Р Е Ш Е Н И Е
№
I-200
05.08.2020г., гр. Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на ддвадесет и девети юли две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Детелина ДИМОВА
при секретаря Ани
Цветанова, като разгледа докладваното от съдията М.Карастанчева в.гр.д. № 1895 по описа за 2019г. на Бургаски
окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивната жалба С.В.К. , гражданин на *****, роден на **.**.****
год., с лична карта № *** ******, издадена на **.**.****г.
от ПА *****, с адрес***, чрез адвокат Лъчезар Ковачев, вписан в АК Бургас, с адрес за
връчване: гр. Царево, ул. „Иван Асен II“ № 6, срещу решение № 1845/15.11.2017
г., постановено по гр.д. № 1734/2017г. по описа на Районен съд Бургас.
С
обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд отхвърлил исковете на
въззивника - ищец в първоинстанционното производство за осъждане на ответника „СИЧЕС ПОЛСКА СП.
З.О.О.“, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, представлявано от Клаудио Пала,
Фабрицио Зароли и Джовани Батиста, както следва:
1.
за заплащане на извънреден труд , положен в периода от 29.08.2013 год. до
31.10.2014 год.,както следва ;
1.1.
8883,05 лв., представляваща дължимо
възнаграждение положен извънреден труд от
314,50 часа след изтичане на работното време;
1.2.
9 104,06 лв. - възнаграждение
за положен извънреден труд от 311 часа в
почивни дни;
1.3.
2 261,94 лв. –за 60,50 часа
извънреден труд в празнични дни ;
1.4.
ведно с мораторна лихва в размер на 4 932,78
лв., начислена върху сборната главница
за периода от 31.10.2014 год. до 09.03.2017 год., както и законната лихва за
забава върху главницата, начиная от 10.03.2017 год. до окончателното й
изплащане.
2.
за заплащане на сумата от 3 453,67
лв., представляваща обезщетение, дължимо
по чл.224, ал.1 от КТ - за дни
неизползван платен годишен отпуск, полагаем за 2013 г. 2014 год., както и обезщетение за забавено
плащане върху тази сума от 828,86 лв.
–за периода от 31.10.2014 г. до 09.03.2017 г..
Със
същото решение ищецът К. е осъден да заплати на ответника „СИЧЕС ПОЛСКА СП.
З.О.О.“, сумата от 3 251,10 лева, представляваща извършени по делото
разноски.
Делото
за втори път е висящо пред настоящата инстанция ,след отмяната на първоначално постановеното въззивно
решение по в.гр.д. № 1893/2017 г. на БОС
– с решение № 155/26.11.2019 г. по гр.д.
№ 3867/2018 г. по описа на ВКС ,трето г.о.
В
частта относно исковете за заплащане на
обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ за 2013 г. и 2014
г. / в размер на 3453,67 лв./ и по чл.
86 ал. 1 от ЗЗД –за заплащане на обезщетение за забава при изпълнение на задължението в размер на
828,86 лв. решението е влязло в сила
и тези искове не са предмет на
настоящото производство .
Във въззивната жалба ищецът - въззивник излага
аргументи за порочност на обжалвания акт като счита, че при разглеждане на
делото пред първа инстанция са допуснати съществени процесуални нарушения, в
резултат от които е била ограничена възможността му да посочи фактите, на които
основава претенциите си и да представи доказателства, които да подкрепят
изложените от него факти. Счита, че делото е останало неизяснено от фактическа страна поради допуснатите процесуални
нарушения. Излага съображения, че въпреки своевременно направените
доказателствени искания, РС Бургас неправилно е отказал да допусне до разпит
свидетели, като въззивникът твърди, че техният разпит ще установи релевантни за
делото факти – полагане на извънреден труд. Излага подробни съображения относно
пряката приложимост на Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета като счита, че
неправилно първоинстанционният съд е отказал разпит на свидетели по делегация в
*****. Подчертава, че ответната страна съзнателно е създала пречки в процеса на
доказване пред районния съд и не представила всички, находящи се в нея писмени
доказателства. Смята, че неправилно РС Бургас не е приел за доказани фактите,
за установяването на които ответникът – въззиваем е създал пречки. С оглед
изложените твърдения, счита, че са неправилни изводите на първоинстанционния
съд за неоснователността на претенциите на ищеца за присъждане в негова полза
на възнаграждения за извънреден труд и труд положен в почивни дни и по време на
официални празници, както и обезщетенията за забава към тях.
