РЕШЕНИЕ
№ 266
гр. Пловдив, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско
дело № 20255001000320 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 78 от 14.03.2025 година, постановено по т. дело №
277/2024 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е осъдено
„Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1172,
район „Изгрев“, ж.к, „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на Д.
Р. П., ЕГН **********, с адрес гр. С.З.“ №70, вх. „Б“, ет. 5, ап. 13, сума в
размер на 70 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди при настъпилото ПТП на 21.01.2023г., ведно със
законната лихва от 01.03.2023г. - датата на уведомяването на застрахователя за
настъпилото ПТП, до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлен
искът за разликата над уважения размер от 70 000лв. до претендирания
размер от 80 000лв.
Осъдено е „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и
1
Здраве“ АД, ЕИК *********, да заплати на Д. Р. П., ЕГН **********, сума в
общ размер на 2288,21 лв., представляваща обезщетение за заплатените
разходи за лечение и медицински консумативи, ведно със законната лихва от
01.03.2023г. - датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото ПТП,
до окончателното плащане на сумата.
Посочено е, че присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова
сметка с IBAN ....... при банка „Обединена българска банка“ АД, с титуляр
Д. Р. П..
Осъдено е „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. Б. Н. Ш., ЕГН **********,
личен номер ...... от Единния регистър на адвокатите при Висшия адвокатски
съвет, с адрес на кантората гр. С.“ № 60, вх. Б, ет. 6, ап. 32, адвокатско
възнаграждение в размер на 5400 лв. за предоставената безплатна правна
помощ на ищцата Д. Р. П..
Осъдено е „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, сумата от 2891,53 лв. държавна такса, както и сумата от 750
лв., представляваща разноски, платени от бюджета на съда.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ответника
в първоинстанционното производство „Застрахователно Акционерно
Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, в частта, с която
на ищцата Д. Р. П. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в
размера над 45 000 лева до 70 000 лева, ведно със законната лихва от
01.03.2023 година до окончателното изплащане на сумата. Посочено е, че
обезщетението за неимуществени вреди до размера от 45 000 лева и за
имуществени вреди, които не са предмет на въззивната жалба, са изплатени
на Д. П. на 03.04.2025 година, ведно с изтеклите лихви от 01.03.2023 година
до датата на плащането, като е представено платежно нареждане.
Оплакванията във въззивната жалба са, че решението в обжалваната
част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в
противоречие със събраните доказателства. Поддържа се, че обезщетението за
неимуществени вреди от 70 000 лева е завишено с оглед принципа за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД и постоянната съдебна и застрахователна
практика. Не били съобразени характерът и степента на уврежданията,
2
периодът на тяхното проявлението и здравословното състояние на ищцата към
настоящия момент. Следвало да се вземат предвид и обществено-
икономическите отношения в страната. Не бил отчетен приносът на ищцата
за уврежданията, изразяващ се в това, че тя се е блъснала странично в
преминаващия автомобил и че е имала възможност да предотврати удара със
собствените си действия. По тези съображения се иска отмяна на решението в
частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над размера
от 45 000 лева до 70 000 лева, ведно със законната лихва от 01.03.2023 година
и отхвърляне на иска в тази му част, като се присъдят разноски съобразно
изхода на спора. Като алтернативно е формулирано искането да се отчете
справедлив принос от страна на пострадалото лице.
Срещу въззивната жалба на „Застрахователно Акционерно Дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, е подаден писмен отговор в
срока и по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК от Д. Р. П., чрез адвокат Б. Ш.. В него
се изразява становище за нейната неоснователност. Изложени са доводи за
неоснователност на оплакванията на жалбоподателя. Искането е за
потвърждаване на решението в обжалваните части и за присъждане на
разноски за въззивната инстанция.
Не са направени нови доказателствени искания пред въззивната
инстанция.
Съдът, съобразявайки доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице,
имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу
осъдителната част на първоинстанционното решение, като при подаването
е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.
Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част.
