№ 6366
гр. С., 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110144363 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск от „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: ..... срещу ФИРМА АД, с
ЕИК: ...., с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за сумата от 4762,29 лева – частичен иск от
6000 лева (чиито размер беше изменен по реда на чл.214, ал.1 от ГПК), представляващо
обезщетение за нанесени имуществени вреди от увреждане на л.а. „....“, с рег. № ....,
вследствие на настъпило ПТП на 23.07.2022г., по вина на водач, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва считано от
16.08.2022г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, страна по който е
ответникът, е настъпило събитие – ПТП, вследствие на което е претърпял имуществени
вреди – увреден е собственият на дружеството л.а. „....“, с рег. № ..... Твърди, че виновен за
ПТП е водачът на л.а. „....“, с рег. № ...., който имал сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответника. Предявил претенцията си срещу застрахователя,
като получил плащане на застрахователно обезщетение в размер на 2301,26 лева. Счита, че
определеният и изплатен от застрахователя размер на застрахователно обезщетение не
съответства на действителните вреди, като оценява същите в общ размер на 8301,26 лева.
Ответникът оспорва размера на предявения иск. Не оспорва наличието на валидното
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“. Не оспорва
посочения механизъм на ПТП и вината на застрахования при него водач. Оспорва размера
на вредите като завишен. Твърди, че с определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 2301,26 лева е изпълнил задължението си.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Безспорни между страните са обстоятелствата, че на 23.07.2022г., в гр.С., на
кръстовище на бул.“.... настъпва ПТП между л.а. ...., с рег.№ .... и л.а. марка „....“, модел
„К5“с рег.№ ....; обстоятелството, че виновен за процесното ПТП е водачът на л.а. „....“,
който движейки се по улица “П.Т.“, с посока от изхода на терминал 2 на летище С. към
бул.“Б.“, не спазва предписанието на пътен знак Б2 (Спори! Пропусни движещите се по път
с предимство), реализира удар с преминаващия по път с предимство и движещ се по
бул.“Б.“ л.а. „....“; наличието на валидна към момента на ПТП застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена между ответника и виновния водач, както и плащане на
застрахователно обезщетение от ответника във връзка с процесното застрахователно
събитие в размер на 2301,26 лева.
За установяване на спорното обстоятелство е прието заключение на САТЕ, съгласно
което всички увреждания на лек автомобил „....“, с рег.№ ....., отразени в описа на
застрахователя се намират в пряка причинно – следствена връзка с механизма на процесното
събитие, стойността, необходима за възстановяване на л.а. „....“, с рег.№ ....., изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП е 8476,04 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.498, ал.1 КЗ увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, какъвто е настоящият случай, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, а именно наред с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по
която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. Съгласно чл.498, ал.3 КЗ,
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 ГПК, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай по делото са представени доказателства – платежно нареждане
за кредитен превод от 12.08.2022г., от което е видно, че на ищеца е била изплатена от
ответника сумата от 2031,29лева по щета № ..... При тези обстоятелства е налице
положителната процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице,
поради което и предявеният иск с правна квалификация чл.432, вр. чл.498, ал.3 КЗ е
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се
определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и
разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ то трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 499, ал.2 от КЗ, в разглежданите
случаи, обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената
вреда и се определя в съответствие с приета от КФН Наредба за методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Методиката обаче не дерогира
приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да
2
плати обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената вреда, а
представлява указание за изчисляване размера на щетите на МПС в случаите, когато
обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за
извършен ремонт в сервиз – аргумент от чл.4 от Наредба № 24/2006 на КФН.
Размерът на задължението на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" към увреденото лице е в рамките на вредите, които са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП. Така ответникът дължи заплащане на стойността на
реалните разходи за възстановяване на щетите, която стойност подлежи на доказване от
ищеца в настоящото производството по предявения иск.
Размерът на обезщетението се съизмерява с размера на действителната стойност на
претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал.
2, съответно чл. 499, ал. 2 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна
се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба – за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, без прилагане на обезценка. При съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2 от КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но
без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните
размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. /В този смисъл Решение № 52 от
8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., Решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по
т. д. № 870/2010 г., I т. о., Решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т.
о. и др./.
Според приетото в заключение на САТЕ, описаните в опис-заключението щети по
застрахованото при ответника превозно средство са в причинно-следствена връзка с
установения механизъм на настъпване на ПТП. Според заключението, стойността на
ремонта на увредения автомобил по средни пазарни цени към момента на ПТП е 8476,04
лева.
Настоящият състав кредитира напълно приетото заключение на САТЕ относно
действителния размер на разходите за възстановяване на щетите по застрахованото при
ищеца МПС, настъпили в резултат на ПТП. Това заключение е основано на съпоставка на
цените за части, материали и труд при три различни автосервиза към момента на
произшествието, както и на оригинални части, съгласно специализиран софтуер „....“. Този
начин за изчисляване на размера на щетите - чрез сравнение на три независими източници
относно цените на подмените части и труд по човекочасове, е приет в практиката като
допустим и годен за определяне на реалната възстановителна пазарна стойност на вредите
от катастрофирали автомобили. Без правно значение за определяне на пазарната
възстановителна стойност на щетите е въпросът дали превозното средство е било ново, кога
е произведено и дали е следвало да бъде отремонтирано в доверен сервиз. На обезщетяване
3
подлежат всички преки и непосредствени вреди по пазарна стойност към момента на
увреждането.
По горните съображения съдът намира, че доказаните вреди на застрахования при
лек автомобил „....“ , възлизат на сумата 8476,04 лв. съгласно приетото в настоящото
производство заключение на САТЕ. Ето защо основателен се явява предявеният иск в
размера му, предявен за сумата от 4762,29 лева, като частично предявен от 6000 лева.
Върху тази сума ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане, доколкото
следва да бъде спазен принципът на диспозитивното начало, а ищецът сам е формилурал по
този начин искането си за присъждане на лихва.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски. Претендират се 191 лева за платена държавна такса, 200 лева за депозит за вещо
лице по САТЕ и 720 лева за платен адвокатски хонорар (доказано извършени разноски,
видно от приложения на л.48 договор за правна зашита и съдействие), които следва да бъдат
присъдени в полза на ищеца.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл.498, ал.3 КЗ на ФИРМА АД, с ЕИК: .... да
заплати на „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: ....., със седалище гр. С., ...., представлявано от В.О.П.,
сумата от 4762,29 лева, като частично предявена от 6000 лева, явяваща се обезщетение за
нанесени имуществени вреди от увреждане на л.а. „....“, с рег. № ...., вследствие на
настъпило ПТП на 23.07.2022г., по вина на водача на „....“, с рег. № ...., чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от
16.08.2022г. до окончателното й изплащане; както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
1111 лева съдебни разноски (от които - 191 лева за платена държавна такса, 200 лева за
депозит за вещо лице по САТЕ и 720 лева за платен адвокатски хонорар).
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4