Счита,
че не са налице материално-правните предпоставки за извършване на прихващане
като оспорва основателността, ликвидността и изискуемостта на вземането по
възражението за прихващане, сочи, че по делото липсват доказателства, от които
да се установи, че разходите са извършени именно в полза на въззивника, твърди,
че липсват данни да е настъпил падеж на вземането. Навежда довод, че
претендираните разходи са уговорени и предвидени в трудовия договор в тежест за
работодателя.
С оглед на изложеното се претендира отмяна
изцяло на обжалваното решение и решаване на спора по същество с постановяване
на ново решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на
ищеца процесните суми за възнаграждения, обезщетения и извършените в първата
съдебна инстанция разноски. Претендира разноски и пред настоящата инстанция.
В подкрепа на твърденията си въззивникът прави
доказателствени искания за разпит на свидетели по реда на чл. 614 ГПК и за
събиране на писмени доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата
страна „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ е подала отговор на въззивната жалба, с който
изразява становище, че същата е неоснователна, а решението на РС Бургас е
правилно и моли да бъде оставено в сила. Възразява срещу допускането на
поисканите от ищеца доказателства като изрично се противопоставя на искането за
допускане до разпит на свидетели. С отговора не са направени искания по
доказателствата.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и
на основание чл. 12 ГПК, имайки предвид и дадените в отменителното решение на
ВКС по гр.д. № 3867/2018 г. по описа му
указания, намира за установено следното от фактическа страна:
Предявени са
били искове с правно основание чл. 150 вр.чл. 262 и чл. 264 КТ ,както и иск за
заплащане на обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД –за присъждане лихви
за забава .
С исковата молба се твърди, че на 29.08.2013 г. между страните е подписан трудов договор, с който ищецът бил назначен на длъжност „Монтьор, тръби за продуктопроводи с код по НКИД 2011:71262015 с основно месечно трудово възнаграждение плюс допълнителни възнаграждения в размер на 1540,66 евро. Сочи, че място на работа било рафинерията Лукойл Нефтохим Бургас АД ,като всеки ден са му правени задължителни инструктажи за безопасност. Твърди, че съгласно трудовия договор работното време било уговорено по осем часа на ден между 8 и 17 часа с обедна почивка 1 час, пет дни в седмицата, но още отначало работното време било продължавано, както подневно, така и като работни дни в седмицата и полагал труд след работно време, както и в почивни дни и по време на официални празници. Сочи, че полагането на извънреден труд се налагало поради обстоятелството, че работата по проекта трябвало да завърши в крайни срокове като водел лична информация за положения труд каквато твърди, че водил и самия работодател. На 31.10.2014г. трудовият договор бил прекратен, но не му било заплатено възнаграждението за положения извънреден труд, нито обезщетението за платен годишен отпуск като излага подробни записвания относно положения извънреден труд след работно време, по време на почини дни и официални празници. Сочи, че положения извънреден труд за периода от 29.09.2013г. до 31.10.2014г. след работно време е 314,5 часа, общ брой часове положен извънреден труд през почивни дни е 311 часа, както и 60,5 часа –общия брой часове за извънреден труд през официалните празници. Твърди, че в посочените дни и часове не е включено времето нужно за транспорт от и до работното място, а е включено само времето, през което е престиран реално положен извънреден труд.
Ответникът в отговора на исковата молба изразява становище, че исковете са неоснователни и заявява при условията на евентуалност възражение за прихващане за сумата в размер на 8160,66 лева с ДДС, която представлявала стойността на заплатени от страна на работодателя наем във връзка с престоя му в гр. Бургас за периода на изпълнение на трудовия договор, както и цената на предоставяната в съответния хотел и храна Сочи, че действително договор е сключен на 29.08.2014г. и е прекратен с изтичане на срока му на 31.10.2014г. Оспорва твърденията за полаган извънреден труд, както и за неизплатени задължения към работника. Намира, че в периода от време не следва да се включва времето, нужно на работниците за подготовка на работата като сутрин до започването на работата следва да се приспаднат 50 минути, а следобед 1 час и 15 минути като време нужно за придвижване, преобличане и подготовка за работа. Акцентира се, че работодателят не е знаел за полагане на извънреден труд и не е издавал заповеди в тази връзка и по време на изпълнение на трудовия договор работникът не е поискал заплащане на такъв, въпреки твърдението, че си водил надлежни записки. Твърди, че през целия период на трудовото правоотношение, работодателят е осигурявал на ищеца настаняване в хотел в гр. Бургас и общата сума на тези разходи възлиза на 3 914,36 лева с ДДС като са правени и разходи за храна в хотела за сумата в размер на 4 246,30 лева с ДДС,като общия размер на разходите е в размер на 8 160,66 лв. с ДДС. Твърди, че в трудовия договор не е уговаряно заплащането на тези разходи, поради което в случай, че някаква част от претенцията се намери за основателна, то моли от присъдените суми да бъде приспадната сумата от 8 160,66 лева с ДДС, която представлява разходи за транспорт, хотелско настаняване и храна във връзка с престоя на ищеца от 29.08.2013г. до 31.10.2014г.
