ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 66
гр. Бургас , 19.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова
Диамандиева
Членове:Калина С. Пенева
Кремена И. Лазарова
като разгледа докладваното от Кремена И. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20212000500164 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
263880/05.03.21г. на БОС от Д. И. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.Бургас,
ж.к. „И,“, бл. *, вх. *, ет.* ап. * чрез адв.Д.Р., със съдебен адрес: гр.Бургас,
бул. „С. Ст.“ №*, вх.*, ет.*, против решение № 30/18.02.21г. по т.д.№
145/2019г. на БОС, в частта, с която са отхвърлени предявените против ДЗИ
Общо Застраховане ЕАД, ЕИК: * със седалище: гр.С., район „Т.“, бул. В. №*,
представлявано от Главния изпълнителен директор К.Ч., искове: с правно
основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 ЗЗД заплащане на
неимуществени вреди за размера над 19 500лв. до размера от 50 000лв.,
както и за заплащане на претърпени имуществени вреди за размера над
663.15лв. до пълния предявен размер от 884.19лв., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 03.08.2018г. до окончателното им изплащане,
по реда на чл.86 от ЗЗД. Заявява, че в горната част решението не е правилно.
Счита, че на основание събраните писмени и гласни доказателства, съдът е
направил неправилен краен извод, свързан с преценка на твърдяното от Д.
съпричиняване, също така неправилно е приспаднато обезщетението,
изплатено от застрахователя, преди образуване на съдебното производство.
Въвежда оплакване, че застрахователят е уведомен за щетата на 01.08.2018г.,
изплатил е частично обезщетение на 27.08.2018г., но лихва за забава е
присъдена само върху определената със съдебното решение сума, не и върху
1
сумата от 18 000лв. Моли в обжалваната част решението да бъде отменено и
постановено ново, като претенциите бъдат изцяло уважени, с последиците по
закон. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна - ДЗИ Общо Застраховане ЕАД, гр.С., оспорва
въззивната жалба в надлежно депозирания отговор. Моли в обжалваните
части решението на Окръжен съд – Бургас да бъде потвърдено.
От своя страна „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД, гр.С. също е
депозирало въззивна жалба вх.№ 264028/09.03.2021г. на БОС против решение
№ 30/18.02.21г. по т.д.№ 145/2019г. на БОС, в частта, с която са уважени
предявените искове. Твърди неправилност и обосновава конкретни аргументи
за отмяната му и отхвърляне на исковете. Няма доказателствени искания.
Претендира разноски. Твърди, че постановеното от Окръжен съд Бургас
решение е постановено при наличие на предпоставка за спирането на
производството.
Жалбите са подадени в срока по чл.259 ГПК от легитимирани лица,
срещу акт подлежащ на съдебен контрол, до надлежната по правилата на
функционалната подсъдност инстанция.
По повод въведеното от „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД, гр.С.
оплакване, че към образуването и разглеждането на първоинстанционното
производство пред Бургаски окръжен съд е било налице основание за спиране
на делото, поради наличие на преюдициален спор, съдът съобрази следното:
Действително, по делото са налице писмени доказателства –
приложена с допълнителния отговор срещу исковата молба от „ДЗИ общо
застраховане“ ЕАД искова молба, за образувано производство с правно
основание чл.200 КТ с ищец – Д.Д. и ответник – застрахования при „ДЗИ
Общо застраховане“ ЕАД работодател на Д. – „ХЛ ТОП М.“ ООД. Делото е
образувано пред БРС, изпратено по подсъдност на Сливенски районен съд, с
постановено решение, по което към настоящия момент е извършена въззивна
проверка и е постановено решение от 24.03.2021г. по в.гр.д.№ 633/2020г. по
описа на СлОС, подлежащо на касационно обжалване.
При така изложеното, Апелативен съд – Бургас прие следното: двете
дела – настоящото и заведеното по реда на чл.200 КТ, са образувани на една и
2
съща дата – 25.03.2019г. Делата са в отношение на преюдициалност, като с
оглед трайно установената съдебна практика - Решение № 29 от 11.07.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 1865/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Б. С.,
Решение № 116 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1921/2016 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Л. Ц., т. 1 от ТР № 1/23.12.15 г. по тълк. д. № 1/14 г. на
ОСТК и т. 2 от ТР № 2/06.06.12 г. по тълк. д. № 1/10 г. на ОСТК, съдът
приема, че застрахователят по задължителната имуществена застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите обезщетява причинените
вреди в същия размер, в който е задължен да ги обезщети застрахованият
деликвент, а с плащането от страна на единия се погасява правото на
увредения да претендира обезщетение за вредата от другия. От това следва
заключение, че определеното обезщетение по чл.200 КТ е от съществено
значение за разрешаването на настоящия спор.
Производството, в което е висящ искът с правно основание чл.200
КТ, е в по-напреднала фаза, затова следва производството по това дело да
бъде спряно, до разрешаване на спора по гр.д. № 4327/2019 г. на Сливенския
районен съд с влязъл в сила съдебен акт.
При изложената фактическа обстановка и на основание чл. 229, ал.1,
т.4 ГПК, Апелативен съд - Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството в.гр.д.№ 164/2021г. по описа на
Апелативен съд Бургас до разрешаване на предявения по гр.д.№ 4327/2019г.
на Сливенски районен съд, спор с правно основание чл.200 КТ между Д. И. Д.,
ЕГН: **********, с адрес: гр.Бургас, ж.к. „И.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * и „ХЛ
ТОП М.“ ООД, гр.С., с влязъл в сила съдебен акт.
Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчване
на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4