№ 16899
гр. София, 10.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110159284 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен осъдителен иск от Е. Д. Милеев. срещу
Апелативен съд– гр. София с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
24 999 лв., представляваща неимуществени вреди от противоправно деяние на ответника,
изразяващо се в незаконно задържане по н.ч.д. 311/2017 г. по описа на АСНС.
В исковата молба се посочва, че ответникът незаконно бил задържал ищеца с мотив,
че бил извършил престъпление, което представлявало произволно и противозаконно
лишаване от свобода.
Съдът намира, че предявеният иск е недопустим, а производството по делото следва
да бъде прекратено, поради следните съображения:
В случая е предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за
вреди от задържане под стража във връзка с наложена мярка за неотклонение по посоченото
в исковата молба производство. Като предпоставка за допустимост на процеса,
процесуалната легитимация е обусловена и трябва да се преценява с оглед твърденията на
ищеца, изложени в исковата му молба /определение No 339 от 31.08.2020 г. по ч. гр. д. No
1375 / 2020 г. на ВКС, III г. о./. При проверката дали искът е предявен от и срещу надлежна
страна, съдът изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба.
Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015 по тълк. д. No 5/2013 г. на ОСГК на ВКС съдът е
легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл. 2
ЗОДОВ/ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г./ само в случаите по ал. 1, т. 4
и т. 5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни
медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за
прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като
незаконосъобразно. Съдът не е легитимиран да представлява държавата по искове за
обезщетение за вреди от задържане под стража като мярка за неотклонение. Мерките за
неотклонение са законови средства за процесуална принуда, които съобразно разпоредбата
1
на чл.57 НПК се налагат с цел да бъде осигурено нормалното протичане и довършване на
развиващото се наказателно производство и да гарантират изпълнението на влязлата в сила
присъда. Легитимиран да представлява държавата в тези случаи е органът, инициирал
наказателното производство. Съдът, като процесуален субституент, не е легитимиран да
представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл. 2, ал. 1, т.1 ЗОДОВ, поради
което и производството по делото, като образувано срещу Апелативен съд– гр. София,
следва да бъде прекратено, като недопустимо. В този смисъл е и константната практика на
касационната инстанция която настоящият състав споделя: определение № 89/01.04.2016 г.
по гр. д. № 240/2016 г. на ВКС, I г. о., определение No 465/25.04.2017 г. по гр. д. No
4265/2016 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 117 от 25.09.2018г. на ВКС по гр.д. No 4815/2017г.,
III г.о., Решение № 95 от 8.05.2011г. на ВКС по гр.д. No 849/2010г., III г.о.
Само в допълнение следва да бъде посочено, че процесното дело е едно от стотиците
такива, образувани пред Софийски районен съд от ищеца Е. Д. М. и доколкото почива на
твърдения и доводи, които са идентични с почти всяка подадена от него искова претенция,
представлява явна злоупотреба с право.
С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че предявеният иск се явява
недопустим и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.
По искането за правна помощ:
В хипотезата на предявен по същността си недопустим иск, основан на ненадлежни
твърдения, от които претендираното право е принципно невъзможно да бъде породено, в
полза на ищеца е неоправдано да бъде допусната правна помощ, съгласно чл. 24, т. 2 ЗПП,
тъи като претенцията е очевидно недопустима, поради което следва да се остави без
уважение това искане на ищеца.
По искането за освобождаването от внасяне на държавни такси и разноски:
Искането за освобождаване от държавна такса е основателно, защото от служебно
известните дела образувани от ищец пред СРС, а и десетките такива на доклад на настоящия
съдия, по които ищецът е освободен от държавна такса, доколкото считано от 24.11.2013 г.
молителят е в затвора и няма доходи, липсва и друго негово имущество, което да обезпечи
възможността му да заплати държавна такса. Тези обстоятелства се потвърждават в
подадената от него декларация, а по другия, разпределение на 88 с-в съдът подробно е
изследвал имуществото на ищеца чрез изисквани служебно справки /гр.д. 5916/24, гр.д.
35217/23, гр.д. 49417/2023 и др./.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА Е. Д. М. от заплащането на държавни такси и разноски по делото.
2
ОТКАЗВА предоставяне на правна помощ на Е. Д. М..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. No 592864/2024 г. по описа на СРС, 88 състав
като образувано по недопустим иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софииския градски
съд в едноседмичен срок от съобщението му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3