Първоинстанционният съд е разгледал искове с правно основание чл. 128, вр. чл. 150 вр. чл. 262 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и възражение за прихващане с правно основание чл. 59 ЗЗД.
От представения и приет като доказателство по делото трудов договор (л.
11) се установява, че е подписан на 29.08.2013 г.г. между С. В. К. и „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ като страните са постигнали договореност, че
от 29.08.2013г. работникът следва да постъпи на работа на длъжност „Монтьор,
тръби за продуктопроводи“, код по НКПД 2011: 71262015, с място на работа
седалището на работодателя (което според договора е гр. Бургас, Индустриална
зона, Лукойл Нефтохим Бургас АД) със срок до 31.10.2014г. Уговорено е основно
месечно трудово възнаграждение в размер на левовата равностойност на 1417,75 евро, както и допълнителни
възнаграждения като към момента на подписване на договора възнаграждението е в
размер на левовата равностойност на 1540,66евро.
Възнаграждението е платимо не по-късно от 10 число на месеца, следващ месеца за
който се дължи. В т. 9 е уговорено работно време между 8 и 17 часа по осем часа
на ден, пет дни в седмицата, с право на един час обедна почивка, а в чл. 10 е
посочено, че работникът има право на 20 дни платен годишен отпуск за пълна
календарна година. Съгласно т. 6 (V) задължение на работодателя е да възстанови на служителя всички
документирани със съответните фактури, изготвени съобразно изискванията на
работодателя и действащото право разходи, свързани изключително с изпълнението
на задълженията, които служителят има по трудовия договор, когато са
предварително одобрени от работодателя.
Представени са ведомости за периода септември 2013г. – октомври 2014г. като от ведомост за работна заплата за положения труд за септември 2013г. се установяват начислените на работника възнаграждения и удръжки
С представената заповед от 31.10.2014г. е прекратено трудовото правоотношение поради изтичане на уговорен срок като е посочено, че на работника следва да изплати трудовото възнаграждение, заедно с обезщетенията по чл. 224, ал. 1 КТ.
Представена е извадка за лица от сведение за работното време, отчетено от Сичес Полска МСД за 2013- 2014г. като сред посочените лица е и ищеца по делото. Посоченото извлечение не носи подпис на издател и представлява „извадка“ от сведение. Извадката може да се приеме само като частен документ, който е издаден в полза на страната, която го представя и не обвързва съда за сочените в него обстоятелства.
Пред въззивна инстанция са допуснати и събрани доказателства по реда на Регламент (ЕО) № 1206/2001г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела. Пред Районен съд – гр. Ясло , Република Полша са разпитани свидетелят Д. А. Г. и св.Я. Р .
От разпита на свидетеля Д. Г. се установява, че е работил за „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ от август .2013г. до юли.2014 с място на работа рафинерията „Лукойл“ – гр. Бургас като работил заедно с ищеца, в същия обект. Сочи, че работодателят непрекъснато продължавал работното време като се работило и официални празници, а всеки работник записвал отработените часове. Свидетелят сочи, че се работило първоначално по 9 часа, а след това по 9 часа и половина, през май,юни и юли работили по 10 часа ,в събота също се работило по 9 часа . На работниците били осигурени безплатно жилище, транспорт до работното място, храна, работно облекло като безплатното им осигуряване имало значение, за да се подпише трудовия договор,защото свидетелят заявява ,че ако не били гарантирани хотел и храна нямало да подпишат договора . Свидетелят посочва, че събота се работило по 9 часа . Свидетелят твърди ,че той и ищецът не са работили и в неделя, . Свидетелят пътувал до работното място и обратно с отделен автобус около 30 минути, а заедно живеели в един и същи хотел и били извозвани с автобус, осигуряван от работодателя.Въззинвикът се е отказал от втория допуснат свидетел –Я. Р. и същият не е бил разпитан .
Обстоятелството, че
свидетелят заявява ,че са водили бележки
за своето работно време, които възпроизвежда при разпита, само по себе си не може
да докаже факта на полаган труд, тъй като имат характер на частни документи,
издадени от и в полза на страната, която се позовава на тях и следва да се
преценяват с оглед на всички останали доказателства по делото.
Представени са данъчни фактури и справки, че ищецът е бил настанен заедно с други, наети от работодателя лица в хотел по време на престоя си в България, както и че са заплащани разходи за храна. В този смисъл са и показанията на свидетелите, които сочат, че по време на изпълнение на трудовите си задължения са имали осигурени храна, настаняване и транспорт.
От приетото като доказателство заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява размерът на трудовото възнаграждение за евентуално положен извънреден труд като вещото лице е използвало доказателствата по делото за размера на възнаграждението и претенцията е остойностена съобразно уговореното с трудовия договор възнаграждение и при спазване на чл. 262 КТ като е изчислено, че:
за 314,5 часа извънреден труд след работно време за месец август 2013-октомври 2014г. би било дължимо възнаграждение в размер на 8 250,38 лева, а за 311 часа извънреден труд през съботните дни /без неделните/– 9 104,06 лева ,размерът на извънредния труд от 60,5 часа в празничните дни възлиза на 2 261,94 лв,а мораторните лихви върху сумите за извънреден труд ,изчислени за периода 31.10.2014г.-10.03.2017 г. възлизат общо на 4 932,78 лв.
Вещото лице се е съобразило с нормата на чл. 262 ал.1 т.1 и т. 2 от КТ ,съобразно която увеличението за извънредния труд за делничните дни се изчислява с 50%увеличение ,а за събодните дни –със 75% увеличение.Броят на отработените дни в месеца е посочен съобразно отработените дни по фишовете за заплати .Размерът на средно дневното ,съответно трудово възнаграждение на част е изчислен на базата на начисленото основно възнаграждение плюс допълнителното такова за клан съобразно фишовете за заплати .
Изчислена е и стойността на разходите, направени за транспорт, настаняване в хотел и предоставяне на храна в общ размер 7859,63 лева ,като от тях 3 871,33 лева – за настаняване в хотел, 3 988,30 лева – за храна . Съдът намира, че заключението е изготвено обективно, безпристрастно и пълно, поради което счита, че следва да му се довери.
С обжалваното решение
Районен съд Бургас е отхвърлил
поради недоказаност исковете на ищеца за
заплащане на обезщетения и възнаграждения за извънреден труд за исковия период ,
както и претенцията за заплащане на
мораторна лихва върху претендираните главници, както и за законна лихва от 10.03.2017г.
до окончателното изплащане. Отхвърлен е и иска за заплащане на мораторна лихва
в размер на 4 932,78лв,
претендирана върху обезщетението за периода от 31.10.2014 г. до 09.03.2017г. и за законна лихва върху
главницата от 10.03.2017г. до окончателното изплащане поради неоснователност.
С оглед така приетата фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните във въззивната жалба основания.
Настоящият
съдебен състав намира, че първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което пристъпи към проверка за неговата правилност.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 150 вр. чл. 262, ал. 1, т. 1, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2, вр. чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ, с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 262 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 224, ал. 1 КТ.
Възражението за прихващане е с правно основание чл. 103 вр. чл. 59 ЗЗД.
Съгласно чл. 143, ал. 1 КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. По правилно извънредният труд е забранен като разпоредбата на чл. 144 КТ изброява изключенията, когато се допуска неговото полагане и сред тях в т. 6 е посочено, че може да се полага за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време. Разпоредбите на КТ регламентират максималната продължителност на работното време при полагане на извънреден труд като чл. 148 КТ предоставя на работника правото да откаже полагането на извънреден труд, когато не са спазени правилата на КТ, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор. За положеният извънреден труд работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд и той се отчита пред Инспекцията по труда до 31 януари на следващата календарна година. При положен извънреден труд работодателят дължи на работника възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262 КТ.
Съгласно общото правило на чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В този смисъл ищецът следва да установи материалноправните предпоставки, обуславящи възникването в негова полза на парично вземане за положен извънреден труд за исковия период от време. Необходимо е ищецът да установи, че работодателят е възложил изпълнение на трудовите задължение на работника или служителя извън уговореното работно време или мълчаливо е допуснал полагането на труд извън установено по трудовото правоотношение работно време, като законодателят не прави разлика между изричното разпореждане на работодателя за извършване на извънреден труд и мълчаливото му допускане, стига работникът и служителят ефективно да е престирал своята работна сила извън установеното в трудовия договор работно време. Доказването на извънредния труд в рамките на съдебното производство може да се извърши с всички доказателствени средства - писмени, гласни, заключения на вещи лица и пр. (в този смисъл Решение № 872 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1472/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК).
