№ 5037
гр. София, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20241100508501 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба на С. В. С. и малолетната Ц. А. Т., последната
действаща чрез своята майка и законен представител С. В. С., срещу съдебно решение
№ 10490 от 03.06.2024г., постановено по гр. дело № 4155/2024г. по описа на СРС, 117
с-в. Съдебното решение се обжалва изцяло.
В жалбата се твърди неправилност на решението поради нарушения на
материалния и процесуалния закон. Заявено е доказателствено искане.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемата страна А. Б. Т., чрез
упълномощения адв. Б. Д. Б. от САК, е подал отговор на въззивната жалба, с който я
оспорва, като неоснователна. Не сочи нови доказателства.
В открито съдебно заседание въззивниците, редовно призовани, поддържат
въззивната жалба. В хода на устните състезания, чрез пълномощника си пледират за
отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да се даде
защита на въззивниците.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се
явява и не изпраща представител.
1
Във въззивното производство са събрани нови гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля Н.К.Н..
Софийски градски съд, в съдебния състав, участвал в заседанието, в което е
завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите и
ответници в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от
обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.
258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените
съображения съдът приема, че въззивната жалба е допустима и редовна, поради което
следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство
по препращащата разпоредба на § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно
по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
Делото е образувано пред първата съдебна инстанция по молба на С. В. С.,
действаща лично и като майка и законна представителка на малолетната Ц. А. Т. – за
защита от домашно насилие, извършено от А. Б. Т. на 19.01.2024г. в имот, находящ се
в гр. Правец, ул. ****, описано в молбата за защита.
С определение № 111435 от 15.03.2024г., първостепенният съд е приел за общо
разглеждане молбата за защита на А. Б. Т., обективиран в отговора на молбата за
защита на другата страна, за осъществен от С. В. С. акт на домашно насилие на
19.01.2024г. в имот, находящ се в гр. Правец, ул. ****, изразяващ се осуетяване
контакт на детето Ц. с баща му съгласно постановените от съда привременни мерки.
Не е предоставен срок за отговор на С. В. С. относно приетата от съда за съвместно
разглеждане молба за защита на другата страна.
На основание чл. 213 от ГПК, с определение от 08.04.2024г., първостепенният
съд е присъединил за разглеждане в едно общо производство по-късно образуваното
гр. дело № 19072/2024 г. по описа на СРС, инициирано с молба за защита с правно
основание чл.8 от ЗЗДН, между същите страни. Твърди се, осъществен от ответника
акт на домашно насилие на 29.03.2024г. в 17.10 часа, в жилището на адрес: гр. София,
ж.к. ****, подробно описано по време, място и начин на извършване.
Ответникът А. Б. Т. е оспорил твърдението, че е извършил процесните
домашни насилия.
С обжалваното решение, постановено по гр. дело № 4155/2024г. на СРС, 117
състав, съдът е издал заповед за защита както следва: Задължил е С. В. С. да се
въздържа от извършване на насилие спрямо А. Б. Т., вкл. и чрез възпрепятстване на
контактите му с дъщеря им Ц. на горепосочените нейни адреси, както са постановени
от съда; Задължил е С. В. С. да продължи да посещава специализирана програма в
2
Центъра за превенция на правонарушенията, в гр. София, кв. ****, тел. **** за срок от
три месеца от постановяване на решението; Предупредил е С. В. С., че при
неизпълнение/нарушение на заповедта ще бъде задържана от органите на МВР и
предадена на Прокуратурата за повдигане на обвинение за неизпълнение на съдебна
заповед с наказание лишаване от свобода; Отхвърлили е молбата на С. В. С. за
издаване на заповед за защита за нея и детето срещу А. Б. Т. и я е осъдил да заплати
на СРС държавна такса от 40 лв.
Настоящият въззивен състав, като прецени приетите относими доказателства
по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие
следното:
Въззивната жалба е частично основателна.
Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по указания в закона
ред да бъде установен осъществен спрямо молителя конкретен акт на домашно
насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Домашно насилие може да бъде установено само
при кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1) осъществен от
съответното лице - ответник по молбата за защита, противоправен и умишлен
насилствен акт в някоя от формите, описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН, насочен
спрямо друго лице – молителят в производството по ЗЗДН, и установен по своето
естество, време и място на извършване, и 2) наличие между тези лица на правна,
фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 от ЗЗДН.
Страните не спорят, че С. В. С. и А. Б. Т. са родители на детето Ц. А. Т., което
се установява и от прието от първостепенен съд писмено доказателство – заверен
препис от оригинал на удостоверение за раждане № **********, издадено от Столична
община, район Надежда на 20.04.2022г. Следва, че страните по спора попадат в
хипотезите на чл. 3, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН и имат право да търсят защита по ЗЗДН.
От първостепенния съд са събрани писмени доказателства - приетите писмени
документи от РП – Ботевград и представените такива от ответника. Разпитани са и
свидетелите М.М.И. – майка на молителката С. В. С. и И.А.Р., без дела и родство със
страните, доведена от А. Б. Т., чийто показания съдът кредитира изцяло с оглед
тяхната логичност, последователност и непротиворечивост както помежду си, така и с
останалия събран по делото доказателствен материал, пресъздаващи непосредствени
впечатления от процесното събитие, преценявайки ги и при съобразяване нормата на
чл. 172 от ГПК.
Въззивният съд е събрал гласни доказателства - показанията на доведения от
въззивниците свидетел Н.К.Н., без дела и родство със страните, които също кредитира,
като обективно и безпристрастно дадени, неоспорени от страните, кореспондиращи с
показанията на свидетелите, разпитани в първоинстанционното производство.
Въззивният съдебен състав приема, че от доказателствата по делото не може да
се обоснове извод да е установена първата от кумулативните предпоставки за
уважаване на молбата за защита на А. Б. Т.. От доказателствата не се установява С. В.
С. да е извършила акт на психическо или друга форма на домашно насилие на
19.01.2024г. в имот, находящ се в гр. Правец, ул. **** по отношение на А. Б. Т.. Не се
установи на процесните дата и място С. В. С. противоправно и умишлено да е
осъществила описания от молителя в насрещната молба за защита насилствен акт в
някоя от формите по чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. От доказателствата се обосновава извод, че
отношенията между родителите на детето Ц. са силно конфликтни поради
невъзможност за разбирателство по упражняване на родителската им отговорност, вкл.
и след постановяване на съдебни актове по спора им. Установи се, че на 19.01.2024г.
не е реализирано правото на лични отношения на бащата и въззиваем по настоящото
3
производство, с детето Ц. А. Т., тъй като то е било в нестабилно емоционално
състояние, а бащата е стоял на разстояние от него, което не му е давало възможност да
вземе плачещото дете при себе си. Този извод на съда се обосновава със събраните
гласни доказателства, кореспондиращи с признанието на неизгоден за молителя Т.
факт, че той не се е ползвал от правото си да вземе детето „не посмях да се доближи
до къщата… Стоях на средата на пътното платно, на осевата линия, без да
приближавам тротоара…“ (в отговор по лист 42 от делото на СРС). Съдът приема, че
осъществяването на личните отношения на бащата с детето на процесните дата и
място са могли да бъдат реализирани със съдействието на майката на детето, но
бездействието на С. В. С. не може да се вмени във виновно поведение, изразяващо
се в акт на домашно насилие, доколкото и двамата родители не са съобразили
особеностите на възрастта на детето (на година и девет месеца), късният час и
условията при които следва да се случи срещата по предаването му (на открито и
вечерта в 19.30 ч., при студеното време през зимата, както и силно изразена
конфронтация между двамата родители).
Следва, че от събраните в първоинстанционното производство доказателства
не се установи С. В. С. да е извършила акт на домашно насилие на 19.01.2024г. в имот,
находящ се в гр. Правец, ул. **** спрямо молителя А. Б. Т..
По изложените съображения настоящият въззивен състав приема, че
въззивната жалба на С. В. С. е основателна в частта, с която първостепенният съд е
уважил молбата за защита на А. Т..
Поради несъвпадане на приетите от двете инстанции правни изводи,
въззивният съд отменя обжалваното решение, като неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, в частта, с която е издадена заповед за защита срещу
С. В. С., а молбата за защита по ЗЗДН на А. Б. Т., съдът оставя без уважение.
В останалата част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно. От събраните доказателства не се установи от А. Б.