С представените по делото доказателства се установява, че на
01.03.2023 година ищцата Д. Р. П. е уведомила ответното дружество за
настъпването на ПТП на 21.01.2023 година и го е сезирала със
застрахователна претенция за заплащане на обезщетения за причинените й
неимуществени и имуществени вреди при това ПТП, причинено от
3
М.К.К. при управлението на лек автомобил марка Фолксваген Поло
с рег. № ......, за който към момента на произшествието е имало сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
дружеството-ответник. Безспорно е между страните, че до завеждане на
настоящото дело на 07.05.2024 година пред ОС – Стара Загора
застрахователното дружество не е определило и изплатило обезщетения на
ищцата. При тези данни следва да бъде направен извод, че искът пред съда е
допустим съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ.
Сумите, включващи обезщетение за неимуществени вреди до размера
на 45 000 лева и за имуществени вреди в размер на 2288,21 лева, ведно със
законната лихва върху тях от 01.03.2023 година до 04.04.2025 година са
заплатени от ответното дружество на ищцата едва след постановяване на
първоинстанционното решение, като доказателството за плащане е
представено с въззивната жалба. Заплатените суми са извън предмета на
спора, очертан с въззивната жалба и нямат отношение към проверката на
допустимостта на първоинстанционното решение, която въззивният съд
следва да извърши само в обжалваните части.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивната инстанция дължи произнасяне по посоченото във въззивната
жалба, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма
или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по
делото или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на
ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по
въведените с въззивната жалба оплаквания, посочени по- горе, касаещи
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, както и
наличието на принос от страна на пострадалата.
Неимуществените вреди, описани в обстоятелствената част на
исковата молба / подадена на 07.05.2024 година, т.е. една година и три
месеца след ПТП/, които ищцата Д. Р. П. твърди, че е претърпяла и
продължава на търпи в резултат на ПТП от 21.01.2023 година, са следните:
счупване на шийката на дясната бедрена кост, счупване на горния край на
дясната мишнична кост, счупване на олекранона на дясната лакътна кост.
Твърди се, че след ПТП ищцата е била със силно болезнени и ограничени
движения, в невъзможност да се изправи, откарана била в Университетската
4
болница в Стара Загора от своя син, поставена на носилка, като долният десен
крайник бил силно скъсен и външно ротиран, тя не можела да ходи сама,
изпитвала и силна болка в дясната раменна става и в дясната лакътна става,
палпирала се бразда в областта на олекранона. В болницата били проведени
множество изследвания и рентгенографии, при които се установили
описаните по-горе увреждания. Ищцата била настанена в клиниката по
ортопедия и травматология, била назначена медикаментозна терапия. На
25.01.2023 година била проведена оперативна интервенция под обща
анестезия с направена частична смяна на тазобедрената става, открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, както и закрито наместване на
фрактура без вътрешна фиксация. Болничният престой в отделението по
ортопедия и травматология продължил до 31.01.2023 година. На същата дата
ищцата била приета в отделението по физикална и рехабилитационна
медицина на Университетската болница в град Стара Загора, където останала
до 03.02.2023 година. Там били назначени терапевтични процедури и
проведени рехабилитационни мероприятия. След болничния престой ищцата
продължила лечението си в домашни условия, като болките и страданията й
през първите две седмици били толкова интензивни, че тя не можела да се
движи или изправи, нито дори да седи, била неподвижна, на постелен режим,
нуждаела се от чужда помощ за тоалет, хранене, преобличане. Наети били
домашни помощници, които да се грижат и да я обслужват, като те останали
при нея до средата на месец април 2023 година. Ищцата не можела да спи от
болките, които имала при най-малкото движение, приемала
болкоуспокоителни медикаменти. За възстановяване на нормалното движение
на десен крак и дясна ръка ищцата била посещавана от рехабилитатор след
втората седмица от домашното лечение, като едва след провеждане на 10
рехабилитационни процедури тя започнала да сяда на леглото с чужда
помощ и да стои изправена за кратко, подкрепяна от друг човек. Месец и
половина след изписването й от болница тя започнала да прави самостоятелно
по няколко крачки в жилището си с помощта на помощни средства.