Между страните не е спорно, че е било налице валидно трудово
правоотношение по силата на срочен трудов договор като на 29.08.2013г. работникът е постъпил на работа
на длъжност „Монтьор, тръби за продуктопроводи“. Не се спори, че трудовата
дейност е извършвана в седалището на работодателя - гр. Бургас, Индустриална
зона, Лукойл Нефтохим като на 31.10.2014г. трудовото правоотношение е било
прекратено поради изтичане на срока на договора. Не се спори, че за
извършването на работата е уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на
левовата равностойност на 1540,66 евро, платимо не по-късно от 10 число на
месеца, следващ месеца, за който се дължи.
Съгласно посочения трудов
договор работното време е уговорено с нормална продължителност като изрично т.
9 е уговорено работно време между 8 и 17 часа по осем часа на ден, пет дни в
седмицата, с право на един час обедна почивка. Спорно между страните е обстоятелството
дали е полаган труд над установеното в трудовия договор работно време. Съгласно
разпоредбите на КТ работодателят е длъжен да отчита извънредния труд като води
книга и предоставя информация на ИТ до 31 януари на следващата календарна
година. Съгласно Решение № 103 от 27.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 299/2011 г.,
IV г. о., ГК и Решение №14/27.03.2012 г. по дело №405/2011 г. на ВКС, ГК, IV
г.о. неводенето на писмен отчет за положен извънреден труд от работодателя не
прехвърля доказателствената тежест върху него, но липсата на подобна отчетност
сама по себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя хипотезите на чл. 143, ал. 1 КТ.
Във въззивна инстанция се
събраха гласни доказателства, от които се установи, че извънреден труд
действително е бил полаган като той е полаган, както от ищеца така и от
разпитания свидетел. Съдът отчита обстоятелството, че свидетелят също е бил работник при „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ като е
възможна неговата заинтересованост, но
показанията му са последователни, като
съвпадат относно обстоятелствата за започване на работния ден, неговото
приключване и организацията на работния процес и затова им се доверява. Показанията
му се анализират поотделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото
и процесуалното поведение на страните, както и че са в съответствие с клаузите
на договора. Независимо от безспорния между страните факт - че
продължителността на работното време и дните на полагане на труд са били
отчитани с електронна система за достъп, работодателят не ангажира
доказателства за отчетените от тази система данни.
Свидетелят Г. посочва, че процесът на работа бил
организиран така, че се работило първоначално с един час повече от установеното
работно време, като свидетелят с подробни отбелязвания в бележника си посочва
месеците, през които се работило с един час повече и тези, през които се
работило два часа повече след работно време като те съвпадат с посочените от
ищеца в исковата молба. Установява се, че процесът на работа бил организиран
така, че работникът не може да се напусне сам територията на предприятието, а работодателят
организирал извозването на работниците общо - в съответствие с допълнително
отработваните часове и производствената необходимост. Записванията, водени от
работниците в техни бележници не могат да докажат факта на полаган труд, тъй
като имат характер на частни документи, издадени от и в полза на страната,
която се позовава на тях, но преценени с оглед на всички останали доказателства
по делото и кореспондиращите помежду си свидетелски показания съдът намира, че
се установява полагането на труд над установеното в трудовия договор. Съгласно
посоченото в исковата молба такива записвания е правил и ищецът по делото като
претендира заплащане за реално положения от него извънреден труд, като
твърденията му за положен труд над договореното са в съответствие с установеното
от свидетелите. В този смисъл съдът намира, че са доказани претенциите за
положен от ищеца 314,5 часа извънреден труд в работните дни и 311 часа в почивните съботни дни и 60,5 часа
през официалните празници за периода от 28.09.2013г. до 31.10.2014г., а
именно 16 часа за месец септември 2013 г.
през работните дни ,24 часа през почивните съботи и 9 часа на официалния
празник 06.09.2013 г.; съответно 26 часа
за месец октомври 2013г през работните
дни ,20 часа –през почивните дни ; 35,5 часа през работните дни за м.ноември 2013г. и 30 часа-през почивните
за същия месец ;;20,5 часа за м. декември 2013 г.през работните дни ,14
часа-през почивните дни ;18 часа през работните дни и 23 часа през почивните за м. януари 2014
г.;24,5 часа пред работни дни и 29 часа-пред почивните за м, февруари 2014 г.;22 часа през работни дни и
18 часа-през почивните през м.март 2014 г.;38 часа през работните дни ,40 часа
през почивните и 10 часа на официални празници пред м. април 2014 г.;30 часа
през работните дни ,10 часа –през
почивни и 35,5 часа-наоф.празници през
май 2014 г.; 22 часа през работни и 10 часа през почивни дни през юни 2014
г.;22 часа през работни и 24 часа през почивни дни през м. юли 2014 г.;20 часа
през работни и 28 часа-през почивни дни през август 2014 г.;9 часа през
работните дни ,18 часа през почивни и 6
часа д ден –официален празник през
септември 2014 г. и 11 часа през работни дни
и 23 часа през почивни през октомври 2014 г.
Относно претенцията за
полаган извънреден труд по време на почивни дни в месеца – събота показанията на свидетелите съвпадат относно
обстоятелството, че труд е полаган и през събота. Показанията на свидетеля са
еднопосочни, че понякога се работило и в неделя, но ищецът
не е полагал труд в неделя . Напротив, в съботите по правило се работило като
продължителността на работното време била различна – но общо взето и през
съботите се работило цял ден – по 9 часа . Освен това ,свид. Г. сочи ,че се е
работило и през официалните празници Претенциите
на ищеца за часовете, полаган извънреден труд по време на почивни дни, съответстват
на установените от свидетеля, поради което съдът намира, че действително е
положен извънреден труд в почивни дни от 311 часа
Относно размера на дължимото възнаграждение за претендирания положен извънреден труд, въззивният съд кредитира изчисленията, дадени със заключението на приетата пред БРС съдебно-счетоводна експертиза, която намира за компетентно и безпристрастно изготвена. Съобразно уговореното трудово възнаграждение и при прилагане на чл. 262, ал. 1, т. 1 КТ за общо 314,5 часа извънреден труд през работни дни за периода от 28.09.2013г. до 31.10.2014г. се дължи общо възнаграждение в размер на на 8 250,38 лева, а за 311 часа извънреден труд през съботните дни /без неделните/– 9 104,06 лева ,размерът на извънредния труд от 60,5 часа в празничните дни възлиза на 2 261,94 лв,а мораторните лихви върху сумите за извънреден труд ,изчислени за периода 31.10.2014г.-10.03.2017 г. възлизат общо на 4 932,78 лв.
Съдът счита за основателна претенцията за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд по време на официални празници..
По изложените съображения, исковата претенция е
основателна за заплащане на възнаграждение общо в размер на 19 616,38 лева, в това число: за положен
314,5 часа извънреден труд през работни
дни за периода от 28.09.2013г. до 31.10.2014г. в размер от 8250,38 лева, основателна е и
претенцията за заплащане на възнаграждение за 311 часа извънреден труд по време
на почивни дни за периода в размера на 9 104,06
лева и за 60,5 часа извънреден труд положен през официалните празници ,подробно
посочени от ищеца през процесния период .
Относно
иска за заплащане на мораторна лихва върху възнаграждението за положен
извънреден труд:
Правната
норма, уредена в чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предписва, че при забава за изпълнение на
парично задължение длъжникът дължи законната лихва за забава. Ищецът следва да
установи главно задължение, което е изискуемо, периодът на забавата и размера
на вземането. Съгласно представения трудов договор възнаграждението се изплаща
не по-късно от 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. Касае се
за парично задължение, установено със срок за изпълнение. Ищецът претендира
мораторна лихва върху сборната главница на дължимото възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 31.10.2014 г. (10-то число на месеца, следващ
месеца, за който се дължи последното възнаграждение за месец октомври 2014г.). С
оглед заключението на вещото лице по назначената икономическа експертиза мораторната лихва за забава върху сумите за извънреден труд ,изчислени за претендирания период -31.10.2014 г. до 10.03.2017
г. възлиза в размер на 4 932,78 лв.
По
отношение на релевираното в отговора на исковата молба защитно възражение за
прихващане с насрещно вземане на ответника
настоящата инстанция намира следното:
С
отговора на исковата молба, при условията на евентуалност, ответното дружество
своевременно е направило възражение за прихващане със свои неликвидни вземания
срещу ищеца. Не е спорно обстоятелството, че всички работници, работили по
проект са били настанени в хотел, както и че са ползвали храна и транспорт,
заплащан от работодателя. От представените по делото писмени доказателства и
съдебно-икономическа експертиза се установява, че работодателят е заплатил в
полза на ищеца разходи за нощувки в размер на 3871,33 лева и разходи за храна в размер на 3988,30лв. -или е разходвало общо сума в размер на 7 859,63
лева. Действително, от съдържанието на представения трудов договор не се
установява пряко задължение за работодателя за заплащането на тези разноски, но
в същото време липсва и уговорка тези разноски да бъдат удържани от
възнаграждението на работника или негово задължение за тяхното връщане. Съгласно
разпоредбата на чл. 294 КТ работодателят може самостоятелно или съвместно с
други органи и организации да осигурява на работниците и служителите: 1/
организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на
труд; 2/ търговско и битово обслужване; 3/транспортно обслужване от
местоживеенето до местоработата и обратно и пр. Това е възможност за
работодателя, който осигурява съответните социално-битови придобивки за своите
служители и съгласно чл. 292 КТ може да ги финансира. В случая е несъмнено, че
работодателят е ангажирал хотел за своите работници и организирал като
храненето, така и транспорта им до дома, поради което съдът приема, че се касае
за социални придобивки, които са били предоставени на всички работници и не
подлежат на връщане. Съществуването на такива придобивки е уредено и в т. 34, пар.
1 от ДР на Закон за корпоративното подоходно облагане, като е предвидено, че те
трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по
договор за управление и контрол. Следва да се посочи, че предвидената
възможност на работодателя за социално-битовото и културното обслужване на
работниците и служителите, което да се финансира със средства от работодателя и
от други източници, не е предвидено в задължителното съдържание на трудовия
договор по смисъла на чл. 66 КТ. От показанията на свидетелите става
ясно, че работодателят е поел задължението да заплати техните разходи за
квартира, храна и транспорт и приемат тяхното заплащане за част от задълженията
му. Свидетелят посочва, че фактът на осигуряване на нощувка,
храна, облекло е имал значение за сключване на договора, както и че това е
напълно нормално и такива са били уговорките. По изложените съображения, съдът
намира, че осигурените за ищеца от работодателя храна, транспорт и хотелско
настаняване не е предоставено без основание и не подлежи на връщане от
работника и затова възражението се явява неоснователно.
С оглед изложеното, решението
на първа инстанция следва да бъде отменено в частта, в която са отхвърлени иска
за заплащане на сума в размер от 8250,38
лева, за положен 314,5 часа извънреден труд през работни дни за периода
от 28.09.2013г. до 31.10.2014г.,иска за
заплащане на възнаграждение за 311 часа извънреден труд по време на почивни дни
за същия период в размера на 9 104,06
лева и за 60,5 часа извънреден труд положен през официалните празници в размер
на на 2 261,94 лв,както и за
мораторните лихви върху сумите за извънреден труд ,изчислени за
периода 31.10.2014г.-10.03.2017 г.
възлизащи общо на 4 932,78 лв. .
Възражението за прихващане като неоснователно
следва да се остави без уважение.
Съгласно представения
списък на разноските на лист 52 от настоящото дело въззивникът-ищец е направил
общо разноски за трите инстанции в
размер на 1880,22 лв.. При това положение съразмерно уважените претенции в полза на въззивника на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на 1800 лева.
Въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху уважената част от
исковете, която при съобразяване на чл. 1 и чл. 25 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, е в
размер на 4%, но не по малко от 50 лева за първоинстанционното производство и
петдесет на сто от определената за първата инстанция за въззивното разглеждане
на спора. Предвид на това по
разгледаните обективно съединени искове ответникът следва за заплати 860 лева
по сметка на Районен съд – Бургас и 480 лева по сметка на Окръжен съд – Бургас,
както и сумата от 150лв.- по сметка на Районен съд – Бургас за извършената
съдебно-счетоводна експертиза.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение
№ 1845/15.11.2017 г., постановено по
гр.д. № 1734/2017г. по описа на Районен съд Бургас В ЧАСТТА, в която са ОТХВЪРЛЕНИ, поради неоснователност, исковете
на С.В.К. , гражданин на *****, роден на **.**.**** год., с лична карта
№ *** ******, издадена
на **.**.****г. от ПА *****, с адрес: *** , чрез адвокат Лъчезар Ковачев,
вписан в АК Бургас, с адрес за връчване: гр. Царево, ул. „Иван Асен II“ № 6,
предявени против „Сичес Полска Сп.з.о.о.“, БУЛСТАТ *********, седалище:
гр.Бургас, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, представлявано от
Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста, за заплащане на сумата от 19 616,38 лв. - възнаграждение за
извънреден труд, положен в периода от 29.08.2013 год. до 31.10.2014 год., в
т.ч. 8250,38 лв., представляваща дължимо възнаграждение за 314,5 часа положен
извънреден труд след изтичане на работното време, 9104,06 лв. - възнаграждение
за 311 часа положен извънреден труд в почивни дни, 2 261,94
лв.-възнаграждение за положен извънреден труд от 60,5 часа през официални
празници , ведно с мораторна лихва в размер на 4 932,78 лв., начислена
върху сборната главница за периода от 31.10.2014 год. до 09.03.2017 год., както
и законната лихва за забава върху главницата, начиная от 10.03.2017 год. до
окончателното й изплащане, , както и в
частта, в която е ОСЪДИЛ С. Кмиечак да заплати на „Сичес Полска Сп.з.о.о.
деловодни разноски, възлизащи на 3 251,10лв.и
ВМЕСТО ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 150 вр. чл. 262 КТ, „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.”,
Булстат *********, седалище и адрес на управление в гр. Бургас, Индустриална зона, Лукойл Нефтохим
Бургас АД, представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста, да заплати на С.В.К. , гражданин на *****, роден на **.**.****
год., с лична карта № ***
******, издадена на **.**.****г. от ПА *****, с адрес: **, чрез адвокат Лъчезар
Ковачев, вписан в АК Бургас, с адрес за връчване: гр. Царево, ул. „Иван Асен
II“ № 6, сумата от 19 616,38/деветнадесет хиляди шестотин и
шестнадесет лв. и 38 ст./ левва - възнаграждение за извънреден труд, положен в
периода от 29.08.2013 год. до 31.10.2014 год., в която сума се включва:. 8250,38/осем
хиляди двеста и петдесет лв. и 38 ст./лева ., представляваща дължимо
възнаграждение за 314,5 часа положен извънреден труд след изтичане на работното
време, 9104,06/девет хиляди сто и четири лв. и 6 ст./лева. - възнаграждение за 311
часа положен извънреден труд в почивни дни, 2 261,94/две хиляди двеста
шестдесет и един лв. и 94 ст./ лв.-възнаграждение за положен извънреден труд от
60,5 часа през официални празници , ведно със законната лихва за забава върху главницата,
начиная от 10.03.2017 год. до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА, на основание чл. 86 ЗЗД „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.”, Булстат *********, седалище и адрес на управление в гр. Бургас, Индустриална зона, Лукойл Нефтохим
Бургас АД, представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста,
да заплати на С.В.К. ,
гражданин на *****, роден на **.**.**** год., с лична карта № *** ******, издадена на **.**.****г. от
ПА *****, с адрес: *** , чрез адвокат Лъчезар Ковачев, вписан в АК Бургас, с
адрес за връчване: гр. Царево, ул. „Иван Асен II“ № 6, с мораторна лихва за забава в размер на 4 932,78/четири хиляди
деветстотин тридесет и два лв. и 78 ст./ лв., начислена върху сборната главница
от 19 616,38 лв. за периода от 31.10.2014 год. до 09.03.2017 год.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно възражение на „СИЧЕС
ПОЛСКА СП. З.О.О.”, Булстат
*********, седалище и адрес на управление в гр. Бургас, Индустриална зона, Лукойл Нефтохим Бургас АД, представлявано от
Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста, за прихващане на основание чл.
103 вр. чл. 59 ЗЗД, с вземането му за предоставени на С.В.К. хотел, и храна в общ размер на 7 859,63
/седем хиляди осемстотин петдесет и девет лв. и 63 ст./лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.”, Булстат *********, седалище и адрес
на управление в гр. Бургас, Индустриална
зона, Лукойл Нефтохим Бургас АД, представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио
Зароли и Джовани Батиста да заплати на С.В.К. , гражданин на *****, роден на **.**.**** год., с лична
карта № *** ******, издадена
на **.**.****г. от ПА *****, с адрес: *** , чрез адвокат Лъчезар Ковачев,
вписан в АК Бургас, с адрес за връчване: гр. Царево, ул. „Иван Асен II“ № 6, сума
в размер на 1800 лева ( хиляда и осемстотин ), представляваща съдебно-деловодни разноски
за три съдебни инстанции, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.”, Булстат *********, седалище и адрес
на управление в гр. Бургас, Индустриална зона,
Лукойл Нефтохим Бургас АД, представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и
Джовани Батиста да заплати 860 лева (осемстотин
и шестдесет ) по сметка на Районен съд – Бургас и 480 лева (четиристотин и осемдесет )лева по сметка на Окръжен съд –
Бургас, както и сумата от 150 – разноски за вещо лице за съдебно-счетоводна
експертиза по сметка на Районен съд – Бургас.
.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. .