Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 16
31.01.2020 г.
гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На петнадесети януари две хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Пенка Тоцева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №2043/2019 г.
Производството
е с правно основание чл.285 и чл.286 от ЗЗД
Депозирана е искова молба
от „Турботракс България“ ООД, с която е предявен иск срещу Ст. Ст. Д., действащ
като едноличен търговец ЕТ „Ст.СТ. Д. - МАТ“за заплащане на сумата
1 550,59 лв. по договор за поръчка.
Твърди, че между страните по делото е сключен договор за поръчка, въз основа на
който ищецът платил задължение на ответника към сервиз в Словения за ремонт,
извършен на 07.03.2016 г. в размер на 1 292,80 евро, като уговорката по
договора за поръчка е била тази сума да бъде възстановена от ответника на ищеца
заедно с възнаграждение в размер на
105,60 лв. Претендира и за заплащане на направените по делото разноски. Твърди,
че за сбора от двете суми е издал фактура №********** от 27.04.2016 г. за сумата 2 634,10 лв. и същата е била
платена частично от ответника до размера на 1083,51 лв. В допълнително
становище обяснява, че системата ITS /Inernational Truck Service/ функционира по следния начин: в случай на техническа
неизправност превозвачът се обажда на
местния дилър с молба за съдействие,
местният дилър / в случая ищецът/ намира най-близкия и най-подходящ сервиз / в
случая в Словения, където се е повредил камиона/. След извършването на ремонта
словенският сервиз Кордия ООД изпратил
фактурата за ремонта на централата на ДАФ в Айндховен, Нидерландия, която плаща
сумата на сервиза. След това централата на ДАФ изпращала фактурата към местния
дилър – ищеца, той възстановявал съответната сума на централата и съответно
изпращал фактурата за плащане на превозвача. Твърди, че е получил обаждането от
ищеца на 07.03.2016 г. , след което поръчката била потвърдена по имейл, в 13,34
ч. ответникът извършил авансовото плащане, а в 14,10 ч. изпратил GPS координатите на камиона, съответно ремонтът бил извършен
на другия ден – 08.03.2016 г. Сочи, че е препратил възражението на ответника до
сервиза „Кордия“ООД, но от сервиза не го уважили, като обяснили, че работят на
часова ставка.
Ответникът
счита исковата молба за недопустима като подадена срещу физическото лице, а не
срещу едноличния търговец. Сочи, че към исковата молба не са приложени
доказателства за заплащането на сумата от ищеца на дружеството, извършило
ремонта, че не е посочено ясно кога е извършен ремонта. Оспорва твърдението на
ищеца за сключване на договор за поръчка, както и представените фактури.
Твърди, че ответникът писмено е възразил
за извършената поръчка и за размера на извършения ремонт, както и че на
07.03.2016 г. камионът е бил в изправност.
Сочи, че ремонт на камиона действително е имало, но това е било на
08.03.2016 г. и същият не е продължил толкова часа, колкото е отбелязано. Според процесуалният представител на ответника
с плащането на сумата 1083,51 лв. е платено всичко дължимо за ремонта, както и
че фактурата за ремонта е била издадена преди извършването му.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
С писмо
от 07.03.2016 г., 11,58 ч., изпратено от ответника до ищеца по ел. поща,
последният е уведомен, че камионът се намира на терминала в Словения –Обрежа и
е посочил името и номера на телефона на шофьора /л.48/.
С писмо от 07.03.2016 г. /л.26/ ищецът е уведомил ответника, че дължи сумата
553,99 евро или левовата им равностойност по курса на БНБ
за деня на плащането - 1083,51 лв., от
които 500 евро за гаранция за плащане за извършване на ремонт на камион
с рег.№РР 9532АМ на ответника на дата 07.03.2016 г. и 53,99 евро
административна такса/л.26/. Видно от представеното по делото платежно
нареждане /л.27/ на 07.03.2016 г.
ответникът е заплатил на ищеца исканата сума от 1083,51 лв. и с писмо по ел.
поща /л.49/ е уведомил за плащането ищеца.
Издадена
е фактура №141020 с доставчик „Турботракс България“ООД и получател „Ст.СТ. Д. -
МАТ“ЕТ за сумата 105,60 лв. с ДДС за административна такса за ITS 201603070172/л.9/.
Представено е известие за
плащане за това, че за ответника Ст. Ст. Д. – МАТ ЕТ са платени към „Кордиа“ООД,
ДАФ Център 1292,80 евро /л.7/,
както потвърждение от ДАФ Тръкс Н.В. за
това, че фактура №401817 от 20.04.2016 г. на обща стойност 1292,80 евро , ITS 201603070172 с клиент Ст. Ст. Д. – МАТ ЕТ е платена
изцяло от „Турботракс“ООД на 19.05.2016 г.