Връщането й към обичайното й ежедневие и възможността да се обслужва
сама станало едва след средата на месец април 2023 година, като до тогава то
било невъзможно заради интензивните болки, които изпитвала. И след този
период ищцата продължила рехабилитацията си. В исковата молба е посочено,
че в първите седмици след инцидента ищцата била дезориентирана, говорила
5
несвързано, привиждали й се отдавна починали нейни роднини, с които
разговаряла. Отразено е, че към датата на исковата молба ищцата
продължавала да се движи трудно, изпитвала непрекъснати болки в крака и
ръката, движенията й били ограничени, непълноценно използвала дясната си
ръка в ежедневието си, болките в ръката и крака се засилвали при промяна на
времето, при висока влажност и при претоварване, като те довели и до
ограничаване на позицията на тялото при сън. Въпреки рехабилитационните
мероприятия, движенията на ищцата не били възстановени в пълен обем нито
в областта на десния й крак, нито в областта на дясната ръка / лакътя и
рамото/, като тя продължавала да приема болкоуспокоителни. Емоционално
ищцата приемала случилото се много тежко, постоянно говорела за ПТП и
споменът за него предизвиквал негативни емоции у нея, изпитвала страх при
пътуване с автомобил и когато пресичала улицата с помощта на друг човек и
имала чувството, че отново ще бъде ударена от автомобил. Животът на
ищцата се променил след ПТП. Преди това, въпреки напредналата си възраст,
тя била в добро общо физическо състояние, пазарувала сама, излизала на
продължителни разходки, срещала се с близки и познати. След ПТП тя не
можела да върши тези неща без емоционалната и физическа подкрепа на друг
човек. Променили се и ежедневните дейности, за да се щадят наранените
крак и ръка. Стресът при нея бил по-висок с оглед напредналата й възраст, тя
по-тежко преживявала травмите и възстановяването било по-трудно. Това
са обстоятелствата, въз основа на които е претендирано обезщетението за
неимуществени вреди.
По делото са приети писмени доказателства, свързани с причинените
травми на ищцата и проведеното лечение. Сред доказателствата са
епикризите за болничното лечение на ищцата в Клиниката по ортопедия и
травматология на УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович“ АД през периода от
21.01.2023 година до 31.01.2023 година и в Отделението по физикална и
рехабилитационна медицина на същата болница през периода от 31.01.2023
година до 03.02.2023 година, както и рецепти и фактури, свързани с проведено
лечение и рехабилитация.
От писмените доказателства и от приетата по делото и неоспорена
съдебномедицинска експертиза се установява, че при процесното ПТП, при
което ищцата като пешеходец е била ударена от автомобил, тя е получила
политравма, засягаща горен и долен десен крайник, като уврежданията са в
6
областта на раменната става, лакътната става и тазобедрената става. Вещото
лице е посочило, че тъй като с тези стави се извършват основните движения
на долен и горен крайник, се касае за тежки травматични увреждания,
изискващи оперативно лечение и продължителна рехабилитация. За
фрактурата в проксимална част на дясна раменна кост в областта на главата
на същата е проведено консервативно лечение, възстановителният период е
бил около три месеца, като тази травматична увреда е затруднила движенията
на горния крайник за повече от 30 дни. Фрактурата на олекранона –
проксималната част на лакътната кост, е затруднила движенията на
лакътната става на ищцата за срок по-голям от един месец, извършена е
метална остеосинтеза, при която костното срастване е настъпило за около два
месеца. За фрактурата на дясната бедрена шийка е извършено
ендопротезиране, с възстановителен период 3 до 5 месеца, като
затрудненията в движенията на долния крайник за срок по-голям от един
месец. Проведеното лечение на посочените увреждания при ищцата включва
оперативни интервенции под обща анестезия – ендопротезиране на дясна
тазобедрена става, кръвна репозиция и метална остеосинтеза на фрактурата на
олекранона и репозиция на фрактурата на дясната раменна кост без вътрешна
фиксация. Болките на ищцата са били най-силни непосредствено след
травмите, като в следоперативния период те са намалявали с помощта на
болкоуспокояващи и седативни медикаменти и са отзвучали за около десетина
дни. В момента ищцата чувствала болки в дясна раменна и дясна тазобедрена
става при промяна на времето и натоварване.
