№ 167
гр. Русе , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно
наказателно дело № 20214520200508 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 20-1085-004154/15.01.2021г., издадено от
Началник на „Сектор” ПП към ОДМВР-гр.Русе, против В. Д. Ш., с ЕГН-**********, за
нарушения : 1 - на чл.6, т.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 30 лв.,
на основание чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП ; 2 – на чл.137А, ал.1 от ЗДвП е наложено
наказание „Глоба” в размер на 50 лв., на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
Срещу постановлението е подадена жалба от В. Д. Ш.. Жалбата е допустима
подадена в законоустановеният срок в нея се твърди, че издаденото срещу него
наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно и моли съда да го
отмени.
Жалбоподателят е редовно призован, явява се лично и поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, административно-наказващият орган е редовно
призован, не се явява представител.
Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не релевира становище.
Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с
материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 30.12.2020г., около 10.30ч. часа, жалб.Ш. изпълнявал служебните си
задължения, които съгласно приложения по делото трудов договор са „Шофьор“ на
самосвал с код по НКПД : 83322003. По повод тези му задължения, жалбоподателят
изпразвал намиращите се кошове за отпадъци по ул.“Александровска“ /в посока СОУ
„Христо Ботев“/ в т.а. марка „Форд Транзит“, с рег.№Р 2257 КМ. Т.к. естеството му на
работа било постоянно да слиза и се качва в процесното ППС, жалбоподателят бил
забелязан от св.П.А. /пол. служител към сектор „ПП“ при ОДМВР – Русе/, че не бил си
сложил обезопасителен колан придвижвайки се с процесното ППС, след като е
навлязъл с него в зоната на действие на пътен знак В-1. Поради допуснатите две
1
нарушения - по чл.6, т.1 и по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, св.П.А. съставил АУАН, Серия
АА, №791458/30.12.2020г., а впоследствие било издадено и атакуваното пред съда НП.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е основателна.
Въззивният съд приема, че следва процесното на настоящото производство
деяние, с което е осъществено адм. нарушение да се квалифицира като „маловажен
случай“.
Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за „маловажни случаи“ на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която
за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а
прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи,
е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност.
Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл.6 от ЗАНН.
В чл.28 и чл.39, ал. 1 от ЗАНН законът си служи още с понятията "маловажни" и "явно
маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по
чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като
отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията,
обхванати от чл.6 ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на
административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази
разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна
отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност.
Изразът в закона "може" не обуславя действие при "оперативна самостоятелност", а
означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на
наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при
наличие на основанията по чл.28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи
предупреждение, от което произтичат определени законови последици.
Въззивният съд приема, че при определяне на маловажните случаи при
административните нарушения, както и при определяне на маловажните случаи при
административни нарушения по по чл.6, т.1 и по чл.137А, ал.1 от ЗДвП следва да се
съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН, както и тези по чл.93, т.9 и чл.14 от НК.
От анализа на цитираната правна норма следва изводът, че за да се направи
извод по въпроса дали конкретно административно нарушение съставлява маловажен
случай следва да се преценяват фактите на липса или незначителност на вредните
последици, характера на вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението,
всички смекчаващи отговорността обстоятелства.
От съдържанието на чл.93, т.9 от НК следва изводът, че маловажността на
случая е поставена в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от
наличието на други смекчаващи обстоятелства, които следва да се преценяват от
въззивния съд конкретно и въз основа на събраните по делото доказателства, при всеки
случай на административно нарушение.
За да се приеме случаят за маловажен следва да се изхожда от размера на
2
вредните последици от нарушението, като релевантни за преценката остават и другите
смекчаващи обстоятелства.
Въззивният съд при тълкуване на обективираната в термина "маловажен случай"
законодателна воля, приема, че при административните нарушения следва да се
преценяват както обстоятелствата относно обществената опасност на
административното нарушение, в контекста на неговите времеви и пространствени
измерения, реализирания механизъм, характеризиращите предмета на нарушението
особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици,
мотивите и подбудите за извършване на нарушението, социалното отражение на
нарушението, така и фактическите данни по отношение на нарушителя, поради което
„маловажен случай“ ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените
обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид.
В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема, че административното нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателя, следва да се квалифицира като „маловажен случай“.
Безспорно жалбоподателят В.Ш. формално е осъществил от обективна страна
състава на нарушенията по чл.6, т.1 и по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, но административният
орган не е прецезирал всички факти и обстоятелства, касаещи настоящото
производство.
Несъмнено се касае за инцидентен случай. Нарушението от този вид било
установено за първи път. Следва да се има впредвид и това, че видно от справката за
нарушения на водач на МПС е, че жалбоподателят на практика е наказван с „глоба“ в
размер на 20 лв. преди процесните на настоящото делото две нарушения, за извършено
през 2018г. друго нарушение по ЗДвП, като жалбоподателят е правоспособен водач на
МПС от 1983г. /по отношение на другите описани в Справката за водач на МПС
нарушения е изтекла давността за бъдат констатирани, като извършени от
жалбоподателя/. Следва да се отбележи също, че очевидно тези нарушения са
извършени във връзка с изпълнение на служебните му задължения, което
обстоятелство не е взето под внимание от АНО.
Съдът, след съвкупната преценка на посочените обстоятелства счита, че
настоящия случай се обуславя с по-ниска степен на обществена опасност на конкретно
извършеното административно нарушение в сравнение с множеството други случаи по
чл.6, т.1 и по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, налице е хипотезата на „маловажен случай“ по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. От АНО е следвало да предупредят устно жалбоподателя, а
не да налагат адм. наказание, като наложените санкции, общо в размер от 80лв. са
прекалено завишени /в рамките на 1/7 – ма от получаваното от него месечно
възнаграждение/ и не може да изиграе в случая превантивна функция, а се явява
самоцелно наложено, без преценка на превеса на смекчаващите вината обстоятелства.
Поради това са налице съществени основания за отмяна на НП.
По гореизложените мотиви, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1085-004154/15.01.2021г., издадено
3
от Началник на „Сектор” ПП към ОДМВР-гр.Русе, против В. Д. Ш., с ЕГН-
**********, с което за нарушения : 1 - на чл.6, т.1 от ЗДвП е наложено наказание
„Глоба” в размер на 30 лв., на основание чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП ; 2 – на
чл.137А, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 50 лв., на основание
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4