Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 101 15.12.2017 година град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Търговищки
окръжен съд
наказателно отделение
На
петнадесети декември две хиляди и седемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНГЕЛ ПАВЛОВ ЙОРДАН ИВАНОВ
Секретар: Христова
Прокурор: КАЗАКОВ
Като разгледа докладваното от съдия Йорданова
ЧНД № 251 по описа
за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 32, ал.1 във
вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (
ЗПИИРКОРНФС ).
Образувано е по постъпило в Окръжен съд гр. Търговище – Удостоверение по
чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение № 500…...5, постановено от Полицейски
президиум ФР Германия на 03.01.2017г. и влязло в сила на 31.01.2017г. срещу
българския гражданин А.Х.Н., с ЕГН: **********
и с настоящ и постоянен адрес ***, с което същият е осъден да заплати общо парична сума наложена с
решението – 118.50 евро представляваща парична
сума наложена с решението от 90 евро и
парична сума за съдебните разходи и административно производство- в
размер на 28,50 евро.
За извършено наказуемо
административно нарушение - Като
водач на товарен автомобил с
регистрационен номер СВ 0587 ВР, движейки се в землище Анвайлер по федерален път 10, тунел „Щауфертунел“ по
посока гр. Ландау , засегнатото лице е превишило на 06.102016г. в 20.30 часа максимално
допустимата скорост извън населени места с 20 км/час.Допустима скорост : 60
км/час. Установена скорост / след приспадане
на границата на толерантност/: 80км/час.Административно нарушение, което
се санкционира по реда на чл.3 ал.3, чл.49 от Правилника за движението по пътищата, чл.24 от Закона за движение по
пътищата, 11.1.4 от Федералния каталог за финансови санкции.
В
съдебното заседание прокурорът поддържа искането за признаване на финансовата
санкция.
Осъденото
лице нередовно призовано не се явява в с.з, назначения служебен защитник адв. С.
***, счита, че следва бъде призната финансовата санкция определена от ФР Германия .
Съдът като се запозна с
представените по делото доказателства, съобрази следното:
Удостоверението издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагане на принципа за взаимното признаване на финансови
санкции – издадено въз основа на Решение № 500…..5, постановено от Полицейски
президиум ФР Германия на 03.01.2017г. и влязло в сила на 31.01.2017г. срещу
българския гражданин А.Х.Н., с ЕГН: ********** и с настоящ и постоянен адрес ***,
с което същият е осъден да заплати общо
парична сума наложена с решението – 118.50 евро
представляваща парична сума наложена с решението от 90 евро и парична сума за съдебните разходи и
административно производство- в размер на 28,50 евро.
Това
нарушение се отнася за престъпление извършено на територията на издаващата
държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното
Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на
финансови санкции. Същото е преведено на български език. Не са събрани
доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в Република България
или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и
приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице
имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение
на решението недопустимо. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по
българското законодателство и решението не се отнася за решение на български
съд.
Съдът
констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или
левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай наложената финансова
санкция подлежаща на изпълнение е в размер на 118.50 евро за извършено
престъпление .
Решението се отнася за деяние, както се посочи по- горе, което
съставлява административно нарушение
според българското законодателство – Като водач на товарен
автомобил с регистрационен номер СВ ... ВР, движейки се в землище Анвайлер по федерален път 10, тунел „Щауфертунел“ по
посока гр. Ландау , засегнатото лице е превишило на 06.102016г. в 20.30 часа максимално
допустимата скорост извън населени места с 20 км/час.Допустима скорост : 60
км/час. Установена скорост / след приспадане
на границата на толерантност/: 80км/час.Административно нарушение, което
се санкционира по реда на чл.3 ал.3, чл.49 от Правилника за движението по пътищата, чл.24 от Закона за движение по
пътищата, 11.1.4 от Федералния каталог за финансови санкции
Видно от представеното Удостоверение се касае за писмено производство, осъденото
лице е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично и с упълномощен според националния й закон представител
относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване.
Решението е влязло в законна сила на 31.01.2017г. срещу
българския гражданин А.Х.Н., с ЕГН: ********** и с настоящ и постоянен адрес ***,
с което същият е осъден да заплати общо
парична сума наложена с решението – 118.50
евро представляваща общ размер на
финансова санкция за осъждане и съдебни
разходи.
Официалния
курс на Еврото към българския лев е фиксиран с Решение № 223 на БНБ от
31.12.1998 год. за определяне на валутния курс към еврото като Официалния курс
на лева към еврото е 1955,83 лева за едно евро. Следва да се приложи и закона
за деноминацията на лева обн. в ДВ бр.20 от 05.03.1999 год. в сила от
05.07.1999 год. като видно от чл.1 на този закон считано от 05.07.1999 год.
българския лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за нов 1 лев. Или
иначе казано официалния фиксиран курс на 1 евро е 1.95583 лева. От така
посоченото равностойността на118.50 евро по официалния фиксиран курс на БНБ е 231,76 лева.
От
така представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение
е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се
откаже признаване и изпълнение. Не са налице основания условията за намаляване
на финансовата санкция.
Поради
изложеното, следва представеното решение да бъде признато и изпратено на
органите на НАП за изпълнение.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА Решение
№ 500…..5, постановено от Полицейски президиум ФР Германия на
03.01.2017г. и влязло в сила на 31.01.2017г. срещу
българския гражданин А.Х.Н., с ЕГН: ********** и с настоящ и постоянен адрес ***,
с което същият е осъден да заплати общо
парична сума наложена с решението – 118.50 евро
представляваща парична сума наложена с решението от 90 евро и парична сума за съдебните разходи и
административно производство- в размер на 28,50 евро, по
официалния фиксиран курс на БНБ е
231,76 лева.
ПРЕПИС от настоящото решение да се
изпрати на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за
Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
След получаване на решението, Националната агенция за приходите незабавно да
уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на
основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, като след приключването
на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да се уведоми компетентния орган
на издаващата държава.
Да
се уведоми незабавно компетентния орган
на издаващата държава- Полицейски президиум ФР Германия - Решение №500…..5, постановено от Полицейски президиум
ФР Германия на 03.01.2017г. и влязло в сила на 31.01.2017г срещу
българския гражданин А.Х.Н., с ЕГН: ********** и с настоящ и постоянен адрес ***,
като копие от Уведомлението да се
изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в седмодневен срок от днес пред Апелативен съд гр. Варна, като обжалването съгласно
чл.20, ал.1 изр. последно от ЗПИИРКОРНФС
не спира изпълнение на решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.