П
Р О Т О К О Л
№2266
13.11.2017 г., гр. Пловдив,
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІV състав в публично съдебно заседание на тринадесети
ноември две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
Секретар: ТАНЯ
КОСТАДИНОВА
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
Адм. дело № 2785
по описа за 2017 г.
На именното повикване в 10:16 часа, страните се представиха така:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ “**”
ЕООД, редовно призован, за него се явява адвокат Г., представя пълномощно и
Договор за правна защита и съдействие.
ОТВЕТНИКЪТ - А.
П.К. – главен инспектор в комисия за защита на потребителите – РД–Пловдив,
редовно призована, явява се лично.
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
- ПЛОВДИВ, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството по
делото не изпраща представител.
Докладва се постъпило
по делото Становище от юрисконсулт Я.К.– пълномощник на РД КЗП – Пловдив, с
приложено пълномощно, с което излага съображения относно недопустимостта на
жалбата на “**” ЕООД срещу дадените разпореждания с констативен протокол № К –
0261809/27.07.2017 година на главен инспектор към Комисия за защита на
потребителите А.К., тъй като в случая се касае до проверка за установяване на
фактите и обстоятелствата по случая, в съвкупната им преценка с разпореденото на
основание чл. 192, т.2 от ЗЗП, предоставяне на определени документи, във връзка
с това, че оспорените задължителни предписания са дадени при упражняване на
правомощията на контролния орган да изисква информация с оглед изясняване на
релевантните фактически обстоятелства, предмет на проверката. Твърди се, че
тези задължителни предписания по чл. 192, т.2 от ЗЗП не са индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК – с нарежданията не се разрешава
правен въпрос – има ли нарушение на закона или не, за да е налице засягане на
права, свободи или законни интереси, а се подготвя разрешаването на правния
въпрос. Разпореденото от проверяващите органи не може да се субсумира под
хипотезата на чл. 193, т.2 от ЗЗП, която регламентира акт, който сам установява
несъответствие или нарушение на закона и вменява задължение за неговото
отстраняване, тоест който може пряко да въздейства върху субективни права и
законни интереси на адресата. Хипотезата на чл. 192, т.2 от ЗЗП от своя страна
регламентира правомощие, което е част от производството по установяване на
нарушение на закона, тоест става въпрос за акт, който по правило не подлежи на
самостоятелен съдебен контрол.
Иска се жалбата да
бъде отхвърлена като недопустима и производството по делото да бъде прекратено.
ОТВЕТНИКЪТ К. –
Запозната съм със становището.
АДВ. Г. – Считам
жабата за процесуално допустима. В самата жаба съм цитирала две определения на
ВАС в идентични казуси, тъй като случая не се касае за изискване на документи,
а чрез документ се възлага извършване на определени действия. При внимателен
прочит на протокола в неговата установителна част се вижда, че актосъставителят
изисква документи удостоверяващи предприетите действия по оценяване и
удостоверяване на съответствието на детските легла. В случая се иска да се
направи нещо, а не само представяне на документи, както изисква цитираната разпоредба
по принцип. С оглед на това съм цитирала двете определения на ВАС.
ОТВЕТНИКЪТ К. - Представям
писмено становище, което поддържам, с препис за другата страна.
АДВ. Г. –
Представеното становище се припокрива със становището на колегата Крайчев относно
изложеното в мотивната част, относно основанието по чл. 192, ал.2 ЗЗП. Поради
което отново, искам да се позова на въпросните определения на ВАС и има трайна
практика в тези случаи, която е от 2016 – 2017 година. Считам жалбата за
процесуално допустима и следва да бъде разгледана като такава.
Съдът, след като
изслуша становищата на страните и като взе предвид представените по делото
писмени доказателства, намира за установено средното:
Оспорват се
разпореждания/предписания/, обективирани в констативен протокол с №К – 0261809/27.07.2017
година, издаден от А.К. – главен инспектор в КЗП, РД – град Пловдив, касаещ
представяне на документи, удостоверяващи предприетите действия по оценяване и удостоверяване на съответствието на детски легла с марка „Дизай
Бейби“ модел „Лейди“, „Маги“, „Калина“, „Симба“, „Тони“, „Ниа“, „Емили“, марка „Бейби
Хоуп“ с нормативно установените изисквания за безопасност, съгласно БДС ЕN 716-1:2008+А1:2008+А1:2013 и БДС ЕN 716-2:2008+А1:2013,
както и за детско легло «Светла», както и действията на органа, с които са
направени на основание чл. 83, т.4 от ЗЗП снимки на леглата, на които имало
поставено показно преграда – «Емили», «Ниа» и «Симба».
Съдът намира, че
оспорените разпореждания в случая, цитирани в посочения констативен протокол,
не представляват индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.
Процесният протокол няма характер на задължителни предписания по смисъла на чл.
193, ал.1, т.3 ЗЗП, тъй като цели единствено събиране на информация, въз основа
на която да се прецени дали е налице несъответствие или нарушение в търговската
практика на жалбоподателя. Въпросните разпореждания не са издадени с цел
преустановяване и предотвратяване на вече констатирани несъответствия или
нарушения на закона, в които случаи се издават задължителни предписания по чл.
193, ал.1, т.3 ЗЗП, а именно те са издадени на основание чл.192, т.2 ЗЗД.
Законът за защита
на потребителите предоставя на контролните органи определен обем от
правомощия/чл.192, чл.192а ЗЗП/, посредством които да реализират вменените им
задължения за контрол. Касае се за инструментариум – събиране на доказателства,
включително и чрез изготвяне на снимков материал, които представляват
администриращи дейности, обезпечаващи развитието на административното
производство и осигуряващи спазването на принципа на истинност и обективност.
В случай, че
жалбоподателят не представи исканата информация, респ. не изпълни вменените
задължения, това би могло да бъде основание за търсене на административно-наказателна
отговорност за възпрепятстване на длъжностни лица при изпълнение на
правомощията им - чл. 230а ЗЗП, като вече в рамките на
административнонаказателното производство органът, респективно съдът, ще
отговорят на въпроса за законосъобразността на вмененото задължение.
В зависимост от правомощието,
което реализира в конкретния случай контролния орган има съответно различно
качество и актовете, които издава за или при осъществяване на това правомощие
имат различен характер. В случая ответникът е действал като длъжностно лице на
контролен орган, като за да установи релевантните за предмета на проверката
факти е упражнил правата си по чл. 192, т. 2 ЗЗП.
С дадените
нареждания се цели събирането на обективна информация. С разпореждането за
представяне на определени доказателства не се разрешава правен въпрос - има ли
нарушение на закона или не, за да е налице засягане на права, свободи или
законни интереси, а се подготвя разрешаването на правния въпрос и когато
компетентният орган разполага с информацията за всички относими факти и
обстоятелства, ще може да постанови законосъобразен акт.
По своята същност
само актът по чл. 193, ал. 1, т. 3 АПК е акт за налагане на административна
принуда, чрез която се цели възстановяване, отстраняване на вредните последици
от административното правонарушение.
Съдът намира, че
оспорените разпореждания не представляват индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 от АПК. Предписаното няма характер на задължителни предписания
по чл. 193, ал. 1, т. 3 ЗЗП, тъй като цели единствено събиране на информация, въз
основа на която да се прецени дали е налице несъответствие или нарушение в
търговската практика на жалбоподателя. Въпросните разпореждания не са дадени с
цел преустановяване или предотвратяване на вече констатирани несъответствия или
нарушения на закона, в които случаи се издават задължителни преписания по чл.
193, ал. 1, т. 3 ЗЗП, а са издадени на основание чл. 192 ЗЗП.
Законът за защита
на потребителите предоставя на контролните органи определен обем от правомощия/
чл.192, чл.192а ЗЗП/. Касае се за набор от инструменти – събиране на
доказателства, включително и чрез изготвяне на снимков материал, които
представляват администриращи дейности, обезпечаващи развитието на
административното производство и осигуряващи спазването на принципа на
истинност и обективност.
В случай, че
жалбоподателят не представи исканата информация, респ. не изпълни вменените
задължения, това би могло да бъде основание за търсене на
административнонаказателна отговорност за възпрепятстване на длъжностни лица
при изпълнение на правомощията им - чл. 230а ЗЗП, като вече в рамките на
административнонаказателното производство органът, респективно съдът, ще
отговорят на въпроса за законосъобразността на вмененото задължение.
Ето защо, съдът
намира, че в конкретния случай не се оспорва индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което и жалбата следва да се остави без
разглеждане.
Водим от горното
на основание чл. 159, т.1 от АПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на “**” ЕООД, с ЕИК ***, с адрес: ***чрез
управителя Г.Г. против Разпореждания/предписания/, обективирани в констативен протокол с
№К-0261809/27.07.2017г. издаден от А.К. – главен инспектор в КЗП, РД – град Пловдив,
да се представят документи, удостоверяващи предприетите действия по оценяване и
удостоверяване на съответствието на детски легла с марка „Дизай Бейби“, модел „Лейди“,
„Маги“, „Калина“, „Симба“, „Тони“, „Ниа“, „Емили“, марка „Бейби Хоуп“ с
нормативно установените изисквания за безопасност, съгласно БДС ЕN 716-1:2008+А1:2008+А1:2013 и БДС ЕN 716-2:2008+А1:2013,
както и за детско легло «Светла», както и десйтвията на органа, с които са
направени на основание чл. 83, т.4 от ЗЗП снимки на леглата, на които имало
поставено показно преграда – «Емили»,
«Ниа» и «Симба»
ПРЕКРАТЯВА производството по
адм.д.№ 2785/2017 година по описа на Административен съд град Пловдив, ХІV
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде
обжалвано в 7-дневен срок от днес с частна жалба пред Върховен административен
съд.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:34 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
СЕКРЕТАР:/п/