В представената работна карта е
посочен номер на случая ITS 201603070172 от 07.03.2016 г./ 13,18 часа за моторно
превозно средство с рег.№****. В работната карта е посочено, че превозното средство е спряно от полицията и
се нуждае от ново окабеляване от тахографа като се иска тахографът да не бъде
калибриран. В картата /л.29/ е посочено, че общото време за извършване на ремонта
е 10 часа и 4 часа за пътуване, както и че
са изминати 270 км.
Във фактура, издадена на ищеца
/л.31/ са фактурирани 10 работни часа на механика – 550 евро, 4 часа работно
време за шофиране – 220 евро, 40 евро за повикване, 204 евро за използвани
части, 233,80 евро за шофиране и 35 евро за малки материали.
С писмо от 27.04.2016 г./л.6/ ищецът е поканил
ответника да заплати сумата 1550,59 лв. Сочи, че дължимата сума е била
2 634,10 лв. – сбор от левовата равностойност на 1292,80 евро заплащане за извършен ремонт и 105,60 лв.
административна такса.
В писмо от 30.06.2016 г./л.33/
ответникът уведомява ищеца, че при изпълнението на услуга ITS 201603070172 механиците са пристигнали при автомобила в
14,30 часа на 08.03.2016 г. и са започнали работа, до 15,10 часа са разкачили
кабелите , от 15,10 до 15,55 часа тахографът е бил спрян, в 15,55 ч. закачат
кабелите, работят и в 16,30 часа си тръгват. Според ответника общо отработеното
време от двамата механици е 2 часа. По делото са представени обясненията, които
шофьорът на камиона е дал на своя работодател в този смисъл /л.61/. В отговор
на това писмо ответникът е бил уведомен /л.36/, че оспорването е отказано, като
е приложено и обяснението на сервиза. Преразказва същото – че механиците
пристигнали в 11,40, първоначално не могли да намерят камиона, след това го
намерили, но шофьорът не е бил там и не е имало ключове, имало и друга кола,
която пречела за вдигането на кабината, поради което се наложило да изчакат.
Ремонтът продължил от 14,00 до 16,30 часа. Сервизът настоявал, че сумата е
дължима
Нова покана за плащане от ищеца
до ответника е изпратена и по електронна поща на 26.08.2019 г./л.10/.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Представените
по делото доказателства са достатъчни, за да се приеме, че между страните е
сключен неформален договор. Видно от кореспонденцията, разменена на
07.03.2016 г. ищецът се е задължил да уреди извършването на ремонта на камиона,
срещу което е поискал авансово сумата 1083,51 лв., включваща 500 евро като гаранция за плащане и 53,99 евро
административна такса, а ответникът е платил тази сума. По този начин има
предложение за договор за поръчка и приемане на същото, като още при
сключването на договора ответникът е знаял, че ремонтът ще се извърши от друго
лице. С тези две волеизявления е сключен договор за поръчка по смисъла на
чл.280 и сл. от ЗЗД. По този договор
ищецът като довереник е бил длъжен да изпълни поръчката като добър стопанин
/л.282 ЗЗД/ и да уведоми доверителя –
ответник за изпълнението на поръчката. Такова уведомление е извършено, но
основният въпрос между страните е дали ищецът е изпълнил поръчката като добър
стопанин. Съдът намира, че след като той е уведомил сервиза за възраженията на
ответника и след като е върнал отговора, той е положил възможните усилия да
изясни проблема. С оглед създадената организация на международна мрежа за
сервизи и ремонт на камионите ДАФ, ищецът е заплатил фактурата за извършения
ремонт на камиона на ответника. Така на основание чл.285 от ЗЗД за ищецът е
възникнало право да получи от ответника направените разноски във връзка с
плащането на фактурата заедно с лихвите.
Твърдението
на ответника, че с плащането на сумата 1083,51 лв. е платил всичко по ремонта е
неоснователно, тъй като в писмото от 07.03.2016 г. /л.26/ изрично е посочено,
че тази сума е гаранция за ремонта и административна такса, а фактурата, видно
от потвърждението /л.60/ е издадена на 20.04.2016 г., а не преди извършването
на ремонта.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
от него разноски в размер 462 лв., от
които 62 лв. за д.т. и 400 лв. платено адвокатско възнаграждение.
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ „Ст. Ст. Д. –
МАТ“, ЕИК ********* със седалище гр.Разград и адрес на управление ж.к.“**** ДА
ЗАПЛАТИ на „Турботракс България“ООД, ЕИК ********* със седалище гр.София и
адрес на управление бул.“Княз Ал. Дондуков“, №11, офис 602 сумата 1 550,59
лв. /хиляда петстотин и петдесет лева и девет стотинки/, дължими въз основа на
договор за поръчка като разноски, направени от „Турботракс България“ООД, ЕИК
********* за заплащане на фактура №**********/27.04.2016 г. за ремонт по ITS 201603070172, ведно със законната лихва от 18.10.2019 г. до окончателното плащане на сумата и 462 лв.
/четиристотин шестдесет и два лева/ разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: