Гр.Кърджали, 30.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският
районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и
четиринадесета година в състав:
Председател: Дарина Байданова
при
секретаря М.С. като разгледа докладваното от съдията гр.д №229 по описа за 2014г. и за да се
произнесе, взе предвид:
|
|
Предявен е установителен иск с правно основание
чл.422 вр.с чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.55,
ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба
от Р.О.О. против С.Ш.Н., в която твърди, че с ответника имали устна договорка
за покупка от страна на ищеца на лек
автомобил „Мерцедес" с peг. № К 4321 АР и че договорената цена била в
размер на 8500 лева, която трябвало да се изплати на три пъти. Твърди, че на 12.12. 2011 г. , когато ответникът му предоставил лекия автомобил, ищецът му платил сумата от 3500 лева в присъствието на
свидетел, а на другия ден с вносна бележка от 13.12.2011г. внесъл по банковата
сметка на С.Ш.Н. сумата от 800 евро, която в левова равностойност по официалния
курс на БНБ била
сумата от 1564,66 лева. Твърди се в исковата молба, че след това ищецът оставил
пари и пълномощно на съпругата си С.С.О., която на 18.04.2012 година внесла вместо
него по банковата сметка на С.Ш.Н. сумата от 3 500 лева. Твърди, че автомобилът му бил предаден заедно с
двата талона и ключовете от него. Оказало се впоследствие, че получателят на
парите не бил собственик на автомобила и той не можел да прехвърли
собствеността. В тази връзка ищецът прави извод, че платената от него сума
в размер на 8500 лева, ответникът е получил
без правно основание и дължи
връщането й. Счита, че с тази сума той се обогатил неоснователно, след като получил парите за лекия
автомобил, който не бил негова собственост и не можел да му го продаде. Твърди се в
исковата молба, че истинският
собственик на автомобила С.Т.С.
подал жалба до полицията за присвояване на чужда движима вещ срещу ищеца и с постановление от 28.06.2013
година по досъдебно производство
№ 619/2012 година по описа на РУ „Полиция" Кърджали, съдържащи се в
прокурорска преписка с вх. №
1409/2012 год. по описа на РП
Кърджали, наказателното производство
срещу ищеца било прекратено, но
лекият автомобил продължавал да бъде в полицията до окончателното разрешаване на спора за собственост по гражданско-правен
ред. Твърди се, че по тази
прокурорска преписка се съдържали признания за това че С.Ш.Н. е получил изцяло от ищеца сумата от 8 500 лева. Сочи, че за посочената сума имало
образувано ч. гр.д. № 1991/2013
год., по което била издадена заповед за изпълнение и тъй като длъжникът възразил в законоустановения срок, ищецът
предявил установителния иск в определения едномесечен срок. Моли съда да признае за установено, че С.Н. му дължи
сумата от 8 500 лева, за която има издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 1991/2013 година, в едно със законната
лихва върху тази сума за периода от датата на подаване на заявлението /21.12.2013
година/ по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски. В съдебно заседание чрез упълномощен адвокат поддържа иска
и моли съда да го уважи,за което излага съображения. Претендира разноски по
представен списък на разноските.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С.Ш.Н. чрез пълномощники в писмения
отговор на исковата молба намира предявеният
иск за допустим, но неоснователен. Не оспорва факта, че между него и ищеца
имало устна договорка за покупка от страна ищеца на лек автомобил
„Мерцедес" с peг. № К 2969 АР. Оспорва обстоятелството, че ответникът получил
платената от сума от ищеца без правно основание и че дължи връщането й, както и
че с тази сума той се е обогатил неоснователно. Твърди се с отговора, че собственик
на лек автомобил „Мерцедес Ц 180" с рег.№ К 2969 АТ бил приятел на ответника-
С.Т.С. от с. Звиница, общ.Кърджали и през месец юли 2010г. двамата решили да
извършат размяна на притежаваните от тях автомобили, включваща и доплащане на
сума в полза на С.Т.С., чийто автомобил бил по-скъп. Впоследствие ответникът предоставил
на ищеца пълномощно през март 2012г., предал големия талон - свидетелство за
регистрация на същия автомобил, пълномощно в полза на Р.О.О. за стопанисване,
ползване, управление на автомобила. Пълномощното включвало и правото на
упълномощения да се разпорежда с автомобила, включително и да го продава,
дарява, заменя, както намери за добре, вкл. и с правото да договаря сам със
себе си на основание чл.38 от ЗЗД. Твърди се още, че непрехвърлянето на
собствеността върху автомобила „Мерцедес Ц 180" с рег.№ К 2969 АТ се дължало
на бездействието на ищеца. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск като недоказан и неоснователен. Претендира разноски.
Съдът с доклада по
делото е приел за безспорно установени следните обстоятелства:
- че ответникът С.Ш.Н. е
получил сумата от 85000 лева за покупка на лек автомобил “ Мерцедес С 180”
рег.№ К 2969 от Р.О.;
- че банкова сметка *** номер
на сметка *** , IBAN - ***, открита в ОББ е банкова сметка ***
- че банкова сметка ***
№ на сметката - *** IBAN ***а на ответника.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните съгласно, намира за установено
следното:
Установява се по
делото,че ищецът и ответникът през 2011г. били в приятелски отношения и ищецът
поискал от ответникът да му продаде лек автомобил,поради което през декември
2011г. ответникът се срещнал с ищеца и му предложил да закупи л.а. “Мерцедес С
/Ц/ 180” рег.№ К 2969 за сумата от 850,00 лв. ищецът се съгласил и двамата се разбрали
продажната цена да се изплати на 3 вноски,като ищецът на място заплатил сумата
от 3500,00 лв. в присъствието на съпругата си и свидетелка С.О., а след това по
банков път по сметки на ответника превел 800,00 евро- на 13.12.2011г. и 3500,00 лв. на 18.04.2012г. Срещу
заплатената парична сума ответникът му предал л.а. марка “Мерцедес”,модел С /Ц/
180” рег.№ К 2969 /неправилно посочен в ИМ с рег.№К4321АР /, както и ключ за
автомобила, свидетелства за регистрация – част І и ІІ. В края на м.март 2012г.
ответникът предал и пълномощно с
нотариална заверка на подписа от 10.03.2012г. на нотариус Д. Г.,с което
собствениците на автомобила С. С. и А. С. упълномощавали ищеца Р.О. да
стопанисва, ползва и управлява в страната и чужбина собственият им л.а. марка
“Мерцедес”, модел: Ц180, рег. №К 2969АТ, както и да продава, заменя,дарява същия, както и да договаря и сам със себе си
на осн. чл.38 от ЗЗД със срок на пълномощното до 14.04.2012г. По същото време
ищецът се намирал в чужбина ,където работел и за посочения срок в пълномощното
не успял да прехвърли собствеността на автомобила. На 18.06.2012г. собственикът
на автомобила С. С. подал молба до полицията за издирване на автомобила, поради
опасения,че със същият може да се извърши престъпление ,въз основа на която
било образувано досъдебно производство №619/2012г. по описа на РУП-Кърджали. Същият
поискал допълнително сума от 1500,00 лв. за прехвърляне собствеността на лекия
автомобил. В хода на образуваното досъдебно производство на 02.04.2013г. ищецът
доброволно предал на разследващия полицай л.а. марка “Мерцедес”, модел “Ц 180”
с рег.№К 2926 АТ , ключ за него, свидетелство за регистрация на автомобила –
част І и част ІІ, посочвайки ,че колата закупил от ответника С.. При разпита му
в качеството на свидетел по същото ДП №619/2012г. на РУП-Кърджали С. Н. под
страх от наказателна отговорност заявил, че през декември 2011г. решил да
продаде процесния автомобил,получен при замяна с негов автомобил със С. С., на
негов приятел – ищецът Р.О., който взел колата и му заплатил сумата от 8500 лв.
Ищецът
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на
21.12.2013г., по което било образувано гр.д.№1991/2013г. по описа на
РС.-Кърджали и заповедният съд издал Заповед №254 за изпълнение на парично
заявление по чл.410 от ГПК на 21.12.2013г., с която разпоредил длъжникът и
ответник С. Н. да заплати на кредитора и ищец Р.О. сумата 8500,00 лева , ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 21.12.2013г. до изплащане на
вземането, ведно с направените по делото разноски в размер на 170.00лв. за
държавна такса и 395.00лв. за адвокатско възнаграждение, посочвайки ,че вземането
произтича предоставена на С. Ш. Н. сума от 8500лв. за покупка на лек автомобил,
като сделката не се осъществила, а парите не били върнати към настоящия момент.
Заповедта била възразена от длъжника, без същият да посочва конкретни
възражения. Настоящият установителен иск по чл.422, ал.1 е предявен в срока по
чл.415,ал.1 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 55, ал.1
от ЗЗД който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. На
връщане подлежи реално полученото. При иск по чл. 55, ал.1
от ЗЗД ищецът следва да докаже единствено даването - плащането на
претендираната сума, а ответникът на какво основание е получил даденото.
Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД
е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното
от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което
получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно.
И в двата случая даденото е без основание.(в този смисъл Решение №
29/28.03.2012 г. по гр.д. № 1144/2010 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Така, по делото бе установено, че ищецът е предал на ответника сумата от 8500
лв. като продажна цена за л.а. Мерцедес, модел “Ц 180” с рег.№К 2926 АТ и
получил владението на автомобила. Установено бе,обаче, че ответникът не е
собственик на същия автомобил, нито представител на собственика, поради което следва
да се приеме,че получената от него сума е получена без основание.
С оглед на гореизложеното съдът счита
за доказани предпоставките на чл. 55, ал.1 от ЗЗД
за връщане на даденото, получено без основание: процесната сума е дадена от
ищеца на ответника по устна договорка за покупка на автомобил, но ответникът не
е собственик и не може да прехвърли собствеността, поради което искът е
изцяло основателен.
По
разноските: При този изход на спора ищцовата страна на осн. чл.78,ал.1 от ГПК има
право на разноски в пълен размер -760,00 лева, от които платена адвокатско
възнаграждение - 590,00 лева и внесена държавна такса по делото -170,00 лева. Ответната
страна няма право на разноски с оглед изхода на спора по делото.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Ш.Н.,***, че съществува вземането на Р.О.О., с ЕГН **********,***,
за сумата 8500,00 лева, представляваща дадена от ищеца на ответника сума без
основание за закупуването на лек автомобил, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 21.12.2013г. до изплащане на вземането, за което е
издадена Заповед № 254 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
21.12.2013г. по ч.гр.д.№1991/2013г. по описа на РС-Кърджали.
ОСЪЖДА
С.Ш.Н.,*** да заплати
на Р.О.О., с ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 760,00
лева.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Кърджали в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.