При изготвянето на съдебномедицинската експертиза, точно две
години след ПТП / извършен преглед на 20.01.2025 година/, вещото лице е
установило, че ищцата не е възстановена напълно, обемът на движенията на
дясната раменна и дясната тазобедрена става са ограничени. Дясната раменна
става, на която е проведено консервативно лечение на многофрагментното
счупване, е с тежка деформация на главата на дясна раменна кост с артрозни
изменения на ставата, с ограничен обем на отвеждане на ръката и липса на
вътрешна ротация, с възможност за вдигане на дясната ръка до 75 градуса,
при нормални 130-135 градуса. В съдебно заседание вещото лице е пояснило,
че артрозните изменения се дължат на многофрагментното счупване на
раменната става. Посочило е, че дясната ръка е доминантна за ищцата и тя
изпитва болка, когато трябва да повдигне чаша или нещо тежко. Обемът на
7
движенията в лакътя е възстановен, но металът не е отстранен и има известна
миграция на Киршнерови игли, която ще наложи отстраняването им в скоро
време. При дясната тазобедрена става е ограничена, до липсваща
вътрешната ротация. Вещото лице е посочило, че няма да настъпи
подобрение в състоянието на ищцата, респ. в обема на движение на
крайниците.
Освен с обсъдените по-горе писмени доказателства и
съдебномедицинска експертиза, травмите, получени от ищцата при
процесното ПТП и свързаните с тях болки и страдания са установени и с
разпитаните в съдебно заседание на 04.02.2025 година свидетели Г.Ш. и
И.П.. Съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК, възприема
показанията на тези свидетели въпреки близките им родствени отношения с
ищцата – те са нейни деца, доколкото те имат непосредствени впечатления от
нейното състояние след ПТП и техните показания не противоречат на
останалите събраните доказателства.
От показанията на свидетелите Ш. и П. се установява, че първите дни,
включително след операцията, която била на 25.01.2023 година, ищцата била
в неадекватно състояние, не осъзнавала какво точно се е случило, много
уплашена, изпитвала много силни болки, не можела да извършва каквито и
да било движения. Имало моменти, в които не познавала и децата си. След
изписването й ортопедичното отделение ищцата била настанена в
отделението за рехабилитация, но заради това, че била травмирана цялата й
дясна страна, рехабилитацията не била ефективна. След изписването й от
болница ищцата била само на легло дълго време, на памперси, била наета
жена, която денонощно да се грижи за нея. 10-12 дни след изписването от
болница ищцата започнала рехабилитация с помощта на специалист, която я
посещавал в дома й и с негова помощ тя започнала да се опитва да сяда в
леглото, а след това, след 10 процедури и да се изправя и да се придвижва,
макар и с опора. Тъй като ищцата се нуждаела от непрекъснати грижи, три
месеца след изписването от болница имало нает човек. След това тя не
искала чужд човек в дома си, поради което децата й поели грижите за нея.
Раздвижването при ищцата и ползването на патерици било проблем, тъй като
дясната ръка също била оперирана. Ищцата непрекъснато приемала
аналгетици за болките. Когато започнала да се движи с чужда помощ, ищцата
провела още два рехабилитационни курса. Към момента ищцата се движела
8
сама, но не можела да ползва пълноценно дясната си ръка, отказвала да се
храни пред хора, защото не можела да си служи с нож и вилица, движението
на дясната ръка било ограничено. По тази причина и до сега тя се нуждаела
от помощта на дъщеря си при къпане. Освен това тя изпитвала болки и до
момента, особено при промяна на времето и приемала обезболяващи
лекарства. Ищцата била много стресирана, особено когато се качвала в
автомобил, страхувала се и да пресича улицата, притеснявала се от уличното
движение, не можела да излизала сама на разходки, винаги с нея имало
придружител.
Свидетелите установяват, че преди ПТП ищцата живеела сама и се
справяла. Сега пак живеела сама, но децата я посещавали ежедневно и я
обслужвали за по един два-часа. След ПТП тя ходила на невролог, приемала
обезболяващи лекарства, както и успокоителни, предписани й от лекар.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът съобразява обсъдените по-горе физически увреждания и
емоционални травми, които са в пряка причинна връзка с ПТП,
продължителността на болките и страданията, вида на проведеното лечение,
отражението им върху начина на живот на ищцата, степента на
възстановяване и невъзможността за подобряване на състоянието й в бъдеще.
Съдът взема предвид установените обстоятелства, че става дума за
причинени няколко травматични увреждания – счупвания на десни раменна
и лакътна кост и дясна бедрена шийка, придружени от оперативни
интервенции под обща анестезия, болки, които са били много силни в
първите дни след ПТП и продължават и до момента, невъзможност за
пълноценна рехабилитация и движение, продължително залежаване, пълна
зависимост от други хора за обслужването й, силен емоционален стрес и страх
за самостоятелно придвижване и пътуване в автомобил, които не са
преодолени, деформация на главата на дясна раменна кост с артрозни
изменения на ставата, дължащи се на получената травма, непълно
възстановяване на движенията на дясна ръка, създаващо затруднения в
ежедневието, включително при хранене и къпане, непълно възстановяване на
движенията на тазобедрената става, невъзможност да настъпи пълно
възстановяване за в бъдеще, предстояща оперативна интервенция за
отстраняване на метални тела от десния лакът заради изместването /
9
миграцията/ им. Съдът съобразява и обстоятелството, че описаните болки и
страдания са причинени на жена, която към момента на ПТП е била на 88
годишна възраст и че на тази възраст както физическото, така и
емоционалното и психическо възстановяване са по-трудни в сравнение с тези
при хора на по-млада възраст и че от жена, която макар и на висока възраст,
се е грижила сама за себе си, разхождала се е и е общувала с други хора, сега
тя е зависима и се налага да получава ежедневно помощ и подкрепа от
близките си.
По изложените до тук мотиви, свързани с критериите за определяне на
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, очертани в т. ІІ
от ППВС № 4/1968 г., съдът приема, че справедливият му размер е 70 000
лева. Този размер е съобразен и със съдебната практика за размерите за
дължимите обезщетения за неимуществени вреди при сходни увреждания,
настъпили в период около процесния / началото на 2023 година/.
От значение при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди са и нормативно определените в чл. 492 от КЗ размери
на лимитите за отговорност по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и обстоятелството, че след непрекъснатото им нарастване,
към датата на процесното ПТП те са достигнали до размер от 10 420 000
лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица , съгласно
изменението на КЗ, обнародвано в ДВ бр. 101/2018 година / при 700 000 лева
за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева при две или
повече лица към 01.01.2010 година/. Лимитите, макар и само индиция, а не
абсолютен критерий за икономическите условия в страната и за обществено
разбиране за справедливост, имат значение при определяне на размерите на
обезщетението за неимуществени вреди, което становище се застъпва и в
съдебната практика.
За конкретните икономически условия в страната към датата на ПТП
– 21.01.2023 година, може да се съди по сравнително високата
инфлация. Индексът на потребителските цени за месец януари 2023 г. спрямо
месец януари 2022 г. e 116.4%, т.е. инфлацията е 16.4% по данни от НСИ.
Това е допълнителен аргумент в подкрепа на извода на съда, че дължимото
обезщетение за неимуществени вреди от 70 000 лева е справедливо,
съобразено с обективните критерии и установените по делото конкретни
10
обстоятелства, имащи значение за определянето му.
Спорен между страните е и въпросът за наличието на принос от
страна на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, който да бъде
отчетен при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
В прекузивния срок, с отговора на исковата молба, ответникът е
посочил, че приносът на пострадалата Д. П. се изразява в това, че е нарушила
чл. 113,ал.1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, според които пешеходците следва да
преминават по пешеходните пътеки, при спазване на изискванията преди да
навлязат на платното за движение да се съобразят с приближаващите се ППС
и да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират
без необходимост на платното за движение. В хода на производството по
делото, включително в подадената въззивна жалба се твърди, че пострадалата
ищца сама се е ударила странично в управлявания от М.К. автомобил, докато
е пресичала на пешеходна пътека и че е можела да предотврати
произшествието със собствените си действия – спиране, оглеждане и инстинкт
за самосъхранение.
Със събраните доказателства, по-конкретно с приетата автотехническа
експертиза и показанията на свидетелите М.К. и Г.Г., разпитани в съдебно
заседание на 04.02.2025 година, е установен механизмът на настъпване на
процесното ПТП, при което е пострадала ищцата:
Ищцата е ударена от управлявания от свидетелката М.К. автомобил,
докато е пресичала пътното платно на пешеходна пътека. Свидетелката К.
установява, че изобщо не е видяла пешеходката до момента, в който е усетила,
че човек се е ударил в дясната страна на колата й и едва след това е спряла.
Свидетелят Г.Г., който се е движел с автомобила си зад този на свидетелката
К. заявява, че е видял ищцата още докато е била на тротоара, имало е
видимост към нея и пешеходната пътека. Ищцата стояла на тротоара, след
това тръгнала, като в този момент автомобилът на свидетелката К. все още не
бил навлязъл на пешеходната пътека.
От автотехническата експертиза се установява, че ударът между
автомобила, движещ се от север на юг и пешеходката, която е пресичала
пътното платно от запад на изток, е настъпил в дясната, западна лента, по
която се е движел автомобилът, на разстояние от около 0,80 до 1 метър
източно от западния край на платното за движение. Автомобилът се е движел
11
със скорост от около 34,20 километра в час преди и по време на удара, не е
предприета маневра спиране преди удара, което се установява и от
свидетелката К., която не е възприела пешеходката. В заключението се
съдържат варианти на отстоянието между автомобила и пешеходната пътека
в момента, в който ищцата е предприела пресичане / 7,50 метра, 9,61 метра
или 12,76 метра/, които са изчислени при зададена различна скорост на
придвижване на пешеходката – 2,40 километра в час, 3,20 километра в час или
4,10 километра в час/, тъй като липсват конкретни данни за скоростта, с която
тя се е движила. Опасната зона за спиране на лекия автомобил при движение
със скорост от 34,20 километра в час е 18,47 метра.
Сам по себе си фактът, че ищцата е предприела пресичане в момент, в
който е попадала в опасната зона за спиране на автомобила не е достатъчен, за
да се приеме неин принос в настъпването на ПТП. Безспорно е установено, че
пешеходката е била видима за водачите на автомобилите, движещи се по
пътното платно, още от момента, в който е била на тротоара, не е имало
препятствия, които да ограничават видимостта към нея / св. Г. и заключението
на вещото лице/. До ПТП се е стигнало заради противоправните действия на
водачката на лекия автомобил, която изобщо не е възприела ищцата и не е
реагирала при приближаването към пешеходната пътека и при наличието на
пешеходец на тротоара.
Между водачката на автомобила и Прокуратурата е постигнато
споразумение по чл. 381 от НПК, което е одобрено от съда в съдебно
заседание на 21.03.2024 година по НОХ дело № 790/2024 година на Районен
съд – Стара Загора. Съгласно разпоредбата на чл. 383, ал. 1 от НПК
одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда
и съгласно чл. 300 от ГПК е задължително за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С
посоченото споразумение е прието по задължителен за гражданския съд
начин, че М.К. е нарушила следните правила за движение: чл. 5, ал. 2, т. 1 от
ЗДвП, който я задължава да бъде внимателна и предпазлива към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни
превозни средства; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – задължение водачите да избират
скорост на движение, съобразена с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
12
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие и задължение да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението; чл. 116 от ЗДвП -
задължение за водачите да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците,
особено към децата, към хората с трайни увреждания и към престарелите
хора; чл. 119, ал. 1 от ЗДвП – задължение за водачите при приближаване към
пешеходна пътека да пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намалят скоростта или спрат.
При установеното обстоятелство, че водачката на автомобила изобщо
не е възприела пешеходката и при изброените по-горе конкретни нарушения
на правилата за движение от нейна страна, включително такива, изискващи
специално внимание и грижа към пешеходците, в частност към престарелите
такива, от една страна, а от друга – при установеното от свидетеля Г.
поведение на ищцата, която първо е била на тротоара, видима за водачите на
автомобили, а впоследствие е предприела пресичането, не може да се
приеме нейно противоправно поведение. Липсват данни за ненужно
удължаване на пътя и времето на пресичане на ищцата, както и за спиране без
необходимост на пътното платно / изискването на чл. 113, ал. 1, т. 2 от ЗДвП/.
Установено е също, че тя е изпълнила изискването на чл. 113, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП за пресичане на пешеходна пътека, на която е навлязла, след като преди
това е стояла на тротоара и е била видима за водачите. Неправилната
преценка за разстоянието, на което се е намирал приближаващият се
автомобил не може да бъде приета като принос за настъпване на ПТП от
страна на ищцата, при допуснатите нарушения от страна на водачката на
автомобила и при положение, че става дума за престарял пешеходец, който е
бил видим за нея още на тротоара и който е задължена да пази.
Нещо повече, вещото лице дава категорично заключение, че ако беше
възприела пешеходката, дори при навлизането й на пешеходната пътека в
опасната зона преди автомобила, водачката би имала възможност избегне
удара чрез промяна на траекторията на автомобила наляво, като заобиколи
пешеходката, без да навлиза в насрещната пътна лента, тъй като е имала
свободен транспортен коридор в лявата част на собствената си пътната лента.
Водачката на автомобила обаче е продължила направо, без да променя
посоката на движение, при което страничното дясно огледало е контактувало с
13
лявата страна на пешеходката.
По тези съображения съдът намира, че липсва принос на ищцата за
настъпване на ПТП, респ. липсва основание за отчитане на такъв принос при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Първоинстанционното решение в обжалваната част, с която на ищцата
е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размера над 45 000 лева
до 70 000 лева, ведно със законната лихва от 01.03.2023 година – датата на
сезиране на застрахователя със застрахователна претенция, е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора право на разноски за въззивната инстанция има
ответницата по въззивната жалба Д. П.. Претендираните разноски са в размер
на 6600 лева договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция на процесуалния й представител адвокат Б. Ш.. В молба
вх. № 7651/23.09.2025 година, подадена от дружеството – жалбоподател, се
съдържа възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
случай, че същото надвишава предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 година
за МРАВ минимум.
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения / Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, след
измененията, обнародвани в ДВ бр. 14/18.02.2025 година/, в чл. 7, ал. 2, т. 4
установява размер на адвокатското възнаграждение от 2650 лева при
обжалваем интерес от 25 000 лева/ какъвто е в случая/. При произнасяне по
възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът съобразява реално извършената работа от адвоката
по конкретното дело, както и действителната фактическа и правна сложност.
В случая тя е малка, не са събирани нови доказателства, не са поддържани
нови доводи и възражения и е проведено само едно открито съдебно
заседание, като работата на процесуалния представител включва изготвяне на
отговор на жалбата на застрахователното дружество и явяване в открито
съдебно заседание. Вземайки предвид всичко това, съдът намира, че
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно
и дължимото такова е 2650 лева. Това е сумата, която застрахователното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на Д. П. като разноски за
въззивното производство.
14
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 78 от 14.03.2025 година, постановено по
т. дело № 277/2024 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е осъдено „Застрахователно Акционерно
Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, п.к. 1172, район „Изгрев“, ж.к, „Дианабад“,
бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на Д. Р. П., ЕГН **********, с адрес
гр. С.З.“ №70, вх. „Б“, ет. 5, ап. 13, сума в размера над 45 000 лева до 70 000
лева / или 25 000 лева/, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди при настъпилото ПТП на 21.01.2023г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 01.03.2023г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, п.к. 1172, район „Изгрев“, ж.к, „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1,
да заплати на Д. Р. П., ЕГН **********, с адрес гр. С.З.“ №70, вх. „Б“, ет. 5,
ап. 13, със съдебен адрес град С.“ № 60, ет. 5, ап. 32, чрез адвокат Б. Ш.,
разноски за въззивното производство в размер на 2650 лева заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15