№ 508
гр. Провадия, 04.12.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галя А.
при участието на секретаря И.М.В.
Сложи за разглеждане докладваното от Галя А. Гражданско дело №
20233130100581 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А“, Париж
Франция чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А“, клон
България, редовно призован, не се представлява.
ОТВЕТНИКЪТ Н. А. М., редовно призована чрез особен представител
по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, не се явява, не се представлява.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. Т. И., редовно призован, не се явява.
СЪДЪТ докладва становище от 01.12.2023 г. от процесуалния
представител на ищеца, с което съдът се уведомява, че на 31.05.2023 г. е
извършено прехвърляне на търговското предприятие на ищеца по реда на чл.
15 от ТЗ на „Юробанк България“ АД, изразява се становище за даване ход на
делото в отсъствие на процесуалния представител на ищеца и по съществото
на спора. Представя и в препис писмени документи.
СЪДЪТ докладва, молби постъпили по ел.поща и чрез ЕПЕП от
процесуалния представител на ответницата адв. Р., с искане производството
по делото да се отложи за друга дата и час, и предоставяне възможност на
вещото лице да изготви заключението си.
СЪДЪТ преценява, че с оглед редовното призоваване на страните за
датата на днешното съдебно заседание, не съществуват процесуални пречки
по хода на делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл. 143, ал.1 от ГПК, след изясняване на
предварителните въпроси, пристъпва към изясняване на фактическата страна
на спора, като указва на страните, че на основание чл. 145, ал.2 от ГПК
същите могат да конкретизират твърденията си и да отстранят
противоречията в тях.
СЪДЪТ докладва, постъпила молба от 24.11.2023 г., с която вещото
лице уведомява съда, че поради късното му уведомяване за задачата на
възложената му ССчЕ е в невъзможност да изготви заключението, поради
което и моли да му се предостави нова възможност да стори това.
СЪДЪТ пристъпи към доклад по делото като се придържа към
изготвения проект за такъв с определение № 1021/25.10.2023 г., надлежно
съобщен на страните,
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО
Производството е образувано по искова молба на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А“, Париж, Франция, рег. № ********* чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, жк. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда
14 против Н. А. М., ЕГН ********** с адрес ***** за признаване за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува
вземане срещу ответника за сумите, както следва: 760,12лева, представляваща
незаплатена главница по договор за кредит № CREX-17609179/08.01.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението-
29.03.2023г. до окончателното погасяване на задължението; 281,59лева-
договорна лихва, начислена за периода от 15.09.2020г. до 15.07.2021г.;
188,99лева- обезщетение за забава за периода от 15.10.2020г. до 16.03.2023г.,
за които вземания е издадена заповед по чл. 410 ГПК № 183/31.03.2023г. по
ч.гр.д. № 325/2023г. на ПРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
2
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: Между страните е сключен договор за потребителски паричен
кредит № CREX-17609179/08.01.2020г., по който кредиторът е отпуснал на
ответницата заем в общ размер на 745лева за закупуване на стоки и услуги на
изплащане, със срок на издължаване от 12месеца. Връщането на отпусната в
заем сума е уговорено да стане на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на
82,21лева и включваща в себе си и дължимата се договорна лихва. Крайният
срок за погасяване на задължението е 15.07.2021г. След сключване на
договора отпуснатата в заем сума е била преведена по сметка на
упълномощения търговски партньор, с което е извършено и усвояване сумата
от ответницата. В чл. 3 от договора е било уговорено дължимост на
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва в случай на
забава в плащането на месечната вноска. Наред с това между страните е било
сключено и споразумение за отсрочване на погасителните вноски по подадено
от длъжника заявление съдържащо данни за съществуващи временни
обективни затруднения настъпили като пряко последица от извънредното
положение въведено в страната на 13.03.2020г. с решение на НС на
РБългария. В резултат на това предоговаряне, размерът и месечната вноска са
били изменени съобразно нов погасителен план обективиран в
споразумението. ГПР е останал непроменен, а лихвата начислена съгласно
договора и останалата непогасена по време на гратисния период е била
добавена на равни части към вноските по новия погасителен план.