Т. да са извършени твърдените от въззивниците актове на домашно насилие. Не се
събраха доказателства от които да се обоснове извод, че на 19.01.2024г. в имот,
находящ се в гр. Правец, ул. **** А. Б. Т. е извършил акт на домашно насилие спрямо
С. В. С. и малолетната Ц. А. Т.. От въззивниците не са сочени доказателства пред съда
за твърдението им и за осъществен акт на домашно насилие на 29.03.2024г. в 17.10
часа, в жилището на адрес: гр. София, ж.к. ****. Недоказаните от молителите факти са
неосъществени за съда факти, които не могат да породят целените правни последици –
издаване на заповед за защита.
По изложените съображения съдът оставя в сила обжалваното съдебно
решение в частта, с която са отхвърлени молбите на С. В. С. за издаване на заповед за
защита за нея и детето срещу А. Б. Т..
С влизането в сила на настоящото решение издадените от първостепенния съд
заповеди за незабавна защита от 25.01.2024г. и от 15.03.2024г. по чл.18, ал.1 от ЗЗДН
престават да действат (арг. от чл. 19 от ЗЗДН).
Съгласно нормата на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН настоящият съдебен акт е
окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
По разноските във въззивното производство:
Разноски са претендирани своевременно само от въззиваемия (с отговора на
въззиввната жалба), но поради липса на доказателства за извършването на такива
съдът оставя без уважение искането на А. Б. Т..
4
Въпреки изхода на въззивното дело, държавната такса за молбата за защита на
детето Ц. А. Т. пред СРС, както и държавната такса за въззивната жалба срещу
първоинстанционното решение, трябва да останат в тежест на бюджета на съда, тъй
като това лице не е навършило 18-годишна възраст (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine от
ЗЗДН).
За въззивно производство съдът осъжда въззиваемия А. Б. Т. да заплати по
сметка на СГС държавна такса от 12.50 лв., както и държавна такса в размер от 25 лева
по сметка на СРС.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 10490 от 03.06.2024г., постановено по
гр. дело № 4155/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 117 състав в
частта, с която е издадена заповед за защита както следва: Задължил е С. В. С.,
ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. ****, с настоящ адрес в гр. София,
кв. **** и с имот в гр. Правец, ул. ****, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ
ИЗВЪРШВАНЕ НА НАСИЛИЕ спрямо А. Б. Т., ЕГН **********, вкл. и чрез
възпрепятстване на контактите му с дъщеря им Ц. А. Т., ЕГН ********** на
горепосочените нейни адреси, както са постановени от съда; Задължил е С. В.
С. да продължи да посещава специализирана програма в Центъра за превенция
на правонарушенията, с адрес: София, кв. ****, тел. **** за срок от три месеца
от постановяване на решението. Центърът следва да уведоми СРП при
неизпълнение; Предупредил е С. В. С., че при неизпълнение/нарушение на
заповедта ще бъде задържана от органите на МВР и предадена на
Прокуратурата за повдигане на обвинение за неизпълнение на съдебна
заповед – наказание лишаване от свобода и я е осъдил да заплати на СРС
държавна такса за разликата над 25 лева до 40 лева и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Б. Т., ЕГН **********, за
издаване на заповед за съдебна защита срещу С. В. С., ЕГН **********, за
деяние от 19.01.2024г. и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА на А. Б.
Т., ЕГН ********** и детето Ц. А. Т., ЕГН **********, с която на С. В. С.,
ЕГН ********** да бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1 от Закона за
5
защита от домашното насилие, за деяние от 19.01.2024г.;
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 10490 от 03.06.2024г.,
постановено по гр. дело № 4155/2024 г. по описа на Софийски районен съд,
117 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА А. Б. Т., ЕГН **********, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН,
да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, сумата от 12.50 (дванадесет лева и петдесет стотинки) лева –
държавна такса по въззивно гр. дело № 8501/2024г. по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
ОСЪЖДА А. Б. Т., ЕГН **********, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН,
да заплати по сметка на Софийски районен съд, с адрес: гр. София, бул. ****,
сумата от 25 (двадесет и пет) лева – държавна такса по гр. дело № 4155/2024 г.
по описа на Софийски районен съд, 117 състав.
Препис от решението да се изпрати на РУ на МВР по местоживеене на
страните, за сведение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6