№ /20.10.2021 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ХХVІ с-в, в закрито заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията адм.д.№2288
за 2021г по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.215 ал.1 вр.чл.194 ал.1 от ЗУТ и е образувано по жалба от „Авеста-92“ ЕООД
– Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя И.Я.И. чрез пълномощника
му адв.Л.П. ***, против Заповед №РД-2149/27.09.2021г на кмета на Община Долни
чифлик, обл.Варна, с която на осн.чл.194 ал.1 от ЗУТ на „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД е разрешен свободен достъп през имот УПИ ХХІ-001101,
238003, кв.6 по плана на КК „Шкорпиловци“, ПИ с идентификатор 83404.238.24 по
КК на с.Шкорпиловци, общ.Долни чифлик, обл.Варна, собственост на
жалбоподателите, за извършване на СМР по водопровод стомана Ф109, във връзка с
отстраняване на авария, за период от 2 дни, считано от датата на допускане на
хора и техника – багер и самосвал.
С жалбата е отправено искане за спиране на изпълнението
на оспорения ИАА с пр.осн.чл.217 ал.2 от ЗУТ и с мотиви, че водопроводът е
незаконен строеж и не следва да функционира изобщо, вкл. и да се ремонтира; че
е заплаха за хората и сградите в техния имот, понеже преминава под лятната
тераса на ресторант в комплекса, и конкретно - под детската площадка и във
близост до жилищна сграда, и при авария с оглед неяснотите около годността му и
високото налягане в него има реална опасност да застраши живота и здравето на
хората в комплекса, при което ще нанесе
сериозни потенциални щети върху инфраструктурата в имота им, и още по-големи
пропуснати ползи при затваряне на обекта за отстраняването им. Твърди се също,
че не е в обществен интерес водоснабдяването да се осъществява по незаконен и
перманентно дефектиращ водопровод с неясни технически характеристики, поради
което искането за осигурямане на свободен достъп до чужд поземлен имот за
ремонта му е следвало да бъде оставено без уважение. Към жалбата не са
приложени никакви доказателства.
Ведно с преписката по
издаване на заповедта в съда е постъпило и придружително писмо от
административния орган по жалбата, с което е изразено становище за
неоснователност на искането по чл.217 ал.2 от ЗУТ, с твърдение за неговата
недоказаност – без конкретизация на твърдените имуществени вреди с цел преценка
на тяхната значителност и непоправимост, за чието отстраняване при това е
предвиден изричен регламент с чл.194 ал.4 и ал.5 от ЗУТ.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
С оспорената Заповед
№ РД-2149/27.09.2021г кметът на Община Долни чифлик на осн.чл.194 ал.1 от ЗУТ е
разрешил на „ВиК – Варна“ ООД свободен достъп през имота на жалбоподателите ПИ
с идентификатор 83404.238.24 за извършване на СМР по водопровод стомана Ф109
във връзка с отстраняване на авария, за период от 2 дни, считано от датата на
допускане на хора и техника (багер и самосвал). Наредено е при неизпълнение на
така вмененото задължение достъп да бъде осигурен по административен ред, а при
необходимост – и със съдействието на органите на полицията. С т.3 на Заповедта
на осн.чл.194 ал.4 от ЗУТ е наредено след завършване на СМР „ВиК – Варна“ ООД
незабавно да отстрани всички повреди, причинени във връзка със СМР, и да
възстанови съществуващото състояние отпреди тях, като е посочено, че при
невъзможност евентуалните вреди ще бъдат обезщетени по реда и в размера,
определени с чл.210 от ЗУТ.
Заповедта е надлежно
връчена на 30.09.2021г, и е оспорена на 14.10.20201г, т.е. в рамките на законоустановения
срок, от легитимиран субект – нейн адресат, и при наличие
на правен интерес, поради което съдът намира, че оспорването е
допустимо, съотв. допустимо е и искането за спиране на предварителното
й изпълнение, допуснато по силата на чл.217 ал.1 т.8 от ЗУТ в хипотезата на
чл.166 от АПК съгл. ТР №5/08.09.2009 по т.д. №1/2009г на ВАС – София.
С цитираната разпоредба законодателят е възприел,
че защитата на обществения интерес налага изключване на суспензивния ефект на
жалбата срещу заповед по чл.194 ал.1, като е предвидил, че обжалването й не
спира изпълнението, освен ако съдът реши друго по реда на чл.217 ал.2 от ЗУТ.
В производство по чл.166
ал.4 от АПК е предвидена възможността съдът да спре допуснатото по силата
на отделен закон предварително изпълнение, когато не се предвижда изрична
забрана за съдебен контрол, по искане на оспорващия при условията на ал.2.
Предметът на доказване обхваща установяването на факти, които да обосноват
извод за възможното настъпване на значителна или трудно поправима вреда за
оспорващия като резултат от предварителното изпълнение. В случаите, когато
законът допуска предварително изпълнение на административни актове от определен
вид, както е в настоящия случай (чл.217 ал.1 т.8 от ЗУТ), той презумира
наличието на една или повече от предпоставките на чл.60
ал.1 от АПК. Последната регламентира необходимостта да се осигури животът
или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени
интереси, както и при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно
затруднено изпълнението на акта, а също и ако от закъснението на изпълнението
може да последва значителна или трудно поправима вреда. Следователно условие за
спиране на предварителното изпълнение на заповедта за разрешаване на свободен
достъп до имота на жалбоподателите е наличието на такова засягане на частен
интерес, който е равен и противопоставим на посочените в цитираната разпоредба,
като в тежест на жалбоподателите е да докажат, че от предварителното изпълнение
на акта може да последва значителна или трудно поправима вреда за тях.
Съдът намира, че такова доказване в случая не е
проведено. Така на първо място следва да бъде посочено, че основателно
ответникът възразява, че жалбоподателите сочат настъпване на имуществени вреди,
които дори не са индивидуализирани по размер, за да се прецени тяхната
значимост за собствениците на имота, а с жалбата не са представени каквито и да
било доказателства, вкл. подкрепящи твърденията откъде през имота им преминава
водопровод стомана Ф109. Основателно е и възражението, че твърденията за
настъпване на евентуални неимуществени вреди се основават единствено на
предположения, поради което са обективно неоценяеми от съда; въпросът дали те
реално биха могли да настъпят е такъв по същество на спора и подлежи на
доказване от жалбоподателите, които ги твърдят. Отделно от това в конкретния
казус е налице и законоустановено задължение за възстановяване на имуществените
щети, причинени в резултат на предоставения достъп – чл.194 ал.4 и ал.5 от ЗУТ,
а липсва забрана за възстановяване и на евентуални неимуществени такива. Нещо
повече – изрично разпореждане в този смисъл се съдържа в самата оспорена
заповед, с което правата на жалбоподателите за обезщетение на евентуални вреди
в резултат на изпълнението на оспорената заповед са изцяло защитени. Възраженията
за незаконност на водопровода са непротивопоставими на обществената
необходимост от спешно отстраняване на авария, настъпила с него, предвид
основната му функция – да водоснабдява значителен брой потребители в района, в
който функционира, т.е. не представляват интерес, равен и/или противопоставим
на този по чл.60 ал.1 от АПК. Не на последно място – твърдените като вид и
причина за настъпването им вреди не представляват нови обстоятелства по
см.чл.166 ал.2 изр.2 от АПК, понеже са съществували и към момента на издаване
на заповедта, съвпадащ с разпореждането за предварителното й изпълнение, т.е. в
случая не е изпълнено и това изискване на законодателя.
При липсата на каквито и да било ангажирани от
жалбоподателите доказателства в подкрепа на твърденията им за всякакви вреди - имуществени
и неимуществени, и то значителни такива, които биха настъпили за тях от
предварителното изпълнение на оспорената заповед, допуснато по силата на
закона, същите се преценяват като недоказани, което квалифицира искането им за
спиране на допуснатото по силата на закона нейно предварително изпълнение като
неоснователно и налага отхвърлянето му.
Само за пълнота на изложението следва да бъде
посочено, че липсата на мотиви на административния орган за разпореждането за
допускане на предварителното изпълнение не е процесуално нарушение, защото е
допуснато по силата на закона, поради което в този случай издателят на ИАА не
дължи излагането на собствени мотиви.
Предвид изложеното
и на осн.чл.166 По изложените
по-горе съображения настоящият състав приема, че искането по чл.166 от АПК е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Авеста-92“ ЕООД – Варна, ЕИК
*********, представлявано от управителя И.Я.И., за спиране на допуснатото по
силата на чл.217 ал.1 от ЗУТ предварително изпълнение на Заповед
№РД-2149/27.09.2021г на кмета на Община Долни чифлик, обл.Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 7-мо дневен срок от съобщаването му.
Преписи от
определението да се връчат на жалбоподателите чрез адв.Л.П. и на
административния орган.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: