Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 116
гр. Русе, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Русе, ІХ-ти
състав, в публично заседание на двадесет и трети април, през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА
административно дело № 543 по
описа на съда за 2022 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 46, ал. 5 от
Закона за общинската собственост (ЗОбС).
Постъпила е жалба от С.Г.Г. с ЕГН **********
***, чрез пълномощник адв.Св.К. *** срещу Заповед № РД-01-3648/09.11.2022 г. на
Кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателя отнасящо се до жилищен имот,
частна общинска собственост, находящ се в гр.Русе, ***, АОС № 250 от
15.11.1995г.
Жалбоподателят навежда доводи за
незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати съществени нарушения на
административно- производствените правила, противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Претендира се отмяна на оспорената
заповед.
Претендира се и присъждане на направените
по делото разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 42 от делото).
Ответникът в производството – Кметът
на Община Русе, чрез процесуалния си представител мл. експерт М. Ч., служител с
висше юридическо образование и правоспособност, в проведеното открито съдебно
заседание в хода по същество и в представените по делото писмени бележки счита
жалбата за неоснователна. Иска същата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и твърденията
на страните и след като извърши служебна проверка на оспорения акт на основание
чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, приема за установено следното:
По
фактите
В проведеното административно
производство било установено следното:
Със Заповед № РД-01-3117 от
27.10.2005г. на кмета на Община Русе С.Г.Г. и семейството
и били настанени в жилищен имот, находящ се на адрес гр. Русе, ***,
състоящ се от една стаи, кухня и сервизни помещения, собственост на Община Русе.
Въз основа на заповедта бил сключен Договор за отдаване под наем на жилищен
имот №2328 от 14.11.2005г./л.30 от преписката/ между С.Г.Г.
***. Със Заповед № РД-01-626 от 02.03.2016г., в същия имот били настанени С.Г.Г.,
С.С.Б. – нейна дъщеря, С. С.С. – нейна внучка, Л.С.Б. – нейна дъщеря и В.С. Б.
– неин син за срок от две години /л.36 от преписката/. Със Заповед № РД-01-1642
от 26.06.2020г./л.28 пр./ С.Г.Г., Л.С.Б.
– нейна дъщеря и В.С. Б. – неин син отново били настанени в същия имот за срок
от 2г. Във връзка с издадената нова заповед бил сключен Анекс № 2328 от
30.06.2020г./л.29пр./ към договор №2328 от 14.11.2005г. С анекса срокът на
договора бил определен на 2г., считано от датата на влизане в сила на
настанителната заповед.
Срокът
за настаняване е изтекъл на 20.06.2022 г.
Домакинството
ползвало фактически имота непрекъснато
от 2005 г.
С.Г.Г.
подал Заявление вх. № Н-338 от 22.06.2022г. за продължаване срока на наемното
правоотношение за горепосоченото общинско жилище, като в декларация от
22.06.2022г./л.16пр./ декларирала, че, семейството й, освен нея, се състои от Л.С.Б.
– нейна дъщеря и В.С. Б. – неин син.
В декларацията
декларирала месечен брутен доход на член от семейството 173,26лв., годишен
брутен доход на домакинството 6237,28лв и други доходи в размер на 550лв.
За
лицето нямало данни в Агенция по вписванията и в дирекция МДТ при Община Русе.
На
свое заседание през м.юли 2022г. Комисията по чл.6 от Наредба№6 но Общински
съвет гр.Русе за условията и реда за
установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с
жилища-общинска собственост, разгледала подаденото заявление и взела решение наемното
правоотношение със С.Г.Г. да бъде прекратено поради нарушение на наредбата, а
именно, че в период повече от 3м. Г. не е ползвала предоставения й имот. За
това решение, в изпълнение на нормата на чл. 26 от АПК,
заинтересованото лице Г. била уведомена с изпратено
писмо № ЗУС-16916 от 02.08.2022г./л.11пр./, връчено й с протокол от
04.08.2022г./л.10/.
В
предоставения срок е подадено становище/л.8пр./, в което Г. посочва, че действително
през периода 16.07.2020г. до 28.12.2020г. е заминала да работи в РФранция, тъй
като нямала работа в България поради влошената икономическа обстановка предвид
пандемията от Корона вирус. Необходимостта от доходи, с които да издържа децата
си е наложило заминаването й, а усложнената епидемиологична обстановка е
затруднила връщането й навреме. В становището се посочвало, че към момента Г.
работи в „Нелсен-чистота“ЕООД, няма намерение да работи в чужбина,
домакинството живее скромно и спазва обществения ред, като не нарушава спокойствието на живущите в жилищния блок.
От
представеното по делото Решение №380 от 08.11.2020г. по гр.д.№597/2022г./л.10/ на
ОС Русе се установява, че съдът е допуснал непълно осиновяване на детето С. С.С.,
родено на ***г., от С.Г.Г.. Детето е родено извън брак от С.С.Б.-дъщеря на
жалбоподателката.
От разпита на св. С.Б.М. /л.44/ се установява,
че същият е фактически съпруг на
жалбоподателката Г. над 30г. и биологичен баща на децата й С., Л. и В.. Св.М.
обитава съседния апартамент, където е настанен и пренастаняван от 2016г. със съответните заповеди на кмета на Община Русе,
като последната е Заповед № РД-01-3992 от 05.12.2022г. на кмета на Община Русе/л.32/,
за срок от 1г. Св.М. и жалбоподателката живеят заедно в двата съседни
апартамента, които са ремонтирани и поддържани от тях. В двете жилища те
двамата отглеждат и двете си внучета деца на дъщеря им С. и синът им В.. Св.М.
пояснява, че освен двете внучета при жалбоподателката живеят и дъщеря им Л.,
която е с умствено изоставяне и синът им В. Според св.М. *** са осведомени и запознати с
фактическото положение на семейството, поради което и през годините са ги
пренастанявали в двете съседни жилища. Според св.М. жалбоподател- ката е
отсъствала от РБългария около 5м. по време на пандемията, когато е била
принудена да отиде и да работи в РФранция, за да осигури издръжката на
семейството. През това време той се е грижил за децата и е работил епизодично,
без трудов договор, тъй като имал здравословни проблеми.
От
приложената в преписката справка за задгранични пътувания/л.25 пр./ се
установява, че жалбоподателката е напуснала РБългария на 16.07.2020г. и на
16.01.2021г. се върнала жобратно в страната.
При така установената фактическа
обстановка, която съдът възприема изцяло, кметът на Община Русе е издал
оспорената заповед, с която е прекратил наемното правоотношение с жалбоподателя.
Като правно основание за издаване на
акта е посочен чл. 46, ал. 1, т. 6 и т. 7 и т.9, ал. 2 и ал. 5 от Закона за
общинската собственост, във връзка с чл. 31, ал.1, т. 5, т. 6 и т. 8 от Наредба
№ 6 на ОбС – Русе за условията и реда за установяване на жилищни нужди,
настаняване под наем и разпореждане с жилища – общинска собственост /за
краткост само Наредба № 6/, а като фактически основания се посочва от една
страна, че в случая било установено неползване на предоставения жилищен имот от
страна на жалбоподателката за период повече от три месеца, а именно 5м.12дни.
Заповед №РД-01-3648 от 09.11.2022г. на
Кмета на Община Русе е връчена с протокол от 14.11.2022г./л.7пр./ лично на
жалбоподателката, която подава своята жалба срещу заповедта чрез органа-издател
на акта пред АдмС – Русе на 28.11.2022 г.
По
правото
Жалбата срещу Заповед №РД-01-3648 от
09.11.2022г. на Кмета на Община Русе е подадена в законоустановения в чл. 149,
ал. 1 от АПК срок, от лице – адресат на акта, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Заповед №РД-01-3648 от 09.11.2022г. на
Кмета на Община Русе е издадена от компетентен орган, при спазване на
законоустановената форма. Заповедта е издадена при условията на заместване от
Е.Е.зам.кмет на Община Русе, определен със Заповед № РД-01-3615 от 03.11.2022г.
на Кмета на Община Русе да изпълнява функциите му по чл.44, ал.1,т.1 -16,18,19
от ЗМСМА. В преписката е приложена Заповед №74 от 26.10.2022г. на Председателя на Общинския съвет, видно от
която Кмета на Община Русе през периода 06.-09.11.2022г. е отсъствал, като е
бил командирован в ФРГермания.
Актът съдържа правни и фактически
основания, даващи възможност за проверка на правилността му. Адресатът е
уведомен за започналото производство, дадена му е възможност да участва в него.
По отношение на първото посочено в
заповедта основание за издаването й – изтичане на срока на настаняване /чл. 46,
ал. 1, т. 6 от ЗОбС и чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6/, съдът намира, че
това основание безспорно е налице, доколкото се касае за обективно обстоятелство
– изтичане на двугодишен срок, настъпването на което е безспорно доказано по
делото и не се спори от страните.
Преди прекратяване на наемните
отношения на това основание обаче административният орган е длъжен да извърши преценка
по реда на чл. 46, ал.4 от ЗОбС дали наемателят отговаря на условията за настаняване
под наем в общинско жилище с оглед продължаване на наемното правоотношение.
