеждане на настоящото исково производство се явяа индиция за това, че дружеството
изпълнява възложените му от ОС правомощия.
Не следва да бъдат обсъждани възраженията за незаконосъобразност на
проведеното на 04.03.2020 г. общо събрание на ЕС, доколкото такива е допустимо да бъдат
релевирани и разгледани само в производство по чл. 40 от ЗУЕС. Правото на всеки етажен
собственик да оспори решение на ОС на ЕС, което счита за незаконосъобразно е
гарантирано от закона, като в случай, че същото не е упражнено в предвидения за това срок,
то решението се стабилизира и последиците му обвързват всички етажни собственици,
включително тези, които не са присъствали на общото събрание или пък са гласували
против вземането на решенията.
Ето защо и предвид съвпадането на изводите на настоящият съд с изложените от
първоинстанционния съд, към които въззивната инстанция препраща на основание чл. 272
от ГПК, обжалваното решение в осъдителната му част следва да бъде потвърдено, а
подадената от въззивницата – ответница жалба – оставена без уважение като неоснователна.
По насрещната въззивна жалба, настоящият съд намира следното. Със същата
постановеното от БРС решение се оспорва в частта, в която съдът е отхвърлил предявените
от ЕС искове за заплащане на сума в общ размер на 124,35 лева, представляваща сбор от
различни такси по поддръжка на общите части, дължими за период от август 2017 г до
ноември, 2018 г, подробно индивидуализирани по суми и по пера в диспозитива на
съдебния акт. Оплакванията, съдържащи се в подадената от ЕС насрещна въззивна жалба са
напълно бланкетни и не опровергават по никакъв начин изложените от районния съд
мотиви за неоснователност на тези претенции поради тяхната недоказаност. Изводите на
БРС, че липсват годни доказателства, от които да се установява въз основа на кое решение
на ОС на ЕС са определени таксите, които се претендират като дължими за периода преди
04.03.2020 г. са правилни и се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл.11, ал.1, т.5
ЗУЕС общото събрание определя размера на паричните вноски за разходите за управлението
и поддържането на общите части на сградата, а съгласно чл.11, ал.1, т.7 от същия закон,
общото събрание определя и размера на паричните вноски във фонд “Ремонт и обновяване“.
Следователно, правилно БРС е приел, че за да възникне вземане в полза на ЕС за тези
9
вноски, следва да има прието решение на общото събрание, с което да се определи техният
размер, а доказателства в тази насока не са ангажирани по делото.
Поради изложеното, решението следва да бъде потвърдено и в частта, в която са
отхвърлени исковете на Етажната собственост против ответницата Н.С..
По разноските: Предвид неоснователността и на двете подадени жалби – въззивна и
насрещна въззивна, сторените от страните разноски следва да останат в тежест на всяка една
от тях, така както са били извършени.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
С оглед на горното Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №42 от 05.02.2021 г. по гр.д. №4682 по описа за 2020 г.
на Районен съд Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10