№ 195
гр. Сливница, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20211890100937 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на С. Г. Кр., с която
против ответника Община Б. е предявен иск с правно основание чл. 49, вр. чл.
45 от ЗЗД за заплащане на сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат от неизпълнение на
задължение на ответника по извършване на трасиране на улица.
В исковата молба се твърди, че ищцата притежава имот в с. Х.. Твърди,
че служители на ответника не са изпълнили задължението си да извършат
процедура по трасиране на ул. „Х.Кр.“, на която улица се намира имотът на
ищцата. Посочва, че по тази улица не могат да преминат тежкотоварни
автомобили и ищцата не може да ремонтира своята къща. Ищцата твърди, че
в резултат от това е претърпяла неимуществени вреди, които тя оценява на
сумата от 10 000 лева. Ето защо се иска от съда да осъди ответника да заплати
на ищцата тази сума.
Ответникът Община Б. в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор,
с който оспорва предявения иск. Счита, че искът е недоказан. Посочва, че
процесната улица е достатъчно широка и по нея могат да преминат камиони и
бусове. Посочва, че къщата на ищцата е ремонтирана. Намира предявения иск
за неоснователен и недоказан.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз
основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД
Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за
вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На
1
обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят
като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Не се
изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е
необходимо за изпълнителя на работата.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е
необходимо наличието на следните предпоставки, които следва да бъдат
установени от ищеца: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2)
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние – действие или
бездействие, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка
между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената
му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да
обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на
делинквента.
При доказване на посочените обстоятелства и на основание чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина на изпълнителя
на работата.
От представения по делото нот. акт № 89, том I, дело № 159/1997 г. от
25.02.1997 г. се установява, че ищцата е собственик на дворно място парцел
*** по плана на с. Х. и на построената в него жилищна сграда, който се
намира в с. Х., ул. „Х.Кр.“. Първият спорен момент по делото е дали за тази
улица е осъществена процедура по трасиране и дали същата отговаря на
предвиденото в подробния устройствен план на селото.
Съгласно приетото от съда заключение на вещото лица по СТЕ се
установява, че съгласно действащия подробен устройствен план за с. Х.,
одобрен със заповед № 0-352 от 09.05.1970 г. за процесната улица „Х.Кр.“ е
предвидено да има два тротоара с ширина от 1 м. и две платна за движение в
посока от по 3 м. Тези предвиждания на плана не са изградени на място.
Вещото лице е изчислило, че ширината на улицата е около 7,00 м., като в
малък участък е с ширина от 6,56 м. Според вещото лице улицата в основната
си част е материализирана на място с проектната си ширина. Вещото лице е
посочило, че улицата не е изградена и благоустроена , както предвижда
действащия план. Според вещото лице осигуряването на нормално
двупосочно движение може да се реализира чрез изграждането и
благоустрояването на улицата при наличното местоположение на дворните
места без допълнителни отчуждавания или преместване огради. Въпреки това
според вещото лице за да се приложи действащия подробен устройствен план
е необходимо да се преместят оградите на имоти с пл. № 261, № 262, № 263, и
№ 186, които измествания не са значителни. Вещото лице е разяснило, че
2
извършването на трасиране на улицата би отнело около един месец при добра
организация.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС вр. с § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА улиците
са собственост на общината и то от категорията на публичната общинска
собственост. Поради това за общината съществува задължение да поддържа
собствеността си, която е предназначена за обслужване на населението.
Именно в тази връзка са предоставени и съответни правомощия на общинския
съвет /чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, според която разпоредба общинският съвет
приема решения за управлението на общинското имущество и определя
правомощията на кмета в тази насока/. По делото се установи, че община Б.
чрез бездействието на свои служители не е изпълнила задължението си по
извършване/довършване на процедурата по трасиране на улица „Х.Кр.“ в с.
Х..
На следващо място следва да се установи дали от бездействието на
служители на ответника са настъпили вреди за ищцата, които да са в пряка
причинно-следствена връзка от това бездействие. По делото е представен
констативен протокол от 11.05. 2022 г., от който се установява, че комисия на
община Б. е посетила имота на ищцата в с. Х., ул. „Х.Кр.“ и е констатирала,
че достъпът до имота не е засегнат. От показанията на свидетелите Мартин
Здравков и Жанета Т.а се установява, че процесната улица, на която се
намира имотът на ищцата, е достъпна, включително от камион за
сметоизвозване и камион за снегопочистване. Свидетелите разясняват, че е
възможно по улицата да се разминат два леки автомобила. Тези обстоятелства
се потвърждават и от заключението на вещото лице по техническата
експертиза.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира, че не се установява ищцата да е претърпяла каквито и да е вреди от
обстоятелството, че общината, чрез свои служители не е довършила
процедурата по трасиране на поцесната улица. От една страна се установи, че
достъп до имота има, включително и на по-големи превозни средства. По
делото се установи, че за процесната къща са били осъществени ремонтни
дейности въпреки състоянието на улицата. Не се установи по делото, че
ищцата не е имала възможност да довърши ремонта на своята къща и това да
е в пряка връзка с бездействието на служители на ответника по трасиране на
улицата. Доколкото по делото не се установи нито причинната връзка, нито
настъпването на каквито и да било вреди, то не е налице основание за
ангажиране отговорността на ответника.
Следователно, искът с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД следва да
бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да осъден да заплати
на ответника разноските по производството съобразно отхвърлената част от
иска – в пълен размер. Ответникът е заплатил 830 лева за адвокатско
възнаграждение и 200 лева за депозит за вещо лице. С оглед отхвърлената
част от иска ищецът следва да заплати сумата от 1030 лева – разноски.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. Кр., ЕГН **********, адрес с. Х., ул.
„Ал. Б.*, съдебен адрес гр. *** чрез адв. Б. срещу Община Б., адрес гр. Б., бул.
„Е.“ № 85, осъдителен иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за понесени от ищеца неимуществени вреди –
болки и страдания, които вреди са вследствие от непровеждане на процедура
по трасиране на улица „Х.Кр.“ в с. Х..
ОСЪЖДА С. Г. Кр., ЕГН **********, адрес с. Х., ул. „Ал. Б.*, съдебен
адрес гр. ***, да заплати на Община Б., адрес гр. Б., бул. „Е.“ № 85, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 1030 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4