Предоговореният брой на погасителните вноски е станал 11, а размерът на
месечната погасителна вноска 94,70лева. Твърди, че ответницата е
извършила плащане на само една месечна вноска и от 15.09.2020г. е
преустановила редовното обслужване на кредита. Ето защо и в съответствие с
уговореното в чл. 3, твърди се че от 15.10.2020г. същата дължи и обезщетение
за забава. Поради неизпълнение на договорните задължения на ответника, за
дължимото по договора ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С това
обосновава правния си интерес от предприетата съдебна защита. Искането е
за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК особеният представител на ответницата
депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва
3
обвързаността на страните от твърдяното договорно правоотношение-
договор за кредит от 08.01.2020г. и споразумение за отсрочване на
погасителни вноски от 24.06.2020г. Твърди обаче процесният договор за
кредит да е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото не са спазени
императивните изисквания на чл. 11 ЗПК, излагайки подробни съображения в
тази насока. Намира, че не е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
доколкото макар и в договора да е посочен фиксиран лихвен процент от
36,15%, липсвала разпоредба за условията за прилагането му, базата върху
която е начисляван и периода, за който се отнася. С това счита, че е останало
неясно как е разпределен във времето и как се формира възнаградителната
лихва в т.ч. по размер. На следващо място, твърди нарушаване изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото липсвала разписана методика на формиране на
ГПР - не е конкретизирано кои компоненти са включени в него, как е
формиран по размер, с което потребителят е бил поставен в невъзможност да
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. Счита и че т.3, изр. второ от договора предвиждаща
едностранна промяна на условията на договора касаещи срока и упражняване
правото на предсрочна изискуемост представлява нижощна клауза и като
такава не следвало да се прилага. Затова, твърди че към датата на подаване на
заявлението не е настъпила изискуемостта на цялото задължение. Счита и че
споразумението за разсрочване на погасителните вноски е договаряно във
вреда на кредитополучателя. Като основано на неравноправни клаузи от
първоначалния договор и доколкото при преструктурирането на кредита към
редовната главница е начислена и възнаградителна лихва, твърди то да е
нищожно, като въвеждащо анатоцизъм. В условия на евентуалност и в
случай, че бъде прието, че договорът за потребителски кредит е
недействителен и ответникът дължи на основание чл. 23 ЗПК чистата
стойност на заема, моли от същия да бъде приспадната заплатената сума по
договора за паричен кредит. По изложените съображения моли за отхвърляне
на предявените искове.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно ще разгледа въпроса относно
съответствието на договорните разпоредби с императивните правни норми.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят становище и ангажират
доказателства относно индивидуалното договаряне на условията по договора,
4
както и да обосноват договарянето на размера на лихвата в съответствие с
типични разходи на кредитора и обичайна печалба.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът указва на страните, че
доказателствената тежест в процеса се разпределя както следва:
УКАЗВА на ищеца, че е негова доказателствената тежест да установи в
условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от
които се ползва- валиден договор за потребителски кредит № CREX-
17609179/08.01.2020г. сключен с ответницата и сключено към него
споразумение за отсрочване на погасителни вноски от 24.06.2020г.;
параметри на предоставения кредит; усвояване на кредита от ответницата
чрез директно плащане към търговеца; размер на усвоената сума; дължимост
на възнаградителна лихва и нейния размер; дължимост на мораторната лихва
и нейния размер; изпълнение на задълженията произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на
необходимата писмена информация за съдържанието на условията по
кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да
се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора;
договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи на
кредиторите и обичайна печалба.
УКАЗВА на ответника, че е негова доказателствената тежест да
установи наведените от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК:
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за твърденията си: че
сумата е усвоена от ответницата; относно размера на дълга- главница и лихви;
изпълнение на задълженията си, произтичащи от императивните правила за
защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена
информация за съдържанието на условията по кредита, вкл. обективните
критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и
индивидуалното договаряне на условията по договора, договаряне размера на
лихвата в съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна
печалба.
5
СЪДЪТ, като взе предвид становището на процесуалня представител на
ищеца в молба от 01.12.2023 г. и на основание чл. 146 ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен изготвения по делото проект за доклад.
СЪДЪТ намира, че представените писмени документи с исковата
молба и с депозираната на 01.12.2023 г. молба от „Юробанк България“ АД, са
допустими и относими към предмета на делото и следва да бъдат приобщени
към доказателствения материал, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените с исковата молба преписи от
писмени документи като писмени доказателства по делото: договор за
потребителски кредит № CREX-17609179/08.01.2020г.; съгласие за обработка
на лични данни; споразумение за отсрочване на погасителни вноски от
24.06.2020 г.; извлечение по кредит CREX-17609179; удостоверение №
20230608122757/08.06.2023 г.;
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените с депозираната на 01.12.2023 г.
молба от „Юробанк България“ АД преписи от писмени документи като
писмени доказателства по делото: фактура № **********/08.01.2020 г.;
удостоверение № 20230608122757/08.06.2023 г.
СЪДЪТ преценява, че за изясняване на фактическата страна на спора
следва да бъде предоставена възможност на вещата лице да изготви
заключението си по допуснатата ССчЕ, поради което производството по
делото следва да бъде отложено за друга дата и час.
С оглед, на което
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за 15.01.2024г.
от 10:20 ч., за която дата и час страните са редовно уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ за датата на съдебното заседание вещото лице.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от протокола, след неговото му изготвяне на
6
процесуалния представител на ищеца на ел. адрес посочен в молбата от
01.12.2023г., докладвана в днешното с.з.
ПРОТОКОЛЪТ, изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:04часа.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
Секретар: _______________________
7