В настоящия случай по повод
подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на нова настанителна заповед,
такава преценка е извършена от помощния орган на ответника – Комисията по чл. 6
от Наредба № 6, която е установила, че жалбоподателят не отговаря на условията
по чл. 31, ал. 1, т. 8 от Наредба № 6, а именно жалбоподателят не е ползвал
предоставения му жилищен имот за повече от три месеца, като е прието, че това
неползване е без уважителни причини, независимо от изложеното във възражението
на жалбоподателя. Този извод впоследствие е бил възприет и от органа-издател на
оспорената заповед. Същият не се споделя от настоящия състав на съда, предвид
анализа на всички събрани доказателства. Действително от събраните в хода на
административното производство писмени доказателства се установява, че
жалбоподателят не е обитавал процесния общински имот в периоди за повече от три
месеца, но за да се приложи разпоредбата на чл. 31, ал.1, т.8 от Наредба № 6 и
да се приеме, че е налице прекратителното основание по тази правна норма следва
да е безспорно доказано, че това неползване е по неуважителни причини. В
административната преписка този въпрос не е изследван. Несъмнено, според съда,
твърдените още пред административния орган причини, че отсъствието от страната на
Г. за около 5 месечния престой във
ФРГермания са били продиктувани от необходимостта жалбоподателката да работи,
за да може да осигури средства за издръжка на децата и внуците си. По делото не
са представени доказателства, които да опровергаят доводите на Г., че през този
период е била безработна и не е имала източник на доходи за издръжка. Ноторно
известни са обстоятелствата и икономическата ситуация на пазара на труда през
периода на пандемичната обстановка – края на 2020г. и началото на 2021г. Не се спори, че жалбоподателката е
необразована, с ограничени възможности при търсенето и намирането на работа,
особено в една усложнена икономическа обстановка. По изложените причини за съда
няма съмнение, че продължителното отсъствие на Г. от РБългария е по уважителни
причини, а именно със средствата от положения труд в Германия да осигури
издръжка на многочленното си семейство в РБългария. В този смисъл отсъствието и
необитаването по уважителни причини на жилището за около 5м. не може да се
приеме като прекратително основание за наемното правоотношение.
Доказано е по делото, че Г. издържа
домакинство, в което са включени и малолетни членове. От събраните
доказателства се установи, че многочленното семейство на фактическите съпрузи -
св.С. Б. М. и жалбоподателката от дълги
години обитават две съседни жилища, общинска собственост, като практически
обитателите на двете жилища представляват едно домакинство по см. на §5 от Наредба
№ 6. Установено е, че св.Ст.М. работи
епизодично, не реализира постоянни месечни доходи, докато жалбоподателката
работи по трудов договор, макар и при ниско заплащане. В този смисъл тя основно
осигурява издръжката на домакинството. Основателни са доводите в представената
писмена защита, че след прекратяване на наемното правоотношение с
жалбоподателката домакинството и
неговите членове ще бъдат фактически разделени и лишени от възможността да задоволяват
елементарните си жилищни нужди, като това ще създаде значителни затруднения за
отглеждането на двете малолетни деца в семейството си, за едно от което
жалбоподателката е пряко отговорна като негова осиновителка. В този смисъл продължаване
на настаняването и оставането на жалбоподателката и семейството й в общинско
жилище от резервен фонд, на основание чл.14, ал.1, т.2 от Наредбата,
предназначено за семейства с остри социални проблеми, е изцяло оправдано.
С оглед гореизложеното в проведеното
съдебно производство не се установи наличието на фактическите и правни
основания, мотивирали административния орган да постанови оспорената заповед за
прекратяване на наемното правоотношение със С.Г.Г. за общински жилищен имот,
находящ се на адрес: гр.Русе, ***, АОС № 250 от 15.11.1995г. Това прави
заповедта незаконосъобразна и като такава подлежаща на отмяна, а подадената
срещу нея жалба следва да бъде уважена като основателна.
По
разноските
При този изход на делото и на
основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
своевременно заявените разноски по делото в общ размер на 800 лева,
представляващи платено в брой адвокатско възнаграждение/л.41,42/, чийто размер
е съобразен с чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-01-3648/09.11.2022 г.
на Кмета на Община Русе, с която е
прекратено наемното правоотношение със С.Г.Г. с ЕГН ********** за общински
жилищен имот, находящ се на адрес: гр.Русе, ***, АОС № 250 от 15.11.1995г.
ОСЪЖДА Община Русе да заплати на С.Г.Г. с ЕГН ********** с адрес: ***
сумата от 800 лева разноски по делото.
Решението, на основание чл.46, ал.5
от Закона за общинската собственост, е окончателно.
Съдия: